Решение № 61 от 19.02.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. Варна, 19.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Асен Вл. Попов

Членове:

Яна Панева

Стоян К. Попов при участието на секретаря Дебора Н. Иванова като разгледа докладваното от Яна Панева Въззивно наказателно дело от частен характер № 20243100601185 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.313 и сл. от НПК и е образувано по въззивна жалба от адв. Г. К. от АК-Варна, в качеството му на защитник на подс. Д. К. Н. срещу присъда № 138/06.06.2024г. по НЧХД № 2460/2023г., по описа на РС-Варна, I състав.

С въззивната жалба на адв. К. се иска въззивната инстанция да отмени осъдителната част на присъдата на първоинстанционния съд, като незаконосъобразна и необоснована и постанови нова, с която да оправдае подс. Н. по повдигнатото му обвинение, а в останалата част присъдата да бъде потвърдена.

С въззивната жалба на ч.т. С. Т. К. и с допълнението към нея се иска въззивната инстанция да отмени присъдата на първоинстанционния съд, като незаконосъобразна и необоснована, като постанови нова, с която да признае за виновен подс. Д. Н. по повдигнатите му обвинения.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция повереникът на частния тъжител моли съда на основание чл.336, ал.1, т.2 от НПК да отмени присъдата в оправдателната част по отношение на повдигнатото обвинение по чл.130, ал.2 от НК, като постанови нова, с която да признае подс. Н. за виновен в престъпление по чл.130, ал.2 от НК, като акцентира върху анализа на доказателствата от първоинстанционния съд. Повереникът на ч.т. К. изразява становище, че неправилната преценка на доказателствата от районния съд е довела до неправилното приложение на материалния закон, поради което 1 счита, че атакувания съдебен акт е незаконосъобразен.

По отношение на въззивната жалба от страна на защитата на подс. Н. повереникът на ч.т. К. счита, че е неоснователна, като не споделя доводите на защитата, че ч.т. К. не е бил обиден, предвид характеристиките на личността му и начина му на живот.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитникът на подс. Н. счита жалбата на частния тъжител за неоснователна, като навежда съответните доводи затова. Изразява становище, че мотивите относно оправдателната част на присъдата са напълно законосъобразни. По отношение на престъплението обида поддържа съображенията, които е изложил в допълнителното изложение към въззивната жалба. В тази връзка моли въззивната инстанция да отмени присъдата в осъдителната й част като постанови нова, с която да оправдае подс. Н. изцяло, респективно да присъди разноските, както в първата инстанция, така и пред въззивната.

Подс. Н. редовно призован, се явява лично. В правото си на лична защита моли въззивния съд да прекрати този тормоз и да не бъда занимаван. В правото си на последна дума моли да бъде оправдан в частта, в която е бил признат за виновен

След преценка на доводите, изложени в жалбата, както и предвид позицията на страните, както и след цялостна служебна проверка на решението на основание чл.313 и 314 от НПК, настоящият състав намери въззивните жалби за неоснователни.

От доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено от фактическа страна следното:

Свид.С. Г. поддържала извънбрачна интимна връзка с частния тъжител С.

К., което продължило около осем години. В този период свид. Г. имала желание да прекъснат отношения, но частния тъжител я заплашвал, че ще съобщи за това на съпругът й. С подобни заплахи той я мотивирал и да му предоставя и различни парични суми. В даден момент тъжителят заподозрял свидетелката, че има връзка с друг мъж и настоял тя да посочи самоличността му. За да избегне настоятелните му въпроси и оказвания й от него натиск, Г. му съобщила напосоки името „Д.". Тъжителят успял да получи достъп и да копира записаните в телефона на свидетелката контакти, като останал с впечатление, че се касае за подс. Д. Н., с когото Г. се познавала отдавна. През пролетта на 2022г. той позвънил на подсъдимия, представил се за съпруг на свид. Г. и поискал Н. да признае, че е имал интимна връзка с нея.

