Решение № 23 от 20.02.2023, Районен съд - Севлиево

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. Севлиево, 20.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Биляна Д. Коева при участието на секретаря Ивелина Ат. Цонева като разгледа докладваното от Биляна Д. Коева Гражданско дело № 20214230101270 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Х. Т. П. срещу „Деа – Инвест“ ООД, с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено спрямо ответното дружество, че ищцата е притежава право на строеж върху магазин с квадратура 25,90 кв.м. заедно със съответните идеални части от общите части на сградата, намиращ се в приземния етаж на същата сграда в **, построена в дворно място, представляващо понастоящем поземлен имот с идентификатор

*** по кад. Карта на **, с площ 178 кв.м., номер по предходен план 1272, при съседи: ПИ с идентификатори: ***,

***,***, *** и иск с правно основание чл.

45 ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 3000 лв. /частичен иск от цялата сума в размер на 30 000 лв./, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от събарянето на този магазин, ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането 01.07.2020 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендират се разноските по делото.

Ищцата твърди, че с нот.акт № 26 том IV дело № 1252/1996 г. на СВ гр.Севлиево придобила: 1/3 ид.част от дворно място пл.№ 1272 от кв.43 по 1 плана на гр.Севлиево, включен в парцел I - общ.жил.строителство, с обща квадратура 169 кв.м., при граници: **, заедно с обособено съгласно архитектурен проект жилище в построената в дворното място жилищна сграда на два етажа, а именно целият първи етаж от жилищната сграда, състоящ се от две стаи, баня, клозет, две стаи на втория етаж - югозападната и южната с коридор, две мази едната в западната част и друга в югозападната част със самостоятелен вход. ½ ид.ч. от стълбището за мазата, от стълбищната клетка и терасата, й ½ ид.ч. от тавана и стълбището за тавана; този имот впоследствие ищцата е продала на „Ридж Девелопмент“ ООД гр.Севлиево. представлявано от управител Д.П.Б. с нот.акт Хо 16 том II дело № 365/09.06.2000 г. СВ Севлиево. От своя страна това търговско дружество го продало на Д.И.Д. и А. И. Б. с нот.акт 9 том 10 дело № 1704/03.11.2016 г.

СВ Севлиево.

Поддържа се, че отделно, с посочения по-горе нотариален акт № 26 том IV дело №1252/1996 г. па СВ гр.Севлиево ищцата придобила и един магазин с квадратура 25,90 кв.м. заедно със съответните идеални части от общите части на сградата, намиращ се приземния стаж на същата двуетажна жилищна сграда в ** построена в описаното по-горе дворно място, представляващо по нот.акт пл.№ 1272 от кв.43 пo плана на гр.Севлиево, включен в парцел I общ.жил.строителство, с обща квадратура 169 кв.м., мри граници: **, а понастоящем поземлен имот с идентификатор *** по кад.карта на **, с площ 178 кв.м., номер по предходен план 1272, при съсели: ПИ с идентификатори:

***,

***,

***,

***.

В исковата молба се излагат съображения, че собствеността върху този магазин ищцата била запазила, никога не го е продавала, деклариран е като неин в данъчна служба, продължила е да го владее и да го отдава под наем до средата на 2020 г., когато въз основа на учредено с нотариален акт № 52 том 3 дело № 415/22.05.2020 г. СВ Севлиево право на строеж върху описаното дворно място пл.№ 1272 кв.43 поземлен имот с идентификатор

*** по кад.карта на гр.Севлиево, ответното дружество без я уведоми и без нейно съгласие е разрушило магазина заедно с цялата сграда и е изградило на нейно място понастоящем в груб строеж апартаментен хотел, с ресторант-пицария, обменно бюро и заложна къта върху 164,60 кв.м. които заемат първия /партерен/ етаж.

2

Ищцата излага доводи, че съгласно чл.63 ЗС се допуска съществуване на самостоятелно прано на собственост върху постройката, в случая магазина, отделно от правото на собственост върху терена, така че теренът и сградата да представляват отделни и самостоятелни обект на собственост. С придобиването на магазина ищцата била придобила и суперфицията върху терена в същия обем, при условията на чл. 63, ал. 2 ЗС. Поради това дори да не е изрично упоменато, правото на собственост върху постройката имплицитно включва и правото на строеж върху терена, съобразно обема на застроеното. Съгласно чл.66 ал.2 ЗС в този случай правото на строеж за процесния магазин не се погасява, ако сградата или част от нея погине, защото без да е необходимо учредяването на ново вещно право, собственикът й може да я построи отново в същия обем и вид. Правото на строеж било неделимо oт правото на собственост върху сградата и се съдържало в него.

