Решение № 411 от 07.10.2025, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 411 гр. Пазарджик, 07.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Ил. Димитрова

Членове:

Албена Г. Палова

Николинка Н. Попова при участието на секретаря Диана Мл. Тодорова като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Въззивно гражданско дело № 20255200500178 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба подадена от от адв.Г. А. М. , като процесуален представител на Д. Г. И.. ЕГН **********. живущ в с.П., ул.“С.Н. И.“ № 12,със съдебен адрес: гр.П., ул.“Г. Б.“ № 6. за адв.Г. М. , GSM *********** срещу: Решение № 153/14.10.2024 г. по гр.д.№ 392/2023 г. по описа на Панагюрския PC.Счита ,че същото решение е изцяло неправилно и незаконосъобразно, тъй като е постановено в противоречие на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, а така също е необосновано, немотивирано и недопустимо. Поддържа , че в нарушение на разпоредбата на чл.235 от ГПК Панагюрският районен съд не бил обсъдил изтъкнатите от ищеца доводи, съображения и възражения, и не се е произнесъл по надлежния начин по направените от тяхна страна в съдебно заседание, и приети от съда, оспорвания на документи по реда на чл.193 от ГПК, и искания за прилагане на косвен съдебен контрол за материална незаконосъобразност и нищожност на приложени по делото административни актове.Поддържа, че Панагюрският районен съд е приложил законови разпоредби и съдебна практика, касаещи коренно различни случаи от настоящия, а именно - случаи, отнасящи се до спорове между бивши собственици на земеделски земи, реституирани собственици на земеделски земи и ползватели, упражнили или не правото на трансформиране на ползването си в собственост. Настоящият случай не бил такъв. Ответниците не са бивши и реституирани собственици на процесния имот-земя и сграда, както и ищецът не е бивш собственик на същия имот, поради която причина по отношение на спора му с ответниците следва да се прилагат общите правила, а не правилата на реституционните закони. При това положение не би следвало, на първо място, да се изключва възможността за ищеца да оспори истинността и верността, респ. да опровергае съдържанието, респ. законосъобразността - по реда на косвения съдебен контрол, на документите, легитимиращи ответниците като собственици, и на второ място, да се отрече възможността на ищеца да се позове на изтекла в негова полза придобивна давност, тъй като недопустимостта на горните възможности има за цел да защитава единствено лица упражнили, в процес на упражняване или все още имащи възможност да упражнят, право на реституция на земеделски земи. Не би следвало да се изключва придобивната давност и по отношение на общината. Това е така, тъй като с цитираното от Панагюрския районен съд решение на КС от 2022 г. е прието, че въведения 1 мораториум за придобиване по давност на държавни или общински имоти е незаконосъобразен, т.е. следва да се приеме, че такъв мораториум изобщо не е текъл, респ., че от 2010 г. до настоящия момент придобивна давност в полза на ищеца е текла дори и спрямо общината. Поддържа се , че всъщност, отхвърлянето на исковете на това основание е и недопустимо, като постановено свръх петитум.

Отделно от това се подържа, че независимо от гореизложеното, изводите на съда категорично не съответстват на събраните по делото доказателства, закона и константната съдебна практика.Подържа , че от събраните по делото доказателства произтича безспорен правен извод, че ищецът е станал собственик на процесния недвижим имот-земя и сграда по силата на упражнявано от него явно, спокойно, непрекъснато, постоянно и несмущавано давностно владение, продължило повече от 14 години-от средата на 2010 г. до момента.

