Решение № 433 от 04.08.2023, Районен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 433 гр. Велико Търново, 04.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ при участието на секретаря ВАНЯ ИВ. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ Административно наказателно дело № 20234110200373 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „***” ЕООД гр. София против Наказателно постановление № ВТ-3-ДНСК-11 от 24.01.2023 г. на Началника на Дирекция за национален строителен контрол /ДНСК/ гр. София, с което на дружеството за нарушение на чл. 168, ал. 1, т. 3 от ЗУТ и на основание чл. 237, ал. 1, т. 18 от с.з. е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева. Претендира се неговата отмяна с оплаквания за незаконосъобразност.

В съдебно заседание, чрез своя пълномощник, жалбоподателят поддържа жалбата си.

Претендира разноски.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно. Също претендира разноски.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Административнонаказателното производство е инициирано с Акт за установяване на административно нарушение № ВТ-3 от 25.10.2022 г., съставен срещу дружеството – жалбоподател, затова, че във функциите си на лице, упражняващо строителен надзор на строеж I-ва категория: „Ремонт на язовирна -стена и съоръженията към нея за яз. „Леденик“, 1 намиращ се в поземлени имоти с идентификатори ***, ***, *** и *** по КК и КР на с. Леденик, Община Велико Търново, Област Велико Търново, съгласно удостоверение № РК-0075 от 08.11.2018г., издадено от началника на Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК), не било изпълнило задължението си по чл. 168, ал.

1, т. 3 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) - Лицето, упражняващо строителен надзор, носи отговорност за: спиране на строежи, които се изпълняват при условията на чл.

224, ал. 1 и в нарушение на изискванията на чл. 169, ал. 1 й 3.

При извършена проверка на строеж: „Ремонт на язовирна стена и съоръженията към нея за яз. „Леденик“, намиращ; се в поземлени имоти с идентификатори ***, ***, *** и *** по КК и КР на с. Леденик, Община Велико Търново, Област Велико Търново, на 07.09.2022 г., във връзка с постъпило писмо вх. №РС-BT-755-01307/30.08.2022 г. от Община Велико Търново за уведомяване за издадено разрешение за строеж № 284/22.08.2022 г. на основание чл. 148, ал. 1, 2, 4 и 9 от ЗУТ, от служители на РДНСК Велико Търново било установено, че се извършват строителни работи без влязло в сила Разрешение за строеж и без да е съставен Протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна лилия и ниво на строежа. Строежът бил първа категория, съгласно чл. 137, ал.1, т. 1 буква „н" от ЗУТ и чл. 3 от Наредба № 1/30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи.

При проверката на място било установено, че се извършвали земни работи в язовирното езеро - изкопи с багер на излишни земни маси и разчистване на растителност в близост до язовирната стена. Изграждала се изходната шахта на основния изпускател положен бил подложен бетон, монтиран бил кофраж и армировка за дъно и стени. Започнато било изграждане на дренажна призма от габиони в петата на язовирната стената от страна на сухия откос. Изграждали се преходния участък и енергогасителя след преливника изградено било дъното, изпълнено било стоманобетоново корито на енергогасителя, монтиран бил кофраж и армировка за стените на преходния участък.

Представен бил договор от 19.04.2019 г., сключен между „Държавна консолидационна компания" ЕАД, гр. София и дружеството-жалбоподател за предоставяне на „консултантски услуги..., извършване на строителен надзор и управление на изпълнението на договора по ремонта и реконструкцията на яз. „Леденик“, община Велико Търново".

С издаденото разрешение за строеж не било допуснато предварително изпълнение, на строежа по реда на чл. 148, ал. 6 от ЗУТ и констатираните на място СМР били изпълнени преди влизането му в сила.

За резултата от проверката бил съставен Констативен акт № 1-МВ/09.09.2022г., връчен на заинтересуваните страни.

Прието е, че с описаното по-горе деяние дружеството-жалбоподател е нарушило разпоредбата на чл. 168, ал. 1, т. 3 от ЗУТ.

