Определение № 3401 от 21.10.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3401 гр. София, 21.10.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ани Захариева

Членове:

Аделина Иванова

Мила П. Лазарова като разгледа докладваното от Ани Захариева Въззивно частно наказателно дело № 20241100606372 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава ХХІІ от НПК.

С Определение от 12.06.2024г. е прекратено на основание чл.248, ал.1 т.3 от НПК съдебното производство по нохд № 6422/2024г. по описа на СРС, НО, 23 състав, поради допуснати съществени процесуални нарушения.

Срещу Определението на основание чл. 249,ал.3 вр. чл.248,ал.1,т.3 и чл.341, ал.2 от НПК, в срок, е подаден протест от прокурор при СРП, с който се иска отмяна на атакувания съдебен акт като неправилен и незаконосъобразен и постановяване на определение от въззивния съд, с което делото да бъде върнато на СРС за насрочване и разглеждането му по същество. В протеста са изложени съображения в подкрепа на направеното искане. Според прокурорът, съдът неправилно е приел в разпоредително заседание наличие на съществено процесуално нарушение, допуснато в хода на досъдебното производство, довело до ограничаване на правото на обвиняемия да разбере за какво престъпление е привлечен към наказателна отговорност и на това основание е прекратил съдебното производство.

Посоченото от съда нарушение, изразяващо се в неосигуряване на възможност на обвиняемия и защитата да се запознаят с всички доказателства събрани по делото, въз основа на които е повдигнато обвинението и по –конкретно тези, събрани по Закона за електронните съобщения, изискани и приложени по реда на чл.159а от НПК, не е допуснато.

Прокурорът твърди, че всички налични в кориците на делото материали, включително и тези по ЗЕС са предявени на обвиняемия и неговия защитник по реда на чл.227 – чл.228 от НПК.Именно въз основа на тези предявените материали е внесен обвинителния акт в съда. Въпросът за пълнота и изчерпателност на събраните доказателства, както и тяхната относимост към предмета на доказване прокурорът счита, че следва да бъдат обсъждани по 1 същество. Позицията му е , че обвинителният акт отговаря формално на изискванията на закона и е съобразен с критериите, регламентирани в чл.246 от НПК

Въззивният състав след запознаване с делото, намери за установено следното:

Протестът е процесуално допустим, подаден е в установения от закона срок, с правно основание чл.249,ал.3 вр. чл.248,ал.1,т.3 от НПК.

При разглеждане на протеста по същество настоящият въззивен състав намери същия за основателен, поради следните съображения:

За да прекрати съдебното производство състава на СРС е приел, че в хода на досъдебното производство е ограничено правото на участие на обвиняемия и защитата, тъй като не са им предявени всички материали по разследването, с което е нарушена процедурата по предявяването. Съдът е констатирал, че получените трафични данни не са приложени към материалите по делото, въпреки че същите са част от него, като не е удостоверено по надлежен ред: къде се намират и как се съхраняват. Отделно от това съдът приема, че постановлението на прокурора , с което е оставено без уважение искането на защитата за предявяване на посочените матирали, не е постановление по чл.229, ал.3 от НПК, а такова за отказ за предявяване на всички материали, поради което подлежи на атакувана по реда на чл.200 от НПК пред по-горестоящ прокурор, което обаче не е указано в процесното постановление, което също води до ограничаване на процесуални права на страната.

Настоящата инстанция не споделя направената констатация на първата инстанция, като намира, че в хода на досъдбеното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Към обвинителния акт е приложено досъдебното производство, което е номерирано и запечатено със съответен печат на 07 РУ-СДВР, като е записано, че делото съдържа 79 листа. Именно въз основа на така събраните доказателства прокурорът се е произнесъл с оглед правомощията си по чл.242 и сл. от НПК , като е преценил , че събраните доказателства са основания за повдигане на обвинение с обвинителен акт спрямо М.. Твърденията, че част от материалите по делото не са предявени са произволни, тъй като е видно , че всички налични материали, внесени в съда с обвинителния акт са били на разположение за запознаване на защитата и обвиняемото в проведената процедура по предявяване на материалите, съгласно протокол от 12.03.2024г. т.е. на обвиняемия и защитата е осигурена възможност да се запознаят със събраните доказателства в хода на досъдебното производство. Отделно от това следва да се посочи, че непредявяването на материалите по делото, не е съществено процесуално нарушение, което налага вършането му във фазата на досъдебното производство, тъй като този пропуск може да бъде отстранен от съда, като се осигури достъп на претендиращата страна до материалите по делото. Не на последно място въпроса за доказателствата, тяхната пълнотта и 2 изчерпателност, са въпроси, на които съдът следва да отговори по същество.

Въззивната инстанция не приема за основателна и констатацията на съда, че постановлението от 26.03.2024г на прокурора не е такова по чл.229, ал.3 от НПК, тъй като по същество, то е отказ за събиране на доказателства и подлежи на атакуване по реда на чл.200 от НПК. Подобен извод е необоснован. В процедурата по чл.227 – чл.228 от НПК, обвиняемият и неговият защитник правят искане за предявяване на материали / запознаване със съдържанието им/ , които не са приложени по делото, именно предвид позицията на този състав, че предявяването е извършено в съответствие с изискванията на процесуалния закон, постановлението на прокурора от 26.03.2024г е такова, произнесено по реда на чл.229, ал.3 от НПК и не подлежи на обжалване. Не са налице пречки за съда във фазата на съдебното следствие да събира и приобщава доказателства, с оглед направените искания от страните и преценката на съда за тяхната относимост към предмета на доказване, тъй като именно тази е централната фаза на процеса.

При извършената служебна проверка съдът не установи допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на досъдебното производство. Във внесения за разглеждане обвинителен акт категорично и ясно прокурорът е формирал позицията си относно действията, посредством които обвиняемото лице се твърди, че е осъществило инкриминираното деянието. Изложените факти и обстоятелства установяват начина и механизма на осъществяване на престъплението, за което спрямо обвиняемият се претендира ангажиране на наказателна отговорност по чл.207, ал.1от НК, като не е налице неяснота по отношение твърденията на прокурора относно фактическото отразяване на елементи от състава на престъпленията относно времето, място, начина, включително и относно субективната страна, при които е осъществено деянието. Настоящият съдебен състав намира, че налице необходимото единствено между фактите, изложени в обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт, като не констатира неяснота. Налице е обвинителен акт, съдържанието, на който съответства на изискванията на чл.246 от НПК с оглед посочването на фактите пряко относими приложимия престъпен състав.

В заключение в хода на досъдебното производство не са допуснати нарушения по смисъла на чл.249, ал.4 от НПК, поради което, съдът, приема, че не са налице на основания за прекратяване на съдебното производство и атакуваното определение на СРС следва да бъде отменено и делото върнато на СРС за продължаване на съдопроизводството.

С оглед гореизложеното, Софийски градски съд, Наказателно отделение, 12-ти въззивен състав

ОПРЕДЕЛИ:

3

Отменя Определение от 12.06.2024г. по НОХД № 6422/2024г. по описа на СРС, НО, 23 състав.

Връща делото на същия съдебен състав при СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4