Решение № 7289 от 28.06.2022, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 7289 гр. София, 28.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело № 20211110144237 по описа за 2021 година

„Топлофикация София”ЕАД е предявила в условията на обективно кумулативно съединяване против Н. ИВ. М. и ИВ. ИГН. Б. искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответниците дължат на ищеца по ½ от сума в общ размер от 1057.03 лева, от която 884.88 лева – главница, стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2017 до м.04.2019г., ведно със законната лихва от 29.12.2020 до окончателното изплащане на вземането, сумата от 136.12 лева – мораторна лихва за периода от 15.09.2018 до 17.12.2020, както и сума за дялово разпределение в размер на 29.64 лева- за периода от м.11.2017 до м.04.2019, ведно със законната лихва от 29.12.2020 до окончателно изплащане на вземането и 6.39 лева-мораторна лихва за периода от 31.12.2017 до 17.12.2020, при квоти, както следва:

1. Н. ИВ. М.-1/2, а именно: сумата от по 457.26 лева, от която 442.44 лева, главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2017 до м.04.2019, и суми за дялово разпределение в размер на 14.82 лева за периода от м.11.2017 до м.04.2019г., ведно със 1 законната лихва от 29.12.2020 до окончателното изплащане на вземането, сумата от 68.06 лева-мораторна лихва за периода от 15.09.2018г. до 17.12.2020г., и 3.20 лева-мораторна лихва за периода от 31.12.2017г. до 17.12.2020;

2. ИВ. ИГН. Б.-1/2, а именно: сумата от по 457.26 лева, от която 442.44 лева, главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2017 до м.04.2019, и суми за дялово разпределение в размер на 14.82 лева за периода от м.11.2017 до м.04.2019г., ведно със законната лихва от 29.12.2020 до окончателното изплащане на вземането, сумата от 68.06 лева-мораторна лихва за периода от 15.09.2018г. до 17.12.2020г., и 3.20 лева-мораторна лихва за периода от 31.12.2017г. до 17.12.2020.

Ищецът поддържа, че с ответниците са се намирали в облигационни отношения, по силата на които им е доставял до горепосочения имот през процесния период топлинна енергия за битови нужди.От своя страна последните се явяват и неизправна страна, тъй като са останали задължени за стойността на доставената и потребена топлинна енергия за релевирания период, като дължат и обезщетенеие за забавено изпълнение.

В срока по чл.131 от ГПК ответницата Н. ИВ. М. оспорва предявените искове. Оспорва качеството си на потребител на топлинна енергия.Поддържа, че не ползва жилището, а същото се ползва от другия ответник. Прави възражение за давност.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът И. И. Б. оспорва предявените искове.Оспорва качеството си на потребител на топлинна енергия.Оспорва, че е собственик на процесния имот. Оспорва количеството и стойността на доставената топлинна енергия. Прави възражение за давност.

Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

С Решение №5124 от 22.04.2016 по гр.дело № 51242/2015, СРС, 89 състав е допуснат развод между ИВ. ИГН. Б. и Н.И. Б.а, с което е прекратен сключения между тях граждански брак на 02.06.1971г. в гр.София, за което е съставен акт №583 от 02.06.1971 от гр.София, по взаимно съгласие.

2

Видно от протокол от 16.05.2002г. Етажната собственост с адрес:гр.София, , жк. „Младост”№3, бл.351б, вх.4, 5 е взела решение да се сключи договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство” с „Техем Сървисис”ЕООД.Договорът е сключен на 06.06.2002г.

По делото е представено писмо от Столична община, Район Младост, съгласно което ап.138, вх.Д, бл.351Б, жк. „Младост-3“ е закупен от ИВ. ИГН.

Б. и Н.И. Б.а на 31.07.1991г.

По силата на договор за продажба от 31.07.1991г. ИВ. ИГН. Б. и Надежда Иванова Б.а са придобили от ОбНС-Община Младост апартамент №138, на 9-ти етаж в жилищна сграда-блок №351б, вх.5, комплекс „

М л а д о с т

“

3

.

По делото е представено заявление от ИВ. ИГН. Б. за отписване на задължения за топлинна енергия поради погасяването им по давност от 04.02.2019г.

С договор №У-144 от 29.07.2015 „Топлофикация София“ЕАД е възложила на „Техем сървисис“ЕООД да извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия между клиенти в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един клиент в гр.София.

Съгласно заключението на СТЕ топлинната енергия за отопление на имот е определяна от топлинната енергия, отдадена от 1 брой щранг лира в помещението баня, на която липсва техническа възможност за монтаж на измервателно устройство и чиято, отдадена топлинна енергия се определя по изчислителен път.Показанията на 4 броя ИРРО , монтирани на 4 броя радиатори в имота са занулени.Топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация е определяна за СЕС като част от общото количество топлинна енергия за отопление на СЕС.Делът на процесния имот в това количество е определен според съотношението на пълния му отопляем обем в размер на 185 куб. метра към пълния отопляем обем на СЕС.Разходът за БГВ е определян на основата на реален отчет на 2 технически изправни и сертифицирани водомери за топла вода.Според вещото лице ФДР е извършила дяловото разпределение в съответствие с нормативната уредба.

Съгласно заключението на ССЕ стойността на топлинната енергия за процесния период възлиза на сумата от 884.88 лева, а лихвата за забава е в 3 размер на 136.12 лева.Съгласно заключението стойността на дяловото разпределение е в размер на 29.64 лева, а лихвата за забава е в размер на 6.39 лева.

