Решение № 117 от 15.04.2024, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 117 гр. Добрич, 15.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Данчо Й. Д. при участието на секретаря И.а Ст. Г.а като разгледа докладваното от Данчо Й. Д. Административно наказателно дело № 20233230201260 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл.

145 и сл. от

Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл. 72, ал. 4 от ЗМВР.

Образувано е по жалба от С. Д. П., ЕГН **********, с адрес: ****, чрез адвокат Р. Г. от Адвокатска колегия - Добрич, служебен адрес: ****, срещу Заповед за задържане на лице с рег. № ****/10.11.2023 г., издадена от М. Д.

Д. – младши инспектор към Първо РУ при ОД на МВР - Добрич, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е разпоредено задържането на жалбоподателя за срок до 24 часа.

В жалбата се изразява становище, че обжалваната заповед е незаконосъобразна, като е издадена в противоречие с материалноправните разпоредби и несъответстваща на целта на закона. Твърди се, че задържането е било ненужно и неоправдано, оспорва се наличието на правното основание на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, привеждат се доводи за нарушения на КЗПЧОС.

Отправя се искане за отмяна на атакуваната заповед.

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата и моли атакуваната заповед да бъде отменена на изложените в нея основания.

Ответникът М. Д. Д. – младши инспектор към Първо РУ при ОД на 1

МВР - Добрич, редовно призована, явява се лично, не се представлява, като оспорва жалбата и моли съдът да отхвърли същата.

Жалбата е подадена от легитимирано лице – адресата на заповедта, в 14-дневния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на съдебен контрол индивидуален административен акт и пред надлежния съд, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът установи следната фактическа обстановка:

Вечерта на 09.11.2023 г. свидетелят И. И. И. паркирал собствения си автомобил „****“ с английска регистрация пред портата на дома си, намиращ се в град Добрич, у****. Сутринта на 10.11.2023 г. свидетелят И. констатирал, че задната регистрационна табела на автомобила липсва. Свидетелят И. прегледал видеозаписите от охранителната камера, монтирана на къщата му.

При извършения преглед на видеозаписите И. установил, че жалбоподателят по настоящото дело – С. Д. П., в тъмната част на денонощието, около 00:30 часа, отива до автомобила и чупи с ръце задната регистрационна табела. За случилото се свидетелят И. подал сигнал на Единния европейски номер за спешни повиквания (ЕЕНСП) 112. Във връзка с подадения сигнал, на адреса (у****) били изпратени свидетелите И. А. М. и П. Г. П., и двамата полицейски служители при Първо РУ при ОД на МВР - Добрич, които за времето от 08:00 часа до 20:00 часа на 10.11.2023 г. били в състав на автопатрул, обслужващ територията на град Добрич, като свидетелят М. бил водач на автопатрула, а свидетелят П. - старши на автопатрула. Пристигайки на мястото, полицейските служители установили, че задната табела с регистрационния номер на процесния автомобил „****“ е счупена. Там свидетелят И. заявил на полицейските служители, че разполага с видеозапис от охранителната камера, който ще предостави и от който е установил, че деянието е извършено от жалбоподателя С. Д. П., с когото имали имуществени спорове. Също така И. предоставил на полицейските служители трите имена на П., както и данни относно управлявания от последния автомобил („****“ с шуменска регистрация). На мястото дошла и дежурна следствено-оперативна група, като бил извършен оглед на местопроизшествието, като на свидетелите М. и П. било разпоредено при установяване на П., да докладват на оперативния 2 дежурен.

Свидетелите М. и П. продължили да изпълняват служебните си задължения по охрана на обществения ред на територията на град Добрич, като в състава на автопатрула се присъединила и М. Д. Д. – младши инспектор към Първо РУ при ОД на МВР - Добрич. Изпълнявайки служебните си задължения, полицейските служители забелязали автомобил с шуменска регистрация, движещ се по бул. „25-ти септември“. След извършената проверка се установило, че автомобилът се управлява от жалбоподателя С. Д. П., като в автомобила пътувал свидетелят Д.С.М..

Полицейските служители докладвали на оперативния дежурен, след което П. бил качен в полицейския автомобил и отведен в Първо РУ при ОД на МВР Добрич. Ответникът М. Д. Д. изготвила Заповед за задържане на лице с рег. № ****/10.11.2023 г., като С. Д. П. е бил задържан в 11:20 часа на 10.11.2023 г. и освободен в 14:35 часа на същата дата.

Видно от приложената по делото справка от Районна прокуратура Добрич, във връзка със сигнала, подаден от свидетеля И. И. И. е било образувано досъдебно производство № 855/22023 г. по описа на Първо РУ при ОД на МВР - Добрич срещу „неизвестен извършител“ за извършено престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК с пострадал И. И. И., като към дата 23.02.2024 г. досъдебното производство не е приключено и няма лице, което да е привлечено в качеството на обвиняем.

Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена въз основа на показанията на свидетелите И. А. М. и П. Г. П., който пресъздават свои непосредствени възприятия, придобити в хода на извършваната от тях проверка и чиито показания са последователни, логични и безпротиворечиви, като липсва индиция за тяхната заинтересованост. Няма основания да не се дава вяра на тези свидетели, нито да се счита, че техните показания не са достатъчни за несъмнено установяване на обективната истина.

От решаващо значение в случая е и съответствието на показанията на посочените свидетели с останалите събрани обективни и достоверни доказателства по делото. В настоящия случай, такива са приобщените към доказателствения материал по делото протокол за обиск на лице от 10.11.2023 г., докладна записка относно изпълнение на ППД (патрулно-постова дейност) от дата 10.11.2023 г., изготвена от ответникът М. Д., доклад за проверени 3 лица и превозни средства, информационна карта за дейността на наряда, които представляват годни доказателства на основание чл. 37 от АПК.

