Решение № 3567 от 04.06.2018, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№

……….. гр. София, 04.06.2018 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на двадесет и шести март две хиляди и осемнадесета година в състав:

СЪДИЯ:

АЛБЕНА БОТЕВА при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 16990/2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба с вх. № 161963/30.12.2015 г., предявена от В.Й.Р., с ЕГН: **********, с адрес: ***, против „Б.В.И.Г.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***.

Ищецът твърди, че на 03.10.2015 г., около 23.45 ч., на

ПП І-5, в района на км. 43, М.Й.Р., при управлението на лек автомобил „БМВ 318И“, с рег. №*******, нарушил правилата за движение по пътищата и реализирал пътно-транспортно произшествие (ПТП), в резултат на което починал Й.Б.Р., на 11 г., който бил пътник в автомобила.

С присъда № 34/27.06.2016 г. по НОХД № 322/2016 г. по описа на Окръжен съд - Русе, М.Й.Р. бил признат за виновен за извършено престъпление по чл. 343, ал. 4, пр. 1 и пр. 3, вр. ал. 3, б. „б“, пр.

1, вр. ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК.

Ищецът твърди, че е биологичен баща на починалото дете. Й.Б.Р. бил роден в резултат на съвместното съжителство на ищеца с майката на детето Б.Р.. Ищецът живеел с Б.Р.на „съпружески начала“ повече от 11 години. Семейството било изключително сплотено и никога не се разделяло. Ищецът сочи, че е биологичен баща на Й., трайно го е отглеждал и издържал, отношенията между тях били като между баща и дете, независимо, че не били оформени по съответния ред. Ищецът твърди, че е преживял изключително тежко смъртта на своя син. Той бил лишен от най-хубавите моменти, които му предстояли да изживее със своето дете. Ищецът отглеждал сина си с много любов, бил изключително привързан към него, бил неговата радост и надежда, имал планове за бъдещето му. Й. бил много лъчезарно и жизнено дете, бил гордостта на баща си. Ищецът не можел да приеме случилото се и да преодолее нелепата и несвоевременна загуба на сина си, починал в толкова ранна детска възраст. Загубата на Й. се отразила изключително тежко на емоционалното и здравословно състояние на ищеца, който загубил смисъла на живота си. Моралните страдания и претърпяната скръб на ищеца били огромни и неописуеми щели да го съпътстват до края на живота му.

Ищецът твърди, че към датата на увреждането, ответникът е застраховал гражданската отговорност на лицата, управляващи правомерно лек автомобил „БМВ 318И“, с рег.

№*******, включително и на водача М.Й.Р..

Предвид изложеното, ищецът моли да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 220 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от смъртта на Й.Б.Р..

Сумата се претендира ведно със законната лихва, считано от 03.10.2015 г. до окончателното й изплащане. Ищецът претендира и направените по делото разноски.

В срока по чл. 367 ГПК, ответникът „Б.В.И.Г.” АД, е депозирал отговор на исковата молба. Ответникът не оспорва, че към датата на процесното ПТП е застраховал гражданската отговорност на лицата, управляващи лек автомобил „БМВ 318И“, с рег. №*******, включително и на водача М.Й.Р.. Ответникът оспорва изцяло предявената искова претенция за неимуществени вреди, с възражението, че е неоснователна.

Ответникът оспорва, че ищецът е биологичен баща на починалото дете, респ., че се явява правоимащо лице да претендира обезщетение.

Ответникът оспорва механизма на ПТП, като сочи, че същият не може да бъде установен.

Оспорва и твърденията на ищеца, че виновен на настъпването на ПТП е водачът М.Й.Р..

Ответникът оспорва и вида и характера на уврежданията във връзка с ПТП, както и причинно-следствената връзка между деликта и претърпените неимуществени вреди.

