Решение № 36 от 31.01.2023, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. П., 31.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Членове:

Албена Г. Палова

Николинка Н. Попова при участието на секретаря Петя Кр. Борисова като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно гражданско дело № 20225200500621 по описа за 2022 година

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно обжалване .

Районен съд П. е сезиран с искова молба,подадена от „К. А.Г.“ЕООД гр. П. , ЕИК *********,със седалище и адрес на управление на дейността гр. П., ул. „Л. „ № 2 , против З.А.Д. „А. “ АД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление на дейността гр. С.

, р-н „С.“, бул. „С.К.“ №2.

С Решение № 814/ 19. 07.2022г. на районен съд П. , постановено по гр. д. № 1609 /2021г. по описа на същия съд, предявения иск е уважен частично . Присъдени са деловодни разноски в полза на ищеца.

Решението на районния съд се обжалва с въззивни жалби( първоначална и насрещна ) в уважителната и в отхвърлителната част от ищеца и ответника в първоинстанционното производство,подадени чрез пълномощниците на страните. Във въззивната жалба и в насрещната въззивна жалба се излагат съображения за неправилност на обжалването решение,поради нарушение на материалния закон и необоснованост.

Искането е да се отмени решението на районния съд в обжалваната част и се постанови ново решение от въззивната инстанция по съществото на спора, с което се уважи , съответно се отхвърли предявения иск в обжалваните части. Прави се искане за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски в двете инстанции.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор само от противната страна по първоначалната въззивна жалба.В отговора се оспорва въззивната жалба. Прави се искане 1 решението на районния съд в обжалваната част , като правилно и законосъобразно да се остави в сила .

В открито съдебно заседание страните чрез пълномощниците си поддържат становищата си.

Пазарджишкият окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на съдебното решение , които са посочени във въззивната жалба , като взе предвид становището на страните и събраните доказателства пред първата инстанция , при спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК ,прие за установено следното :

Въззивната жалба е процесуално допустима .

Жалбата е подадена от активно легитимирана страна в процеса.

Жалбата е подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.

В текста на чл. 269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на обжалваното съдебно решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по валидността на решението . По допустимостта на решението в обжалваната му част . По останалите въпроси въззивната инстанция е ограничена от посоченото в жалбата .

Във въззивната жалба не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалваното съдебно решение или за неговата процесуална недопустимост. Възраженията , които се правят са свързани с правилността на съдебното решение .

Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна .

Районният съд е сезиран с осъдителен иск на застрахованото лице против застрахователя. Правното основание на предявения иск е нормата на чл. 386 и чл.405 ал.

1 от КЗ във вр. с чл.384 ал. 2 от КЗ.

Според посочените правни норми :

-При настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което не може да надхвърля застрахователната сума (лимита на отговорност), освен когато това е предвидено в този кодекс.

-При настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност.

-При настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Срокът не може да е по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1 - 3 или 5.

- По повод изплащането на обезщетение по застраховка по ал. 1 лизингополучателят има права на застрахован, като при частични вреди обезщетението се изплаща на лизингополучателя, освен ако е договорено вредите да бъдат отстранени в натура, в който случай разноските се заплащат непосредствено на външния изпълнител;

По делото е безспорно установено ,че на 17. 07. 2020г. около 9,45ч. е настъпило ПТП , при което застрахования автомобил ,марка „Д.Д.“ е бил повреден. Установено е също така ,че към датата на настъпване на застрахователното събитие автомобила е имал валидна застраховка „Каско“ при ответното дружество . Застрахователят е отказал да заплати застрахователното обезщетение с мотива ,че единствената причина за настъпване на ПТП е виновното поведение на водача на лекия автомобил и нарушаване на правилата за движение от негова страна.

2

В конкретния казус застрахователя не е имал законовото право да откаже изплащането на застрахователно обезщетение.

Според текста на чл. 408 от КЗ застрахователя може да откаже изплащането на застрахователно обезщетение само в следните случаи:

1. при умишлено причиняване на застрахователното събитие от лице, което има право да получи застрахователното обезщетение;

2. при умишлено причиняване на застрахователното събитие от застраховащия с цел получаване на застрахователното обезщетение от друго лице;

3. при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие;

4. в други случаи, предвидени със закон.