Подсъдимият отрекъл, но К. започнал често да се свързва с него по телефона, като настоявал да получи въпросното признание и заплашвал Н., че ще уведоми съжителката му за предполагаемата връзка със свидетелката, с което ще му развали семейството. Тъжителят също така се регистрирал в приложение „Viber" с женски профил под името „Хубавелката", успял да се свърже чрез приложението с подсъдимия и си разменил с него съобщения със сексуално съдържание. След това заявил на Н., че трябва да му предостави определена парична сума, като в противен случай щял да каже на фактическата му съпруга, че е имал връзка с друга жена, ще й покаже позорящи го снимки и записи и ще му развали семейството.

Освен личният тормоз който бил оказван на подс. Н., последвали жалби от частният тъжител до ОДБХ- Добрич. На 09.11.2022г. и на 20.12.22г. тъжителят подал сигнал в ОДБХ- Добрич, в който твърдял, че Н. прави снимки 2 на половия си орган в тоалетната на заведението, в което работи (пицария „Ла пица" в гр.Добрич) и изразил съмнение, че започва да прави пици, без да си измие ръцете. В отговор на подадените сигнали били извършени три проверки, при които не били установени подобни нарушения.

Тъй като ч.т. К. не се спирал пред нищо, започнал да пише постове със съдържание, подобно на подадените сигнали, и във „Фейсбук"-страницата на пицарията и под нейни реклами, което рефлектирало върху доходите от дейността й. Свид. С. И., който стопанисвал пицарията, многократно разговарял с тъжителя и го молел да преустанови това свое поведение, но К. заявявал, че иска „да съсипе" подсъдимия, а също и че иска да вземе от него пари. Заявявал, че за да преустанови нападките си, И. трябва да отстрани Н. от работа.

През м.юли 2022г. К. започнал да контактува с подсъдимия в приложението „Messanger", в което бил регистриран с профили „Alfonso Kapone", „Мара Подробната" и др. Контактите с подсъдимия Н., К. осъществявал чрез първият от посочените профили. Съобщенията отразявали конфликта между двамата, тонът им бил груб и включвал множество обиди и от двете страни. Така на 13.07.2022г. в приложение „Messanger" подсъдимият изпратил множество съобщения, в които настоявал К. да престане да се занимава с него. Обяснявал му и че греши по отношение предполагаемата му връзка със свид. Г.. От своя страна тъжителят продължил да настоява Н. да признае за връзката си със свидетелката.

През м. юли 2022г. двамата комуникирали и в приложението „Viber", в което тъжителят влизал от профил с наименование „Хубавелката", а Н. очевидно не бил наясно с кого общува в действителност и го считал за лице от женски пол.

На 26.07.2022г. размяната на съобщения в приложението „Messanger" продължила. Тъжителят споменавал чат между подсъдимия и „Хубавелката", а Н. започнал да го нарича „бастун", „мърша", „мишок", „пръдльо", „мишо" и му заявил, че тормози жени. На 25.09.2022г. двамата започнали да разменят съобщения в приложението „Viber", но вече без тъжителят да крие самоличността си, като осъществявал кореспонденцията с профил с наименование „Аз съм". В някои от съобщенията подсъдимият отново отправял обидни изрази към тъжителя. Така на 17.10.2022г. той го нарекъл „паразит", като му заявил също, че ако има дело в съда ще обясни как е 3 досаждал на хората и как му е искал пари. Отново се обръщал към него с „миши", „много си прост", „бастун", „смешко", „дръглив педал", „пинко", „недъгав бастун" и др. под. Тъжителят от своя страна заявил, че и други семейства е „разбутал" заради Н. и С. и се обръщал към подсъдимия с думите:

„хюм", „котьо", „смешник", „келеш", „мазен Ганьо", „хапльо", „охлюв", „хамстер", „рунгел", „путьо маринкин". Изпращането на подобни съобщения продължило и на датите 18 и 20.10.2022г., 11, 12,13,14, 20 и 21.11.2022г. и 07.01.2023г., като двамата продължили да си отправят обиди и заплахи.