При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:

Потребител на топлинна енергия за битови нужди, респективно задължено лице за заплащане на цената на доставената такава във връзка с чл.155 от ЗЕ, е собственик или ползвател на имот, който ползва топлинна енергия с топлоснабдител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване.

По силата на договор за продажба от 31.07.1991г. ИВ. ИГН. Б. и Надежда Иванова Б.а са придобили от ОбНС-Община Младост апартамент №138, на 9-ти етаж в жилищна сграда-блок №351б, вх.5, комплекс „Младост“3. Видно от доказателствата по делото ответниците са били в брак, считано от 02.06.1971 до прекратяването му с Решение №5124 от 22.04.2016 по гр.дело № 51242/2015, СРС, 89 състав.

С оглед на изложеното съдът намира, че към момента на придобиване на имота през 1991 г. ответниците са били в брак, поради което и процесният имот е придобит от тях в режим на СИО.С прекратяване на брака е прекратена и СИО, като бездяловата съсобственост се е трансформирала в обикновена съсобственост- при равни дялове на ответниците.С оглед на което ответниците се легитимират като собственици на процесния имот при равни дялове в съсобствеността, а именно: по ½ част.

Неоснователно е възражението на ответницата, че доколкото имотът е предоставен със съдебно решение за ползване на ответника, същият следва да отговаря изцяло за задълженията му.

Със съдебното решение по развода е възложен имота за ползване на единия от бившите съпрузи, като по силата на чл.57 , ал.1 от СК между двамата бивши съпрузи възниква наемно правоотношение.Когато ползващият бивш съпруг сключи писмен договор при публично известни общи условия с топлопреносното предприятие, например с откриването на индивидуална партида за целия имот, тогава той става клиент на топлинна енергия за битови нужди, освен за своята идеална част от имота , и за другата притежавана от другия бивш съпруг идеална част, поради което дължи на топлопреносното предприятие цената на доставената топлинна енергия за битови нужди за 4 цялото жилище.Ако такъв договор с топлопреносното дружество не бъде сключен, двамата бивши съпрузи като съсобственици дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съобразно с дяловете си в съсобствеността, независимо, че ползването на топлоснабденото жилище е предоставено със съдебното решение само на единия бивш съпруг.В този смисъл Тълкувателно решение №2/2017 от 17.05.2018 на ОСГК на ВКС.

Възникналото наемно правоотношение по чл.57 от СК без сключен договор с ищеца не обуславя задължение на бившия съпруг за топлинната енергия за целия имот.

С Решение №5124 от 22.04.2016 по гр.дело № 51242/2015, СРС, 89 състав е предоставено ползването на семейното жилище на ИВ. ИГН. Б..

По делото не е представен договор, сключен от ответника ИВ. ИГН. Б. с ищеца за предоставяне на топлинна енергия за битови нужди.С оглед на което съдът намира, че ответниците в качеството си на съсобственици на процесния имот с по ½ идеална част от него следва да отговарят за задълженията на имота съобразно частта си. В качеството си на съсобственици на процесния имот, същите се явяват и потребители на топлинна енергия.

Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.Общите условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им. Съгласно чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява ответниците да са се възползвали от правото си по чл.150, ал.3 от ЗЕ.

Кредитирайки заключението на СТЕ съдът приема, че е доказано количеството на доставена топлинна енергия до процесния имот. Съгласно заключението на СТЕ топлинната енергия за отопление на имот е определяна от топлинната енергия, отдадена от 1 брой щранг лира в помещението баня, на която липсва техническа възможност за монтаж на измервателно устройство и чиято, отдадена топлинна енергия се определя по изчислителен 5 път.Показанията на 4 броя ИРРО , монтирани на 4 броя радиатори в имота са занулени.Топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация е определяна за СЕС като част от общото количество топлинна енергия за отопление на СЕС.Делът на процесния имот в това количество е определен според съотношението на пълния му отопляем обем в размер на 185 куб. метра към пълния отопляем обем на СЕС.Разходът за БГВ е определян на основата на реален отчет на 2 технически изправни и сертифицирани водомери за топла вода.Според вещото лице ФДР е извършила дяловото разпределение в съответствие с нормативната уредба.

Кредитирайки заключението на ССЕ съдът приема, че стойността на топлинната енергия за процесния период възлиза на сумата от 884.88 лева, а лихвата за забава е в размер на 136.12 лева.Кредитирайки заключението на ССЕ съдът приема, че стойността на дяловото разпределение е в размер на 29.64 лева, а лихвата за забава върху дяловото разпределение е в размер на 6.39 лева.

Основателността на предявените искове обуславя произнасяне на съда по евентуално заявеното възражение за давност.

Вземанията за топлинна енергия се погасяват с 3-годишната давност.В случая заявлението за издаване на заповед по чл.410 от ГПК е подадено на 29.12.2020, с оглед на което погасени по давност са всички вземания, чиято изискуемост е настъпила преди 29.12.2017г.

Съгласно чл.32, ал.2 от Общите условия от 27.06.2016г. клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 и ал.3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

С оглед на което вземането за главница за топлинна енергия за м.10.2017 е станало изискуемо на 15.12.2017, т.е. преди 29.12.2017г. и същото е погасено по давност.Предвид изложеното съдът намира, че са погасени по давност вземанията за периода от м.05.2017 до м.10.2017г. за главница, които възлизат в размер на 44.95 лева.

С оглед на изложеното предявеният иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД за главница за топлинна енергия следва да бъде уважен за сумата от 839.93 лева и за периода от м.11.2017 до м.04.2019 и да бъде отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 884.88 лева и 6 за периода от м.05.2017 до м.10.2017.