Решение № 80 от 16.12.2025, Районен съд - Велики Преслав

РЕШЕНИЕ

№ 80 гр. Велики Преслав, 16.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, I СЪСТАВ, НО, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дияна Д. Петрова при участието на секретаря Полина Д. Стефанова като разгледа докладваното от Дияна Д. Петрова Административно наказателно дело № 20253610200160 по описа за 2025 година

Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба, подадена от Ц. К. Р. с ЕГН ********** с адрес гр.******, чрез пълномощник адв.Д. М. от САК срещу Наказателно постановление №2391/14.04.2025 г., издадено от Директора на Областна дирекция по безопасност на храните, гр.Шумен.

В обстоятелствената част на жалбата се съдържат доводи за незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление като издадено при съществени процесуални нарушения и при неправилно и необосновано прилагане на материалния закон.

Предвид изложеното се иска от съда наказателното постановление да бъде отменено изцяло като неправилно, необосновано и незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от представителя по закон и поддържа жалбата. Отрича извършване на нарушението.

Въззиваемата страна – Директор на ОДБХ гр.Шумен се представлява от пълномощник адв.Н. В. Н. от ШАК. В съдебно заседание и в писмено заявление по същество, счита че атакуваното наказателно постановление е законосъобразно и правилно, и моли съда същото да бъде потвърдено.

Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното:

На 12.03.2025 г. от служители на ОДБХ-Шумен, бил направен опит да бъде извършена проверка в животновъден обект с ветеринарен регистрационен №9823-0132, находящ се в с.*****.

От собственика на животновъдния обект за отглеждане на дребни преживни животни-кози Ц. К. Р. бил отказан достъп, съдействие, сътрудничество и информация съгласно чл. 15, параграфи 1 - 3 от Регламент (ЕС). /625. Същата не е оказала съдействие при извършването на проверката и не е 1 осигурила достъп до животновъдния обект на проверяващите- д-р Т. В. на длъжност главен инспектор, официален ветеринарен лекар в отдел "Здравеопазване на животните" при Областна дирекция по безопасност на храните - гр.Шумен, д-р М. М. на длъжност главен инспектор, официален ветеринарен лекар в отдел "Здравеопазване на животните" при Областна дирекция по безопасност на храните - гр.Шумен в присъствието на кмета на с.Янково св.В. П.. Съгласно установеното в Констативен протокол за извършена проверка 12.03.2025 г., който е неразделна част от административнонаказателната преписка, е установено че жалбоподателката не е допуснала контролните органи да извършат проверка в обекта. Въз основа на установеното би съставен АУАН на жалбоподателката за административно нарушение по чл. 15, параграф 1 на Регламент (EС)2017/625.

Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното Наказателно постановление №2391/14.04.2025 г., издадено от Директора на Областна дирекция по безопасност на храните, гр.Шумен, с което на жалбоподателката за нарушение по чл. 15, параграф 1 на Регламент (EС)2017/625, на основание чл.471, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500.00 лв.

Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели-служители на административнонаказващия орган, като не констатира наличие на противоречия, както между тях, така и с писмените доказателства, поради което такива не следва да бъдат обсъждани. Показанията им кореспондират изцяло с приложените по делото писмени доказателства.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, и в установения от закона седмодневен срок от връчването на НП.

Относно основателността на жалбата:

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:

Въз основа на извършена служебна проверка, съдът намира, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон.

АУАН и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл.472, ал.1 и ал.2 от ЗВД.

Задължителното съдържание на акта за установяване на административно нарушение и НП включва мястото на извършване и описание на извършено нарушението (вж. чл. 42, ал. 1, т. 3 и т.

4, и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН ). Мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението са необходими, за да бъде изяснено нарушението. Поради това обстоятелствата, които спомагат за изясняване на нарушението следва да бъдат посочени в акта и в НП.

В конкретният случай, в АУАН и в НП са посочени датата и мястото на извършване на нарушението, както и обстоятелствата, при които е извършено. В АН и НП са посочени дата и място на извършване на проверката. Местоизвършване на нарушението е животновъдния обект стопанисван от жалбоподателката, индивидуализиран, както АУАН, така и в НП.

В конкретният случай се касае за неизпълнение на задължение осигури достъп до животновъден обект в нарушение на чл. 15, параграф 1 на Регламент (EС) 2017/625, т.е. при необходимост за извършването на официалния контрол от компетентните органи до животните под 2 техен контрол, техните документи и всякаква друга относима информация. Нарушението е на формално извършване.

Съгласно посочената ал. 1, контролът по чл. 7 ЗВД ( в случай контролът по ал. 1, т. 1, б. /а, свързан с отглеждане на животни независимо от тяхното предназначение и статута на мястото, където се отглеждат) се осъществява от ветеринарни лекари, от инспектори и експерти. Съгласно чл. 137, ал. 1 и ал.11 от ЗВД собствениците или ползвателите на животновъдни обекти, с изключение на животновъдните обекти – лични стопанства, подават заявление за регистрация по образец до директора на съответната ОДБХ, съотвенто животновъдните обекти – лични стопанства, за отглеждане на селскостопански животни подлежат на регистрация в ОДБХ, на чиято територия се намира обектът. Видно от официалния сайт БАБХ в публичния Регистър на животновъдни обекти за ДПЖ (дребни преживни животни), жалбоподателката е регистрирала с вх.ЗЖ18-3109 от 20.05.2021 г. животновъден обект №9823-0132

- Ферма коза - репродукция Оборно-пасищно коза - месо - Оборно-пасищно, коза – 200, Шумен,Смядово,Янково, т.е. същата е субект на задължението по чл. 15, параграф 1 на Регламент (EС) 2017/625.