АУАН е съставен в отсъствие на представител на жалбоподателя, тъй като след 2 отправена покана не се е явил в указания срок. Връчен е надлежно на управителя на дружеството на 17.11.2022 г. и е подписан от него без възражения.

Последвали са писмени възражения, които не са взети предвид при решаване на преписката.

Въз основа на АУАН е последвало и издаването на обжалваното наказателно постановление, в което наказващият орган е възпроизвел описаната в акта фактическа обстановка, подвел е нарушението под санкционната разпоредба на чл. 237, ал. 1, т. 18 от ЗУТ, налагайки на дружеството - жалбоподател имуществена санкция в размер на 5 000 лева.

Горната фактическа обстановка съдът изведе след анализ на приобщените по делото гласни и писмени доказателства.

С оглед на установено се налагат следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежно легитимирано лице, в законоустановения срок, пред компетентния да се произнесе съд. Разгледана по същество е основателна.

В хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които имат за последица отмяна на обжалваното наказателно постановление. Акта и атакуваното наказателно постановление нямат предвиденото в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН съдържание. Съгласно чл. 42, ал. 1, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН акта и наказателното постановление следва да съдържат датата и мястото, където е извършено нарушението. В случая и в двата акта липсва посочване на датата на извършване на нарушението, като е посочено единствено датата на извършване на проверката. Това е императивно предвиден реквизит и има съществено значение при индивидуализация на нарушението. В същото време е и предмет на доказване, поради което такива пропуски не могат да бъдат отстранени в процеса на обжалване на наказателното постановление. Отсъствието или неяснотата при определянето им води до ограничаване на правото на защита на санкционираното лице. Касае се за съществени реквизити на АУАН и НП, чиято липса съществено засяга правото на защита на наказаното лице.

Освен това, посочването в НП, че жалбоподателят, като лице, упражняващо строителен надзор, е допуснал извършването на строеж в нарушение на чл. 168, ал. 1, т. 3 от ЗУТ, не съставлява описание на конкретно негово деяние. Тази разпоредба установява отговорност на лицето, упражняващо строителен надзор, за спиране на строежи в над 20 хипотези – на строеж, който се изпълнява при условията на чл. 224, ал. 1 от ЗУТ /съдържаща 8 точки/ или на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ /съдържаща 6 точки/ или на строеж, който се изпълнява в нарушение на изискванията на чл. 169, ал. 1 и 3 от ЗУТ, които са обособени в общо 10 точки. Нито една от тези хипотези не е намерила място в съдържанието на НП цифрово.

В този случай липсата на описание в НП на деянието, прието от административнонаказващия орган като нарушение на чл. 168, ал. 1, т. 3 от ЗУТ, обосновало реализирането на имуществената санкционна отговорност на жалбоподателя по чл. 237, ал. 1, т. 18 от ЗУТ, 3 представлява очевидно несъответствие на НП с императивното изискване към неговото съдържание, установено в чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, с което в административнонаказателното производство е допуснато още едно съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на правото на защита на жалбоподателя – да научи за какво нарушение е реализирана санкционната му отговорност.

В този смисъл НП се явява незаконосъобразно и като такова следва да се отменени.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в тежест на административнонаказващия орган следва да бъдат възложени направените от жалбоподателя разноски за заплащане на възнаграждение на упълномощен по делото адвокат, с оглед представените доказателства, че същите са действително сторени от страната по делото.

Претендираните разноски за адвокатско възнаграждение са в размер от 800.00 лв., което се явява договорено и платено в размер ненадвишаващ този, посочен в чл. 8, ал. 1, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ВТ-3-ДНСК-11 от 24.01.2023 г. на Началника на Дирекция за национален строителен контрол /ДНСК/ гр. София, с което на „***” ЕООД гр. София на основание чл. 237, ал. 1, т. 18 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева, като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА Дирекция за национален строителен контрол /ДНСК/ гр. София да заплати на „***” ЕООД гр. София направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800.00 /осемстотин/ лева.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, пред Административен съд – гр. Велико Търново.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 4