Евентуално, ответникът релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалото лице. Твърди, че Й.Б.Р. е пътувал без поставен обезопасителен колан, в нарушение на глава ІІ, раздел ХХV от ЗДвП. Поради това, ответникът счита, че не са били положени грижи за живота и здравето му и това поведение е допринесло за вредоносния резултат.

Ответникът счита и че размерът на предявения иск е прекомерно завишен и е в противоречие с принципа за справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД и трайната съдебна практика. Моли, искът да бъде отхвърлен. Претендира направените по делото разноски.

В допълнителната искова молба, ищецът поддържа иска и оспорва възраженията на ответника. Позовава се на разясненията, дадени с Постановления на Пленума на Върховния съд. Излага съображения, че след ПТП, автомобилът е бил обърнат по таван и при такива тежки деформации е без значение поставянето на обезопасителен колан.

В допълнителния отговор, ответникът поддържа възраженията си. Излага съображения, че от мотивите към присъдата по НОХД № 322/2016 г. по описа на Окръжен съд – Русе се установява, че при настъпване на ПТП, Й.Б.Р. е бил без поставен обезопасителен колан.

Страните са представили (на 03.04.2018 г. – ищецът, а на 05.04.2018 г. – ответникът) писмени бележки, в които са изложили подробни доводи в подкрепа на релевираните по делото твърдения, възражения и искания.

Съдът приема от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правна квалификация чл. 267, ал. 1 КЗ, вр. чл. 226, ал. 1 КЗ–отм., но приложим съгласно § 22 от КЗ, обн., ДВ, бр.

102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016г.

Съгласно чл. 226, ал. 1, КЗ (отм.), увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, който, съгласно ал.

2 на чл. 226 КЗ (отм.), може да прави възраженията, които произтичат от договора и от гражданската отговорност на застрахования. Видно от законовата разпоредба, за да бъде уважен иска, следва да бъде установено наличието на валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между ответника - застраховател и делинквента относно управлявания от последния автомобил.

Наред с това, за да се ангажира отговорността на застрахователя, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД /деяние, вреди, противоправност, причинна връзка и вина/, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован за обезщетяване на причинените вреди, тъй като отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на застрахования делинквент и има вторичен характер – застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за репатрирането им. Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.

В настоящия случай не се спори по делото, че към 03.10.2015 г. (датата на процесното ПТП), по силата на Договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключен на 14.11.2014 г. във формата на застрахователна полица № 031140002795617, „Б.В.И.Г.” АД, е застраховало гражданската отговорност на лицата, правомерно управляващи лек автомобил „БМВ 318И“, с рег. №*******, включително и на водача М.Й.Р..

Застрахователното правоотношение е било уговорено, като срочно и валидно за периода от 14.11.2014 г. до 14.11.2015 г. Тези факти са отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните по делото (с определението от 28.03.2017 г.), а и се установяват от представената Справка от базата данни на Информационния център към Гаранционен фонд (л. 10)..

Установяват се и останалите правопораждащи правото на ищеца юридически факти, представляващи елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД:

На

03.10.2015 г., около 23.45 ч., на първокласен път І-5 (Бяла - Русе), в района на км. 43, между с. Волово, об. Русе и разклона за гр. Борово, обл. Русе, М.Й.Р., при управлението на лек автомобил „БМВ 318И“, с рег. №*******, нарушил правилата за движение по пътищата и реализирал пътно-транспортно произшествие, при което починал Й.Б.Р..

Тези факти се установяват от присъда № 34/27.06.2016 г. по НОХД № 322/2016 г. по описа на ОС-Русе, с която М.Й.Р. е признат за виновен в това, че на 03.10.2015 г., на първокласен път І-5 (Бяла -

Русе), в района на км. 43, между с. Волово, об. Русе и разклона за гр. Борово, обл. Русе, при управлението на лек автомобил „БМВ 318И“, с рег. №*******, нарушил правилата за движение по пътищата: чл. 20, ал.1 ЗДвП и чл.

