Решение № 222 от 04.03.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 222 гр. С., 04.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - С., 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Даниела Христова

Мария Янк. Иванова Вранеску при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно гражданско дело № 20241000501610 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение от 13.05.2024 г., постановено по гр.д. № 4668/2023 г. по описа на СГС, съдът е осъдил, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД, ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК 121130788 да заплати на В. В. И., ЕГН ********** сумата от 16 000 лв., представляващи застрахователно обезщетение във връзка с ПТП от 29.12.2022г. (случило се около 00: 30ч. в гр. С. на пътя за с. Клисура, като делинквент е водачът на лек автомобил марка „Тойота“, модел „Селика”, peг. № ******** - Р. Х. Б., чиято застраховка ГО е покрита от ответника), ведно със законната лихва, считано от 20.04.2023г. до окончателното ù изплащане, като е отхвърлил претенцията за горницата до пълния предявен размер от 30 000 лв. Осъдил е застрахователното дружество да заплати на пострадалия и сумата от 461,88 лв., съставляваща мораторна лихва за периода от 20.01.2023г. до 20.04.2023 г., като е отхвърлил претенцията за горницата до пълния предявен размер от 758,33 лв. С оглед изхода на правния спор е разпределил разноски като след извършена компенсация е присъдил адвокатско възнаграждение в полза на адвокат С. Н. в размер на 353,28 лв., а на основание чл. 77 ГПК е осъдил ответника да заплати сумата от 1 167 лв. разноски и такси по делото по сметка на СГС при съобразяване на факта, че ищецът е освободен от такива задължения на основание чл. 83, ал.2 ГПК.

Недоволен от съдебното решение, в частта, с която на ищеца В. В. И. е присъдено обезщетение за сумата над 2 500 лв. е останало ответното застрахователно дружество, което в законоустановения срок е подало настоящата въззивна жалба. Със същата поддържа, че съдът неправилно е преценил установените по делото обстоятелства във връзка с определянето на размера на обезщетението като не е отчел, че нараняванията не са сериозни, довели са до болки и страдания за кратък период от време, лечението е било кратко и е довело до пълно възстановяване. Освен това заявява, че съдът неправилно е определил влиянието на съпричиняването за настъпването на вредите като в тази връзка поддържа, че ако предпазният колан е бил поставен, вредите нямаше да настъпят или щяха 1 да са по-малко на брой и в по-лека форма. Излага подробно становище в подкрепа на направените възражения и намира, че с оглед обстоятелствата по делото следва да се приеме, че обезщетение в размер от 2 500лв. е достатъчно да репарира причинените вреди, като в тази връзка иска от съда да приеме влияние на съпричиняването от 50%.

В законоустановения срок по делото е постъпил отговор от ищеца В. В. И., с който се поддържа становище за правилност и обоснованост на решението в обжалваната част и се иска неговото потвърждаване. Същевременно той е депозирал и въззивна жалба срещу решението в неговата отхвърлителна част, с която твърди, че първоинстанционният съд не е преценил правилно събраните по делото доказателства и относимите към размера на обезщетението обстоятелства, съответно не е приложил правилно правилото на чл. 52 ЗЗД, което от своя страна е довело до занижен размер на обезщетението. Иска от настоящия съд да отмени решението, в частта, с която искът му е отхвърлен и да уважи претенцията изцяло като основателна и доказана.

Въззивникът ЗК „ЛЕВ ИНС” АД е представил отговор на въззивната жалба, подадена от ищцовата стана, с който е обосновал становище за нейната неоснователност. Иска същата да бъде оставена без уважение, а решението потвърдено в неговата отхвърлителна част.

Софийският апелативен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивните жалби, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбите, освен когато следи за приложението на императивни материалноправни норми.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.

По доводите за неправилност на решението настоящият съд намира следното:

Пред въззивната инстанция страните не спорят по установения от първоинстанционния съд механизъм на настъпване на ПТП, а именно, че на 29.12.2022 г. около 03.00 ч. през нощта лек автомобил „Тойота Селика“ с рег. № ********, управляван от Р. Х. Б., се е движил по пътя за с. Клисура в посока от с. Клисура към гр. Банкя и на около 700 м. преди „Конна база - Банкя“ самокатастрофира в дере и дърво в дясно от платното за движение като се преобръща по таван.

Безспорно е между страните, че причина за настъпването на ПТП е противоправното поведение на водача на посочения лек автомобил, който е навлязъл в завой със скорост от 85 км.ч., която не съответства на пътните условия и е над безопасната за извършване на маневрата, както и че за същия към момента на настъпване на ПТП е налице валиден договор за риска „Гражданска отговорност“ при въззивника ЗК „ЛЕВ ИНС” АД.

Страните не спорят, че към момента на настъпване на описаното ПТП, като пътник на задната седалка, зад водача и без поставен обезопасителен колан, се е возил въззивникът В. В. И.. Няма спор и за това, че в резултат на ПТП той е изпаднал от автомобила.

Безспорно е също така, че при настъпилото ПТП на В. В. И. са причинени травматични увреждания, изразяващи се в разкъсно-контузна рана в окципиталната част на главата, контузия на бедрото с оток, оток в областта на дясно рамо и в областта на трети пръст на лява длан.

Няма спор пред въззивната инстанция, че ако пострадалият бе поставил предпазния колан, за него не биха настъпили част от травмите, а именно контузия на бедрото с оток и оток в областта на дясно рамо, както и за всички причинени вреди се дължи обезщетение в размер на минимум 2 500 лв.

