Протокол № 106 от 14.02.2023, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Търговско дело 609/2022
- Вид
- Протокол № 106
- Подписан
- 14.02.2023
- В сила
- 14.02.2023
- Състав
- Радостин Георгиев Петров
Цитирани разпоредби
- чл. 176 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
- чл.367, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.373 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 375, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 232 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.534, ал.1 · Търговски закон
ПРОТОКОЛ
№ 106 гр. Варна, 14.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Радостин Г. Петров при участието на секретаря Дарина Б. Баева
Сложи за разглеждане докладваното от Радостин Г. Петров Търговско дело № 20223100900609 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 14:15 часа се явиха: след спазване на разпоредбата на чл. 142, ал. 1, предл. ІІ -ро от ГПК, на второ четене:
Ищецът Г. П. Г. , редовно призован, не се явява, представлява се от адв. К. М. и адв. Я.С., с пълномощни по делото.
Ответниците П. А. М., Н. А. И. - И., И. А. И. И И. А. И. , редовно призовани, не се явяват. За тях се явява адв. Н. И., с пълномощно по делото.
АДВ. М.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. С.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. И.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, с оглед редовното уведомяване на страните, намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА и пристъпи към изясняване на фактическата страна на спора ДОКЛАДВА постъпила молба вх. № 3579/10.02.2023 г. от адв. К. М..
СЪДЪТ ВРЪЧИ препис от молбата на адв. И..
С оглед отразеното в молбата, че исковете по чл. 86 от ЗЗД се оттеглят за горницата над 5142.07 лв. до 9141.66 лв., съдът намира, че производството по делото следва да бъде прекратено в тази част, поради което О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по делото, в частта, в която ищецът 1 претендира от всеки от един от четиримата ответници обезщетение за забава по чл. 86 от ЗЗД за разликата над 5142.07 лв. до 9141.66 лв., поради оттегляне на исковете в тази част, на основание чл. 232 от ЗЗД.
Определението в тази част може да се обжалва с частна жалба пред Варненски апелативен съд в едноседмичен срок от днес.
АДВ. М.: Поддържам исковата молба. Поддържам становището си, което съм изразила в молбата с възраженията си по доклада.
Запозната съм с определението за проектодоклада и нямам възражения.
АДВ. И.: Ние категорично отхвърляме така предявените искове, както сме го направили с отговорите на исковата и допълнителната искова молба.
Поддържаме изложеното в отговорите.
Категорично се противопоставям по представената от колежката М. молба в днешно съдебно заседание по възражението за допустимост и изменение на иска, както и за възражението по неоснователност на предявените искове. Считам, че доводите са напълно неоснователни и несъотносими към настоящото производство.
Запознат съм с определението за проектодоклада и нямам възражения.
СЪДЪТ намира, че не следва да изменя определението си, с което е разпределил доказателствената тежест по делото, тъй като е дал възможност на страните да докажат факти, а дали те ще се възползват от това или не, е техен личен избор.
В съответствие с разпоредбата на чл. 375, ал. 1 от ГПК, СЪДЪТ прави ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, като се придържа към Определение № 89 от 13.01.2023 година и приема доклада за ОКОНЧАТЕЛЕН, като го обективира в протокола от днешното съдебно заседание:
Предявени са искове с правно основание чл.534, ал.1 от ТЗ и чл.86 ЗЗД от Г. П. Г., ЕГН **********, от ****, чрез адв. С. С., срещу П. А. М., ЕГН **********, Н. А. И. - И., ЕГН **********, И. А. И., ЕГН ********** и И. А.
И., ЕГН **********, всички с адрес ****, за заплащане на сумата от по 30 000 лева от всеки един от четиримата ответници, с която неоснователно са се обогатили след погасяване по давност на исковете по запис на заповед издаден на 24.08.2017г. от наследодателя на ответниците А. И. М., починал на *****, в полза на ищеца за сумата от 120000 лева, с падеж на задължението 31.12.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба – 12.09.2022г. до окончателното й изплащане, сумата от по 5142.07 лева от всеки един от четиримата ответници, представляваща обезщетение за забава върху дължимата от него главница 30000 лева за периода от 01.01.2021г. до 09.09.2022г.
2
Твърди се в исковата молба, че ответниците са наследници на А. И. М., починал на ***** - П. А. М. преживяла съпруга, а останалите трима ответници - негови деца. Приживе, на 24.08.2017г., А. И. М. издал в полза на ищеца запис на заповед, по силата на който е поел безусловно парично задължение към него в размер на 120 000 лева с падеж на задължението 31.12.2017г. Твърди се, че издателят на записа на заповед, респективно неговите наследници, не са погасили дълга си на падежа, като не сторили това и до настоящия момент. С оглед възражението на ответниците за погасяване по давност на менителничния иск, ищецът обосновава правния си интерес да сезира съда с иск за заплащане на сумата на основание чл.534, ал.1 от ТЗ.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответниците са депозирали писмен отговор, с който оспорват исковете като неоснователни. Излагат, че не им е известно наследодателят им да е подписал запис на заповед в полза на ищеца.
