Решение № 1503 от 03.01.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1503 гр. София, 22.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Кристина Филипова

Даниела Христова при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно гражданско дело № 20231000501466 по описа за 2023 година

Въззивното производство е образувано въз основа на въззивна жалба с вх. рег. № 270399 от 28.03.2023 г. подадена от ищеца КПКОНПИ срещу решение № 273662 от от 27.02.2023г. постановено по гр. д. № 3636 по опис на СГС за 2018 г. с което са отхвърлени искове с правно основание чл. 153, ал. 1 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество срещу В. Й. С., за отнемане на следното имущество: ремарке за лек автомобил “Тритон ЛТВЦ 1” с ДК № *******, дата на първа регистрация 21.01.2008 г., рама № 4TCSM11138HL28734, придобит с договор за покупко-продажба от 09.10.2013 г.; товарен автомобил “Фолксваген Кади” с ДК № ********, дата на първа регистрация 02.08.2006г., рама№ WV1ZZZ2KZ6X056369;

1 750,00 лева, представляващи равностойността на наличните дружествени дялове в “Юнайтед Интернешънъл” ЕООД, ЕИК 200674346;

10 648,08 лева, представляващи вноска на каса по банкова сметка IBAN 1

№********** в „ЦКБ“ АД;

463,34 лева, представляващи начислени лихви по банкова сметка IBAN №********** в „ЦКБ“ АД;

10 000,00 лева, представляващи вноска на каса по банкова сметка IBAN №********** в „ЦКБ“ АД;

262,93 лева, представляващи начислени лихви по банкова сметка IBAN №********** в „ЦКБ“ АД;

45 536,41 лева, представляващи вноска на каса по банкова сметка IBAN №********** в „ЦКБ“ АД;

5,29 лева, представляващи начислени лихви по банкова сметка IBAN №********** в „ЦКБ“ АД;

147,01 лева, представляващи вноска на каса по банкова сметка IBAN №******** **b „КТБ“ АД;

40 000,00 лева, представляващи върнат паричен заем по банкова сметка IBAN №**********b „КТБ“ АД;

21 800,00 лева, представляващи пазарната стойност към датата на отчуждаване на лек автомобил, марка “Ауди”, модел “С 6 5.2” с ДК № ********, продаден с договор от 08.01.2015 г.;

2 700,00 лева, представляващи пазарната стойност към датата на отчуждаване на лек автомобил марка “Ситроен”, модел “Берлинго” с ДК № ********, продаден с договор от 10.11.2011 г.;

18 000,00 лева, представляващи невърнат паричен заем, предоставен от В.

С. през 2013 г.

Със същото решение, Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество да заплати следните суми на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК е осъдена да заплати на В. Й. С. сумата от 110 /сто и десет/ хиляди лева, представляващи разноски в производството и на пр. представител на ответника адвокат В. Б. сумата от 4 676,00 /четири хиляди шест стотин седемдесет и шест/ лева адвокатско възнаграждение.

2

В жалбата се излага, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, иска се неговата отмяна и постановяване на друго, с което искът да бъде уважен изцяло. Претендират се разноски във възизвното производство.

Насрещната страна, в писмен отговор оспорва основателността на жалбата и моли за потвърждаване на обжалваното решение. Претендира разноски.

С разпореждане № 2340 от 02.06.2023 г. съдът е приел жалбата за процесуално допустима. При повторна преценка за допустимост, съдът приема, че тя е депозирана от страна в исковото производство, която е обосновала правен интерес срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

Решението е валидно и допустимо. Относно правилността и обосноваността, съдът приема следното:

Спорът пред въззивния съд е правен. Заключава се в оплакването, че за да постанови обжалваното решение, съдът не се е съобразил с доказателствената тежест, която следва от специални материално правни норми и изводите на Конституционния съд, обосновали Решение № 13 от 13.10.2012 г. , а е приложил общите правила на ГПК. Поддържа се становището, че ответникът не доказал наличието на законни източници на доходи, който да обосноват придобиването на имуществото, чието отнемане се претендира.

Не е спорно и от събраните пред първоинстанционния съд доказателства, се установява, че ответникът В. С. е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.

