Решение № 115 от 04.11.2021, Окръжен съд - Пловдив

М О Т И В И към Решение № 115 гр. Пловдив, 05.10.2021 г., постановено по ВНОХД № 1799/2021г. по описа на Пловдивски окръжен съд

С решение № 260173 от 15.06.20г. по АНД№4878/20г., ПРС-ХІV н.с. е признал обвиняемия П. Д. Я. за невинен и го е оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.227б, ал.2, вр. ал.1 от НК. Със същия съдебен акт първата инстанция се е произнесла и по разноските по делото, оставяйки същите за сметка на държавата.

Срещу решението е депозиран протест от районната прокуратура, в който се навеждат доводи относно неговата незаконосъобразност и необоснованост. Претендира се отмяна на обжалваното решение, като се постанови ново, с което да се признае обвиняемият Я. за виновен по повдигнатото му обвинение и се освободи от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба на основание чл.78а от НК.

В хода на съдебните прения пред въззивния съд представителят на Окръжна прокуратура-Пловдив поддържа протеста, като мотивира мнение относно наличието на съставомерните елементи на престъплението по чл.

.227б, ал.2, вр. ал.1 от НК, аргументирайки искането за постановяване ново решение от въззивния съд, с което обвиняемият да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба”.

Защитникът на обвиняемия Я.-адв.Р.А. излага тезата, че първоинстанционното решение e законосъобразно и обосновано, поради което като правилно следва да бъде потвърдено.

Обвиняемият Я. поддържа изложеното от своя защитник, заявявайки, че не е депозирал молба за откриване на производство по несъстоятелност в интерес на своите съконтрагенти, като твърди, че от името на търговския субект е погасявал регулярно задълженията към фиска, съгласно постигнати договорки с данъчната администрация.

Пловдивският окръжен съд, след като се запозна с приложените по делото доказателства, прецени направеното оплакване, становищата на страните и служебно извърши проверка на законосъобразността и обосноваността на обжалвания съдебен акт в пределите и предмета на въззивната компетентност по чл.313 и чл.314 от НПК, намери за установено следното:

Протестът е подаден в срок, от надлежно легитимирана страна в процеса, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМ, а разгледан по същество се явява и

ОСНОВАТЕЛЕН.

Видно от мотивите на обжалваната присъда, Районният съд е приел следната фактическа обстановка:

Обвиняемият П. Д. Я. е роден на **. в гр.П.. Живве в същия град. Той е 1 българин, български гражданин, с висше образование, не е женен, работещ, не е осъждан, има ЕГН: **********.

Търговското дружество „Б." ЕООД, ЕИК 115628243 било вписано в Търговския регистър при Агенцията по вписванията-Пловдив на 10.01.2008г. със седалище и адрес на управление в гр.П., ул.“А.“ № **с едноличен собственик на капитала „С***“АД и управител обвиняемият П. Д. Я.. На 20.06.2008г. „С**“АД прехвърлило част от дружествените дялове на обв.Я. и правната форма на дружеството била променена на ООД. На 26.10.2012г. било променено седалището и адресът на управление на дружеството на гр.П., Ю.зона, ул."Инж.А.Й." №**.

Предметът на дейност на юридическото лице бил търговия със строителни материали и логистика, а като допълнителна дейност била посочена продажба на дрехи в търговски обект в ЖК"Т.", гр.П..

От учредяване на дружеството управляващ и представляващ същото бил единствено обв.Я.. Първоначално същото развивало успешно търговската си дейност и нямало проблеми с покриване на задълженията към бизнеспартньорите си и към държавата. То не притежавало недвижими имоти, а единствено имало два автомобила. Тъй като било регистрирано по ЗДДС, редовно се подавали СД по ЗДДС и Декларации образец 6 за дължимите осигурителни вноски. Постепенно обаче дружеството започнало да не изплаща редовно данъчните си задължения. По тази причина от 2010г. от страна на ТД на НАП гр.Пловдив регулярно били изпращани покани за доброволно изпълнение на основание чл.182 ал.1 от ДОПК, които били връчвани на обв.Я.. Първоначално дружеството чрез управителя си изплащало задълженията, посочени в поканите за доброволно изпълнение.