Пред въззивната инстанция страните спорят за размера на обезщетението за сумата над 2 500 лв. в контекста на правилното приложение на чл. 52 ЗЗД, включително за 2 влиянието на непоставянето на предпазния колан върху настъпването на травматичните увреждания, съответно до каква степен следва застрахователят да поеме отговорност за страданията, предизвикани от тях.

По така повдигнатия правен спор въззивната инстанция намира следното:

Съобразно приетото с ППВС № 4 при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съобразно правилото на чл. 52 ЗЗД от значение са редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, имащи отношение към засегнатите неимуществени блага на пострадалия и тяхното справедливо парично овъзмездяване. През годините съдебната практика е утвърдила като такива релевантни обстоятелства данните за личността на увредения, начина му на живот, обичайната среда, контактите и социалния му живот, положението му в обществото и работата му.

От приетата по делото съдебно-медицинска експертиза се установява, че за лечението на настъпилата разкъсно-контузна рана на главата е проведена операция, при която същата е зашита. Възстановяването на всички травматични увреждания е продължило основно в домашни условия и е продължило в рамките на 20 до 30 дни (при съобразяване на становището на вещото лице, дадено в о.з., проведено на 30.01.2024 г.) като за рамото е следвало да се проведе рехабилитация. Няма остатъчни усложнения, не се очакват такива в бъдеще, като единствено от разкъсно-контузната рана на главата е останал тънък белег с размер 6,5 см. Вещото лице не може да установи дали травматичните увреждания се дължат на удари на тялото в интериора на автомобила или всички или част от тях са пряк резултат от изпадането на тялото извън него и удар в съответната повърхност. Въпреки това е категорично, че ако бе поставен коланът е било невъзможно пътникът да изпадне от лекия автомобил, включително при неговото преобръщане, както и че не биха настъпили уврежданията в дясното рамо и бедро.

От свидетелските показания на В. И., се установява, че въззивникът В. В. И. е изпитвал сериозни болки след ПТП и трудно се е обслужвал сам, като е прекарвал цялото време в леглото. Предвид това се налагало свидетелят да му оказва съдействие като това продължило два месеца и половина. Освен това същият бил разстроен от случилото се, плачел постоянно, не се интересувал от спорт, а преди това играел баскетбол, дълго време изпитвал болки в ключицата, имал оток на главата и не посещавал училище около два месеца. Същевременно развил страх от пътуване с автомобил, а преди ПТП нямал търпение да вземе книжка. Притеснявал го и белегът на главата и споделял, че той дълго време ще му напомня за случилото се.

От така анализираните доказателства е видно, че настъпилите при ПТП увреждания са се отразили чувствително на начина на живот на В. В. И., и са му причинили силни физически и емоционални терзания, както и ежедневни неудобства в обслужването, но за кратък период от време в частност малко над един месец. В тази връзка съдът съобразява становището на вещото лице за пълно възстановяване от травмите за период от 20 до 30 дни, но все пак отчита частично и свидетелските показания, макар същите да са дадени от заинтересован свидетел, а именно бащата на пострадалия. Логически е обосновано да се приеме, че болката от нараняванията е възможно да е продължила и малко след зарастването на раните и спадането на отоците, особено като се отчита, че ударът в рамото е изисквал провеждане на рехабилитация, т.е. е бил със сериозна интензивност. След посочения период здравето на В. В. И. е напълно възстановено и не се очакват бъдещи усложнения, като към момента той и не изпитва физически болки в травмираните области. Тук следва да се посочи, че твърденията за остатъчно влияние на травмите върху здравето, изразяващи се в краткотраен и спорадичен световъртеж, не са доказани. Това се установява при съобразяване на заключението на съдебномедицинската експертиза, в рамките на което вещото лице е посочило, че не намира основание да приеме наличието на пряка причинно-следствена връзка между него и процесните увреждания. При преценката на размера на обезщетението обаче следва да се вземе предвид остатъчния белег на главата от разкъсно-контузната рана и съответното й третиране, който, макар и малък и в окосмената част, все пак загрозява общия вид на пострадалия, което не е без значение, предвид младата му възраст. Не е без значение 3 и фактът, че този белег ще му напомня често за случилото се, доколкото се намира в област, която е видима при поглед към огледало, както и това, че за периода на възстановяване той е бил отделен от учебния процес.

Както е посочено обаче и горе, тези вреди са имали много кратко проявление - в рамките на малко над месец, предвид което не са дали и няма да дадат в бъдеще отрицателно влияние върху живота и реализацията на пострадалия, нито се очаква да настъпи някакво свързано с ПТП влошаване на здравето му. Освен това при определяне на размера на обезщетението не следва да се вземат предвид сочените от бащата на пострадалия, в качеството на свидетел, обстоятелства за загуба на интерес към спорта и възникнали страхове във връзка с придвижването с МПС и бъдещето управление на такова, доколкото такива вреди, дори и да са настъпили в пряка връзка с процесното ПТП, не са въведени в предмета на делото посредством предявения иск.

С оглед гореизложеното съдът намира, че възражението на въззивника ЗК „ЛЕВ ИНС” АД за прекомерност на определения общ размер на обезщетение се явява основателно, като неотговарящ на реалните последици от процесното ПТП и съответно водещ до неоснователно обогатяване за пострадалия.

Въззивната инстанция намира, че справедливият размер на обезщетението следва да е 13 000 лв. При окончателното му определяне обаче следва да се реши спорът, повдигнат от страните във въззивното производство, досежно влиянието на установеното съпричиняване от страна на пострадалия върху възникването и тежестта на травматичните увреждания.