Оттук следвало, че при разрушаване на сградата правото на строеж се запазвало, независимо от правния способ за неговото придобиване. В конкретния случай, обособяването на процесния магазин като самостоятелен обект на собственост станало с решение № 231/16.03.1993 г. и скица №1. неразделна част от него, по гр.д.№ 875/1992 г. по описа на Севлиевския районен съд, с което па осн.чл. 292 ГПК /отм./ П.А.С. получил в дял този магазин, който впоследствие неговата дъщеря и наследница А.П.П. продала на ищцата с цитирания в началото на исковата молба нот.акт .№ 26 том IV дело № 1252/1996 г. на СВ гр.Севлиево.

В исковата молба се твърди, че с извършеното разрушаване на магазина от страна на ответното дружество се оспорвали правата на ищцата върху процесния магазин, и освен това за нанесените й вреди от тези действия по чл. 45ЗЗД ответникът следвало да заплати на ищцата обезщетение за причинени имуществени вреди от събаряне на собствения й магазин, чиято пазарна стойност към средата на 2020 г. е около 30 хил.лв.

С отговора на исковата молба ответното дружество оспорва исковете при твърдения за недопустимост и неоснователност. Поддържа, че първият предявен иск бил процесуално недопустим, като предявен без правен интерес, доколкото видно от фактическите твърдения на ищцата, сградата била разрушена и простото установяване на принадлежността на правото на строеж не би и върнало по никакъв начин ползването на разрушената 3 постройка, какъвто би бил и правния и интерес.

В отговора се излагат съображения, че ответникът не бил надлежна страна, защото същият притежавал само правото на строеж върху терена за определена сграда, учредено му от собственика на терена. В действителност правото на строеж на ищцата се оспорвало от собственика на земята. Това било станало с нотариален акг № 147, том 6, peг. № 16195, дело № 10162016г., от който било видно, че собствениците на терена придобили собствеността върху цялата сграда, включително и върху процесния магазин, сега разрушен. В качеството си на собственици на целия терен, те били учредели право на строеж на ответника, което е в такъв обем, че засяга сградата на ищцата. Следователно, страни но установителния иск следвало да бъдат собствениците на земята, доколкото същите са се снабдили с документи и са извършили разпореждания с имота, с които разпореждания засягали правото на ищцата. По отношение на иска за правото на строеж се поддържа, че правото било погасено поради изтичане на придобивна давност в полза на собственика на земята.

Видно било от нот. акт. № 44, том II, peг. 2157, дело № 233/2000 г., че ищцата продала целия първи етаж на сградата на „Ридж Девелопмент" ООД и доколкото процесният магазин бил част от първия етаж на сградата то този обект също е отчужден от ищцата.

В отговора се поддържа, че към 03.11.2016 г., когато „Ридж Девелопмент“ ООД продават терена ведно със самостоятелни обекти в сградата, построена в имота, процесният магазин не съществувал, като се излагат и съображения, че не може да се определи мястото на магазина и идентичността му с описания обект в документите за собственост.

По отношение на иска за имуществени вреди се поддържа, че ответникът не е събарял магазина и по делото нямало доказателства в тази насока. На второ място в исковата молба, не били направени твърдения за това от къде произтичат вредите. Цената на иска била определена, като пазарна стойност на имота, а пазарната стойност на имота била стойността при отчуждаване на същия. При отчуждаване на имота, се продавало и правото на строеж, като неразделна част от правото на собственост върху постройката.

Искането към съда е да бъдат отхвърлени предявените искове.

Претендират се разноски.

