Решение № 10 от 10.06.2026, Военно-апелативен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. София, 10.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВОЕННО-АПЕЛАТИВЕН СЪД в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: бриг. генерал РУМЕН ЛЮБ.

ПЕТКОВ

Членове: полк.ЮЛИЯН В. БАНКОВ лейт. РАДКА Д. ДРАЖЕВА при участието на секретаря Ина Ж. Младенова като разгледа докладваното от лейт. РАДКА Д. ДРАЖЕВА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20256000600036 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 313 и следващите от НПК.

Образувано е по въззивна жалба (с допълнение) на подсъдимата капитан Й. М. С., чрез защитника адвокат Л. Т. от САК, против Присъда № 8/28.05.2024 г. постановена по НОХД № 1/2024 г. по описа на Военен съд – София, с която жалбоподателката е призната за виновна в това, че на 03.04.2023 г., в **************, държала огнестрелно оръжие: пистолет „*******“, с фабричен № ******* и 29 бр. боеприпаси за него, не взела необходимите мерки за сигурност, предвидени в чл. 59, ал. 1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, като не изпълнила задължението си да ги опази от достъп на други лица и от това е последвало причиняването на смърт на едно лице К. А. Б., ЕГН:

**********, като подсъдимата С. не е искала и не е допускала това, поради което и на основание чл. 338, ал. 3, вр. ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е била осъдена на 2 /две/ години лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наложеното наказание е отложено за срок от 3 /три/ години. Съдебните разноски са възложени в тежест на подсъдимата.

1

В жалбата и допълнението към нея се сочи, че атакуваният съдебен акт е неправилен, незаконосъобразен и необоснован, като е постановен в нарушение на материалния закон и при наличие на множество съществени нарушения на процесуалните правила, довели до накърняване на правото на защита, както и че наложеното наказание е явно несправедливо. Излагат са доводи, че присъдата е постановена въз основа на негодни доказателства, при селективен подход при анализа им, базирана единствено на предположения и е немотивирана. Твърдят се и нарушения на материалния закон, досежно правна квалификация на деянието, посочена в обвинителния акт. Настоява се ВоАС да отмени обжалваната присъда и да постанови нова оправдателна при хипотезата на чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, или алтернативно – да върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

По въззивната жалба се е произнесъл предходен състав на военноапелативния съд, който с Решение № 6 от 08.04.2025 г. по ВНОХД № 76/2024 г. по описа на същия съд е потвърдил атакуваната присъда като законосъобразна.

По касационна жалба на защитниците на подсъдимото лице с Решение № 385 от 25.09.2025 г. по н.д.№ 548/2025 г. по описа на ВКС се е произнесла касационната съдебна инстанция. ВКС е отменил атакувания акт на Военноапелативния съд и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същата съдебна инстанция със задължителни указания при новото разглеждане съдът да изпълни в цялост задълженията си за обективно и всестранно изследване на всички правнорелевантни факти по делото, като бъдат положени усилия за преодоляване на пропуска да бъде извършен оглед на касата за проверка на заключващото устройство и претърсвания за установяване местонахождението на ключовете. Указано е още да се разпита свид.К., да се изследва налице ли е корелация между изпълнителното деяние и резултата, а доколкото в обвинителния акт е разписано,че свид.К. е доминирал във връзката между него и подсъдимата и че често последната е ставала жертва на физическо и психическо насилие - да се изследва въпроса попада ли казуса в редките хипотези, при които принуденият няма право на избор при реализация на изпълнителното деяние.

В съдебно заседание представителят на ВоАП счита, че постановената от ВС-София присъда е правилна и законосъобразна, а подадената срещу нея 2 въззивна жалба намира за неоснователна като се предлага на въззивния съд да потвърди атакувания акт.

Защитникът на подс.С. поддържа жалбата на изложените в нея основания.

Подсъдимата С., упражнявайки правото си на защита и на последна дума се присъединява към становището на своя защитник. Сезира съда с искане да бъде отменена присъдата на първостепенния съд и да бъде постановена нова, с която да бъде призната за невиновна и оправдана по повдигнатото й обвинение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира подадената срещу първоинстанционния съдебен акт въззивна жалба за основателна, поради следните съображения:

Производството пред ВС-София е образувано по внесен обвинителен акт от ВОП-София срещу подсъдимата С. за престъпление по чл.338, ал.3, вр.ал.1 от НК за това, че на 03.04.2023 г. в ************* като държала огнестрелно оръжие-пистолет „*******“ и боеприпаси за него, не е взела необходимите мерки за сигурност, предвидени в чл.59, ал.1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, и от това е последвало причиняване смърт на К. А. Б., без подсъдимата да е искала и допускала това.

Престъплението по чл. 338 от НК е от кръга на общоопасните престъпения. Изпълнителното деяние се осъществява с общоопасни средства или предмети. Нормата е бланкетна като елементът от обективната страна на състава, посочен като "предвидените мерки за сигурност", се изпълва със съдържание от съответен нормативен акт ("правилници, наредби или инструкции") и на общо основание е предмет на доказване по делото.

