Решение № 70 от 30.04.2025, Районен съд - Своге

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 30.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Лидия Ант. Г. при участието на секретаря Ирена С. Стоянова като разгледа докладваното от Лидия Ант. Г. Гражданско дело № 20241880100503 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба от А. Г. С., ЕГН **********, Е. Л. Т., ЕГН ********** и И. Л. Т., ЕГН **********, с която са предявени активно и пасивно субективно съединени положителни установителни искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, с които се претендира да бъде признато за установено по отношение на ответниците Б. А. С., ЕГН ********** и И. Б. М., ЕГН **********, че ищците са собственици на следните имоти: поземлен имот с пл. № 174, за който е отреден УПИ V-174 в кв. 14 по ПУП на село С., общ. С., С. област, одобрен със Заповед № АБ-332 от 01.09.1983 г., на ИК на ОНС – София, изменен със Заповед № 1015/13.10.2008 г. на Кмета на Община – Своге, с площ от 590 кв.м., при граници на имота: от двете страни улици, УПИ VI-176 в кв. 14 и УПИ IV-173 в кв. 14 по ПУП на село С., общ. С., С. област, придобит на основание договор за дарение, обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 92, том I, дело № 197/ 1972 г. на А. А. А., Свогенски районен съдия и наследствено правоприемство, ведно с построените в него сгради: триетажна жилищна сграда, със застроена площ от 147 кв.м., гараж със застроена площ от 19 кв.м., навес със застроена площ от 13 кв.м., триетажна жилищна сграда със застроена площ от 153 кв.м., двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 60 кв.м. и второстепенна постройка с площ от 13 кв.м. При условията на евентуалност, ищците се позозвават на придобивна давност, като отправят искане да бъдат признати за собственици на процесния поземлен имот по отношение на ответниците на основание давностно владение, продължило повече от 10 години, осъществено за периода от 15.03.1972 г. до настоящия момент.

В исковата молба се твърди, че на основание договор за дарение 1 обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 92, том I, дело № 197/ 1972 г. на Свогенски районен съдия, ищецът А. Г. С. и Л. С. Т. наследодател на ищците Е. Л. Т. и И. Л. Т. са придобили собствеността върху поземлен имот с пл. № 174, за който е отреден УПИ V-174 в кв. 14 по ПУП на село С., общ. С., С. област, с площ от 590 кв.м., при граници на имота: от двете страни улици, УПИ VI-176 в кв. 14 и УПИ IV-173 в кв. 14 по ПУП на село С., общ. С., С. област. Твърди се, че впоследствие са построили в имота следните сгради: триетажна жилищна сграда, със застроена площ от 147 кв.м., гараж със застроена площ от 19 кв.м., навес със застроена площ от 13 кв.м., триетажна жилищна сграда със застроена площ от 153 кв.м., двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 60 кв.м. и второстепенна постройка с площ от 13 кв.м. Посочва се, че в началото на 2024 г. ищците са инициирали процедура по нанасяне на построените от тях сгради в регулационния план на с. С., общ. С. и снабдяване с удостоверения за търпимост на построените в имота сгради. Тогава констатирали, че собствеността върху процесния имот поземлен имот с пл. № 174, за който е отреден УПИ V-174 в кв. 14 по ПУП на село С., С. област, с площ от 590 кв.м., е била прехвърлена с договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за продажба на недвижим имот № 40, том I, рег. № 337, дело № 40 от 2001 г. на нотариус А. Ч., с рег. № ..., с район на действие Районен съд – Своге, от Ц. Ц. З., действаща лично и от нейния съпруг С. Т. З., действащ чрез своя пълномощник Ц. Ц. З. /продавачи/, на ответника Б. А. С. /купувач/. По време на сключване на договора за покупко-продажба ответникът Б. С. и ответницата И. Б. М. били съпрузи.

Твърди се, че е допусната грешка при посочването на имота в нотариалния акт за покупко-продажба, като в него е посочен като предмет на договора процесния имот, вместо съседния урегулиран поземлен имот, който се владее от ответника Б. С.. Ищците твърдят, че ответниците оспорват тяхното право на собственост върху имота, което обосновава техния правен интерес от предявяване на субективно съединените искове. Предвид гореизложеното, моли се исковите претенции да бъдат уважени.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците не са подали отговор на исковата молба.

