Решение № 8135 от 04.05.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 8135 гр. *, 04.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: А.И.И при участието на секретаря К.Д.Н. като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20241110173567 по описа за 2024 година

М. С. М. и В. С. В. са предявили срещу В. Ц. К. и А. Ц. К., заместили на основание чл.

227 ГПК починалата в хода на процеса С. Ц. К., осъдителни искове с правно основание чл.

31, ал. 2 ЗС за осъждане на ответниците да заплатят на всяка от ищците сумата от по 4500 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на съсобствен между страните недвижим имот, представляващ ап. * находящ се в гр. *, ж.к. „Х.Д.“, блок 1* за периода 10.12.2019 г. - 10.12.2024 г., ведно със законната лихва от 10.12.2024 г. до окончателното плащане.

Ищците твърдят, че бащата на ищците С.Я.И починал на 15.09.2018 г. и оставил за законни наследници ищците и съпругата си С. Ц. К.. Посочват, че по време на брака си със С. К., С.И придобил собствеността върху ап. * находящ се в гр. *, ж.к. „Х.Д.“, блок 1* със застроена площ от 45,12 кв. м., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.* заедно с избено помещение № 3, с полезна площ от 2,67 кв. м., ведно с 1,924% ид. ч. от общите части на сградата и със съответното право на строеж върху терена. Излагат, че след смъртта на техния баща по силата на наследствено правоприемство ищците са станали собственици на по 1/6 ид. части от процесния апартамент, а С. Ц. К. – на 4/6 ид. части. Твърдят, че към подаване на исковата молба апартаментът се е ползвал единствено от С. К., поради което ищците отправили към нея нотариална покана с искане да им заплаща обезщетение за ползване на притежаваните от всяка от тях 1/6 ид. част от правото на собственост върху имота. Нотариалната покана била връчена на 17.10.2019 г., но до настоящия момент плащане от страна на ответницата не постъпило.

1

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба, с който с е оспорват исковете като неоснователни. Счита се, че сумата от по 4500 лв., която се претендира от всяка от ищците, е прекалено висока. Твърди се, че от началото на 01.2021 г. процесният апартамент не се ползва, защото поради влошеното си здравословно състояние се е наложило С. К. да заживее при своя син в кв. „Кремиковци“. Не се оспорва ищците да са отправяли до последната покана да им бъде осигурен достъп до имота и да им бъде заплащано обезщетение за ползването му и тази покана да е получена.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

От Договор за продажба на държавен недвижим имот от 17.12.1990 г. се установява, че С.Я.И и С. Ц. К. са придобили собствеността върху недвижим имот в гр. *, ж.к. „Х.Д.“, блок *, вх.*, ет.*, ап. *.

От удостоверение за наследници на С.Я.И, починал на 15.09.2018 г., е видно, че негови наследници са С. Ц. К. (съпруга), М. С. М. (дъщеря) и В. С. В. (дъщеря).

С нотариална покана, получена на 17.10.2019 г. от адв. М.С. за С. К., М. М. и В. В. канят С. К. да им заплаща ежемесечно обезщетение в размер на 75 лева за всяка от тях, за притежаваните от всяка от тях 1/6 ид. част от съсобствения им ап. * в гр. *, ж.к. „Х.Д.“, блок *, вх. В, ет. 9. Получаването на нотариалната покана не се оспорва от ответната страна.

По делото са събрани са гласни доказателства. * П.М.Т. сочи, че било известно, че ответниците не дават никакъв достъп н а ищците до процесния апартамент и те нямали ключове за него, нито пък за входната врата. * посетила апартамента преди 6-7 години и нямало кой да отвори.

Разпитана е и свид. Л.Т.П., която разказва, че по здравословна причина от 2021 г. С. К. започнала да живее при сина си В. К.. С. К. споделяла, че след като е сключила брак със съпруга си, била в обтегнати отношения с неговите дъщери, както и самият той от своя страна. Сочи, че никой не контактувал със С. К., но дъщерите на Стоян разполагали с ключ от апартамента.