20, ал. 2 ЗДвП, вследствие на което по непредпазливост причинил смъртта на едно лице – малолетния Й.Б.Р., с ЕГН: ********** и средна телесна повреда на друго непълнолетно дете - престъпление по чл. 343, ал. 4, пр. 1 и пр.

3, вр. ал. 3, б. „б“, пр. 1, вр. ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК.

Присъдата на ОС-Русе е изменена с решение №

259/28.10.2016 г. по ВНОХД № 246/2016 г. на Апелативен съд – София, в частта, с която подсъдимият е признат за виновен и осъден за извършено престъпление по чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б. „б“, пр. 1, вр. ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, чл. 343г НК, като М.Й.Р. е признат за невинен и е оправдан в частта, в която е обвинен да е допуснал нарушение на правилата за движение по чл. 20, ал. 1 ЗДвП.

В останалата част, присъдата на ОС-Русе е потвърдена изцяло и е влязла в сила на 07.12.2016 г. – видно от извършеното отбелязване.

Съгласно чл. 413, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), влезлите в сила присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите: извършено ли е деянието, виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието. Аналогична е разпоредбата и на чл. 300 ГПК. Следователно и при отчитане на обективните и субективни предели на постановената от ОС - Русе присъда по НОХД № 322/2016 г., настоящият състав следва да зачете силата на присъдено нещо на съдебния акт и да приеме, че от него се установяват първите три от посочените предпоставки по чл. 45 ЗЗД, а именно, че М.Й.Р. е извършил деянието, че то е противоправно, че деянието е извършено виновно, както и че М.Й.Р. по непредпазливост е причинил смъртта на Й.Б.Р.. В случаите, когато с деянието са причинени вреди и те са елемент от състава на престъплението, влязлата в сила присъда формира сила на пресъдено нещо, поради което е задължителна за гражданския съд (решение № 135 от 13.10.2014 г. по т. д. № 3945/2013 г., т. к., І т. о. на ВКС и решение № 22 от 05.05.2011 г. по т. д. № 368/2010 г., т. к., І т. о. на ВКС). Ето защо по делото е установено, че в резултат на виновното и противоправно поведение на застрахования при ответника водач, на 03.10.2015 г. са причинени травматични увреждания на Й.Б.Р., които са довели до неговата смърт.

Както беше посочено, разпоредбата на чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.) дава право на увреденото лице при пътно-транспортно произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените вреди направо срещу застрахователя, при който деликвента има застраховка “гражданска отговорност”. Когато пострадалият е починал, обезщетение за неимуществени вреди от прекия причинител могат да претендират и неговите най – близки роднини. Първоначално с ППВС № 4/1961г. кръгът на правоимащите е сведен до съпрузите, децата и родителите на починалия.

Впоследствие, с ППВС № 5/1969г., е признато право на обезщетение по чл. 52 ЗЗД и на взетото за отглеждане и осиновяване от починалия, но все още неосиновено дете, както и на лицето, с което починалият е съжителствал трайно на съпружески начала. Включването на тези лица в кръга на правоимащите по чл. 52 ЗЗД е мотивирано със съображения, че създадените между тях и починалия емоционални и житейски отношения наподобяват биологичната връзка родител - дете и връзката между съпрузи и е справедливо те да бъдат възмездени за претърпените неимуществени вреди. И в двете постановления на пленума на ВС, пред които е извършено тълкуване на чл. 52 ЗЗД с оглед възможните кредитори на обезщетението (ПП № 4/25.05.1961 г. и ПП № 5/24.11.1969 г.), се приема, че вземане за неимуществени вреди не възниква и за най-близките на починалия, ако те са били с него в лоши отношения. Прекъснатата емоционална връзка е причината ПП № 5/24.11.1969 г. да признае възможната легитимация на отглежданото до навършване на пълнолетие, но неосиновено дете, респ. на отглеждащия го, като кредитор на вземане за обезщетение на неимуществени вреди при смърт от непозволено увреждане (решение № 227/09.02.2017 г. по т. д.