Решение № 97 от 04.03.2026, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 97 гр. н., 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – н., VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валери Вл. Събев при участието на секретаря Мария Й. Янакиева като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Гражданско дело №

20252150101278 по описа за 2025 година

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД .

От ищеца „В и К срещу Т. А. Л. са предявени искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за присъждане на сумата от 592,81 лв. – главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, както и на сумата от 123,07 лв. – лихва върху главницата за периода 27.03.2023г. – 06.11.2025г. Главницата се претендира за потребени ВиК услуги – доставена, отведена и пречистена вода, начислена за абонатен номер *****. Твърди се, че под посочения абонатен номер е заведен собствен на ответницата имот в к. к. „С. б.“, в. с. „С. С. *“, бл.*, вх. *, ет.*, ап. *, с идентификатор ****.****.***.*.**.. Твърди се, че главницата е начислена по издадени фактури за периода 24.02.2023г. – 25.08.2025г., с отчетен период по фактури – 20.10.2022г. – 01.08.2025г.

Изложено е, че ищецът и ответникът са страни по валидно възникнало облигационно отношение, по силата на което за цитирания отчетен период неплатените задължения, съгласно действащите цени, одобрени от КЕВР, възлизат на 592,81 лв., за което са издадени фактури, подробно описани в исковата молба. Наведено е, че сумите не са заплатени в предвидените срокове. С тези доводи до съда е отправено искане да уважи претенциите. Претендират се разноски. Признава се постъпило плащане в хода на процеса, като се иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 131 ГПК от Т. А. Л. е депозиран отговор на исковата молба, с който исковете се оспорват. Излага се, че още през ноември 2022г. ответницата правила опити да промени партидата на свое име – след придобиване на имота, но от ищеца поискали да плати и предходни натрупани задължения, вкл. чужди дългове. Обръща се внимание, че ответницата не е имала информация за издадените фактури. Твърди се, че ответницата правила опити за плащане на сумите, но била предупредена, че първо ще бъдат погасени старите задължения на предишните собственици на имота. Счита това поведение на ищеца за злоупотреба с право. Сочи, че през юли 1

2025г. ищецът изпратил до нея покана за плащане, получена на 07.08.2025г. Твърди, че още на следващия ден заплатила сумата от 151,62 лв., като изготвила и отговор на поканата, но същата не била приета на гише. Излага, че оставила при юристите отговора на поканата, нотариален акт и платежно за сумата. Твърди, че заплатила и останалата част от задължението, за което прилага платежни. Оспорват се изцяло претенциите на ищеца за лихва и за разноски. Развиват се съображения за липса на вина на ответницата за забавеното плащане. От съда се иска да отхвърли исковете.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че се установява следнoто от фактическа и правна страна:

По предявения иск по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД :

В тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационна връзка с другата страна, основанието и размера на вземането си. Т.е. в конкретния случай той трябва да установи, че за процесния период до процесния собствен на ответника имот е извършено водоподаване във фактурираните количества, вкл. и надлежно извършено разпределение от централните водомери в сградите. Ищецът следва да докаже изискуемостта и размера на претенцията си. При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга.

По делото не е спорно (и от справка от 21.07.2025г. от Служба по вписванията н. на л. 10 от делото) се установява, че на 21.09.2022г. ответницата придобила собствеността върху имот в к. к.

„С. б.“, в. с. „С. С. *“, бл.*, вх. *, ет.*, ап. *, с идентификатор ****.****.***.*.**..

За периода 24.02.2023г. – 25.08.2025г., с отчетен период по фактури – 20.10.2022г. – 01.08.2025г., били издадени фактури за ползваните количества вода в този обект – с аб. № *****. на обща стойност от 592,81 лв. На 08.08.2025г. от Л. била платена сума от 151,61 лв. и било подадено заявление за откриване на партида за имота. Сумата от 592,81 лв. била заплатена от нея на 12.12.2025г. (платежно на л. 42 от делото).

От справка извлечение от електронния карнет за посочения аб. номер (на л. 7 от делото ) е видно, че на монтирания в имота водомер (1******) са правени отчитания в периода 20.10.2022г. – 01.08.2025г., като при всяко отчитане водомерът е бил „видян“ от оператор (а на 01.02.2024г. данните били подадени „от клиента“). Отчитания са правени и на централния водомер в сградата (справка на л. 8 от делото).

От описаните по-горе фактурите се установява, че именно посочените количества били остойностени. Видно от Решение № БП-Ц-17 от 29.07.2022г. за цените от август 2022г., Решение № Ц-32 от 30.12.2022г. за цените от 2023г. на КЕВР, Решение № Ц-29 от 22.12.2023г. за цените от 2024г., Решение № Ц-30 от 19.12.2024г. за цените от 2025г., сумите по посочените фактури, касаещи процесните периоди, били начислени според определените цени.

