Решение № 705 от 13.07.2022, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 705 гр. Бургас, 13.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Йорданка Г. Майска

РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА Въззивно гражданско дело № 20222100500595 по описа за 2022 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК и е образувано пред настоящата съдебна инстанция по въззивната жалба на ищците В.К., род. на **********г. в *** ***, **** гражданин и Н.Н., род. на **********г. в *** ***, **** гражданин , подадена чрез упълномощения им процесуален представител адв. Таня Панайотова- Маркова, със съдебен адрес: гр. Несебър, *** проти в решение № 31 от 10.02.2022 г., постановено по гр. дело № 434/2021г. по описа на РС- Несебър, в частта, с която са отхвърлени исковете им с правно основание чл.109 от ЗС за осъждане на ответника „ЕКУИТИ“ ООД, ЕИК: 201503615, със седалище и адрес на упаравление: гр. София. Район Красно село, бул. „България‘ 58, вх. С, ет. 2, ап. 10, представляван от управителя Николай Детелинов Ламбуров да осигури на ищците достъпа и необезпокояваното ползване на находящите на територията на апаратментен комплекс „Месембрия палас“, разположен в имот с идентификатор ***,находящ се в гр. Несебър, к.к. Слънчев бряг -запад басейн, детска площадка и алеите в двора, като премахне поставените строителни материали и скеле, както и да осигури необезпокояван и непрекъснат достъп до тази част от фоайето на сградата, където са разположени инсталациите, обслужващи сградата, както и да освободи същото от вещите, разположени в него.

В жалбата се изразява недоволство от първоинстанционното решение, като се твърди, че същото е неправилно, тъй като постановено в нарушение на материално-правните норми, при съшществени нарушения на процесуалните правила и, че е необосновано. Относно първото искане за осъждане на ответника да осигури достъп и необезпокоявано ползване на басейна, детската площадка и алеите в двора са наведени доводи, че макар съдът да е приел, че са налице твърдените неправомерни действия към момента на завеждане на делото, както и в определен период на време по време на съдебното производство, необосновано е отхвърлил този иск, поради предприетите в хода на делото действия от ответника, без да 1 изследва наличието на предпоставките на иска по чл. 109 от ЗС. Относно второто искане за осъждане на ответника да осигури необезпокояван и непрекъснат достъп до тази част от фоайето на сградата, където са разположени инсталациите, обслужващи сградата, както и да освободи същото от вещите, разположени в него, в жалбата се твърди, че решението в тази част е постановено в противоречие на материалния закон – нормата на чл. 109 от ЗС, тъй като съдът е приел, че процесните помещения не са общи части на сградата, като в подкрепа на доводите въззивниците излагат подробни съображения и цитират и съдебна практик. На следващо място в жалбата се навеждат и оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в липса в дадени от съда указания по чл. 146, ал. 2 от ГПК за липсата на ангажирани от ищците доказателства относно посочени в решението му обстоятелства – за неосигурен от ответника при поискане от тях достъп до офиса на фоайето и стаята с техниката. В жалбата се сочи, че необосновано съдът е приел, че ответникът управлява комплекса, въпреки, че му е служебно известно, че с влязло в законна сила съдебно решение от 30.08.2021г. по гр.д. 931/ без посочена година/ по описа на НРС, е потвърдено решение на ОС на ЕС, с което за предеседател на УС на ЕС е избрана ищцата Н.. По подробно изложените в жалбата съображения се иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което исковете да бъдат уважени.

Претендира присъждане на разноските по делото.

В съдебно заседание, въззивниците чрез упълномощения си процесуален представител поддържат въззивната си жалба и молят за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което исковете да бъдат уважени. Представят писмени бележки.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемото дружество „Е- КУИТИ“ ООД, чрез упълномощения си адвокатски представител е депозирал писмен отговор, в който е изразил становище за неоснователност на въззивната жалба. Изложени са съображения, че част от изложените в нея твърдения са неверни, вт.ч. и относно управлението на сградата, както и, че не е ясно защо въззивниците приемат, че съдът е приел в решението си, че фоайето е индивидуална собственост на ответното дружество. Сочи, че с решението по гр.д. 931/2020г. по описа на НРС са отменени решенията на ОС на ЕС от 14.09.2020г., вкл. и решението, с което въззивницата Н. е избрана за управител на ЕС.

В съдебно заседание, въззиваемото дружество, чрез адвокатския си представител моли за потвърждаване на обжалваното решение. Претендира присъждане на разноските във въззивното производство съгласно представен списък.

Бургаският окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционното производство пред РС- Несебър е образувано по предявени от ищците като собственици на самостоятелни обекти в апаратаментен комплекс „Месембрия палас“, разположен в имот с идентификатор ***,находящ се в гр. Несебър, к.к.

Слънчев бряг -запад басейн, искове за осъждане на ответното дружество д а и м осигури достъпа и необезпокояваното ползване на находящите на територията на посочения апаратментен комплекс басейн, детска площадка и алеите в двора , какт о и да премахне поставените вещи /строителни материали и скеле/, като не препятства лично или чрез негови служители ползването, както и да им осигури необезпокояван и непрекъснат достъп до тази част от фоайето на сградата, където са разположени инсталациите, обслужващи сградата, както и да освободи същото от вещите, разположени в него.

Ищците твърдят, че са собственици на самостоятелни обекти в процесния комплекс, които считат, че представлява апартаментен хотел съгласно документите им за собственост.