Налице са всички елементи от фактическия състав на чл.79 и следв. от ЗС /което се приема и от съда в мотивите на обжалваното решение/. Анализът на събраните по делото доказателства показвали категорично и безспорно, че ответниците, въпреки знанието им за осъществяваното от ищеца владение върху процесния недвижим имот още от 2010 г., както и понастоящем, не са предприели никакви надлежни действия за преустановяване на това състояние, е и приложения по делото Сигнал вх.№ *******/06.04. 2023 г. в Община П., в който ответникът Б. Н. Ц. изрично посочва, че през 2010 г. ищецът се е нанесъл в процесния имот и е започнал да ползва същия като свой, и продължава да го владее и към момента на подаване на сигнала - 06.04.2023 год. Панагюрския районен съд правилно е кредитирал показанията на призованите от ищцовата страна свидетели в тази насока, тъй като са безспристрастни, непротиворечиви, последователни и съответстващи напълно на събраните по делото доказателства. Твърди се, че от събраните по делото доказателства безспорно и категорично се установява и факта, че ответниците всъщност никога не са придобивали правото на собственост върху процесния недвижим имот по наследство и по силата на §4 от ЗСПЗЗ, каквото е инвокираното от тях твърдение в писмения отговор и по делото.

Издадените в тази насока на името на наследодателя им и на тяхно име административни актове са безспорно незаконосъобразни, и не са породили целените с тях правни последици.

На първо място, по делото се установило, че Решение на ИК на ГОНС /Изпълнителен комитет на градски общински народен съвет/ от дата 22.03.1979 г, посочено в Протокол № 272/10.12.1992 г. на Община П. и Удостоверение № 10/02.07.1991 г. на Км.с. П., не съществува - нито се съхранява в Община П., нито в Км.с. П., нито в предадените от Община П. решения на Изп.комитет за съответната година в Държавен архив гр.Пазарджик. На второ място се установило, че към момента на издаване на оспорения от ищеца Протокол № 272/10.12.1992 г. на Община П., праводателят на ответника не е разполагал с единствено допустимия документ, легитимиращ го като ползвател и правоимащ по смисъла на §4 от ЗСПЗЗ. По силата на чл. 17 от Наредба № 6 за издирване, предоставяне и ползване на изоставени, маломерни и непълноценно използувани земи /Обн. ДВ. бр.32 от 25 Април 1978г., отм. ДВ. бр.9 от 30 Януари 1981 г./, правото на ползване, предоставено на лица по силата на Постановление №76 на МС от 05.12.1977 г. /Постановление № 76 на МС от 5 декември 1977 г. за внедряване на системата за самозадоволяване на населението от селищните системи е плодове, зеленчуци, месо, мляко, яйца и риба -ДВ, бр. 1 от 1978 /, се удостоверява с удостоверение по образец /Приложение № 2/, приложен към същата наредба и подписан от Председателя на ИК на ОНС. Поддържа се , че праводателят на ответниците очевидно не е разполагал с такова удостоверение /такова не се представя и по делото/, а е представил в Община П. удостоверение от Кметство с.П., което кметство от своя страна не би могло нито юридически, нито чисто фактически, да удостовери факта на предоставено в миналото право на ползване върху земеделска земя по ПМС № 76. При липсата на горепосоченото решение, както и на удостоверение за предоставено право на ползване по образец, не би могла да бъде направена преценката дали право на ползване изобщо е било предоставяно на наследодателя на ответниците, а дори и да е било предоставено - дали е по някой от актовете, обхванати от приложното поле на §4 от ЗСПЗЗ. На трето място, се поддържа , че предвид липсата на стар картен материал и идентифициращи номера на предоставени за ползване земеделски земи в м.Р./К., не е имало никаква възможност комисията, подписала Протокол № 272/10.12.1992 г. на Община П., да изготви предвидената в закона оценка, тъй като е липсвала възможност за идентифициране на имота и установяване на неговата идентичност с предоставен за ползване имот. Още повече, че изградената в оценявания имот сграда е била незаконна.

На четвърто място, се поддържа, че по делото не са представени надлежни писмени доказателства, установяващи, че определените с Протокол № 272/10.12.1992 г. на Община П.

