Определение № 350 от 12.05.2023, Окръжен съд - Ловеч
- Съд
- Окръжен съд - Ловеч
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 197/2023
- Вид
- Определение № 350
- Подписан
- 12.05.2023
- В сила
- 12.05.2023
- Състав
- МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА, ПЛАМЕН ПЕНОВ, ПОЛЯ ДАНКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 128, т. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 128, т. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.252 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.411, ал.2, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.413, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.99, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.99, ал.4 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 350 гр. Ловеч, 12.05.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:
ПОЛЯ ДАНКОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20234300500197 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 413, ал.2 във вр. с чл. 274 и сл.
ГПК.
Производството по делото е образувано по постъпила частна жалба от „Евро Финанс Колект“ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Е. Д., чрез пълномощника адв.И. Л., срещу разпореждане № 556/23.03.2023 год. по ч.гр.д. № 159/2023 г. по описа на Районен съд Тетевен, с което е отхвърлено заявлението му за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника Д. К. К. с настоящ адрес ***.
Счита, че така постановеното разпореждане е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Излага съображения, че е изпълнил в молба дадените от районния съд указания за уточняване на датите, начина на уведомяване и адреса на който са изпратени пратките във връзка с уведомяването на длъжника за извършената цесия. Не са представили доказателства за това, тъй като ТРС не е изискал такива. Твърди, че заявителят не е длъжен да представи със Заявлението по чл.410 от ГПК писмените доказателства, както и да сочи обстоятелствата, които ще доказва с тях. Позовава се на формалния характер на заповедното производство, чиято основна цел е да провери дали претендираното от кредитора вземане е 1 спорно. Изтъква, че дори уведомлението за цесиите да не е достигнало до знанието на длъжника, те ще породят действие за него по правилото на чл.99, ал.3 ЗЗД, вр. с чл.235, ал.3 ГПК с получаване на заповедта за изпълнение.
Счита, че в случая заявлението отговаря на изискванията на чл.410 от ГПК и неправилно ТРС е приел по категоричен начин, че уведомлението по чл.99, ал.3 ЗЗД не е достигнало до длъжника и отхвърлил заявлението.
Моли въззивната инстанция да отмените разпореждането на ТРС по ч.гр.д. № 159/2023 г. като неправилно и незаконосъобразно и уважи искането му, като постанови да се издаде Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника Д. К. К., като му присъдят и направените разноски в настоящето производство съгласно приложения списък по чл.80 от ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл.413, ал.2 ГПК от заявител срещу разпореждане, с което е отхвърлено заявлението, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество - неоснователна.
От приложените по делото доказателства се установява, че производството по ч.гр.д. № 159/2023 год. по описа на РС Тетевен е образувано по повод постъпило заявление по чл.410 ГПК от „Евро Финанс Колект“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника Д. К. К. за парични вземания, произтичащи от неплатени телекомуникационни услуги по фактури по Допълнително споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги от 12.06.2017 г., Допълнително споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги от 08.03.2018 г. и Допълнително споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги от 27.12.2018 г. В т.12 от заявлението е посочено, че на 28.01.2022 г. кредиторът „Евро Финанс Колект“ ЕООД е закупил с Договор за продажба на вземане всичките вземания на „БТК“ЕАД към Д. К. К..
С разпореждане № 426 от 02.03.2023 г. районният съд е оставил без движение подаденото от „Евро Финанс Колект“ ЕООД заявление за издаване на заповед за изпълнение и указал на заявителя в 3-дневен срок от получаване на съобщението да отстрани констатираните нередовности, като посочи в т.12 от заявлението дали длъжникът е уведомен за цесията по чл.99, ал.3 от ЗЗД, по какъв начин и на коя дата.
С молба от 23.03.2023 г. жалбоподателят във връзка с дадените от съда указания е посочил, че процесните фактури попадат в обхвата на рамковия 2 договор за прехвърляне на вземане от 16.01.2018 г. между „БТК“ ЕАД като цедент и „СГ Груп“ ООД като цесионер. Изложени са твърдения, че на 05.12.2018 г. „СГ Груп“ ООД като пълномощник на „БТК“ ЕАД е изпратил уведомление по чл.99, ал.3 от ЗЗД с обикновена пратка чрез „Български пощи“ ЕАД до адреса на длъжника в гр.София, който е посочен в договора.
На 28.01.2022 г. „СГ Груп“ ООД прехвърля всички свои вземания по горепосочения договор на „Евро Финанс Колект“ ЕООД. Твърди се, че на 07.02.2022 г. „СГ Груп“ ООД в качеството си на цедент по Договора за прехвърляне на вземания от 28.01.2022 г., е изпратил уведомление по чл.99, ал.3 от ЗЗД с обикновена пратка чрез „Български пощи“ЕАД до адреса на длъжника в гр.София, който е посочен в договора, а на 09.02.2022 г. е проведен и телефонен разговор с него. Изтъкнато е, че законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, не указва формата и момента на съобщаване.