4

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически констатации:

По допустимостта на предявените искове:

Предявените искове се явяват процесуално допустими, доколкото от една страна, ищцата поддържа, че е титуляр на правото на строеж върху самостоятелен обект, а от друга страна, самият ответник, както в отговора, така и в съдебно заседание оспорва предявения иск като неоснователен с твърдения, че ищецата не е титуляр на правото на строеж на терена, върху който е учредено право на строеж на ответника. Ето защо е налице правен спор между страните, което сочи на извод за допустимост на претенцията, предявена от ищеца. Вторият обективно кумулативно съединен осъдителен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, също е допустим, доколкото ищцата излага твърдения за нанесени вреди от събаряне на процесната постройка, на чието място ответникът е изградил сграда в груб строеж, а въпросът кой е съборил магазина е въпрос по същество, касаещ основателността на предявения иск, с оглед на което възраженията на ответника за недопустимост на предявените искове са неоснователни.

По основателността на иска с предмет принадлежността на правото на строеж върху магазин с квадратура 25,90 кв.м. заедно със съответните идеални части от общите части на сградата, намиращ се в приземния етаж на същата сграда в **, построена в дворно място, представляващо понастоящем поземлен имот с идентификатор *** по кад.

Карта на **, с площ 178 кв.м. , от фактическа страна, съдът намира следното:

Страните не спорят, а и от нотариален акт № 26, том IV, дело № 1252/1996 г. на нотариус при Севлиевския районен съд, се установява, че А.П.П., действаща за себе си и като пълномощник на М.Г.С., продава на дъщеря си Х. Т. П. следния недвижим имот: 1/3 ид.ч. от дворище пл. № 1727 от кв. 43 по плана на гр. Севлиево, включен в парцел I – общ.жил.стр., с обща квадратура 169 кв.м., при граници **, заедно с обособеното съгласно одобрен архитектурен проект жилище в построената в дворното място жилищна сграда на два етажа, а именно: целия първи етаж от жилищната сграда, състоящ се от две стаи, баня, клозет, две стаи от втория етаж – югозападната и южната с коридор; Две мази – едната в западната част и друга – в 5 югозападната част със самостоятелен вход: ½ ид.ч. от стълбището за мазата, от стълбищната клетка и терасата; ½ ид.ч. от тавана и от стълбището за тавана; МАГАЗИН с квадратура 25,90 кв.м., намиращ се в приземния етаж на двуетажна жилищна сграда, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата.

От представения по делото нот. акт.№ 44, том II, рег. № 2157, дело № 233/2000 г. на нотариус с рег. № 300 на НК при РС – Севлиево, се установява, че Х. Т. П. е продала на т. д. „Ридж Девелопмент“ ООД следния свой недвижим имот: 4/9 идеални части от дворно място находящо се на ** съставляващо пл.имот № 1272 от парцел VIII , в стр.кв. 43 по плана за гр.

Севлиево с площ 169 кв.м., заедно с построените в това дворно място от двуетажна жилищна сграда, а именно – първи етаж състояща се от 2 стаи баня и тоалетна, от втори етаж от две стаи, югозападната и южната с коридор; две мази едната в западната част и другата в югозападната със самостоятелен вход; ½ идеални части от стълбищната клетка и терасата; ½ - една втора идеални части от тавана и от стълбището на тавана; при граници: **, за сумата 2558 лв.

По делото е приложено НДП №856/2021, към, което да приложени хронологично нотариалните актове, касаещи разпорежданията извършени с процесните имоти, а именно:

Видно от приложения нотариален акт от 08.07.2000г., № 39, том II, рег.

№ 2130, дело № 228 от 2000 г. на нотариус с рег. № 300 на НК, В.И.Г. продала на „Ридж Девелопмент“ ООД 1/3 идеална част от дворно място находящо се на ** съставляващо пл.имот № 1272 от парцел VIII , в стр.кв. 43 по плана за гр. Севлиево с площ 169 кв.м., заедно с построените в това дворно място двуетажна жилищна сграда, а именно: втори етаж състояща се от четири стаи и хол в северозападната част на етажа, ½ идеална част от стълбището на сградата, ½ идеална част от дървена тераса; маза в северозападната част на избените помещения от 8,4 кв.м., ½ идеална част от стълбището за мазата, ½ идеална част от входната врата за мазето, ½ идеална част от тавана и същата част от стълбището на този таван, ½ идеална част от навеса, ½ идеална част от бетоновата настилка и съответната идеална част от общите части на сградата.