Решение № 1058 от 04.11.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1058 гр. Бургас, 04.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Димитър П. Стоянов при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20222100501443 по описа за 2022 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба вх. № 28847/11.08.2022 г., подадена от „МАРС“ ЕООД с ЕИК 102215351, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул.

„Трайко Китанчев“ №20, представлявано от управителя Донка Яневаа, чрез процесуалния му представител адв. Георги Янев от БАК, против Решение №1584 от 20.07.2022 г. по гр.д.

№2420/2022 г. по описа на РС-Бургас.

С посоченото решение е прието за установено, че „МАРС“ ЕООД, ЕИК – 102215351, не дължи на Община Бургас, ЕИК – 000056814, сумата от 73,40 лева (седемдесет и три лева и четиридесет стотинки), представляваща част от главница в общ размер от 2924 лева по акт за установяване на задължение № АУ001356(1)/25.11.2016 г., издаден от главен експерт в отдел „Контрол и принудително изпълнение“ на Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ към Община Бургас, за събирането на която е образувано изпълнително дело № 20192120400107 по описа на ДСИС при РС – Бургас. РС – Бургас е отхвърлил предявения от „МАРС“ ЕООД против Община Бургас иск по чл.439, ал.1 от ГПК за разликата над признатата за недължима сума по акт за установяване на задължение № АУ001356(1)/25.11.2016 г., издаден от главен експерт в отдел „Контрол и принудително изпълнение“ на Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ към Община Бургас, за събирането на която е образувано изпълнително дело № 20192120400107 по описа на ДСИС при РС – Бургас, до пълния претендиран размер от 2924 (две хиляди деветстотин двадесет и четири) лева.

С посоченото решение, Районен съд – Бургас е осъдил „МАРС“ ЕООД, ЕИК – 102215351, да заплати на Община Бургас, ЕИК – 000056814, сумата от 146,23 лева, представляваща направените по делото разноски, съразмерно на отхвърлената част на 1 исковата претенция. Община Бургас е осъдена да заплати на „МАРС“ ЕООД сумата от 2,98 лева, представляваща разноски по делото, съразмерно на уважената част от исковата претенция.

С жалбата се твърди, че постановеното решение е незаконосъобразно, като противоречи на материалния и процесуалния закон. Направените от БРС фактически констатации са неверни и голословни. По делото действително било установено, че е издаден акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № АУ 001356 /1/25.11.2016 г., който бил връчен за първи път официално на 12.04.2022 г. от ДСИ Колю Кръстев, ведно с всички други документи, които ищцовото дружество е представило пред БРС. В документите ясно се виждало, че процесният АУЗД е влязъл служебно в сила чрез незаконосъобразно, ненадлежно и правилно уведомяване на длъжника.

Твърди се, че дружеството не е уведомено надлежно, не се установило по делото да е връчен актът официално, чрез лично връчване от служител на Община Бургас или по друг законов начин, като съгласно закона уведомяването е задължително, както и от кредитора, така и от съдебния изпълнител, а в случай на неуведомяване се нарушава правото на защита, както и всички права и законни интереси на ответника.

Твърди се, че дружеството е нямало запорирана банкова сметка от Община Бургас или от ЧСИ С. Н.. В случай, че е бил наложен запор, съдебният изпълнител е бил длъжен да връчи покана за доброволно изпълнение на длъжника, ведно със съобщението за наложен запор върху банковата сметка на „МАРС“ ЕООД. На основание чл.507, ал.1 от ГПК длъжникът има право да обжалва действията на съдебния изпълнител относно налагане на запора. В тази връзка са изложени и твърдения, че дружеството не е било уведомявано, че дължи суми по процесния АУЗД, не му е бил връчван документ, нито съобщения за това, както и от съдебния изпълнител, не е имало наложен запор по наличните банкови сметки в Първа инвестиционна банка и Общинска банка.