(2) В случаите по ал. 1, т. 1, когато трето ползващо се лице умишлено е причинило застрахователното събитие без знанието и участието на застрахования или на другите ползващи се лица, обезщетението се плаща на другите ползващи се лица, а ако няма такива - на застрахования или на неговите наследници. В случай на плащане на застрахователно обезщетение по изречение първо застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу лицето, което умишлено е предизвикало застрахователното събитие.

Настоящият казус не попада в посочените хипотези, поради което застрахователя не е имал право да откаже изплащането на застрахователно обезщетение.

По въпроса за „съпричиняване“ на причинените вреди .

Съпричиняването на вредоносния резултат винаги означава обща каузалност , т. е. две причини за настъпването на вредата .Вредоносният резултат трябва да се намира в причинна връзка не само с виновното и противоправно поведение на причинителя на вредата , но и с действията или бездействията на самия увреден. Не е необходимо виновно и противоправно действие и на увреденото лице.Противоправността и вината на пострадалия са възможно ,но не и задължително условие за намаляване на обезщетението.

Необходимо е да има причинна връзка между поведението на пострадалия ( неговото действие или бездействие ) и настъпилите вреди .

Обоснован и законосъобразен е извода на районния съд за това ,че с действията си водача на застрахования автомобил е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.

Според чл. 6 от ЗДвП: Участниците в движението:

1. съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка;

Според чл. 52 от ЗДвП: На участниците в движението е забранено да преминават през железопътен прелез:

1. при спуснати, започнали да се спускат или да се вдигат бариери, независимо дали от съответното за това устройство се подават светлинни или звукови сигнали, забраняващи навлизането в прелеза;

2 . при мигаща червена светлина на светофара или включена звукова сигнализация, независимо от положението на бариерите.

Според чл. 53 от ЗДвП:

(1) Преди да премине през железопътния прелез, всеки участник в движението е длъжен, независимо от състоянието на бариерите, на светлинната и на звуковата сигнализация, да се убеди, че към прелеза не се приближава релсово превозно средство и че преминаването през прелеза е безопасно.

3

(2) Водачът на пътно превозно средство не трябва да започва преминаването на железопътния прелез, ако не е предварително убеден, че няма да се наложи спиране върху релсите или на разстояние по-малко от 2 метра от тях, поради техническите особености на превозното средство, условията на движение или други предвидими причини.

Установено е по делото ,че в конкретния случай ж.п. прелеза е бил без бариера, обезопасен със семафор и светлинна сигнализация. Преди ж.п.прелеза е имало поставен знак Б2“ Спри !

Осигури предимство“. Установено е също така ,че знака вместо да бъде поставен на предписаните от Наредбата 6 м. от ж.п. линията е поставен на разстояние 10,73 м. от ж.п. линията . Установено е ,че видимостта към ж.п. линията и към знака е била затруднена от гъсти и високи храсти .

В какво се изразяват действията на водача на застрахования автомобил, с които е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат ?

От събраните доказателства безспорно е установено ,че преди настъпване на ПТП семафорът е светел червено . След произшествието семафорът също е светел червено .

Установено е също така ,че семафорът е подавал към автомобилния път сигнал за спиране – червена светлина и звуков сигнал. Установено е ,че водача на лекия автомобил е спрял пред знака „Б2“( на разстояние10,73 м. от ж.п. линията) , след което е потеглил бавно напред за пресичане на ж.п. линията.

Според заключението на приетата по делото СТЕ при ограничената видимост на ж.п.линията от високата и гъста растителност, водачът на лекия автомобил е следвало задължително да спре на разстояние 2м. или 4 м. от релсите ,където вече е имал видимост към ж.п. линията ,за да се убеди ,че влака не преминава и едва тогава да предприеме маневрата по пресичане на ж.п. линията . На разстояние 2м. или 4 м. от релсите,водача на МПС вече е имал видимост към ж.п. линията , както и възможност да възприеме идващия влак.При това положение той е нямало да потегли напред , с което ПТП е щяло да бъде избегнато. Водачът на МПС обаче е бил в движение , макар и бавно , включително и когато е видял влака.Макар да е реагирал веднага автомобила е спрял едва пред самите релси, при което ПТП е било неизбежно.

В случая водача на лекия автомобил е нарушил разпоредбите на чл. 6 от ЗДвП, чл. 52 от ЗДвП и чл. 53 от ЗДвП, тъй като: