Решение № 1156 от 15.11.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1156 гр. София, 14.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Златина Рубиева

Членове:

Иванка Иванова

Петя Алексиева при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело № 20231000502646 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 ГПК.

С решение № 261050 от 05.08.2023г., постановено по гр. д. № 1194/2021г.

Софийски градски съд, I ГО, 11 състав е отхвърлил предявения от М. К. Б. против М. И. К. иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата 26 000 лв., ведно със законната лихва от 08.11.2020 г. до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за търпени неимуществени вреди от три публикации в публичния личен профил на ответницата в социалната мрежа Фейсбук от 7.11.2020 г. и от 8.11.2020 г., които съдържат неверни, клеветнически и обидни твърдения и целят да уронят доброто име на ищеца и да настроят общественото мнение в негативен аспект спрямо него.

Решението е обжалвано от ищеца в първоинстанционното производство – М. К. Б., чрез пълномощника му, с възражения за неправилност, поради съществени нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. В жалбата се твърди, че от събраните и приети по делото доказателства по никакъв начин не може да бъде направен извод за верността на твърденията на ответницата, че ищецът я е изнудвал за секс срещу облаги участие в неговите предавания. Излага се становище, че изнесената от ответницата информация, че ищецът е твърдял, че Н. Л., Н. Н., М. Т., както и други „плеймейтки“ са му се отплащали с орален секс за участието им в 1 предаванията му също не е доказано в процеса. Поддържа се твърдение, че по делото ответницата не е установила твърдението си, че ищецът е „вечно пиян и дрогиран“. Допълва се, че твърденията на ответницата, че ищецът при телефонни разговори договарял, а при срещи получавал пари от президента, за да говори срещу премиера и правителството, също са останали недоказани в процеса. Релевира се възражение, че противно на приетото от първата инстанция, националното законодателство на РБ не борави с понятията „прекалена“ и „непосилна“ доказателствена тежест. Изразява се становище, че в обжалваното решение първостепенният съд, в нарушение на основни принципи на гражданския процес - принципа за диспозитивното начало, прокламиран в чл. 6, ал. 2 от ГПК, на този за служебното начало - чл. 7, ал. 1 от ГПК, на състезателното начало - чл. 8. ал. 2 от ГПК, без да е било въведено възражение за това, е изградил своя собствена теза в посока, че ищецът е оказвал сексуален тормоз по смисъла на ЗЗДискр. над ответницата, с който извод е излязъл извън предмета на делото, доводите на страните и правната квалификация на спора, които сам е определил в изготвения по делото доклад по реда на чл. 146 ГПК. Прави се оплакване, че в нарушение на чл. 12, във вр. с чл. 235 от ГПК решаващият съд изобщо не е обсъдил представената по делото и неоспорена разпечатка от Фейсбук профила на едно от намесените в публикациите на ответницата лица - М. Т.. Релевира се възражение, че в нарушение на чл. 172 от ГПК съдът неправилно е кредитирал безрезервно показанията на свидетелката К., като не е взел предвид факта, че същата е заинтересована от изхода на делото в полза на ответницата - нейна дъщеря.

Излага се становище, че в нарушение на закона и постоянната практика на ВКС първоинстанционният състав неправилно е определил насоченото от ответницата към ищеца изказване, че е „вечно пиян и дрогиран“ като оценъчно съждение, което не подлежало на проверка за вярност. В жалбата се сочи, че твърденията на ответницата за системна злоупотреба с алкохол и наркотични вещества от ищеца съставляват твърдения за факти, а не оценка и подлежат на проверка за вярност. Допълва се, че в отклонение от насоките на ВКС съдът не е разсъждавал дали оценъчното съждение на ответницата, че ищецът е „гнил отвътре“ съставлява обида и засяга честта и достойнството му, а отново необосновано е приел, че „ответницата е имала основание да нарече ищеца с тези думи“. В жалбата се излага становище, че в разрез със закона и практиката на ВКС съдът не е проверил за вярност твърденията на ответницата за фактите, че ищецът се е срещал с президента и е искал от него пари, за да говори срещу правителството и премиера. Поддържа се твърдение, че по делото не са представени доказателства, че ищецът е публична личност, но дори и това да бъде прието за доказано, то видно от съдържанието на процесните публикации, клеветите и обидите в тях излизат далеч извън рамките на „допустима критика“. По тези съображения в жалбата се прави искане въззивният съд да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което да уважи предявения иск, ведно със законната лихва. Предявява се претенция за присъждане на направените разноски пред двете съдебни 2 инстанции.

Въззиваемата - М. И. К., чрез процесуалния си представител, в срока по чл. 263, ал.1 ГПК, е подала отговор на въззивната жалба, в който се излага становище за нейната неоснователност. Поддържа се твърдение, че всички направени оплаквания са неоснователни, като се излагат подробни съображения. Предявява се претенция за присъждане на направените разноски, при условията на чл. 38, ал.2, вр. с ал.1, т.3, предл. второ от ЗАдв.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа подадената въззивна жалба. Ответницата по жалбата, чрез пълномощника си, я оспорва и поддържа подадения отговор.

Софийски апелативен съд, в настоящия си състав, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, намира следното:

Въззивната жалба е допустима – подадена е в законоустановения срок, предвиден в чл. 259, ал. 1 ГПК, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Производството пред СГС, І ГО, 11 състав е било образувано по предявен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, ведно със законната лихва по чл. 86 ЗЗД.