До момента по издадения АУЗД нямало никакви плащания, нито чрез ЧСИ, нито на каса на Община Бургас. Излагат се доводи, че вземането на Община Бургас е частно и е за периодично плащане, което се погасява с кратка 3-годишна давност. Законът ясно и категорично е определил кои задължения са периодични и как се погасява давността на месечните плащания и то за ползване на услуга. Твърди се, че разрешението за ползване на тротоарно право е временно и е сключено между два равнопоставени субекта, които са изявили писмено своята воля, обективирана в разрешението за ползване на тротоарна площ.

Навежда доводи във връзка с незаконосъобразни действия на Община Бургас при начисляване и определяне на таксата, както и във връзка с нейното погасяване.

Излагат се доводи, че изпълнителното дело е перемирано, като районният съд не е съобразил този факт.

Моли да бъде отменено обжалваното първоинстанционно решение, като исковете бъдат уважени изцяло като бъде прието за установено, че „МАРС“ ЕООД не дължи сумите, които взискателят по процесното изпълнително дело претендира за събиране чрез ДСИ.

Правят се доказателствени искания. Претендират се разноски.

Депозираната въззивна жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт и отговаря на изискванията на чл.260, ал.1, т.1, т.2, т.4 и т.7 от ГПК и чл.261 от ГПК.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от Община Бургас, ЕИК 000056814, представлявано от юк. Ефтим Марев.

Оспорва изцяло въззивната жалба, като счита последната за неоснователна. Навежда доводи, че давността по отношение на задълженията, установени с АУЗД, е прекъсната с издаване на акта, впоследствие е повторно прекъсната с действията на съдебния изпълнител, извършени в хода на изпълнителното производство. Процедурата по връчване на акта не била предмет на настоящото производство.

Моли подадената въззивна жалба да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна, като обжалваното решение на БРС бъде потвърдено. Не се правят доказателствени искания.

2

Претендират се разноски.

В съдебно заседание процесуалният представител на въззивника, адв. Янев, заявява, че е видно, че всички изпълнителни действия от ЧСИ С. Н. са извършени в петгодишен срок и поради това има основание да иска уважаване на предявения иск. Поддържа тезата за основателност на предявеното възражение за давност.

Въззивнната Община Бургас, чрез процесуалния си представител юк. Марев моли за потвърждаване на първоинстанционното решение.

След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на страните, Бургаският окръжен съд прие за установено следното:

Производството пред Районен съд – Бургас е образувано по повод на искова молба, предявена от „МАРС“ ЕООД против Община Бургас, с която е предявен иск по чл.439, ал.1 от ГПК, а именно: да бъде прието за установено по делото, че ищецът не дължи на Община Бургас, ЕИК – 000056814, сумата от 2924 лева главница по акт за установяване на задължение № АУ001356(1)/25.11.2016 г., издаден от главен експерт в отдел „Контрол и принудително изпълнение“ на Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ към Община Бургас, за събирането на която е образувано изпълнително дело № 20192120400107 по описа на ДСИС при РС – Бургас.

Предявеният иск е с правно основание чл.124, ал.1, вр. чл.439 от ГПК. В исковата молба се твърди, че вземането не е публично, а частно такова, за което следва да се приложи 3 – годишната давност, съгласно чл.111 от ЗЗД, като периодично плащане. Сочи, че издаването на акта за установяване на публично задължение и образуването на изпълнително дело през 2017 г. с депозирането на молба от Община Бургас, не прекъсват давността. Твърди се, че по изпълнителното дело, образувано при ЧСИ С. Н. и в течение на пет години не са извършвани абсолютно никакви плащания и след бездействието на Община Бургас е депозирана молба от ищцовото дружество за перемиране на изпълнителното дело. Молбата е удовлетворена и е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

Ответната Община Бургас е подала отговор, в който оспорва иска. Поддържа, че вземането не е частно, а публично общинско, като излага подробни съображения и доводи в тази насока. Аргументира тезата, че давността не е 3-годишна, а е 5-годишна и е уредена в ДОПК.

