Определение № 28777 от 07.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 28777 гр. София, 07.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на седми август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР М. МИЛЕВ като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело № 20261110107099 по описа за 2026 година

Съдът е сезиран с искова молба с вх. № 84679/17.03.2023 г. на ищцата П. Б. С. срещу „******* за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 1250 лева – частично предявен иск от общата сума в размер на 4677,09 лева - начислена главница за ВиК услуги за периода от 03.05.2013 г. до 11.04.2022 г. за обект с кл. № *******, находящ се в ******

В исковата молба е посочено, че това е втори частичен иск за сумата от 1250 лева, като между страните е налице влязло в сила съдебно решение по гр.дело № 62774/2024 г. по описа на СРС, 50 състав, с което е признато за установено, че ищецът не дължи на „******* за същия период, за същия обект и за същия клиентски номер друга част от общото вземане, а именно сумата в размер от 1250 лева, представляваща част от цялата сума в размер на 4677,09 лева, която сума е различна от тази, предмет на настоящото производство.

Съдът, при извършена служебна проверка на допустимостта на исковата молба, установи следното:

Към исковата молба е представен препис от влязло в сила съдебно Решение № 12345 от 24.06.2025 г. по гр.дело № 62774/2024 г. по описа на СРС, 50 състав, с което е признато за установено на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, че П. Б. С. не дължи на „******* сумата в размер от 1250,00 лв. – част от парично вземане в общ размер 4677,09 лв., представляваща разпределена сума по чл. 59, ал. 7, т. 3 от ОУ на „******* –старо салдо по партида кл.

№***** с титуляр Д.С.Л., вр. партида кл. №*******, с титуляр П. Б. С., по фактура 113378652/18.04.2022 г. за неплатена доставка на ВиК услуги за имот в *******. Видно е от решението, че периодът, за който е било начислено цялото вземане в размер на 4677,09 лв. е от 03.05.2013 г. до 11.04.2022 г., като същото се посочва и от ищеца в исковата молба.

Настоящото производство и това по гр. д. № 62774/2024 г. на СРС касаят частично предявени отрицателни установителни претенции от обща сума в размер на 4677,09 лв., претендирана за начислена главница за клиентски номер *******, за обект, находящ се в ******и за периода от 03.05.2013 г. до 11.04.2022 г.

Съдът намира, че така предявеният частичен отрицателен установителен иск е недопустим.

В доктрината и практиката няма спор, че е допустимо предявяването на частичен иск.

В Тълкувателно решение № 3/22.04.2019 г. по т.д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, в което е разгледана хипотезата на предявяване на частичен осъдителен иск, Върховният касационен съд е изложил в мотивите, че предмет на всяко гражданско дело е въведеното с твърденията на ищеца претендирано или отричано субективно право, което следва да бъде индивидуализирано с основанието и петитума на иска. В основанието на иска се включват всички факти, очертани в хипотезиса на правната норма, въз основа на които се поражда претендираното или отричано от ищеца спорно материално право, като в случаите на предявен частичен иск за парично вземане ищецът претендира само част от размера на вземането, но основанието на иска, включително при предявяването му като частичен, е единно и неделимо, поради което обективните предели на силата на пресъдено нещо на 1 решението по частичния осъдителен иск ще обхванат основанието на вземането в пълен обем. Поради тази причина при отхвърляне на частичния иск като неоснователен обективните предели на силата на пресъдено нещо обхващат установяване, че правото никога не е съществувало или че е съществувало, но се е прекратило или погасило към момента на приключване на съдебното дирене. Затова силата на пресъдено нещо на отхвърлителния диспозитив по частичния иск води до недопустимост на последващ частичен осъдителен иск, доколкото несъществуването на част от цялото вземане поради неосъществяване на правнорелевантните за възникване на твърдяното субективно материално право факти е равнозначна на несъществуване и на разликата до неговия пълен обем според твъреденията на ищеца.

Изложените тълкувателни разяснения несъмнено обуславят наличието на правен интерес от предявяване на частичен осъдителен иск за парично вземане, по който ищецът би получил частична защита на претендираното от него вземане до заявения размер и установяване на основанието на това вземане в пълен обем, но в случаите на предявен частичен отрицателен установителен иск положението е различно. При отрицателния установителен иск, за разлика от всички останали искове, основанието на иска (чл. 127, ал.

