Решение № 451 от 13.12.2022, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 451 гр. Пазарджик, 12.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Членове:

Албена Г. Палова

Николинка Попова при участието на секретаря Галина Г. Младенова като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело № 20225200500344 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение № 260022/14.04.2022 г., постановено по гр.д. № 234/2021 г. Велинградският районен съд е отхвърлил предявения от И. Н. Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *** против „УниКредит Булбанк“ АД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Т.А.П. и Т.-М. И. К., с ЕГН **********, с постоянен адрес: град ***, иск с правно основание чл.

464 ГПК за установяване по отношение на ответниците, че не съществува вземането на „Уникредит Булбанк“ АД, възникнало на основание Договор за кредитна карта *** от *** г., обективирано в изпълнителен лист № *** от *** г., издаден от ВРС, по ч.гр. д. № ***/*** г., срещу М. И. К., общо за сумата от 2 466.53 лева по Договор за кредитна карта за физически лица *** от *** г., от които: сумата от 2 226.11 лева, представляваща главница по Договор за кредитна карта за физически лица *** от *** г., сумата от 240.42 лева, представляваща възнаградителна лихва по Договор за кредитна карта за физически лица *** от *** г., за периода от 23.08.2017 г. до 15.08.*** г., за което е издадена заповед по чл. 417 ГПК № *** г. и изпълнителен лист № *** от ***.*** г., по ч.г.д. № ***, по описа на PC Велинград, като неоснователен.

Осъдил е И. Н. Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *** ДА да заплати на „Уникредит Булбанк“ АД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 683.19 лв., 1 представляваща разноски в производстото по делото.

Против така постановеното решение в законния срок е постъпила въззивна жалба от И. Д. чрез неговия процесуален пълномощник с изложени оплаквания за незаконосъобразност. Жалбоподателят твърди, че неправилно районният съд бил приел, че уведомлението на предсрочна изискуемост на задължението е връчено редовно при условията на чл.46, ал.2 от ГПК, тъй като лицето, получело уведомлението, не било от кръга на домакинството на адресата, както изрично изисквала законовата норма.

Неправилно районният съд бил приел, че договорът не е нищожен, тъй като ГПР бил определяем. Нормата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК била императивна и не можела да се тълкува разширително. Тя изисквала ГПР да е определено към момента на сключването на договора, а такова липсвало в случая. Не била спазена и нормата на чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК, тъй като лихвеният процент бил посочен само като 1.50% на месец към датата на сключване на договора, но от договора можело да се направи извод, че се касае за променлив лихвен %. Не била спазена и нормата на чл.11, ал.1, т.20 от ЗПК, тъй като липсвала норма, указваща на потребителя, че може да се откаже от договора в определен срок.

Договорът не бил съставен на ясен и разбираем език, а освен това не можело да бъде споделен изводът на районният съд, че дори и да бъдела прогласена нищожността на договора, приложима била нормата на чл.23 от ЗПК. Сумите се претендирали на договорно основание, а не на основание чл.23 от ЗПК, поради което тази норма била неприложима.

Неправилен бил и изводът на съда, че давността не можела да бъде прилагана по искане на трети за правоотношението лица по изложени лични разсъждения на процесуалния представител. Искането е обжалваното решение да бъде отменено, вместо което да бъде постановено ново, с което предявеният иск да бъде уважен с присъждане на разноските за две инстанции.

В законния срок е постъпил писмен отговор от „Уникредит Булбанк“ АД с искане обжалваното решение да бъде потвърдено. Излагат се съображения в подкрепа на изводите на районния съд и се претендират разноски за тази инстанция.

Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, като взе предвид становищата на страните, изразени в с.з. и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:

В исковата си молба против „Уникредит Булбанк“ АД, с ЕИК ***, 2 седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Т.А.П. и Т.-М. И. К., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, ищецът И. Н. Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *** е твърдял, че при частен съдебен изпълнител Д.Д., с рег. № *** на КЧСИ и район на действие Окръжен съд Пазарджик, е образувано изпълнително дело № ********* със страни:

Уникредит Булбанк АД - ВЗИСКАТЕЛ и Т. И.- К. - длъжник, към което дело с молба с вх. №*** г.ищецът се присъединил като взискател. Изпълнителното дело било образувано въз основа на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по ЧГРД *** по описа на P C Велинград за *** г., подадено от „Уникредит Булбанк“ АД, което основавало своето вземане на Договор за кредитна карта *** от *** г. Ищецът е твърдял, че клаузите в договора обуславяли неговата нищожност от една страна, а от друга страна вземането на банката не съществувало заради нарушение на клаузите му, както и поради изплащане на дълга от страна на г-жа К.. Счита, че вземането на банката по Договор за кредитна карта № *** от *** г. не съществува поради това, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение. В заповедното производство по ч.гр.д. № *** от *** г. по описа на Районен съд - Велинград била представена Покана за обявяване на кредита за изцяло и предсрочно изискуем адресирана до Т.-М. И. К. чрез ЧСИ Д.Д., рег. № *** към КЧСИ, район на действие Окръжен съд - Пазарджик. Видно от разписката към поканата, същата била връчена на трето лице - Н.Л.Л. със задължение да я предаде на длъжника. Посоченото лице обаче нито попадало сред лицата по чл.46, ал. 2 от ГПК, нито било упълномощено за това. При това положение волеизявлението, че кредитът е обявен за изцяло и предсрочно изискуем, не било достигнало до знанието на длъжника. В приложеното по делото извлечение от счетоводните книги изрично било посочено, че броят на вноските за главница и за договорена лихва, които не са издължени на договорените дати за плащане или са частично погасени са 0 /нула/. В следващия ред от извлечението отново била посочена липсата на просрочени суми по чл.60, ал.2, т.1 от ЗКИ /като общ сбор от допуснато просрочие за главница и за лихва/, поради което счита, че нито към датата на изпращане на уведомлението за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, нито към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, не са били налице твърдените от банката условия за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, а именно допуснато просрочие. Ищецът е твърдял, че Договор за кредитна карта № *** от *** г. е нищожен, тъй като попадал в приложното поле на ЗПК и доколкото банката не била изпълнила задължението си по чл.5 от ЗПК, а именно да предостави преддоговорна информация, съдържаща основните характеристики на договора за кредит под формата на стандартен европейски формуляр за предоставяне на 3 информация за потребителските кредити съгласно приложение № 2 от ЗПК.