По делото са представени следните доказателства:

Представен е акт за установява на задължение № АУ001356 (1)/25.11.2016 Г., видно от който е установено, че дружеството „МАРС“ ЕООД дължи на Община Бургас на основание чл.56 от ЗУТ и чл.8, ал.1 от Наредбата за преместваемите обекти за търговски и обслужващи дейности и елементи на градското обзавеждане на територията на Община Бургас, както и на основание Тарифа за местните данъци по ЗМДТ по чл.6, ал.1 от ЗМДТ към Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Бургас схема за преместваеми обекти, сумата в размер на 2924 лв. Начислени са лихви в размер на 132, 76 лв. /л.11 от първоинстанционното произвоство/. От представения акт се установява и, че е издадено Разрешение №III зона – 001356/18.04.2016 г. от Протокол №4/07.04.2016 г. Към акта е приложено и съобщение по чл.32 от ДОПК, което е било изпратено по пощата с обратна разписка, като няма данни последното да е получено от дружеството.

Видно е, че тази такса е начислена въз основа на разрешение от Община Бургас за ползване на тротоар, за което е представено и Договор№ III зона-001356/18.04.2016 г. /л.13 от първоинстанционното производство/, като правото е било предоставено за периода от 15.04.2016 г. до 15.10.2016 г.

Приложен е констативен протокол от 28.11.2016 г., като последният е съставен от служител на Община Бургас, който удостоверява, че на адрес гр. Бургас, ул. „Трайчо Китанчев“ №20, не е открит представител на дружеството за връчване на издадения акт за установяване на задължение.

Ищецът е приложил съобщение от ДСИС при РС – Бургас, с което длъжникът е 3 уведомен, че ДСИ присъединява сумите, описани в акт за установяване на задължение № АУ001356(1)/25.11.2016 г. по изпълнително дело № 20192120400107 по описа на ДСИ при БРС, с взискател Община Бургас.

Ищцовото дружество представя постановление за прекратяване на изпълнително дело №20178050400216 с изх.№3281/08.02.2022 г. по описа на ЧСИ С. Н., с което на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК прекратява горепосоченото изпълнително дело.

Ответната Община представя уведомително писмо с изх.№13885/07.06.2022 г., издадено по изпълнително дело №20178050400216 по описа на ЧСИ С. Н., с което уведомява за предприетите изпълнителни действия по делото, а именно: образуване на изпълнителното дело на 07.02.2017 г. ; налагане на запори на банкови сметки и изготвяне на покана за доброволно изпълнение на 22.03.2017 г. ; наложен запор на банкова сметка на 30.05.2019 г., изготвено постановление за прекратяване на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК на изпълнителното производство на 08.02.2022 г.

Представено е и писмо с изх.№11-00-1064/17.03.2022 г. до ДСИ при БРС, с което Община Бургас заявява желанието си да се присъедини към изпълнително дело №107/2019 г., образувано срещу „Марс“ ЕООД на публични общински вземания, установени с акт за задължения по декларация № 001356(1)/25.11.2016 г. Приложена е справка за вида и размера на зъдълженията, издадена от Община Бургас.

Представено е и писмо с изх.№11-00-302/25.01.2017 г. до ЧСИ С. Н., с което Община Бургас възлага на съдебния изпълнител да образува изпълнително дело срещу „Марс“ ЕООД на публични общински вземания, установени с акт за задължения по декларация № 001356(1)/25.11.2016 г.

По делото е приложено заверен препис на изпълнително дело №20178050400216/2017 г. по описа на ЧСИ С. Н.. В кориците на представеното изпълнително дело се съдържат следните доказателства:

Приложено е възлагателно писмо от Община Бургас до ЧСИ С. Н., с вх.

№1775/07.02.2017 г. за възлагане на съдебния изпълнител да образува изпълнително производство за процесните вземания, обективирани в акта за установяване на задължения, на основание чл.4, ал.2 от ЗМДТ и чл.2, ал.2 и 3 от ЗМСИ. Приложена е справка за задълженията, издадена от Община Бургас, както и Договор №IIIзона-001356/18.04.2016 г., както и акт за задължения по декларация № 001356(1)/25.11.2016 г., ведно с констативен протокол №015685 от 06.12.2016 г. и констативен протокол №015537 от 28.11.2016 г. за уведомяване на дружеството за издадения акт.