321, ал. 3 пр. 2, т. 2, връзка с чл. 2, връзка с ал. 1, връзка с чл. 354а, ал. 1, чл. 354в, ал.

1, пр. 2 и пр. 5 от НК. Правната квалификация на обвинението , попада в приложното поле на Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество (ЗОПДНПИ) (отм). На 01.10.2015 г. Комисията е образувала проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на В. С..

Проверката обхваща периода от 01.10.2005 г. до 01.10.2015 г. Резултатът от проверката обобщава, че ответникът не е имал източници на средства за придобиване на имуществото, такава каквото е претендирано по вид и размер за отнемане. Този резултат е обоснован с твърдението на Комисията, че към началния момент на проверката, В. С. е притежавал два леки автомобила „ВАЗ 2105“. Първият придобил 3 на 03.06.1994 г.. Вторият придобит на 28.12.1995 г. Посочено е, при сключване на брак с бившата му съпруга / 10.11.2006 г./ тя е притежавала лек автомобил „Мерцедес ЦЛ 5000“, лек автомобил „Тойота Корола“ и 3 000 щатски долара.

Проверката е направила заключение, че липсват източници на доход., поради което имуществото подлежи на отнемане.

Защитата на ответника по същество на осъдителната претенция е въвела в предмета на делото фактически твърдения за наличието на законни източници на доходи в началото на проверявания период и те са свързани с имущество, което той е притежавал и такова, което е притежавала неговата съпруга към момента на сключване на брака през 2006 г. Твърденията са разграничени и групирани в първоинстанционния съдебен акт и са обект на изследване на СИЕ /паричен заем от 40 000 лева, предоставен и върнат от трето лице, с възнаградителна лихва от 18 000 лев. Към момента на сключване на брак А. Н. е притежавала 153 225,50 ЩД, които е получила от продажбата в САЩ на неин недвижим имот, а от тази сума е произходът на следните средства и от тази сума са сумата от 44 423,40 лева вноски по банкови сметки през 2006 г. и цената на покупката на МПС през 2006 г. – 222 лева. Въведено е фактическо твърдение, че сумите преведени между съпрузите са с произход от А. Н., а ответникът с банкови преводи е връщал нейни средства / на 05.01.2009 г. 4100 ЩД; на 29.01.2009 г. - 3 000ЩД и на 29.01.2009 г./ Тези суми са дадени в заем от А. Н. на В. С. с договор от 05.11.2008 г. Също чрез заем от А., С. твърди, че е 10 648,08 лева, представляващи вноска на каса по банкова сметка IBAN №********** в „ЦКБ“ АД /сумата се претендира за отнемане. Получил и още 2 000ШД в заем от А. Н., които е ползвал за издръжка на семейството. Въведено е фактическо твърдение, че е реализирал доходи търговска дейност чрез две дружества чрез които е търгувал он-лайн през 2012 -2013 г.

Едното дружество е било регистрирано в САЩ и от него е реализирал приход в размер на 4 147 лева, а другото във Великобритания и от него е реализирал приход в размер на 8 109 британски лири.

Обосновано е възражение, че автомобилите, което са оценени от ищеца, не са в състоянието, което предполага стойността приета от Комисията, защото първият е бил повреден. Въведено е фактическо твърдение, че автомобилите само са внесени от ответника, но не са негова собственост, защото са били закупени за чужда сметка за 4 цената, посочена в документите за вноса им.

Комисията е оспорила възраженията на ответника с твърденията, че е установила несъотвествие в размер на 278 894,85 лева, приела е, че реализираната цена от недвижимо имущество е индивидуално собственост на съпругата му, оспорила е облигационната връзка между съпрузи, конкретно връщане на парични средства дадени в заем, доходи от он-лайн търговия, посредническа дейност при закупуване на автомобилите и е поддържала пазарната оценка.