Тъй като обаче дружеството започнало да търпи загуби от търговската си дейност, то и плащанията на данъчните задължения започнали да се бавят или изобщо не били плащани.

На дружеството били извършени две данъчни ревизии, които приключили е издаването на РА №2016-16251100377/27.12.2011 г., връчен на 03.01.2012г., обжалван по административен и съдебен ред и потвърден със съдебно решение №3014/18.03.2015г. на ВАС. Издаден бил и РА № 201616251200114/31.08.2012г., връчен на 10.09.2012г., обжалван отново по административен и съдебен ред и потвърден със съдебно решение №1252/04.02.2015г. на ВАС.

Тъй като формираните задължения не били обслужвани, от ТД на НАП било образувано изпълнително дело №16140002630/2014г., по което били наложени обезпечителни мерки - запор на 2 бр.МПС и запор на банковите сметки на дружеството. Впоследствие била извършена публична продан на запорираните автомобили.

Последната, постъпила сума по изпълнителното дело, доброволно платена от „Б." ООД била в размер на 1000 лева от 01.12.2015г., но независимо от спиране на плащанията към фиска, обв.Я. не подал до 2

Окръжен съд-Пловдив молба за откриване на производство по несъстоятелност.

Междувременно в резултат от търговската си дейност процесното дружество формирало и задължения към свой доставчик-„Л." ООД по издадени от доставчика фактури. Последното плащане към „Л." ООД било от 28.01.2016г. в размер на 2000лв., като останали дължими 12 136,68 лева. От страна на дружеството доставчик не били водени граждански дела и не били изпращани покани за доброволно изпълнение.

В хода на досъдебното производство била назначена и изготвена съдебно-счетоводна експертиза, според чието заключение активите на “Б." ООД през 2015г. били в размер на 472 хил. лева краткотрайни активи и 6 хиляди лева дълготрайни, а задълженията-788 хиляди лева. Активите на дружеството през 2016г. били в размер на 419 хил. лева краткотрайни активи и 4 хиляди лева дълготрайни, а задълженията били 777 хиляди лева. Според вещото лице дружеството не е разполагало с имущество, достатъчно за покриване на задълженията по смисъла на чл.630 от ТЗ без опасност за интересите на кредиторите. Според вещото лице по отношение на „Б." ООД е налице свръхзадлъжнялост, тъй като активи са по-малко от задълженията му.

Правилно районния съд е възприел експертното становище като обективно и компетентно изготвено с необходимите знания и опит в съответната област, поради което и настоящата инстанция използва заключението на вещото лице при формиране на фактическите и правните си изводи.

Така изложената фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел за установена на базата на събраните в хода на наказателното производство доказателства /показанията на свидетелите И.П., Л.К., С.Л.и С.В., а така също от приложените по делото писмени доказателства/, приобщени, проверени, анализирани и оценени принципно правилно, поради което се споделя и от въззивната инстанция.

При осъществения служебен въззивен контрол не се констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на решението на процесуално основание и връщане на делото в предходните досъдебна и първа съдебна фаза. Разследващите органи са изпълнили законовите изисквания при изготвяне и приобщаване на доказателствата по делото, чрез предвидените в НПК доказателствени способи, при съблюдаване правата и на обвиняемото тогава лице. Постановлението на прокуратурата съдържа подробно описание на фактите, приети от държавното обвинение, а и предвид принципното наличие на предпоставките по чл.78а от НК, не е налице основание, което да постави под съмнение годността на процесуалния документ. В процесуалната дейност на първостепенни съд не се откриват такива пороци от категорията на абсолютните, които да са съществени и неотстраними от въззивния съд.

