Протокол № 8 от 25.01.2024, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№8 гр. Варна, 24.01.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана В. Джамбазова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Юлия Р. Бажлекова при участието на секретаря Юлия П. Калчева

Сложи за разглеждане докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело № 20233000500442 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 09:24 часа се явиха:

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

ВЪЗЗИВНИЦИТЕ:

К. К. Г. , редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Л. П., редовно упълномощен и приет от съда от преди.

Я. Д. Г. , редовно призована, не се явява, представлява се от адв. Л. П., редовно упълномощен и приет от съда от преди.

ВЪЗЗИВАЕМИЯТ И. К. Г. , редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Д. С., редовно упълномощен и приет от съда от преди.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

АДВ. П.: Да се даде ход на делото.

АДВ. С.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНАТА И

ЧАСТНА ЖАЛБИ

1 и постъпилите писмени отговори.

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Я. Д. Г. и К. К. Г., чрез адв. Л. П. срещу решение № 679/06.06.2023г. на ОС – Варна, постановено по гр. д. № 2100/2022г., с което са отхвърлени предявените от въззивниците срещу И. К.

Г. обективно и евентуално съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД и чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба от 08.09.2021г., обективиран в НА № 195, том II, рег. № 2449, дело № 389/2021г., с който Я. Г. и К. Г. са продали на И. Г. ПИ с идентификатор № *** по КККР, одобрени със Заповед № РД – 18 – 92/14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. Варна, *** с площ от 608 кв. м. по кадастрална скица, а по предходен документ за собственост с площ от 600 кв. м., при съседи: ПИ №№ ***, ***,

***, *** за сумата от 9 800 лева, поради противоречие със закона – чл. 152 ЗЗД, евентуално, поради накърняване на добрите нрави, предвид нееквивалентността на престациите.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и неправилен, избирателен и превратен анализ на събраните по делото доказателства. Инвокират се доводи за неправилност на извода на съда, че забраната на чл. 152 ЗЗД се отнася само до съглашения, които се сключват преди или едновременно със сделката, от която възниква главното вземане за връщане на заем. Изтъква се, че по своята правна същност посочената разпоредба забранява сключването на сделка, обезпечаваща точното 1 изпълнение на договорно задължение посредством поемане на друго такова, извън уредените в закона реални и персонални обезпечения. Излага се становище, че при сключване на подобна сделка, тя би била нищожна, поради нарушаване на императивна правна норма и заобикаляне на закона. Сочи се, че липсата на разговори между страните по сделката за покупко-продажба на поземления имот е показателна за действителните им намерения. Твърди се, че противно на извода на първоинстанционния съд, от приетото заключение на ССчЕ се установява, че сумата от 10 000 лева уговорена със споразумение от 01.09.2021г. е реално заплатена от С.С., но явно действащ от името и за 2 сметка на ответника И. Г.. Сочи се, че липсва произнасяне по твърдението на въззивниците, че, нито сумата от 10 000 лева, нито сумата от 9 800 лева са реално заплатени. Наведени са доводи за необоснованост на извода на ВОС, че действителната продажна цена на недвижимия имот е в размер на сумата от 107 836.90 лева. Твърди се, че невъзможността на Д.Д. да заплаща в срок погасителните вноски по сключен от неговата майка договор за инвестиционен кредит не дава основание да се приеме, че е налице уговорено даване вместо изпълнение или договорка за цена от 107 836.90 лева, респ. 117 661.90 лева. Излага се, че съдът неправилно е приел, че плащането на целия размер на дълга по договора за инвестиционен кредит от И. Г., със собствени и привлечени средства, опровергава твърденията за сключен договор за заем и установява симулативност на уговорената цена за покупко-продажба, тъй като не е съобразил, разговори между страните по сделката за покупкопродажба не са водени. Сочи се, че действителната воля на страните е имотът да бъде прехвърлен обратно на Я. Г. и Д.Д., когато последният върне заема от 10 000 лева на И. Г., но този договор е нищожен, предвид забраната на чл. 152 ЗЗД. В тази връзка се акцентира върху показанията на свидетелите Ц. и Д..

Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на обжалваното решение и постановяване на акт, с който предявените искови претенции да бъдат уважени и да бъдат присъдени разноски за двете съдебни инстанции. В жалбата е направено и доказателствено искане за допускане на СТЕ, която да отговори на въпросите: върху каква настилка/фундамент като материал са изградени двата преместваеми обекта разположени в процесния недвижим имот; тази настилка/фундамент може ли да се отдели с двата обекта и да се използва на друго място, ако се преместят обектите; от каква конструкция и материал са изградени обектите- под, стени и тавани/покрив; обектите могат ли да бъдат отделени от повърхността като цяло или следва да се разглобяват; могат ли да бъдат преместени без да губят своята индивидуализация и възможността да бъдат ползвани на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което за ползвани на мястото, от което са отделени, вкл. и при преместване на части; поставянето и/или премахването изменят ли трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставят или от който се отделят; как са закрепени тези обекти 2 върху терена, чрез отнемане на повърхностния слой, чрез сглобяем или монолитен конструктивен елемент; неразделна част от обектите 3 ли е фундамента под тях, този носещ елемент служи за основа за изграждане на строеж или за преместваем обект.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемия И. Г., чрез адв. Д. С., в който се излагат становище за неоснователност на въззивната жалба. Счита искането за допускане на СТЕ за недопустимо и неоснователно и моли същото да се остави без уважение.