Относно пространното изложение по въпроса за тежестта на доказване на източниците на доходи, настоящият въззивен съд приема, че със Закона за изменение и допълнение на ГПК/обн. ДВ, бр. 86 от 2017 г./ са направени съществени изменения в уредбата на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивните съдебни решения с въвеждане на ново основание – противоречие с актовете на КС. Макар и законодателят да е е установил никакво ново правно положение, по силата на което всички съдилища са задължени да съобразяват решенията на КС, с включването на това основание като изричен текст в правната норма се постига дисциплиниращ ефект за съда и за страните относно решенията на КС .Задължителността на актовете на КС е уредена на на конституционно ниво в чл. 151, ал.2 от Конституцията – същите влизат в сила 3 дни след обнародването им в държавен вестник, аналогично на предвиденото в чл. 5, ал. 5 от КРБ общо правило по отношение на нормативните актове. Критични анализи на решенията на КС, които обосновават не прилагането им в конкретен съдебен спор са недопустими и могат да доведат до неправилност на решението.

Цитираното решение на КС № 13 от София, 13 октомври 2012 г. по конституционно дело № 6/2012 г., докладвано от съдията Р. Н., (Обн., ДВ, бр. 82 от 26.10.2012 г.) не се отнася до въпроса за тежестта на доказване. Съгласно правилото на чл. 154, ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания.

Приложимото материално право е процесуално структурирано в две фази, като в първата бъдещият ищец събира факти, свързани с източниците на доходи, а в съдебната фаза е дадена възможност на ответника да сочи доказателствата, които са останали извън проверката или извън преценката за несъответствие.

В тежест на ищеца е да докаже, че ответникът е реализирал разходи, които надвишават установените източници на доходи, а в тежест на ответника е да докаже или че не са 5 налице предпоставките за образуване на производството или, че е реализирал доходи, които са достатъчни да притежава имуществото, което се претендира за отнемане.

Страните са сочили и съдът е събрал доказателства в съответствие с доказателствената тежест, от които се установяват следните факти: На 03.06.1994 г. В.

С. е закупил лек автомобил „ВАЗ 2105“ с peг. номер *******. На 28.12.1995 г. той е закупил втори лек автомобил „ВАЗ 2105“, с per. номер *******. В. С. е регистрирал ЕТ „ФОКСИ-В. С.“, но не е подавал данъчни декларации. На 27.03.1998 г. е било регистрирано ООД„ЕЙ ПИ“, в което А. Н. е притежавала 49% от капитала. На 14.03.2005 г. тя е декларирала пред служител на Beazer Mortgage Corporation, че е притежава апартамент с адрес в САЩ, щата Флорида, гр. ***, *** с пазарна стойност 90 000ЩД. Изплащала е ипотечен заем в размер на 56 847,ЩД с месена вноска 226ЩД Съдът подробно и изследвал декларираните от съпругата на ответника факти за придобито и разпоредено имущество на територията на САЩ подадени на 13.05.2005 г. на

28.07.2005 г. на

04.09.2005 г.

Фактите са извън проверявания период /от

01.10.2005 г. до 31.12.2005 г./, но имат значение към фактическите твърдения на ответника за облигационни отношения с това лице.

Пред 2005 г. не се установяват приходи реализирани от ответника.

На 30.03.2006 г. А. Н. е разпоредила със собственост върху недвижим имот на територията на САЩ. На 31.03.2006 г. е вписана като продавач, който е следвало да получи 486 000ЩД, намалени с 8 327,41ЩД такси, 277 116,03 ЩД ипотека, 35 202,07ЩД ипотека; 496 ЩД данъци. Съдът е прецени, че по тази сделка съпругата на ответника е получила 153 225,40 ЩД. На 26.07.2006 г. тя е е придобила два леки автомобила „Мерцедес СЛ 500“ с per. номер ******** и „Тойота Корола“ с per. номер * * **** ВР, които са били внесени от САЩ. На 07.10.2006 г. В. С. е закупил лек автомобил „Роувър“ за 4 222 лева с пазарна стойност 3 600 определена в заключение на вещото лице М., том III, л. 1025-1028. В своя банкова сметка в „ЦКБ“ АД ********** (първата сметка в „ЦКБ“ АД), ответникът е внесъл на 09.10.2006 г. 100 ЩД с левова равностойност в размер на 156 лева, н 17.10.2006 г. 5 000,00 щ. д. с левова равностойност 7 808,35 лева, на 23.10.2006 г. - 4 000ШД в левова равностойност - 6 230,76 лева. Основанието, вписано във вносните документи е захранване на сметка. На същите дати А. Н. е внесла касово по нейна сметка в „ЦКБ“ 6