По делото е прието заключение на съдебно-оценителна експертиза, според което месечния наем, базиран на средни пазарни наемни месечни цени за периода 12.2019 г. – 11.2024 г. за процесния имот е в размер на 240 евро. За период от 5 г. или 60 месеца, наемната цена на имота би била 14400 евро.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС в тежест на ищците е да докажат, че процесният апартамент е съсобствен между страните при твърдените квоти; че той се ползва през исковия период лично само от ответницата по начин, който възпрепятства или ограничава /чрез фактически или правни действия/ ползването му от ищците съобразно предназначението им; ищците са поискали писмено от ответницата да им осигури достъп до имота за ползване съобразно правата си или да им заплаща обезщетение; размера на 2 дължимото обезщетение за процесния имот. В тежест на ответницата е да докаже възражението си, че считано 01.2021 г. не ползва процесния имот.

Не е спорно и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че ап. * в гр. *, ж.к. „Х.Д.“, блок *, вх. *, ет. *, е съсобствен между страните при квоти на съсобствеността, както следва: 1/6 ид. част за М. С. М., 1/6 ид. част за В. С. В., 1/3 ид. част за В. Ц. К. и 1/3 ид. част за А. Ц. К..

Когато общата вещ се ползва лично от някой от съсобствениците, същият дължи обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени от деня на писменото поискване – чл. 31, ал. 2 ЗС. Съдържанието на писмената покана не е нормативно уредено. В съдебната практика се приема, че всяко писмено волеизявление, отправено от съсобственик до съсобственик, съдържащо искане за лично ползване или за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването, съставлява покана по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС. От текста на разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС е видно, че писмената покана има действие за в бъдеще.

Веднъж отправена писмената покана обаче, действа занапред без ограничение във времето и без значение дали поканата е нарочна или се съдържа в друг акт (решение № 351 от 13.07.2010 г. по гр. д. № 573/2009 г. на ВКС).

Спорен е въпроса дали през процесния период имотът се е ползвал лично само от С.

К. по начин, който е възпрепятствал или ограничавал ползването му от ищците. Понятието „лично ползване” по смисъла на чл. 31, ла. 2 ЗС е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове (ТР № 7/2.11.2012 г. по тълк. д.

№ 7/2012 г. на ОСГК на ВКС).

След анализ на събраните по делото доказателства се установява, че за периода от получаване на нотариалната покана на 17.10.2019 г. до 2021 г., имотът се е ползвал от С. К., но след 2021 г. същата е напуснала процесното жилище и е заживяла при ответника В. К..

Съдът намира, че за това обстоятелство следва да се довери на показанията на свид. Илиева, доколкото същите са логични, последователни и житейски обосновани. Съдът приема, че след като С. К. е напуснала процесното жилище през 2021 г., не е съществувала пречка същото да бъде ползвано от ищците. Съдът намира, че не се доказва, че след получаване на нотариалната покана за плащане на обезщетение на 17.10.2019 г. до напускането на имота през 2021 г., да е предоставен достъп до имота на ищците. След получаване на поканата ползващият съсобственик, ако не иска да плаща обезщетение на лишения от ползване съсобственик, следва да му предостави достъп до имота за да може, ако желае, да го ползва съобразно квотата си в съсобствеността. Установяването на факта на предоставяне на достъп до имота е фактически въпрос и най-често се изразява в предоставяне на ключ, когато се касае за жилищен имот. С изпращането на писмената покана лишеният от ползване съсобственик изявява желанието си оттук нататък да ползва съсобствения имот, поради което и с получаването на поканата активното поведение следва да бъде на ползващия съсобственик – той трябва да предостави възможност имотът да се ползва и от другия съсобственик. Доколкото по отношение на факта дали ищците са разполагали с ключ от 3 процесния имот събраните по делото гласни доказателства са протИ.речиви съдът счита, че по този въпрос отново следва да се довери на показанията на свид. *, според които ищците са имали ключ от процесния апартамент. Според съда показанията на свид. * са доста общи и в тях липсва конкретика, поради което и от тях не могат да се извлекат релевантни за спора обстоятелства.

