Решение № 1394 от 22.10.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1394 гр. Плевен, 22.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Инес Людм. Димитрова при участието на секретаря РУМЯНА ИЛК. КОНОВА като разгледа докладваното от Инес Людм. Димитрова Гражданско дело № 20244430100834 по описа за 2024 година

Предявена е искова молба от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК:

*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404 р-н Триадица, бул. “България” № 81 В, представлявано от ***, срещу С. В. С., ЕГН ********** с постоянен адрес в ***, иск с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: главница в размер на 600 лв.; договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 132.09 лв. за периода от 17.01.2019 г до 18.10.2019 г.; законна лихва за забава върху главницата в размер на 103.48 лв. за период от 18.10.2019 г. до 25.08.2023г.; сумата от 465,99 лв., представляваща неплатени дължими такси, дължими съгласно Тарифа за таксите и разходите, събирани от „Ситикеш“ ООД; сумата от 590,91 лв. дължима неустойка, съгласно чл. 6.2 от Договора за потребителски кредит кредит, ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми.

Ищецът твърди, че по депозирано от него заявление по реда на чл.410 ГПК срещу ответника по делото е образувано ч. г. д. № ***/20*** г. по описа на ***. Сочи, е заявлението му е уважено и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника, която му е връчена на по реда на чл. 47, ал.5 ГПК, поради което ищецът предявява и настоящия иск.

Ищецът основава претенцията си на твърденията, че на *** г. длъжникът сключил Договор за потребителски кредит № *** със „Сити кеш“ ООД, по силата на който е получил сумата от 600 лева, срещу което се съгласил да 1 върне 9 броя вноски по 147,00 лева в срок до 18.10.2019 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно погасителния план, които бил неразделна част към Договора за потребителски кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 48.51 %.

Излага се още, че съгласно чл. 31, ал. 3 от Общите условия по Договора за потребителски кредит страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава. В чл. 33, ал. 2 от Общите условия било уговорено „Сити Кеш“ ООД да уведомява Длъжника чрез писма, покани, съобщения или други документи, което ще се считат за получени, ако бъдат изпратени на e-mail адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени при подписването на договора за кредит.

Сочи се, че Договорът бил сключен по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разС.ие, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника била оставена цялата информация, изискуема по закон. Сочи се също, че съгласно чл.6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние бил всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние едно или повече.

Сочи се, че на *** г. с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ „Сити кеш“ ООД като цедент е прехърлил вземанията си към длъжника по договора за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. Твърди се, че за сключения договор за цесия длъжникът бил надлежно уведомен на посочения от него настоящ адрес на 21.03.2022 година, както и със СМС на посочения от него в договора телефонен номер.

Въвежда довод, в случай, че съдът не приеме редовността на уведомяването, по отношение на сключения договор за цесия, то с връчването на исковата молба ответникът следвало да се счита за уведомен.

Твърди се, че ответникът не изпълнила в срок задълженията си по Договора за кредит.

С оглед изложеното, ищецът моли съда да уважи иска и да му се присъди разноски.

В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез назначения от съда особен представител, е депозирал отговор на исковата молба. Сочи, че искът е частично основателен. Оспорва претендираните суми за дължими такси, съгласно Тарифа за таксите и разходите и дължима неустойка, съгласно чл. 6.2 от Договора за потребителски кредит кредит.

В с. з. ищецът не се явява.

2

В с. з. ответникът не се явява.

Съдът, като взе предвид доводите и твърденията на страните, събраните по делото доказателствени средства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, установи следното от фактическа страна:

Пред Районен съд Плевен е образувано ч. гр. д. № ***/20*** г. по заявление на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, за издаване на заповед за изпълнение срещу С. В. С., за сумата от 600,00 лв. главница; договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 132,09 лв. за периода от 17.01.2019 г до 18.10.2019 г.; законна лихва за забава върху главницата в размер на 103,48 лв. за период от 18.10.2019 г. до 25.08.2023г.; 465,99 лв., представляваща неплатени дължими такси, дължими съгласно Тарифа за таксите и разходите, събирани от „Ситикеш“ ООД; сумата от 590,91 лв., дължима неустойка, съгласно чл. 6.2 от Договора за потребителски кредит кредит, ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми. Поискано е присъждане и на сторените разноски, а именно 37,85 лв. за държавна такса и 100 лв. за юрк. възнаграждение.

Издадена е заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с № ***/*** г. за поисканите със заявлението суми, като същата е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК заповедният съд дал указания на заявителя-ищец. Препис от разпореждането е получен от заявителя на 31.01.2024 г., който на 13.02.2024 г. е представил доказателства за предявена искова молба, с която се претендира установяване на вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение.