В проведеното открито съдебно заседание на 03.04.2025 г., ищците, чрез своя пълномощник, поддържат предявените искове и молят същите да бъдат уважени. Ответникът И. Б. М. не се явява и не се представлява, а ответникът Б. А. С. заявява, че признава всички факти и обстоятелства, въведени с исковата молба.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, счита за установено следното от фактическа страна:

Видно от представения и приет по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот № 92, том I, дело № 197/ 1972 г. от 15.03.1972 г. на А. А. А., Свогенски районен съдия, С. Т. З. е дарил на сина си Л. С. Т. и зета си А. Г. С. собствения си недвижим имот: незастроено дворно място, съставляващо парцел X /десети/, имот планоснимачен номер 162 /сто шестдесет и две/ от 2 квартал 5 /пети/ по плана на село Свидня, Софийски окръг, с пространство от 590 /петстотин и деветдесет/ квадратни метра, при съседи: от двете страни улица, М. Р. Й. и М. Р. Й.

От приложеното и прието по делото Удостоверение за наследници № 324 от 11.05.1999 г., издадено от длъжностно лице по гражданско състояние при с. Свидня, общ. Своге, обл. Софийска, се установява, че Л. С. Т. е починал на ...... г., като е оставил следните наследници по закон: Е. К. Т. /съпруга/, Е. Л.

Т. /син/ и И. Л. Т. /син/.

От Удостоверение за наследници изх. № 068 от 10.11.2021 г., издадено от длъжностно лице по гражданско състояние при с. Свидня, общ. Своге, обл.

Софийска, се установява, че Е. К. Т. е починала на ....... г., като е оставила следните наследници по закон: Е. Л. Т. /син/ и И. Л. Т. /син/.

Видно от приложения и приет по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот № 40, том I, рег. № 337, дело № 40/2001 г. от 22.02.2001 г. на А. Ч. – нотариус с рег. № ..., с район на действие – Районен съд – Своге, Ц. Ц.

З., действаща лично и съпругът й С. Т. З., действащ чрез пълномощника си Ц.

Ц. З. са продали на Б. А. С. собствения си недвижим имот, представляващ съпружеска имуществена общност: дворно място с площ от 490 /четиристотин и деветдесет/ кв. метра, съставляващо парцел V-174/пети за имот планоснимачен номер 174 /сто седемдесет и четвърти/ в кв. 14 /четиринадесети/ по регулационния план на с. С., С. област, заедно с построената в него през 1966 г. масивна жилищна сграда, строена върху приземен етаж и етаж със застроена площ от 56 /петдесет и шест/ квадратни метра и разгъната застроена площ от 112 /сто и дванадесет/ кв.м. и заедно с построената през 1966 г. второстепенна сграда с площ от 5 /пет/ кв.м., при граници на парцела: улица с о.к. 176 – о.к. 147 – о.к. 148, парцел VI-175 и парцел IV-173, всички в кв. 14 по плана на населеното място, за сумата от 1376, 10 лева.

Не съществува спор между страните, а и от представената и приета по делото скица № 811 от 11.07.2024 г., издадена от Община Своге, се установява, че процесният поземлен имот с пл. № 174, за който е отреден УПИ V-174 в кв. 14 по действащия ПУП на село С., С. област, с площ от 590 кв.м., при граници на имота: от двете страни улици, УПИ VI-176 в кв. 14 и УПИ IV173 в кв. 14 по ПУП на село С., С. област е идентичен с незастроено дворно място, съставляващо парцел X /десети/, имот планоснимачен номер 162 /сто шестдесет и две/ от квартал 5 /пети/ по предходния план на село С., С. област.

В хода на производството са разпитани в качеството на свидетели А. П.

Т. и П. И. С.

От показанията на свидетеля А. П. Т. се установява, че той познава ищците от над 30 години и че през целия този период те са живеели в процесния имот в с. С. Излага твърдения, че ищците са построили сградите в имота през 70-те години на миналия век и оттогава до настоящия момент живеят там. Свидетелят Т. също сочи, че в имота има построени къща3 близнак, на два етажа, с два отделни входа, както и бараки. Посочва, че в къщата живеят всички ищци, както и че винаги са живеели там. Твърди, че ищците стопанисват имота, като садят в него домати, краставици и цветя.