Налага се извод, че имот в к. к. „С. б.“, в. с. „С. С. *“, бл.*, вх. *, ет.*, ап. *, с идентификатор ****.****.***.*.**., за процесните периоди по 9 броя фактури , е доставено фактурираното количество вода. По делото се установява, че между страните е действал договор за доставка на вода, по силата на който за ответника е открита партида с посочения клиентски номер. Т. е. съдът намира за доказано по делото, че между страните е възникнала облигационна връзка, по силата на която ответникът (в качеството си на собственик на процесния недвижим имот) е бил потребител на вода. Наред с това не са оспорени и са общоизвестни за страните Общите условия, действали за процесните периоди, поради което съдът намира за доказано, че за процесните периоди са 2 действали общите условия и същите са обвързали (по силата на облигационна връзка) ищеца и ответника.

В случая отчитането на процесните водомери е станало в посочения по-горе период, като същите са били „видяни“ от отчетник (а за една дата данните са били подадени от клиента).

Констатира се, че в периода февруари – октомври отчитания са правен в рамките на периоди от около два месеца, а в периодите октомври – февруари – в период от четири месеца. По този начин са спазени изискванията на чл. 23, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Общите условия и е отчетено действително потребеното количество вода.

Непосредствено след извършване на отчетите са издадени и съответните фактури – в рамките на до един месец от отчета, като по арг. от чл. 33, ал. 2 от Общите условия сумите по фактурите са станали изискуеми след изтичане на 30 дни от издаването им. Съдът намира, че се доказа и реално потребление. Очевидно за процесния апартамент е въведено т. нар. електронно отчитане, при което подпис от съответния клиент не се полага. Такова електронно отчитане е допустимо съгласно чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, според който текст отчетените данни по ал. 2 и 3 се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път.

Отразеното в справката и фактурите следва да се кредитира от съда. Както се установява отчитането е осъществено от служител на „ВИК” ЕАД, който лично е видял водомера. Поради тази причина количествата фактурирана вода са реално потребени.

Налага се извод, че при правилно начислено като потребено количество вода на ответника са определени и съответните дължими суми за отчетните периоди, като размерът на неплатени задължения възлиза общо на 592,81 лв. Този факт не се оспорва и от ответницата, която е представила писмено доказателство по делото – авизо за издадено преводно нареждане за кредитен превод (на л. 42), от което е видно, че е заплатила в полза на ответника сумата от 592,81 лв. -–във връзка с настоящото дело и за ап. *** в С. С. *, аб. № *****. като плащането е с дата на осчетоводяване – 12.12.2025г. Посоченото плащане не се оспорва от ищеца и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК следва да бъде съобразено от настоящия съдебен състав. Поради погасяване в хода на процеса предявеният иск за главница следва да бъде отхвърлен.

По предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

В тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава за посочения период – 27.03.2023г. – 06.11.2025г. С оглед изводите на съда във връзка с иска за главница, то наличието на главен дълг е доказано по делото. Наред с това издадените фактури са с посочен краен срок за плащане, поради което ответницата действително е изпаднала в забава още към 27.03.2023г. За посочения в исковата молба период размерът на дължимата лихва е от 123,07 лв. Сумата е заплатена от ответницата на 23.02.2026г. (видно от платежен документ на л. 58 от делото). Посоченото плащане не се оспорва от ищеца и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК следва да бъде съобразено от настоящия съдебен състав. Поради погасяване в хода на процеса предявеният иск за главница следва да бъде отхвърлен.

По разноските:

При този изход на делото и направеното искане на ищеца се дължат разноски. Сумата от 100 лв. – платена държавна такса е платена от ответницата (платежен документ на л. 57 от делото) 3 и същата не се претендира от ищеца.

Претендира се юрисконсултското възнаграждение, като при определянето му следва да бъде съобразена нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК. Според този текст размерът на присъденото възнаграждение за юрисконсулт не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Според чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Въз основа на този текст е приета Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 25, ал. 1 от цитираната Наредба за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 200 до 450 лв. Т.е. съдът следва да определи юрисконсултското възнаграждение именно в тези рамки. С оглед липсата на фактическа и правна сложност по настоящото производство и като се вземе предвид ниският размер на претендираната сума, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на заявителя следва да се определи възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 200 лв. – 102,26 евро. Същото следва да се присъди в полза на ищеца, тъй като ответницата е станала повод за завеждане на делото и е платила в хода на процеса.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „В и К, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Б., кв. „П.”, ул. „Г. В. В.” № *, срещу Т. А. Л., родена на **.**.*****г., гражданка на Р. Ф., с адрес в Р. Б. в гр. н., кв. Ф. № ***, ап. ***, БУЛСТАТ: **********, иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за присъждане на сумата от 592,81 лв., представляваща главница – незаплатената стойност за потребени ВиК услуги – доставена, отведена и пречистена вода, начислена за абонатен номер *****.по фактури, издадени за периода 24.02.2023г. – 25.08.2025г., с отчетен период по фактури – 20.10.2022г. – 01.08.2025г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 07.11.2025г. и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за присъждане на сумата от 123,07 лв. – лихва върху главницата за периода 27.03.2023г. – 06.11.2025г.

ОСЪЖДА Т. А. Л., родена на 06.05.1970 г., гражданка на Р. Ф., с адрес в Р. Б. в гр. н., кв. Ф.

№ ***, ап. ***, БУЛСТАТ: ******, да заплати на „В и К, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. Б., кв. „П.”, ул. „Г. В. В.” № *, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 102,26 евро, представляваща разноски в настоящото производство за юрисконсултско възнаграждение.