Твърдял е, че след като длъжникът не е получил подробна преддоговорна информация от кредитора за точните параметри на кредита, съгласно изискването и на чл.58, ал.1 ЗКИ за общите разходи по кредита /ГПР/ и за обективните критерии, въз основа на които могат да се изменят, ГЛП, метода за изчисляване на лихвата, както и условията за промяната й, допълнителни задължения, свързани с разплащанията, а същите същевременно били залегнали или поне е следвало да залегнат като клаузи от договора за кредит, то те са неравноправни на основание чл.143, т.9 ЗЗП във връзка с чл.24 ЗПК, тъй като налагали приемането условия, с които потребителят не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора, в резултат на което той не е бил в състояние да прецени икономическите последици от сключването на договора, съставляващо още едно основание за неравноправието им по силата на т.18 от чл.143 ЗЗП /действала към датата на сключване на договора/ във връзка с чл.24 ЗПК. Поддържал е, че клаузите от процесния договор, относно ГЛП и ГПР са нищожни като неравноправни и неиндивидуално уговорени, което водело до нищожност на целия договор чл.146, ал.5 от ЗЗП. Твърдял е, че договорът не отговаря на изискването на чл.10, ал.1 от ЗПК, тъй като липсвали каквито и да било посочвания за метода на определяне на ГЛП и ГПР, в т.ч. за вида на компонентите, които участват при определяне на стойността им, с посочване на техните количествени изражения и относителните им тежест, при което не били изпълнени изискванията на чл. 33а от ЗПК. Компонентите от формулата следвало да имат своите числени стойности и измерения, за да може да бъде направен прост математически извод дали уговорените ГЛП и ГПР съответстват на формулата. В случая това не било налице. Твърдал е, че процесният договор не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1 от ЗПК, като не било спазено изискването на чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК, тъй като от договора можело да се направи заключение, че лихвеният процент е променлив, но липсвало посочване на условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който бил свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагали различни лихвени проценти, тази информация се предоставяла за всички приложими лихвени проценти. В тази насока нито било ясно как се определя, нито как се променя този лихвен процент, което водело до неспазване на императивното изискване на т.9. Не било спазено и императивното изискване на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като в договора не бил посочен какъв е ГПР по договора, в т.4 банката се била опитала да посочи какво е включено в него, но същият нито имал цифрово изражение, нито имал разписана методика за формиране на същия - кой компонент каква относителна тежест има. Не било спазено и изискването на 4 чл.11, ал.1, т.20 от ЗПК - не било посочено наличие или липсата на право на отказ на потребителя от договора и срока, в който това може да бъде осъществено, както и лихвеният процент на ден, който бил необходим, за да се изчисли задължението при осъществяването право на отказ. Твърдял е, че разпоредбата на чл.23 ЗПК не намирала приложение и следвало да бъде прието за установено, че длъжникът не дължал цялата сума. Направено е възражение за погасяване на вземането по давност с твърдение, че дългът на длъжника Т. К. по изпълнителното вземане бил изплатен. Поради изложено моли съда да уважи предявените искове. Претендирал е разноски.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът Т.-М. И. К. е заявила, че удостоверените в Заповед № *** от ***.*** г. по чл.417 от ГПК и изпълнителния лист вземания не произтичали от Договор за кредитна карта *** от *** г. като техен правопораждащ юридически факт, а произтичали от Договор за кредитна карта за физически лица *** от *** г., тъй като от този договор било възникнало правоотношението между страните, а със заявения от Уникредит Булбанк АД договор /Договор за кредитна карта *** от *** г./ било продължено действието на първия посочен. Твърдяла е, че първоначалният Договор за кредитна карта за физически лица *** от *** г. бил недействителен като неотговарящ на императивните изисквания на Закон за потребителския кредит на основание чл.14 от ЗПК /отм./ поради неспазване на императивните изисквания на чл.7 и чл.10 от ЗПК /отм./, поради което бил недействителен и последващият договор, представляващ анекс за удължаване срока на ползване на кредитната карта. Твърдяла е, че в резултат на недействителността на Договор за кредитна карта за физически лица *** от *** г. е следвало да върне само усвоената главница като чиста стойност на кредита, но въпреки това за периода от 01.07.2008 г. до *** г. била заплатила възнаградителни и наказателни лихви в размер на над 5000 лева, с които Уникредит Булбанк АД се била обогатила без основание, евентуално на отпаднало основание, и които суми следвало да бъдат отчетени като предплатени при подписване на последващия договор за удължаване на срока на кредитната карта. Твърдяла е, че предплатените от нея суми обуславяли недължимостта на задълженията й по издадения изпълнителен лист въз основа на Договор за кредитна карта *** от*** г, представляващ по правната си същност анекс за удължаване на срока на кредитната карта. Поддържала е твърденията на ищеца, че предсрочната изискуемост не е обявена. Твърдяла е, че не е получила волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуемо, като то било получено от трето лице, което обаче не било такова по смисъла на чл.46, ал.2 ГПК. Твърдяла е, че съдебен изпълнител да нямал правомощия да връчва волеизявления за обявяване на предсрочна изискуемост и да удостоверява тяхното получаване, доколкото разпоредбата 5 на чл.18 ал.5 от ЗЧСИ към датата на предоставяне на изявлението за връчване не е предвиждала възможност за това. Счела е за основателни твърденията за нищожността на Договор за кредитна карта *** от *** г, който всъщност представлявал допълнително споразумение, тъй като неговото съдържание не отговаряло на императивните изисквания на ЗПК /в сила от 2010 г./ относно неговото минимално съдържание, поради което и е следвало да се върне единствено усвоената главница без начислени възнаградителни и наказателни лихви, а платените такива следва да се приспаднат от чистата стойност на кредита. С оглед на гореизложеното счита предявените искове за основателни. Претендирала е разноски.