1, т. 4 ГПК) не е негов индивидуализиращ белег. Щом твърди, че оспорваното право никога не е възниквало, ищецът не би могъл и да сочи юридически факт, от който такова право се поражда, като в тежест на ответника е да изчерпи в процеса всички основания, на които оспореното му право е могло да се породи (в този смисъл – Тълкувателно решение № 8/27.11.2013 г. по тълк. дело № 8/2012 г. по описа на ВКС, ОСГТК).

Следователно, когато бъде уважен отрицателен установителен иск, между страните се формира сила на пресъдено нещо, с която оспореното вземане е отречено на всички възможни основания. Ето защо, ответникът по уважен отрицателен установителен иск не би могъл в бъдеще да предяви нов иск за правото, което е било съдебно отречено, освен ако не го основе на факт, възникнал след приключване на устните състезания по делото, по което е било постановено влязлото в сила решение. От друга страна, когато се отхвърля отрицателен установителен иск, СПН има за предмет правото, което ответникът е успял съдебно да установи с индивидуализиращите това право белези (правопораждащ факт и съдържание). Тя съвпада по предмет със СПН по положителен установителен иск (в този смисъл –решение № 60215 от 15.07.2022 г. по гр. д. № 3616/2020 г., ІV ГО на ВКС).

Същевременно, уважаването на отрицателен установителен иск е равнозначно на отхвърляне на положителен установителен иск за същото вземане между същите страни при разменено процесуално качество ищец – ответник (в този смисъл – определение № 67/18.02.2011 г. по ч. гр. д. № 17/2011 г. на ВКС, II ГО, определение № 288/16.06.2010 г. по ч. гр. д. № 108/2010 г. на ВКС, I ГО, решение № 156/24.06.2014 г. по гр. д. № 7805/2013 г. на ВКС, I ГО).

С оглед на изложеното, следва да се приеме, че уважаването на частичен отрицателен установителен иск е равнозначно на отхвърлянето на частичен положителен установителен или осъдителен иск, при което се формира СПН, че вземането не съществува изцяло в пълния претендиран размер, а не само относно предявената част, предмет на съответното дело. Силата на пресъдено нещо в случая разпростира действието си и за непредявената част, доколкото несъществуването на част от цялото вземане поради неосъществяване на правнорелевантните за възникване на твърдяното субективно материално право факти е равнозначно на несъществуване и на разликата до неговия пълен обем (съобразно мотивите на Тълкувателно решение № 3/22.04.2019 г. по тълк. дело № 3/2016 г. на ВКС, ОСГТК).

Доколкото се установява, че с Решение № 12345 от 24.06.2025 г. по гр.дело № 62774/2024 г. по описа на СРС, 50 състав, е признато за установено, че П. Б. С. не дължи сумата в размер от 1250,00 лева, представляваща част от общо задължение от 4677,09 лева за клиентски номер *******, което вземане касае същия период и същия обект, то съдът намира, че последващ частичен отрицателен установителен иск е недопустим поради формираната вече СПН за целия размер на вземането – с влизане в сила на съдебното решение по предявения частичен отрицателен установителен иск за сумата от 1250 лв. между страните е формирана сила на пресъдено нещо, с която е отречено съществуването на основанието за цялото вземане от 4677,09 лева /същото би било, ако „******* бе предявила частичен положителен иск за 1250 лв. частично от 4677,09 лева относно същото вземане и този частичен положителен иск е отхвърлен/. Следователно, настоящата втора частична претенция за сумата от 1250 лв. е недопустима поради формираната вече СПН между страните, поради което предявеният иск е недопустим и производството по делото следва да бъде прекратено.

2

С оглед изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба с вх. № 84679/17.03.2026 г., подадена от ищцата П. Б. С. срещу „*******.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 7099/2026 г. по описа на СРС, 27 състав.

Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от получаването му пред Софийски градски съд.

Препис от определението да се изпрати на ищеца.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3