Подсъдимият неколкократно се обръщал към тъжителя с изразите „гнидо", „въшко", „палячо" и „боклук", а последният към Н.- с „гьон сурат" и „смешник". Междувременно, докато конфликтните им отношения се развивали, тъжителят се обърнал към телевизионното предаване „Съдебен спор", излъчвано от „Нова броудкастинг груп". Бил заснет епизод от предаването (№886), в който ч.т. К. заявил, че подсъдимият го е заплашил с „изнасилване". За себе си разказал, че поддържа интимни връзки с омъжени жени, че „си правел устата", че не му достигат средства и те му помагали финансово, както и че предоставял секс услуги срещу заплащане. Предявил „иск" срещу подсъдимия отново по повод предполагаемата му връзка със свид.Г.. На 28.10.2022г. тъжителят и водещият предаването Ж. И., придружени от видеооператор, намерили подсъдимия на работното му място в гр.Добрич, като репортерът започнал да му задава въпроси за отношенията му със свид.Г. и с К.. Ситуацията била заснемана от видеооператора. Въпреки видимото нежелание на подсъдимия да участва в предаването и опитът му да се отдалечи, в даден момент той започнал да отговаря на настойчиво задаваните му въпроси, като изразявал отрицателно отношение към Н., когото нарекъл „глупак" и „паразит, който не работи". Заявил, че той се е опитвал да го изнудва с фалшиви снимки и му е искал пари- две хиляди лева, че е психично болен и срещу него се завежда дело, защото е тормозил хората. От своя страна тъжителят се обърнал към Н. с израза „виж колко си тъп, бе" и „колко си смешен". Подсъдимият заявил, че К. тормози него, съжителката му, свид.Г. и нейните близки и приятели, а тъжителят заявил, че прави това за наказание и че така се чувства удовлетворен. Отново настоявал Н. да признае за връзката си със С.. Предаването било излъчено на 03.12.2022г. от 11,00ч. по Нова телевизия и станало достояние на неограничен кръг лица.

На 18.12.2022г. вечерта Н. се свързал с тъжителя и се опитал да го 4 убеди да преустанови поведението си. Двамата се уговорили да се срещнат до сградата на Първо РУ при ОД на МВР-Варна, където подсъдимият отишъл, придружен от свой приятел-свид.С. К. П.. Тримата отишли в бар „LA Caffe", намиращ се наблизо и подсъдимият и тъжителят отново започнали да обсъждат взаимоотношенията си. Скоро тонът на разговора се изострил и двамата се скарали. Притеснена от евентуалното възникване на конфликт, сервитьорката -свид.И. А., натиснала паник-бутон и на място пристигнали служители на охранителна фирма. Същите не установили наличие на опасна ситуация, но поканили тъжителя да си тръгне и след това и тримата напуснали заведението, като тръгнали в различни посоки.

Същият ден в 23,30ч. тъжителят отишъл в ЦСМП при МБАЛ „Света Анна-Варна" АД. Заявил, че му е нанесен побой и е ударен в областта на лицето. След извършен преглед бил освободен в 23,41ч., като в издадения амбулаторен лист била отразена диагноза „повърхностна травма на окосмената част на главата".

В резултат от поведението на тъжителя и от натиска, който оказвал на подсъдимия, последният започнал да получава здравословни проблеми и изпадал в нервни кризи, което понякога налагало да му бъде оказвана спешна медицинска помощ. Тъжителят също така депозирал три жалби срещу подсъдимия в Първо РУ при ОД на МВР-Варна, по повод които били образувани пр. преписки с №11864/22г., №17109/22г. и №2327/23г. по описа на ВРП, които приключили с постановления за отказ да се образува наказателно производство, тъй като било счетено, че се касае за евентуално извършени престъпления от частен характер. К. подал жалби в ОП-Варна срещу постановленията, но те били потвърдени. От своя страна подс.Н. подал жалба в РП-Добрич с твърдения за оказван му тормоз от тъжителя, заплахи с нож и подаване на фалшиви сигнали до контролни институции от него. Преписката приключила с постановление за отказ да се образува наказателно производство, поради липса на достатъчно доказателства за извършено престъпление от общ характер. Жалба срещу тъжителя подала и свид.С. Г., която се оплаквала, че след прекратяването на връзката им К. е започнал да тормози нея и семейството й, използвал неправомерно електронната й поща, получил достъп до контактите й и пишел обидни и злепоставящи я изявления в профилите на познатите й. Била образувана преписка, изпратена по-късно на ВОП по компетентност, но наказателно производство по случая не било образувано.