Тук е мястото да се отбележи и следното: както вече бе посочено, непосредствено след инцидента, ответникът М. Д. Д., в качеството си на полицейски служител е изготвила съответната докладна записка. При съпоставка на твърденията на ответника Д. и показанията на свидетелите И.

М. и П. П., дадени в съдебно заседание, с изложеното от Д. в изготвената докладна записка, не се констатират противоречия, относно фактите и обстоятелствата, свързани с предмета на доказване по делото. Нещо повече, установява се абсолютна еднопосочност относно развилите се събития с участието на жалбоподателя по настоящото дело, което е допълнително основание за кредитиране свидетелските показания на полицейските служители.

Съдът кредитира и показанията на свидетелите И. И. И. и Д.С.М., тъй като същите са еднопосочни, последователни и вътрешно непротиворечиви, кореспондиращи с показанията на свидетелите И. А. М. и П. Г. П..

Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена въз основа на показанията на свидетелите И. А. М., П. Г. П., И. И.

И. и Д.С.М., както и от приобщените по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, която не се оспорва, се налагат следните правни изводи:

По своята правна същност, издадената от органите на МВР заповед за задържане за срок до 24 часа представлява принудителна административна мярка. Нейната законосъобразност подлежи на съдебен контрол, съгласно чл.

72, ал. 4 от ЗМВР. Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът в настоящото производство преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания за оспорване, регламентирани в общата разпоредба на чл. 146 от АПК. Според нормата на чл. 146 от АПК проверката на законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт обхваща компетентността на издалия го орган и преценка спазена ли е изискваната от закона форма, материалните и процесуалните разпоредби при издаването му, както и дали е съобразен с целта на закона.

Съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и в изискуемата от закона форма.

4

Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган ответникът е заемал длъжността младши инспектор към Първо РУ при ОД на МВР - Добрич. Като действащ служител при ОД на МВР (Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи), ответникът се явява полицейски орган по смисъла на чл. 57, ал. 1 от ЗМВР. Компетентността на полицейския орган да издава заповеди от вида на оспорената в настоящото производство произтича пряко от разпоредбата на чл. 72 от ЗМВР, съгласно която полицейските органи могат да задържат лица в хипотезите, изчерпателно посочени в т. 1 до т. 7 на цитираната разпоредба. Конкретно – ответникът М.

Д. Д. е притежавала правомощията, визирани в чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР – да задържа лице, за което има данни, че е извършило престъпление.

Следователно, издалият оспорената заповед за задържане полицейски орган, притежава необходимата материална компетентност и не е налице отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК.

Съдът приема, че оспорената заповед за задържане е издадена в предписаната в чл. 74, ал. 1 от ЗМВР писмена форма и съдържа посочените в ал. 2 от същата разпоредба задължителни реквизити, като са спазени и разпоредбите на чл. 74, ал. 3 и ал. 6 от ЗМВР. Заповедта за задържане на лице по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР по съществото си е заповед за прилагане на принудителна административна мярка. Същата следва да има минимално съдържание, предписано в чл. 74, ал. 2 о т ЗМВР, което в разглеждания случай е налице - посочени са името, длъжността и местоработата на полицейския орган, издал заповедта, данни, индивидуализиращи задържаното лице, датата и часът на задържането и т.н., като е посочено и правото да обжалва законността на задържането. В заповедта е посочено и правното основание за постановяването й, както и фактическите обстоятелства, предпоставили издаването й – „във връзка с чл. 216 от НК - който унищожи или повреди противозаконно чужда движима или недвижима вещ“.

Фактическите съображения в заповедта се допълват в съпътстващата я докладна записка, приложена към административната преписка, в ко я т о фактическите обстоятелства, дали основание за задържането са подробно описани, поради което не е налице нарушение на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР. Обстоятелството, че докладната записка е изготвена след издаване на заповедта за задържане, не обосновава извод за липса на мотиви, тъй като не съществува пречка такива да бъдат изложени след издаването на административния акт, в друг документ към изпратената административна преписка, щом изхождат от същия орган. Това разбиране е в съответствие с Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на Върховния съд, съгласно 5 което неизлагането на мотиви в самия административен акт не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, ако фактическите основания и конкретните съображения за издаването му се съдържат в документ, предхождащ издаването на акта или в последващ такъв. В случая се касае за административно производство и докладната записка е изготвена в хода на това административно производство, поради което представлява годно доказателство на основание чл. 37 и сл. от АПК, изготвено от длъжностно лице, относно действия, случили се по време на дежурството му, поради което Тълкувателното решение, посочено по-горе, е напълно относимо относно мотивите. В този смисъл доводите на жалбоподателя, че в оспорения акт не се съдържали никакви фактически основания, от които лицето да разбере защо е задържано, са голословни и неоснователни. В тази насока е и константната съдебна практика (Виж: Решение № 3644 от 30.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3062/2015 г., V о., Решение № 9423 от 2.08.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3456/2015 г., V о., Решение № 7486 от 22.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7331/2015 г., V отд. Изложеното становище се споделя и в практиката на Административните съдилища, като в тази насока са например Решение № 467 от 22.12.2022 г. на АдмС - Добрич по к.а.д. № 607/2022 г., Решение № 2012 от 28.10.2019 г. на АдмС - Варна по к. а. д. № 2404/2019 г. , Решение № 176 от 15.02.2021 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 2481/2020 г. и др.).