Тетевенският районен съд е отхвърлил подаденото заявлението, като в мотивите на обжалваното разпореждане е изложил съображения, че до връчване на уведомлението за прехвърляне на вземането с материалноправен ефект по чл.99, ал.4 ЗЗД не се е стигнало и правото на длъжника за защита в рамките на това производство е нарушено, тъй като не знае кому да престира.
Настоящият съдебен състав споделя крайния извод на заповедния съд, но по други съображения. В действащата редакция на чл. 410, ал.2 от ГПК и понастоящем има препращане относно изискванията, на които следва да отговаря заявлението за издаване на изпълнителен лист - чл. 127, ал.1 и ал.3 от ГПК и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК. В случая районният съд е констатирал, че подаденото от „Евро Финанс Колект“ ЕООД заявление не отговаря на изискванията на чл.410 от ГПК, поради което и на основание чл.411, ал.2, т.1 от ГПК е дал изрични указания на заявителя, които не са били изпълнени. В постъпилата на 23.03.2023 г. молба последният е посочил, че на 05.12.2018 г.
„СГ Груп“ ООД като пълномощник на „БТК“ ЕАД и на 07.02.2022 г. в качеството си на цедент по Договора за прехвърляне на вземания от 28.01.2022 г., е изпратил уведомления по чл.99, ал.3 от ЗЗД с обикновена пратка чрез „Български пощи“ ЕАД до адреса на длъжника в гр.София, който е посочен в договора. Заявителят не уточнил с оглед дадените от районния съд указания на коя дата длъжникът е уведомен за цесията, като е изложил съображения, че законът не указва формата и момента на съобщаване, а ако 3 те не са достигнали до него, ще узнае с получаване на книжата по делото.
Настоящата инстанция счита, че от страна на жалбоподателя не са отстранени нередовностите на заявлението относно формиране на вземането и посочването на всички обстоятелства, обосноваващи качеството му на кредитор. Заявителят не е навел твърдения за това кога е уведомен длъжникът за продажбата на вземането от „БТК“ ЕАД на „СГ Груп“ ООД, както и от „СГ Груп“ ООД на „Евро Финанс Колект“ ЕООД. Въпросът кой е носителят на вземането е част от основанието, доколкото то се очертава чрез посочване на правопораждащия факт и страните по него. Изложените в частната жалба доводи, че от страна на районния съд не са дадени указания да представи доказателства за уведомяването на длъжника за извършената цесия са ирелевантни, тъй като такива не се съдържат в разпореждане № 426 от 02.03.2021 г., с което заявлението е оставено без движение. В случая частния жалбоподател не е представил към заявлението и изискващите се в чл.410, ал.3 ГПК документи.
На следващо място следва да се отбележи, че в случая заявителят претендира издаването на заповед за изпълнение в качеството си на цесионер и за да се легитимира като титуляр на вземане срещу длъжника, е нужно да има твърдения за изпълнение и на изискването за надлежно уведомяване по реда на чл. 99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД . Условие, за да е противопоставима на длъжника цесията, е да е известен за наличието на всеки кредитор.
Законодателят изрично е свързал правните последици на цесията за длъжника и действието й спрямо него с деня, когато тя му бъде съобщена от предишния кредитор. В случая заявителят не твърди факти относно съобщаване на цесията на длъжника, а само за изпращането на уведомление по чл.99, ал.3 ЗЗД с обикновена пратка чрез „Български пощи“ ЕАД. Утвърдената съдебната практика изрично приема, че когато се касае до частно правоприемство, каквото е настоящата хипотеза, за да се приеме, че е основателно искането за издаване на заповед за изпълнение от частен правоприемник при договор за цесия, прехвърлянето на вземането следва да е съобщено на длъжника. В този смисъл са и указанията, дадени в т.4г от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС разяснения.
Поради изложените съображения настоящата инстанция не приема изложените от жалбоподателя доводи, че се касае до проверка, която следва да се извършва от съда в исковото производство по чл. 422 от ГПК. Касае се 4 до редовност на заявлението относно наличието на твърдения за този факт и е в обхвата на проверката, която заповедният съд следва да извърши в производството по чл. 410 от ГПК.
Ето защо въззивната инстанция приема, че заявлението следва да бъде отхвърлено съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.1 ГПК, а изложените в частната жалба възражения са неоснователни. Достигайки до същия правен извод, Тетевенският районен съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
Водим от горното и на основание чл.252 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 556/23.03.2023 год. по ч.гр.д. № 159/2023 г. по описа на Районен съд Тетевен.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5