С обжалваното решение, СГС, І ГО, 11 състав е посочил, че изразите, които са засегнали ищеца М. Б., /известен с псевдонима М. К./, могат да се групират в три теми - сексуално насилие, състояния и политически ангажименти. По отношение на първата група е приел, че и в трите публикации, направени в социалната медийна платформа Фейсбук, в кратък период от време, ответницата е твърдяла за осъществен спрямо нея от ищеца сексуален тормоз, за поставен ултиматум, че ще участва в проектите му срещу секс, както че и с други жени, които са участвали в проектите му, е осъществявал сексуални контакти. Съдът е посочил, че в случая счита, че в тази част от публикациите се касае по-скоро за фактически твърдения за осъществен от ищеца спрямо ответницата сексуален тормоз. След което е приел, че в този случай, изискването към ответницата да представи преки доказателства за изказаните от ищеца думи представлява „прекалена доказателствена тежест“, е посочил, че доказването може да се осъществи успешно и чрез индиции /непреки доказателства/. Обсъдил е електронната комуникация между страните, показанията на св. К., както и факта, че ответницата не е участвала в друго предаване на ищеца, поради което е приел, че ищецът е имал противоправно поведение спрямо ответницата, което следва да се квалифицира като сексуален тормоз. Посочил е, че липсвали преки доказателства ищецът да е имал сексуален контакт с други участнички в проектите си, но е направил извод, че това не е необходимо да се установява за нуждите на процесния случай. По отношение на другата тема е посочил, че използваните в публикациите думи „вечно пиян“ и „дрогиран“ са оценъчни съждения, които не се установяват за вярност, а се преценяват в светлината на 3 свободата на словото. Обобщил е, че ответницата е имала основание да нарече ищеца с тези думи, въпреки че е налице преувеличение. По отношение на третата група изрази е посочил, че в две от публикациите ответницата е написала, че е присъствала на телефонни разговори, в които ищецът се е уговарял за срещи с президента, че е искал пари, за да говори срещу премиера.

Приел е, че няма преки доказателства това да се е случило, но отново е посочил, че за доказването на тези телефонни разговори отново би се поставила „непосилна доказателствена тежест“ върху ответницата да го установи пред съда. Направил е извод, че публикуването на информацията в трите публикации е засегнало правото на добра репутация и на личен живот на ищеца. Но е посочил, че при установен конфликт между свободата на словото на ответницата по чл. 10 от Конвенцията и правото на личен живот и чест на ищеца по чл. 8 от Конвенцията, следва да даде превес на свободата на словото, тъй като публикациите на ответницата допринасят за разискване на въпроси от обществен интерес - съществуваща дискриминация между половете в България, липса на толерантност, сексуалното насилие и/ или сексуалния тормоз. Обобщил е, че въпреки, че ищецът не е обществена фигура, /тъй като не заема обществена или публична позиция/, характерът на професионалната му дейност на дългогодишен журналист, със собствено предаване и постоянни публични прояви, обосновават приближаването му до публична личност, която трябва да приема по-широки граници на допустима критика. Направил е заключение, че тъй като самият ищец демонстрирал поведение, с което не зачитал правото на личен живот и при публично разкрИ.е на подробности от своя личен живот, то той не би могъл да има основателно очакване правата му на неприкосновеност на личния живот да бъдат ефективно защитени. Направил е извод, че не може да установи противоправно поведение на ответницата по отношение на трите публикации.

Приел е, че ищецът е претърпял вреди на репутацията си от тях, но тези вреди са следствие на собственото му противоправно поведение спрямо ответницата.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата и в отговора на въззивната жалба.

Решение е валидно. Същото е допустимо.

Във връзка с доводите в жалбата на ищеца за основателност на предявения иск, въззивната инстанция намира следното:

Не се спори по делото, а и това се установи от извършената съдебнотехническа експертиза, че твърденията по отношение на ищеца, направени в процесните публикации, изхождат от ответницата и имат следното съдържание:

В публикацията от 07.11.2020г., направена в личния Фейсбук профил на ответницата: „К. ме изнудваше за с*кс, за да продължи да излъчва 4 предаванията си с мен; - Твърди, че @********, @********, @******** и всички останали плеймейтки, които са му гостували, са му се отплащали с ду**не, за да са в ефир; е гнил отвътре, вечно пиян и дрогиран; лично съм присъствала на телефонни разговори, в които един от най-големите критици на правителството се уговаря за срещи с президента. А после се хвали пиян колко пари му взима и как той създава и руши имиджи в тази държава; към мен имаше ултиматоми за секс, за да продължиш да излъчваш предаванията с мен; Също как твърдеше, че Н., М., Н. и всички други плеймейтки са ти духали, за да ги излъчваш; Мога да разкажа и за срещи с президента, в които искаш пари, за да говориш срещу премиера“.

В публикацията от 08.11.2020 г. направена в личния Фейсбук профил на ответницата: „Важното тук е, не че К. е имал желания към мен. Това щеше да е нормално, ако той не бе стигнал до сексуално-работни ултиматуми в тях.

Има секс - има предаване. Няма секс - няма предаване; После станаха директни покани. И някак той все така извърташе нещата, че уж да се видим лично, за да говорим по работа, а все пиеше и говореше за секс; Накрая всичко прерасна в директни ултиматуми и искания. Постоянно ме склоняваше и убеждаваше, че това е нормално, като ми казваше, че всички преди мен са го правили“