Решение № 4190 от 13.09.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4190 гр. София, 13.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Д Л. Д при участието на секретаря А И. И като разгледа докладваното от Д Л Д Административно наказателно дело № 20231110210114 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН

Образувано е по жалба на И. В Д. против Наказателно постановление № 23-4332011521/19.06.2023 г., издадено от началник на сектор при „Пътна полиция” - СДВР, с което, на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 ЗДП, на жалбоподателя била наложена глоба, в размер на 50 лева, за нарушение на чл. 104а ЗДП. Били му отнети и 8 контролни точки.

НП е обжалвано от наказаното физическо лице, в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си оспорва наказателното постановление, като навежда доводи за процесуално нарушение вътрешно протИ.речие в АУАН, касателно марка и модел на автомобила. Моли за отмяна на процесното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не изпраща представител.

Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:

На 14.04.2023 г., около 12:25 ч. жалбоподателят Д. управлявал товарен автомобил , ДК № в гр. , по ул.”, с посока на движение от към бул. „. По време на управлението, Д. ползвал мобилен телефон, който държал с едната си ръка и по време на управлението погледът му бил насочен надолу – към устройството.

Това обстоятелство било констатирано от полицейския служител А. С., който съставил спрял водача и му съставил АУАН.

Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на свидетеля А. С.; АУАН; НП; докладна записка; картон на водач; заповед за компетентност 1

Доказателствената съвкупност е вътрешно непротИ.речива и еднопосочна, поради което и по аргумент от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, подробен анализ на доказателствата не е наложителен. Разпитаният свидетел-очевидец изложи ясен и непротИ.речив спомен за случая, дори с детайли, оставащи извън предмета на доказване, поради което и извод за недоказаност не би могъл да бъде обоснован.

Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено следното:

По допустимостта

Жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното юридическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.

По приложението на процесуалния закон

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.

314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.

107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.

Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.

Възражението за допуснато процесуално нарушение е неоснователно. В принципен план, жалбоподателят има своите сериозни основания да подложи на критичен прочит АУАН, въз основа на който е съставено атакуваното НП и в който фигурират две ППС: , ДК № и , ДК № .

Цитираното несъответствие, безспорно, съставлява отклонение от процесуалните стандарти. За да съставлява то отменително основание, обаче, нужно е – същото да е от категорията на съществените и неотстранимите. В първата категория то, безспорно, не попада, доколкото цитираните действия биха били съставомерни и застрашават в еднаква степен имуществото, здравето и живота на потенциално неограничен кръг участници в движението в еднаква степен, независимо от марката и модела на превозното средство (и в двата случая се касае за леки автомобили, което носи признаците на достатъчност). Същото е и отстранимо (и отстранено своевременно), по силата на изготвената непосредствено след случая докладна записка и в която са отразени причини от техническо естество и които не биха могли да обосноват компрометирана фактическа обстановка.

По приложението на материалния закон

НП е законосъобразно и от материалноправна гледна точка. В хода на съдебното следствие се установи по несъмнен начин, че на 14.04.2023 г., около 12:25 ч. жалбоподателят Д. управлявал товарен автомобил, ДК № в гр. , по ул. „”, с посока на движение от към бул. „”, като оо време на управлението ползвал мобилен телефон, който държал с едната си ръка и по време на 2 управлението погледът му бил насочен надолу – към устройството.

Цитираното нарушение е формално и ангажирането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не е обвързано с настъпването на определени негативни последици.

Касае се за класическо изпълнително деяние по чл. 104а ЗДП, като застрашаването на сигурността на пътя е свързано с активна част на денонощието, активна част на града и засилен трафик, т.е. не са налице основанията случаят да бъде квалифициран, като маловажен (вкл. и в контекста на данните за предходни нарушения на ЗДП).

По размера на наказанието

Съгласно разпоредбата на чл. 183, ал. 4, т. 6 ЗДП, наказва се с глоба 50 лв. водач, който използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен при наличие на устройство, позволяващо използването на телефона без участието на ръцете му. Глобата е във фиксиран размер, поради което всякакви разсъждения по размера й са безпредметни.

За пълнота на изложението, следва да се отбележи, че жалбата срещу атакуваното наказателно постановление, в частта относно отнетите контролни точки, е недопустима. И теорията, и практиката са категорични, по отношение на изискването за законоустановеност на нарушенията и наказанията, т. е. нарушения и наказания са само тези, посочени в закона.

Административните наказания са numerus clausus изброени в разпоредбата на чл. 13 ЗАНН и отнемането на контролни точки не е сред тях. Системата на контролните точки е средство за контрол, от страна на Пътна полиция, върху изрядното поведение на водачите на МПС, но отнемането им няма санкционен характер, по смисъла на ЗАНН, а има характер на административна мярка, а не – на наказание. В допълнение, чл. 2, ал. 1 ЗАНН регламентира, че наказанията се определят само със закон или указ, а точковата система, съгласно чл. 157, ал. 3 ЗДП, се регламентира с наредба.

Действително, когато е опорочена административнонаказателната процедура, отмяната на наказателното постановление влече след себе си неминуемо отмяна и на отнемането на точките.

В настоящия случай, обаче, атакуваното наказателно постановление е законосъобразно и от материална, и от процесуална гледна точка, поради което и доводите в жалбата, касаещи отнемането на точките, не следва да бъдат обсъждани по същество. С тези аргументи, в тази си част жалбата е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.

По изложените съображения съдът приема, че НП е законосъобразно и обосновано и, като такова, следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-4332-011521/19.06.2023 г., издадено от началник на сектор при „Пътна полиция” - СДВР, с което, на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 ЗДП, на И. В Д. била наложена глоба, в размер на 50 лева, за нарушение на чл. 104а ЗДП.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на И. В Д. в частта, касаеща отнемането на 8 контролни точки.

Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

3

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4