От изразеното по съществото на делото становище от държавното 3 обвинение може да се обобщи основно оплакване за неправилно приложение на материалния закон. В тези доводи на прокуратурата въззивната инстанция намира основание. Така на базата на правилно установени релевантни за предмета на доказване факти, районният съд е приложил неправилно материалния закон, стигайки до незаконосъобразния извод, че по делото не се установява обв. Я. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по 227б, ал.2, вр. ал.1 от НК. За да формира този си извод първата инстанция е акцентирала върху два основни момента: на първо място, релевира се направено плащане в размер на 2000лева, осъществено на 28.01.2016г. към друго юридическо лице / „Л." ООД/, която дата е след приетата за дата на спиране на плащанията от държавното обвинение01.12.2015г. и се приема, че в този смисъл не е налице спиране на плащанията от обективна страна, което да е сторено на приетата от прокуратурата дата.

Вторият основен момент в мотивите на оправдателния съден акт е съждението, че инкриминираните от държавното обвинение задължения към дата 01.12.2015г. възлизат на 154 481.66лв., а към този момент дружеството разполагало с имущество над тази стойност /съгласно заключението на експертизата/, макар и крайно недостатъчно да удовлетвори почти двукратно надхвърлящите го по обща сума задължения. Въз основа на този факт, първият съд приема, че след като са инкриминирани задължения в размер на 154 000лв, а наличното имущество е над тази стойност, то не е имало основание за управителя – обв.Я., да поиска откриването на производство по несъстоятелност към дата 01.12.2015г., като се формира изводът, че от субективна страна управителят на дружеството към месец януари 2015г. не е съзнавал нуждата от откриване на такова производство.

Тези съждения на районния съд и обоснованите с тях правни изводи не се споделят от въззивната инстанция, което обуслави ревизирането на контролирания съдебен акт, който бе отменен и се постанови ново решение.

Предвид установената по делото фактическа обстановка, настоящият въззивен състав прие, че по делото, са налице достатъчно категорични доказателства, които да обосноват извода, че обвиняемият Я. е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му във вина престъпно бездействие по чл. 227б, ал. 2 вр. ал. 1 НК , като това е осъществено именно на посочената в обвинението дата. Според съдебната практика, която въззивната инстанция споделя, задължението на обв.Я. за заявяването пред съответния окръжен съд по регистрация за изпадане в неплатежоспособност, произтича непосредствено от закона и е свързано с качеството му на управител и представител на неизправното търговско дружество. От самото заявяване не следва автоматично обявяване на несъстоятелност, нито дори откриване на производство по несъстоятелност, защото всички тези въпроси са включени в правомощията на съда /Решение № 432 от 13.05.2005 г. по н. д. № 1010/2004 г. на ВКС, III н. о./. Точно съдът е органът, който може да решава дали затрудненията на длъжника са временни или дали длъжникът разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за 4 интересите на кредиторите (вж. чл. 631 ТЗ).

Видно от материалите по делото, и най-вече от заключението на съдебно - счетоводната експертиза, процесното дружество не е било в състояние да изпълнява паричните си задължения в търговския оборот, както и публичноправните си задължения за дълъг период като това състояние е било трайно и е продължило и след инкриминираната дата. Ето защо в случая търговското дружество, представлявано от обвиняемия Я., в качеството му на управляващ не е било в състояние да изпълни инкриминираните от държавното обвинение задължения към фиска, чието последно плащане е осъществено доброволна на 01.12.2015г. Ето защо според въззивния съд са налице всички съставомерни признаци на престъплението по чл 227б, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК, предвид, че търговецът е изпаднал в трайно състояние на свръхзадълженост и не е бил в състояние да изпълни свое изискуемо безспорно установено по основание и размер публичноправно парично задължение към фиска. Бидейки лицето, което ръководи цялата оперативна дейност на дружеството, управителят Я. е бил наясно с това състояние на юридическото лице, и въпреки това не е изпълнил задължението си да поиска в законовия срок от Окръжен съд-Пловдив откриване на производство по несъстоятелност, което е бил длъжен да стори. След изтичане на този 30дневен срок, считано от последното плащане на данъчните задължения, обв.Я. е осъществил инкриминираното бездействие.