Отговорността на жалбоподателката е ангажирана по чл. 471, ал. 1 от ЗВД за нарушение на чл. 15, параграф 1 на Регламент (EС) 2017/625. Същият гласи: "Който възпрепятства ветеринарномедицински контролен орган при осъществяване на правомощията му или не осигури достъп в нарушение на чл. 15, параграф 1 на Регламент (EС) 2017/625, се наказва с глоба от 1000 до 2000 лв., а при повторно нарушение – от 1500 до 3000 лв.

Относно правилността на наказателното постановление следва да се отбележи, че събраните по делото писмени доказателства водят до категоричен извод, че жалбоподателката е осъществила от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 471, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, тъй като на посочените в АУАН и НП е възпрепятствала ветеринарномедицински контролен орган и не е осигурила достъп в нарушение на чл. 15, параграф. на Регламент (EС). /625 при извършен ветеринарномедицински контрол от съответния орган при осъществяване на правомощията му. Нарушението не е извършено повторно, т.к. за същото нарушение, макар да има издадено НП№1726/19.03.2025 г., служебно известно е на съда че е обжалвано и не е влязло в сила, арг. от § 1, т.8, ал.2 от ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА на ЗАНН.

Според настоящият състав посоченото в обжалваното НП, че нарушението е извършено „за втори път“ не сочи квалификация „повторност“, а единствено обосновава отегчаващо отговорността обстоятелство, което е взето предвид при определяне размера на накзанието.

В горния смисъл съдът намира възраженията на жалбоподателката във връзка с нарушаване на процесуални норми за неоснователни. Неоснователни са и възраженията свързани с липсата на уведомяване на жалбоподателката за извършване на проверката, с аргументи от чл.26 от АПК, същата разпоредба е неприложима, тъй като административнонаказателноато производство се води по реда на ЗАНН, съотв.НПК и компетентните органи могат да извършват проверки по сигнали и съответно по заповед на Директора на ОБДХ, какъвто е и настоящия случай, като посочената заповед е налична и дори пълномощника на жалбоподателя има екземпляр от нея. Видно от клипа, който е предоставен от жалбоподателката се установи, че същата не допуска контролните органи до животновъдния обект. От 2021 г. е регистриран животновъдния обект на жалбоподателката, на същата са й известни контролните органи на ОБДХ-Шумен, освен това месец преди процесната проверка й е извършвана друга такава, при която също не е допуснала до обекта контролните органи. Поради което възраженията направени в този смисъл съдът намира за неоснователни.

3

Съдът намира, че при определяне размера на наложеното наказание АНО е съобразил нормата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, съгласно която при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства/упоритост при извършване на деянието, предвид предходен опит за проверка, постъпили жалби от жители на с.Янково и „Кристера – Агро“ЕООД във връзка с отглеждането на кози от жалбоподателката в животновъдния обект/ и е наложил наказание в размер от 1500 лв.

Съдът намира извършеното нарушение за немаловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН.

За да е едно нарушение маловажно, следва да се отличава по степен на обществена опасност от останалите нарушения от този род, като следва да бъдат взети предвид всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.Обективните характеристики на деянието не сочат липса или явно незначителна степен на обществена опасност, поради което не са налице каквито и да било предпоставки случаят да се квалифицира като маловажен по см.чл. 28 ЗАНН. Точно обратно, в случая следва да се вземат предвид обстоятелства, отегчаващи вината на въззивника, което обосновава висока степен на обществената му опасност.

По изложените съображения съдът намира, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора с оглед изричното искане на наказващия орган, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН и осъщественото от пълномощника процесуално представителство, представеното доказателство упълномощаване и за заплатено адвокатско възнаграждение в полза на наказващия орган следва да се присъди възнаграждение в размер на 450.00 лв.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление Наказателно постановление №2391/14.04.2025 г., издадено от Директора на Областна дирекция по безопасност на храните, гр.Шумен, с което на Ц. К. Р. с ЕГН ********** с адрес гр.****** за нарушение по чл. 15, параграф 1 на Регламент (EС) 2017/625 и на осн. чл. 471, ал. 1 от ЗВД е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1500.00 лв./хиляда и петстотин лева/.

ОСЪЖДА Ц. К. Р. с ЕГН ********** с адрес гр.****** да заплати на Областна дирекция по безопасност на храните, гр.Шумен направените в настоящото производство разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 450.00 лв./четиристотин и петдесет лева/.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба пред Административен съд гр. Шумен по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.

Съдия при Районен съд – Велики Преслав: _______________________

4