Решение № 228 от 30.04.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 228 гр. Плевен, 30.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Чавдар Ив. Попов при участието на секретаря Никол Н. Ненова като разгледа докладваното от Чавдар Ив. Попов Административно наказателно дело № 20244430200589 по описа за 2024 година и за да се произнесе съобрази следното:

ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА ЧЛ.59 И СЛ. от ЗАНН

С наказателно постановление № 23-0938-004010 от 04.01.2024г. на *** в ОДМВР гр.Плевен, Сектор „Пътна полиция“ на И. З. И. с ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл.53 от ЗАНН и по чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП по чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за един месец за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.“В“ от ЗДвП. по чл.185 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП. по чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 лв. за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят, който го обжалва в срок и моли съда да го отмени изцяло, като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Не се явява и адв. Г. Г.

1 от АК-Ловеч с пълномощно по делото.

Ответникът, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

С оглед датата на връчване на наказателното постановление на жалбоподателя и датата на депозиране на жалбата и пред наказващия орган съдът счита, че последната е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана. Същата е неоснователна.

Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Наказателното постановление е издадено за това, че на 03.12.2023г. в 18:25 часа в гр.Плевен, на кръстовище образувано от ул.***“ и ул.“***“, с посока на движение към бул.“***“, като водач на лек автомобил „Мерцедес“ МЛ 320 с рег.№ *** (не е негова собственост), извършил следните нарушения: 1/ Не избира скоростта си на движение с релефа и състоянието на пътя (ляв завой, надлъжен наклон, преминаване през кръстовище), не спира своевременно зад спрял пред обозначена пешеходна пътека лек автомобил „Мерцедес“ С 220 с рег.№ *** вследствие на което го удря отзад, като реализира ПТП с материални щети – спукана задна броня на посочения спрял автомобил. 2/ Като участник в ПТП, при разногласия относно обстоятелствата на ПТП, не оставя на мястото на произшествието и не уведомява службата за контрол на МВР, като след проведени справочни и издирвателни мероприятия водача е бил установен и чрез мобилен телефон му е било разпоредено да се яви на мястото на произшествието с автомобила на 03.12.2023г. в 21:00 часа. 3/ Управлява горепосоченото МПС без същото да е представено на годишен технически преглед, установено към момента на ПТП. 4/ Не представя ( не носи) свидетелство за управление на МПС.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от представените и вложени по делото писмени доказателства, а именно:

Наказателно постановление 23-0938-004010 от 04.01.2024г. на *** в ОДМВР гр.Плевен, Сектор „Пътна полиция“; АУАН Серия GA № 1115749/ 2

03.12.2023г.; Справка за нарушител на жалбоподателя И. З. И.; Протокол за ПТП № 1878303/ 03.12.2023г..; Копие от Заповед № *** на Министъра на вътрешните работи, както и гласни такива.

Съдът възприема и кредитира изцяло показанията на разпитаните в съдебно заседание актосъставител Д. А. Х. и свидетелите П. Х. М. и И. М. Й., с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени и гласни доказателства, както и поради липса на всякакво съмнение в тяхната безпристрастност и обективност. От тях се установява времето и мястото на извършеното, личността на извършителя – жалбоподателят И. И.. Безспорно не бе установена различна фактическа обстановка в хода на съдебното следствие от тази , описана в АУАН.

Свидетелите Д. Х. и П. М. не са очевидци на ПТП-то, а свидетелстват относно обстоятелствата, които те са установили, а именно, че по време на работната им смяна същите се намирали в 02 РУ на МВР гр.Плевен, където са се явили лица, които са съобщили, че са участници в ПТП, като водачът на автомобилът, който е осъществил ПТП-то е напуснал същото, а пострадалият водач е останал на място и позвънил на телефон 112. На същия му било указано да посети най-близкото районно управление, ако желае, за да съобщи за възникналото ПТП. След провеждане на издирвателни мероприятия от страна на св. Х. и М., с цел установяване на другия участник в ПТП-то, същият бил установен и му било разпоредено да се върне на мястото на произшествието. Пред св.Х. и М. жалбоподателят И. И. заявил, че не е останал на мястото на произшествието, тъй като имал лични проблеми и поради обстоятелството, че по автомобила на другия водач не е имало видимо щети. Свидетелите Х. и М. констатирали щети и по двата автомобила.

Свидетелят И. Й. е бил шофьор на другия автомобил „Мерцедес“ С 220, който е участвал в процесното ПТП. Съдът кредитира изцяло показанията на св.Й., тъй като той е очевидец на настъпилото ПТП, а и неговите показания дадени в хода на съдебното следствие съвпадат с фактическата обстановка приета за установена от съда. Показанията му съвпадат и с установените щети по процесните автомобили, и с механизма на настъпилото ПТП. Св. И. Й. твърди, че управлявайки лек автомобил „Мерцедес“ с посока на движение към *** е спрял на пешеходна пътека, тъй като на същата е имало пешеходец, 3 при което жалбоподателят И. И. го ударил отзад. След реализираното ПТП и след въпрос от страна на св.Й. към жалбоподателя: „ Сега какво ще правим?“, последният погледнал колата на свидетеля Й. и му заявил, че на колата нищо й няма, след което се качил в автомобила си и си тръгнал.

Неоснователно е твърдението на жалбоподателя в жалбата му до съда, че не е посочено на основание на коя алинея от чл.53 от ЗАНН са наложени наказанията му. Разпоредбата на чл.53 от ЗАНН е тази, която регламентира правомощията на наказващия орган относно законосъобразното издаване на наказателни постановления. На следващо място, следва да се посочи, че основанията за налагане на административни наказания не се съдържат в нито една от алинеите на чл.53 от ЗАНН.

Неоснователни са и останалите твърдения, изложени от жалбоподателя И. И. в жалбата му, тъй като според съда представляват една негова защитна теза, която не се подкрепя от събраните по делото доказателства, а напротив по безспорен и категоричен начин се опровергава от показанията на разпитаните актосъставител Х. и свидетели М. и Й., както и от събраните писмени доказателства.

Затова съдът приема, че безспорно И. З. И. с ЕГН: ********** виновно е осъществил с деянието си признаците на състава на административни нарушения по смисъла на чл.20, ал.2 от ЗДвП; чл.123, ал.1, т.3, б.“В“ от ЗДвП; чл.147, ал.1 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, поради което законосъобразно наказващият орган е приел за извършени тези нарушения и е наложил наказания за тях.

При проверката на цялото административнонаказателно производство, която извърши съда, не се констатираха нарушения на процесуалния и материалния закон, които да водят до отмяна на НП. Спазени за процесуалните изисквания – АУАН и НП съдържат всички реквизити на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Издадени са от компетентни органи, в рамките на правомощията си. Не се констатира нарушаване правото на защита на жалбоподателя. На жалбоподателя И. е наложено наказание глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец – минимално предвиденото в закона наказание, а относно размерът на наказанията наложени на жалбоподателя за извършените от него нарушения по чл.20, ал.2 от ЗДвП, чл.147, ал.1 от ЗДвП и чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП, размерът на същите е фиксиран в ЗДвП. НП 4 следва да се потвърди изцяло.

Воден от горното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ РЕШИ:

Потвърждава наказателно постановление № 23-0938-004010 от 04.01.2024г. на *** в ОДМВР гр.Плевен, Сектор „Пътна полиция“, с което на И. З. И. с ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл.53 от ЗАНН и по чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП по чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за един месец за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.“В“ от ЗДвП. по чл.185 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП. по чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 лв. за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-Плевен в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 5