2 суми по §4а, ал.1 и 2 от ЗСПЗЗ са били платени от наследодателя на ответниците в посочения в закона към относимия период срок /молбата за приложение на §4 е подадена от наследодателя на ответниците на 15.06.1992 г., а от 04.06.1992 г. редакцията на § 4 а, ал.1 от ЗСПЗЗ изисква заплащането на земята да стане в срок до 31.12.1992 г., с последваща промяна срока е 31.12.1993г., който срок е преклузивен/. Напротив, подържа се , че по делото са представени платежни документи за плащане на сума по Протокол № 272/10.12.1992 г. на Община П., но с дата от 09.12.2021 г., когато посочените преклузивни срокове са били изтекли отдавна.

Според жалбоподателя гореизложеното сочи на безспорния извод, че всички административни документи, приложени по делото и сочещи формално на възникнало върху процесния недвижим имот право на собственост по реда на §4 ЗСПЗЗ в полза на ответниците, са незаконосъобразни, която незаконосъобразност следвало да бъде прогласена по реда на косвения съдебен контрол от съда /същото се отнася и за оспорения от ищеца Акт за узаконяване № 11/16.10.1991 г., изд. от Гл. архитект на Община П., тъй като към датата на узаконяване Гл. архитект на Община П. не е имал правомощие да узаконява сгради в имот, обхвана от приложното поле на ЗСПЗЗ, приет на 01.03.201991 г./. Това на свой ред означава, че цитираните административни документи /Протокол № 272/10.12.1992 г. на Община П., Заповед № 1007/16.11.2021 г. на Кмета на Община П., Заповед № 466/13.06.2022 г. на Кмета на Община П., Протокол за въвод във владение на новообразуван имот от 16.11.2022 г./ не са породили присъщите им правни последици и не са довели до трансформиране на правото на ползване на праводателя на ответниците в право на собственост върху процесния недвижим имот. Искането е решението да бъде отменено, ведно с присъждане на съдебно- деловодни разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна не е постъпил писмен отговор. В съдебно заседание ответниците чрез своят процесуален представител поддържат, че обжалваното съдебно решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Претендират се разноски.Представят списък по чл. 80 ГПК.

Окръжен съд – Пазарджик като разгледа жалбата в рамките на наведените основания и взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона срок срещу подлежащ на обжалване акт от страна, останала недоволна от съдебния акт, но разгледана по същество е неоснователна.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Предявеният иск е допустим. За ищеца съществува правен интерес да установи правото си на собственост върху спорния имот , тъй като заявените от ответниците права като титуляри на правото на собственост върху този имот изключват претендираните от ищеца. Това смущава и накърнява абсолютното право на собственост на ищеца и обосновава правния му интерес от установяването му.

По същество. Производството пред районния съд е образувано по иск с правно основание чл. 124 ГПК за признаване на установено по отношение на К. Р. Ц. и Б. Н. Ц., че Д. Г.а И. е собственик на поземлен имот с идентификатор 57128,331.1 по КККР на с. П., общ. П. одобрена със Заповед № РД-18-690 от 03.10.2019 г. на ИД на АГКК, находящ се в м.

„К.“, вид територия-земеделска, начин на трайно ползване друг вид земеделска земя, с площ 675 кв. м., при граници и съседи: имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***, ведно с построената в върху него сграда с идентификатор 57128,331.1.1 по КККР на с. П., общ. П., с предназначение вилна сграда, еднофамилна, брой етажи:1, с площ 33 кв. м., идентичен с поземлен имот в м. „Р.“/“К.“, номер *** по плана на новообразуваните имоти за м. „К.“, одобрен със Заповед № ТУ-172 от 26.10.2020г. на Областния управител на Област Пазарджик, на основание давностно владение, считано от м. юли 2010г., до предявяване на иска.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците оспорват основателността на иска, като излагат подробни доводи и възражения, с които поддържат, че не са били налице предпоставките за придобиване на процесния имот по давност от ищеца.