Обезщетението е равно на пропуснатата полза от неползващия съсобственик. За недвижимите имоти това е средният месечен наем за имот със съответното предназначение и състояние, освен ако ищецът не е доказал по-голям размер. За определяне размера на средният месечен наем съдът кредитира заключението на съдебно-оценителната експертиза, доколкото същата пълно и точно обяснява начина на определяне на съответното обезщетение за конкретния имот, като отчита неговите съответни характеристики. Вещото лице е съобразило местоположение, големина на апартамента, разположение във височина, изложение, състояние. По тези съображения съдът приема, че средният месечен наем за целия процесен имот за исковия период възлиза на 14400 евро, колкото е определило вещото лице.

Предвид гореизложеното съдът намира, че се установява, че на ищците не е бил предоставен достъп до процесния апартамент за периода 17.10.2019 г. - 2021 г., нито им е заплащано обезщетение след отправена покана, поради което и в тяхна полза е възникнало право на обезщетение за лишаването им от ползване за този период. Като прецени определеното от вещото лице месечно обезщетение в размер на 240 евро съдът намира, че на ищците с оглед притежаваната от всяка от тях 1/6 ид. част, се дължи обезщетение в размер от по 507 евро на всяка, до които размери следва да бъдат уважени предявените искове.

При този изход на спора право на разноски имат всички страни. Ищците претендират следните разноски: 184,06 евро (360 лева) – държавна такса, 204,52 евро (400 лева) – депозит за експертиза и адвокатско възнаграждение 1100 лева, но са представени доказателства за заплащане на възнаграждение в размер единствено на 200 евро, от които съразмерно с уважената част от предявените искове следва да им се присъдят 125,69 евро (253,66 лева).

Ответниците претендират разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 306,77 евро (600 лева), от което съразмерно с отхвърлената част от предявените искове следва да им се присъдят 239,17 евро (467,77 лева). Определени по компенсация разноски се дължат на ответниците в размер на 113,48 евро (221,94 лева).

Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав

РЕШИ:

ОСЪЖДА В. Ц. К., ЕГН ********** и А. Ц. К., ЕГН **********, (заместили на основание чл. 227 ГПК починалата в хода на процеса С. Ц. К.), да заплатят на М. С. М., ЕГН **********, на основание чл. 31, ал. 2 ЗС сумата от 507 евро – обезщетение за лишаване от ползване на съсобствен недвижим имот, представляващ ап. * находящ се в гр. *, ж.к. „Х.Д.“, 4 блок *, вх. *, ет.* на 1/6 ид. част, за периода 10.12.2019 г. - 2021 г., ведно със законната лихва от 10.12.2024 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 507 евро до пълния претендиран размер от 2300,81 евро (4500 лева) и за периода 2021 г. – 10.12.2024 г.

ОСЪЖДА В. Ц. К., ЕГН ********** и А. Ц. К., ЕГН **********, (заместили на основание чл. 227 ГПК починалата в хода на процеса С. Ц. К.), да заплатят на В. С. В., ЕГН **********, на основание чл. 31, ал. 2 ЗС сумата от 507 евро – обезщетение за лишаване от ползване на съсобствен недвижим имот, представляващ ап. * находящ се в гр. *, ж.к. „Х.Д.“, блок *, вх. *, ет. / на 1/6 ид. част, за периода 10.12.2019 г. - 2021 г., ведно със законната лихва от 10.12.2024 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 507 евро до пълния претендиран размер от 2300,81 евро (4500 лева) и за периода 2021 г. – 10.12.2024 г.

ОСЪЖДА М. С. М., ЕГН ********** и В. С. В., ЕГН **********, да заплатят на В.

Ц. К., ЕГН ********** и А. Ц. К., ЕГН **********, (заместили на основание чл. 227 ГПК починалата в хода на процеса С. Ц. К.), на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 113,48 евро (221,94 лева) – разноски по делото.