На *** г. е сключен договор за паричен заем № *** между „Сити кеш“ ООД, в качеството на заемодател, и ответникът, в качеството на заемател.

Съгласно чл. 3.1. заемодателят предава на заемателя сумата от 600 лв., а заемателят се задължава да върне същата сума в срок за 9 месеца, при 9 вноски, 3 x 20.03 лв. и 6 x 112.00 лв. Общата сума съгласно, която заемателя дължи е в размер на 732,09 лв. и се състои от заемната сума и размера на възнаградителната лихва за целия срок, при ГПР 48,51 % и ФГЛ-40,05 %.

Съгласно чл. 6.1. от договор за паричен заем № *** заемателят поел допълнително задължение в три дневен срок от датата на усвояване на сумата, да предостави обезпечение по начина и реда, и отговарящо на условията на чл.33, ал. 1 на Общите условия: поръчител или банкова гаранция.

С чл. 6.2., е уговорено, че при неизпълнение на заемателя в тридневен срок, считано от усвояването на заемната сума, да предостави обезпечение, по начина и реда, и отговарящо на условията на чл. 33, ал. 1 на Общите условия, поръчител или банкова гаранция, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 590,91 лв., която се начислява автоматично.

Установява се, че на *** г. бил сключен рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания между „Сити Кеш“ ООД и „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, по силата на който цесионера е придобил от цедента вземания, индивидуализирани в Приложение, сред които и вземанията срещу ответника по процесния договор.

3

Видно е от обективираното в чл.4.3 от Договора за цесия, че цедента е упълномощил изрично цесионера да уведоми длъжниците за извършеното прехвърляне на вземанията спрямо тях от името на цедента.

Горната фактическа обстановка безспорно се установи от събраните по делото писмени доказателствени средства, на които съдът дава пълна вяра, тъй като последователно, вътрешнологично и непротиворечиво установяват правнорелевантните факти. Не са налице и данни, които да внесат съмнение в тяхната достоверност.

При така установеното от фактическа страна:

Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.422 вр.чл.415 от ГПК вр.чл.79, ал.1, вр. чл. 99 от ЗЗД, които съдът намира за процесуално допустими. В законовия едномесечен срок съгласно чл. 415, ал. 4 от ГПК е предявена исковата молба. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на настоящото производството.

Безспорно е, че между ответникът и „Сити кеш“ ООД е сключен договор за паричен заем № ***/*** г. с предмет предоставяне на паричен заем в размер от 600 лева. Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ответникът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. той имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПК, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

Паричното вземане, което ищцовото дружество-цесионер претендира, произтичат от разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗД, като в разглеждания случай безспорно се установява, че е сключен договор за прехвърляне на вземане съгласно чл. 99 от ЗЗД, в предмета на който попада и вземането на цедента срещу ответника по делото. По отношение на уведомяването за цесията, липсват доказателства за получаване на уведомление от страна на ответника. Въпреки това неспазването на задължението за уведомяване по чл.

99, ал.3 от ЗЗД не влияе върху валидността на договора за цесия, тъй като това задължение е въведено с оглед защитата на длъжника срещу възможността да изпълни на кредитора, който от своя страна се е разпоредил с вземането (в този смисъл Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, Решение № 123/24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009 г. по описа на ВКС, ІІ т. о.).

Задължението на заемателя, уредено в чл. 6.1. от договора за паричен заем, да предостави обезпечение в три дневен срок обуславя извода, че договорът за поръчителство е акцесорен на този за предоставяне на потребителски кредит. Поради това действието на поръчителството е предпоставено от валидното съществуване на главното правоотношение, 4 породено от договора за паричен заем.

Съгласно чл. 6.2. от договора за паричен заем, при неизпълнение на задължението по чл. 6.1., Заемателят дължи на Заемодателя неустойка в размер на 590,91 лв., която се начислява автоматично и се и се заплаща разсрочено съгласно погасителния план на договора.

Установи се, че в процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 48,51%, т. е.формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал.

1, т. 10 ГПК и размерът му не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Този размер обаче не отразява действителният такъв, тъй като не включва регламентираната в чл.6.2 от Договора неустойка.

Съдът, съгласно чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, и въведено от практиката СЕС задължение за служебна преценка за неравноправност на договорни клаузи, когато са налице фактически данни за такава неравноправност (С-147/16; C243/08), намира, че от представените по дело документи може да се направи извод за вероятна неравноправност на клаузи от договора за кредит, а именно клаузата на чл. 6.2 от договора. Тази клауза представлява предвиден от кредитора „скрит разход“ в тежест на заемополучателя, в случай на неизпълнение от страна на последния на задължението му по договора за предоставяне на поръчител или банкова гаранция като обезпечение на задълженията за плащане на главницата и възнаградителната лихва.