Наред с въззивната жалба е постъпила и частна жалба от въззивниците Я. Д. Г. и К. К. Г. с която се обжалва постановеното от първоинстанционния съд, по реда на чл.248 ГПК определение № 3448/11.09.2023 г. по гр. д. № 2100/2022г., в частта, в която е оставена без уважение молбата на въззивниците за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските. Твърди се, че претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение е прекомерно, като и че същото следва да се определи върху вписаната в процесния договор цена – 9800лв.

С подаден в срок писмен отговор от въззиваемия частната жалба се оспорва като неоснователна.

С определение № 584/03.11.2023г. съдът е оставил без уважение доказателственото искане на въззивниците.

АДВ. П.: Поддържам изцяло въззивната и частна въззивна жалби.

Оспорвам подадените писмени отговори. Представям и моля да приемете като писмено доказателство „отговор на покана“, който е адресиран до нас от насрещната страна. Този отговор е адресиран на 07.06.2023г., с който категорично се взема становище по въпроса, че насрещната страна няма воля да ни предаде преместваемите обекти върху имота. Това за нас има правно значение, защото в крайна сметка ние поставяме въпроса как следва да се оцени този имот и подобренията в него - дали трябва да се гледа на него като на един „гол“ имот или на един имот с подобрения, това има значение за стойността на това имущество. С цел обосноваване допустимостта на това мое искане към този отговор представям и самата разписка на куриерската фирма „Еконт“, от която е видно, че тази пратка е изпратена на 10.07.2023 г. и респективно е получена от нас на 11.07.2023г. Въззивната ни жалба е депозирана също на 11.07.2023 г., но заявявам пред Вас, че сме получили това писмо след депозиране на въззивната ни жалба. Във въззивната жалба сме изложили съображения, че оспорваме извода на първоинстанционния съд, че 4 тези преместваеми обекти не са наши, ние нямаме право да ги прехвърляме, изобщо да се разпореждаме с тях.

АДВ. С.: Оспорвам въззивната и частна жалби. Поддържам подадените срещу тях писмени отговори. По направеното искане за приемане на представеното писмено доказателство: на първо място същото е преклудирано и не следва да бъде приемано във въззивната инстанция, а по същество е и неотносимо. Още повече, че не е ясно и в каква връзка е този отговор т.е. на какво се отговаря.

АДВ. П.: Представям това доказателство във връзка с искането ни да ни предадете преместваемите обекти.

АДВ. С.: Предметът на делото не са преместваемите обекти. От съдържанието на този отговор се вижда, че е отправена покана за претендирано обезщетение за тези обекти, но предмет на делото е процесния недвижим имот, който не включва тези преместваеми обекти. В тази връзка представеното доказателство е неотносимо и преклудирано.

АДВ. П.: Към насрещната страна многократно сме отправяли покана да ни предадат поне преместваемите обекти. Те и това ни отказват. Ние имаме предявен иск в условията на евентуалност където релевираме, че са нарушени добрите нрави поради нееквивалентност на престацията.

Първоинстанционната инстанция оценявайки имуществото взема предвид само стойността на имота без преместваемите обекти. В един момент се оказва следното: имуществото се оценява без преместваемите обекти, а същевременно се оспорва от насрещната страна, че те са наши и тя отказва да ни ги предаде. Що се отнася до искането ни за обезщетение, което сме отправили към тях, то е в условията на евентуалност ако не ни ги предадат, да ни платят следващото им се обезщетение.

СЪДЪТ като взе предвид становищата на страните намира, че представения в днешното съдебно заседание от процесуалния представител на въззивниците „отговор на покана“ е относим към други отношения между страните, но не и по отношение на процесните, поради което ОПРЕДЕЛИ

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на въззивниците за приемане като доказателство по делото на представения в 5 днешното съдебно заседание „отговор на покана“.

АДВ. П.: Нямам други доказателствени искания. Представям списък на разноските по реда на безплатната правна помощ.

АДВ. С.: Нямам искания по доказателствата. Представям списък на разноските.

АДВ. П.: Правя възражение за прекомерност на размера на разноските, сторени от насрещната страна.

СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО

АДВ. П.: Уважаеми апелативни съдии, моля Ви да постановите решение, с което да уважите подадените от нас въззивна и частна жалби.

Моля да ни бъдат присъдени сторените по делото разноски. Моля да ми бъде даден срок за писмени бележки. За напълно несъответен на материалния закон намирам извода на първоинстанционния съд, че съглашение, попадащо под забраната на чл. 152 от ЗЗД, може да е такова само сключено задължително преди или най-много едновременно с основното задължение т.е. всяко съглашение след основното задължение не може да попадне под забраната на чл. 152 от ЗЗД – това приема окръжния съд. Аз считам, че този извод не съответства на материалния закон и няма опора в същия. За съществено нарушение на процесуалните правила, изобщо на процесуалния закон, намирам подхода на първоинстанционния съд да не обсъди безспорния факт, че страните по сделката, така както са обективирани в нот. акт, фактически не са комуникирали помежду си. Те са нямали диалог относно условията на сделката. Тази сделка е проектирана и практически реализирана между свидетелите Д.Д., В.В. и С.С.. Това са хората, видно от всички доказателства по делото, които практически са проектирали тази сделка във връзка с другите техни взаимоотношения, които подробно сме описали. За напълно необоснован и противоречащ на абсолютно всички доказателства по делото намираме извода на първоинстанционния съд, че първоначалната сума от 10 000 лв., която е предмет на това изначално споразумение, е платена от И. Г. – това е абсолютно необосновано. Има съдебно-оценителна експертиза, има платежно нареждане, от които е видно, че платец на тази сума е С.С..

Разпечатката съдържа 48 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a06f7756-9766-48ae-a22d-ae46d6e9b7d1