Свидетелят посочва също, че не му е известно правото на собственост на ищците върху имота да е било оспорвано от други лица.

От показанията на свидетеля П. И. С. се установява, че процесният имот се намира в с. С., общ. С., обл. С. Излага твърдения, че имотът е с площ от над половин декар, като в него е построена къща-близнак. Свидетелят посочва, че в едната част на къщата-близнак живеят ищците Е. Т. и И. Т., а в другата част на къщата-близнак живее А. Г. С.. Посочва, че ответникът Б. С. живее в друг имот, който се намира „през улицата“. Твърди също, че от над двадесет години познава ищците и през целия този период те живеят в процесния имот.

Свидетелят посочва и че ищците стопанисват имота, като садят цветя и гледат градина, както и че в имота са построени бараки и гараж. Твърди също, че преди много често е посещавал имота на ищците, като им е помагал при ремонтиране на къщата. Посочва, че не му е известно да е имало спорове и претенции за собственост по отношение на имота от други лица.

Съдът кредитира изложеното от свидетелите, доколкото поднесената от тях информация е обективна, логически последователна и съответна на останалия, приобщен по делото доказателствен материал.

При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните в настоящата съдебна инстанция доказателства и доказателствени средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна страна:

По допустимостта на предявените положителни установителни искове:

Тъй като предявените искове са установителни за собственост, предпоставка за тяхната допустимост е установяване от страна на ищците на конкретен правен интерес. Правен интерес от предявяване на положителен установителен иск е налице, когато ищецът има възможност да придобие имота на оригинерно или деривативно правно основание ако докаже твърденията си спрямо ответната страна. Въпросът за евентуалното наличие, респективно липсата на самостоятелно право на ищеца е свързан с преценката на съда за правния интерес от установяването, т. е. за допустимостта на иска като абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането му, но не е част от предмета на претенцията. Наличието на правен интерес се преценява конкретно, въз основа на обосновани твърдения, наведени в исковата молба, като при оспорването им ищецът следва да докаже фактите, от които те произтичат.

В конкретиката на настоящия случай, ищците навеждат твърдения, че са придобили имота на деривативни основания. Твърди се, че ищецът А. Г. С. е придобил идеална част от имота чрез договор за дарение, обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 92, том I, дело № 197/ 1972 г.

4 от 15.03.1972 г. на А. А. А. - Свогенски районен съдия, а ищците Е. Л. Т. и И.

Л. Т. са придобили своите идеални части от имота на основание наследствено правоприемство от своя наследодател Л. С. Т., който е придобил идеална част от него чрез същия договор за дарение, обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 92, том I, дело № 197/ 1972 г. от 15.03.1972 г. на А. А. А. - Свогенски районен съдия. При условията на евентуалност, ищците твърдят, че са придобили имота въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност. Твърди се също, че след като имотът е бил придобит от ищците, те построили в него следните сгради: триетажна жилищна сграда със застроена площ от 147 кв.м., гараж със застроена площ от 19 кв.м., навес със застроена площ от 13 кв.м.; триетажна жилищна сграда със застроена площ от 153 кв.м. и двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 60 кв.м., ведно със второстепенна постройка с площ от 13 кв.м. Посочва се, че ищците инициирали процедура в Община – Своге за снабдяване с удостоверения за търпимост по отношение на построените в имота сгради, при което констатирали, че по отношение на него са били издадени два документа за собственост – нотариален акт за дарение на недвижим имот № 92, том I, дело № 197/ 1972 г. от 15.03.1972 г. и нотариален акт за продажба на недвижим имот № 40, том I, рег. № 337, дело № 40/2001 г. от 22.02.2001 г. Твърди се също, че ответниците оспорват правата на ищците върху имота, като по делото не са представени доказателства, че правото, предмет на спора е уредено извънсъдебно. С оглед последното и предвид твърденията на ищците за придобиване на имота на деривативни основания и под евентуалност за осъществено по отношение на процесния имот давностно владение, те биха имали възможност да придобият имота на визираните правни основания, респективно за тях съществува правен интерес от предявяване на положителни установителни искове за собствеността върху имота спрямо ответните страни. Настоящият съдебен състав намира, че претенциите са допустими, доколкото към момента на предявяване на исковете Б. А. С. и И. Б.