2

Сочат, че в свободната част на парцела е изграден басейн, обслужващ собствениците и наемателите, както и инфраструктура, озеленяване, детска площадка и др. Твърдят, че са имали свободен достъп до посочените части, който е продължил до 21.05.2020г., когато представители на ответното дружество затворили изхода на комплекса към двора и басейна, поради което единствената възможност за да се влезе в двора е откъм улицата. Сочат, че впоследствие на 12.06.2020г. в незастроената част от терена била поставена ограда между процесния и съседния комплекс, от който момент бил препятстван достъпа до басейна, като ответното дружество заявило, че същата е поставена за безопасност с цел планиран ремонт на басейна, независимо, че в плана на сградата за евакуация този вход, на който е поставена оградата бил посочен като евакуационен изход. Ищците заявяват, че на 29.07.2020г. работници поставили шезлонги и маси от съседния комплекс по алеите на процесния комплекс, с което затруднили ползването им. Освен това заявяват, че басейна не бил годен за експлоатация, а зелените площи също не били поддържани. Сочат, че въпреки избрания с решение на ОС на ЕС през м. септември 2020г. управителен съвет на комплекса е направил опита да почисти незастроената част от терена към комплекса и е демонтирал оградата, същата била възстановена на 26.11.2020г. отново от ответника, като през следващите дни във вътрешния двор били поставени скеле, тръби и различни строителни материали, които препречили всички входове и ограничили движението в двора, в т.ч. напълно затворен бил достъпа и до детската площадка. Твърди се също, че въпреки разговорите с ответника, последния е продължил да препятства ползването на цялата инфраструктура на поземления имот – басейн, алеи, детска площадка, като изложил аргументи, че е собственик на всичко извън сградата, в т.ч. и на входа за нея. Сочат, че макар да не оспорват, че басейна е собственост на ответника, считат, че тъй като същият няма самостоятелно предназначение, още повече, че той няма самостоятелен водомер и водата за него се плаща от всички етажни собственици, затова той има обслужваща етажната собственост функция. В подкрепа на становището си цитират съдебна практика.

Що се касае до фоайето на първия етаж, ищците твърдят, че ответникът е заградил площ от 20 кв.м., която представлява обща част на сградата, до която те нямат достъп.

Сочат, че там са разположени автоматичните предпазители на бушоните за общите части, както и оборудването за интернета за сградата, обезпечаващо ползването му от всички собственици. По този начин се твърди, че ответникът от една страна ползва неправомерно обща част на сградата, а от друга – възпрепятства ползването на дворното осветление, на басейна и на фасадата, т.е. и в случай на авария етажните собственици няма да имат достъп до тези съоръжения, което би представлявало опасност за тях и сградата.

В срока по чл. 131 от ГПК ответното дружество е депозирало писмен отговор, в който е оспорило исковете, като на първо място е навело възражения за неговата недопустимост поради липса на правен интерес у ищците, по съображения, че басейна и свободния терен от поземления имот върху който е разположена процесния комплекс не са обща части, тъй като липсва съвпадение между етажните собственици и собствениците на терена, в т.ч. и, че ищците не са придобили право на собственост или други вещни права върху ид.ч. от 3 поземления имот. По същество и по горните съображения, че теренът не е обща част, а собственост на инвеститора, ответникът счита, че исковете са неоснователни. Що се касае до басейна, излага доводи, че той не е самостоятелен обект на правото на собственост, а строително-техническо съоръжение, за което разпоредбите на ЗКИР са неприложими. Сочи, че тъй като процесния комплекс е от „затворен тип“, доколкото ищците не притежават ид.ч. от правото на собственост или друго вещно право върху терена, в случая правилото на чл.

38 от ЗС е неприложимо. Оспорва твърденията на ищците, че дружеството е ограничавало правото на ищците за достъп до басейна, още повече, че същият не е обща част, а негова индивидуална собственост. Освен това сочи, че през летния сезон на 2020г. значителен брой собственици не са заплатили таксата поддръжка, а са провели общо събрание на ЕС, на което са взели решение същата да не се заплаща на инвеститора съгласно сключените договори по чл. 2 от ЗУЕС, а директно на ЕС. Предвид това се сочи, че ответникът е бил във финансова невъзможност да поддържа басейна, поради което същият не е бил пуснат в експлоатация. Това е поставило ответника Относно исковете за фоайето, ответникът не оспорва, че част от него е преградено със стъклена преграда и в него е разположен офисът на фирмата, която осъществява поддръжката и управлението на общите части на сградата.

Сочи, че тъй като в това помещение се намират и всички необходими пособия за поддръжката на общите части, вкл. и системата за видеонаблюдение, достъпът до него е контролиран и от съображения за сигурност помещението се заключва, но въпреки това сочи, че на никой етажен собственик не е отказан достъпа до този офис.

Районният съд е квалифицирал предявените искове с правно основание чл. 109 от ЗС.

С обжалваното съдебно решение, районният съд е отхвърлил изцяло исковете като неоснователни. Счел е, че тъй като в хода на делото ответникът е премахнал поставените в двора строителни материали, това е довело до премахване на създадените пречки за достъп на ищците до басейна, детската площадка и алеите в двора. Що се касае до оградата, поставена между процесния комплекс и съседния съдът, позовавайки се на заключението от извършената съдебно-техническа експертиза, е приел, че оградата не препятства възможността за достъп до двора и басейна. По отношение на претенцията за осигуряване на достъп до фоайето е приел, че липсва спор между страните, че е налице изградено от ответника допълнително помещение, изпълнено с остъкление, което се ползва за офис от управата на сградата, както и, че в него в допълнително помещение към него с контролиран достъп /от съображения за сигурност/ се съхранява чувствителна техническа инфраструктура за видеонаблюдението на комплекса, интернета и охраната, облужващи цялата сградата. След като е установил, че няма данни достъп до посочените помещения да не е осигуряван на ищците при поискване, районния съд е счел, че липсват данни за неправомерно поведение на ответника и досежно претенцията, касаеща фоайето.