Възразяват, че исковете са погасени по давност. В срока по чл.373 ГПК ответниците са депозирали допълнителен отговор, с който изразяват становище, че искането за изменение на иска е недопустимо.
С оглед на предявения иск ищецът носи доказателствената тежест за установяване твърдените от него факти, от които извлича изгодни за себе си правни последици, че е поемател по запис на заповед правата по който са изгубени, обедняването си, както и обогатяването на ответниците.
Ответната страна носи доказателствената тежест за установяване на твърденията си, липсата на обогатяване.
СЪДЪТ докладва, че с Определение № 89/13.01.2023 г. е допуснал събирането като доказателства по делото на представените по делото писмени доказателства.
АДВ. М.: Представям оригинала на запис на заповед, издаден на 24.08.2017 г. от наследодателя на ответниците А. И. М..
Моля да ми бъде върнат, след като направите сравнение с копието по делото.
АДВ. И.: Категорично оспорвам истинността на така представения оригинал на запис на заповед, като неиздаден от лицето наследодател, който аз представлявам, чрез неговите наследници и държа да се изготви съдебнографологическа експертиза.
Моля, колегите да отговорят, тъй като не се явява ищецът, който беше задължен да се яви в днешното заседание и да даде някои отговори, твърдите ли, че записът на заповед е попълнена от моя клиент, от наследодателя, защото това е една бланкетна запис на заповед с изписан текст на принтер и попълнена собственоръчно от някакво лице. Вие твърдите ли, че тази запис на заповед е попълнена от А. М. и е подписана съответно от него?
3
АДВ. М.: Ако съдът ме задължи да отговоря сега на този въпрос, ще отговоря, но това е въпрос, който е неотносим към спора, тъй като не говорим за саморъчно завещание. Тук в случая е важно дали подписът е на издателя, а не дали е попълнен от него. Можеше да бъде написан и на пишеща машина.
СЪДЪТ констатира, че представеният от адв. М. в оригинал запис на заповед, издаден на 24.08.2017 г. от наследодателя на ответниците А. И. М., е идентичен с представеното копие на л. 7 от делото и след справка ВЪРНА оригинала на адв. М..
АДВ. И.: Аз оспорвам истинността и́.
СЪДЪТ намира, че следва да бъдат приети като доказателства по делото представените по делото писмени доказателства, поради което О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото представените с исковата молба заверени преписи от писмени документи, съобразно електронния образ в ЕИСС.
СЪДЪТ намира, че направеното от ответната страна оспорване истинността на записа на заповед, в частта относно подписването му от наследодателя на ответниците е направено несвоевременно, тъй като записът на заповед е представен по делото още с исковата молба и ответниците са имали възможност да оспорят истинността му още с отговора на исковата молба, което те не са направили, а са заявили само, че не им е известно наследодателят им да е подписвал такъв запис на заповед.
Доколкото изричното оспорване не е направено още с отговора на исковата молба, то и оспорването на документа е преклудирано и производство по чл. 193 от ГПК не следва да бъде откривано.
С оглед на изложеното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответната страна за откриване на производство по чл. 193 ГПК за проверка истинността на записа на заповед в частта относно подписването му от наследодателя на ответниците.
Определението не подлежи на самостоятелно обжалване.
Във връзка с възражението на ищцовата страна, обективирано в молба вх. № 3579/10.02.2023 г. относно приложението на чл. 176 от ГПК, съдът намира същото за неоснователно.
В случая се касае до наследници на длъжника по запис на заповед и независимо от обстоятелството, че същите не са въвели към момента 4 каузалното правоотношение, то искането им за задаване на въпроси по чл. 176 от ГПК е основателно, тъй като те биха могли да го въведат след отговора на тези въпроси.
АДВ. М.: Следва първо да бъдат наведени възражения и едва тогава да се иска доказателствено средство. Тук твърдения няма относно облигационното отношение.
СЪДЪТ намира за необходимо да отбележи, че не са налице основания да отмени определението си, с което ищецът е задължен да се яви лично в съдебно заседание и да отговори на въпроса по какъв начин е подписан процесният запис на заповед от 24.08.2017 г., тъй като се касае за наследници на починалия издател и същите биха могли да въведат каузалното правоотношение и след отговора на въпроса по чл. 176 от ГПК.
АДВ. М.: Смятам, че има срокове за възражения, които са изтекли.
Могат да бъдат наведени твърдения, а дали ще бъдат доказани или не, няма значение.
Нашият доверител не се явява в заседание, тъй като е болен, т.е. има основателна причина за неговото отсъствие. Представям копие от болничен лист.
АДВ. И.: Правя възражение на представения болничен лист, като причина за неявяването. Считам, че така представеният болничен лист не е съотносим. Ищецът не е в болница.
С Ъ Д Ъ Т намира, че представеният болничен лист е извинителна причина за неявяване на ищеца в днешно съдебно заседание, поради което О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца да се яви в следващото съдебно заседание и да отговори на поставените въпроси по чл. 176 от ГПК.