Съставът предвижда деянието да се извършва чрез бездействие, изразено в невзимане на необходимите мерки за сигурност и особено на мерките, предвидени в надлежните правилници, наредби или инструкции. Формата на вината за нарушаването на тези правила за безопасност е умисъл в някой от неговите видове- пряк или евентуален. По отношение на вредоносния резултат по квалифицирания състав на чл. 338, ал. 3 от НК - последвалата смърт на 3 лице, в резултат на осъществяване изпълнителното деяние по ал. 1 на същия член е при форма на вината - непредпазливост и отговорност за дееца възниква ако се установи, че смъртта е пряка и непосредствена последица от умишленото неизпълнение от дееца на вменените му задължения за безопасност при държане и употреба на оръжие. Съгласно внесеното срещу подс.С. обвинение, инкриминираното в обвинителния акт бездействие на дееца е за неизпълнение на предвидените мерки за сигурност по чл. 59, ал. 1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (Обн., ДВ, бр. 73 от 17.09.2010 г., в сила от 17.09.2010 г.). Според тази норма, лицето, което е получило разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях и разрешение за придобиване и /или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, е длъжно да ги опазва от кражби, изгубване и достъп на други лица, и да предприеме мерки за недопускане на злополуки или наранявания при употребата им.

Преценката на съда доколко са били изчерпани от подсъдимата С. всички необходими мерки за сигурност в конкретния случай е фактическа, тъй като в разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от ЗОБВВПИ са формулирани общи правила с пожелания за мерки за сигурност, без конкретика в посочване на точното съдържание на действията на задълженото лице за характера, вида и начина на осъществяване на мерките, с които да се постигне необходимата степен на сигурност. При тази регламентация е несъмнено, че при държането, пренасянето и пр. на огнестрелно оръжие и боеприпаси задълженото лице, следва да се уповава на опита и наложилата се в тези случаи житейска практика за взимане мерки за сигурност. С решение № 360 от 08.10.2008 г. по н.д.№398/2008 г на ВКС, трето н.о. е прието, че поставянето на оръжието в предназначената за съхранение метална каса и заключването й след това не може да се окачестви като необходима и достатъчна мярка, изключваща достъпа до него, ако със същото внимание не е подходено и към достъпа до ключа от касата.

Съдът е приел, че необходимите мерки за сигурност, които е следвало да вземе подсъдимата, за да предотврати достъпа на друго лице до оръжието, са съхраняването на оръжието на адреса, за който е дадено разрешителното й /чл.98, ал.1 от ЗОБВВПИ/ и отнемането на достъпа на свид. К. до ключа от металната каса, в която е съхранявала оръжието. В Решение № 385 от 4

25.09.2025 г. по н.д. № 548/2025 г. на ВКС, второ н.о. върховната инстанция е приела, че задължението за съхраняване на оръжието на постоянния или настоящия адрес не е такава мярка, както и че функцията му е да обезпечи отчетността и осъществявания чрез проверки на място контрол от страна на районните управления на МВР без да има отношение към сигурността.

Относно първата мярка за сигурност, която принципно правилно военният съд е приел за необходима, военно-апелативният съд констатира следното: в обстоятелствената част на мотивите на атакуваната присъда е прието за установено, че в началото на 2020 г. след скарване със свид.К., с когото подсъдимата живеела на семейни начала, последният с цел да злепостави на С., отключил металната каса, в която държала оръжието си със своя ключ, изхвърлил оръжието й в кофа за смет и подал заблуждаващ сигнал на тел.112.

След като подсъдимата платила наложената й глоба, оръжието й било върнато с изрични указания за начина на съхранение. Мотивите обаче не съдържат констатации относно достъпа до ключа от металната каса, в която е съхранявано оръжието след този момент до инкриминираната дата /л.3 от мотивите/. В правните изводи обаче съдът, без да се позовава на каквито и е възприети от него факти, е направил недопустими от гледна точка на чл.303, ал.1 от НПК предположения: „Самата подсъдима допуска К. да е взел втория ключ или да си е извадил дубликат, което означава, че касата е била отключена, а не е била разбивана. Ако е била разбита, то С. би съобщила това на съдебния състав, защото няма причина да не го направи, тъй като е в неин интерес, но тя не твърди Т.а нещо в обясненията си пред съда“; „Ако беше съхранявала оръжието си съгласно даденото й разрешение, то К. нямаше да има достъп до него“. Все в тази връзка и без нужната фактологическа обоснованост съдът е заключил, че тоталният контрол, на който е била подложена подс.С., изключва възможността същата да е взела след инцидента през 2020 г. ключа от металната каса от свид.К. и по този начин да е взела необходимите мерки по опазването на оръжието си от достъп до него на други лица. Този извод е направен без да се съобрази заключението по назначената в хода на досъдебното производство комплексна съдебна психиатрична и психологична експертиза, която ще бъде обсъдена по-долу в съдебния акт и във връзка с възраженията на жалбоподателя относно субективната страна на деянието.

Относно втория обективен елемент от състава на престъплението по 5 чл.338, ал.3 от НК-резултата, в настоящото производство е следвало да се установи причинно-следствена връзка между невземането на необходимите мерки за сигурност, предвидени по чл.59, ал.1 от ЗОВВПИ и причиняването на смъртта на К. Б.. В обвинителния акт е посочено, че връзката е изведена от установения по експертен път факт, че изстрелите са произведени с оръжието на подсъдимата и е без значение кой е стрелял с него. Съдът декларативно е посочил, че този елемент от състава на престъплението се установява от балистична експертиза №23/БАЛ-69, изготвена от НИКК-МВР по досъдебно производство №77/23 г. по описа на СДВР, пр.пр.№9201/23 г. по описа на СГП, приобщена към настоящото наказателно дело. Направеният извод не кореспондира с цитираната експертиза. Чрез нея се установява, че пистолетът „*******“, кал.9х18 ммс № ********* е предназначен за стрелба с патрони кал.9х18 мм, годен е да произведе изстрели и съгласно чл.4, ал.2 от ЗОБВВПИ представлява огнестрелно оръжие; 27 бр бойни патрони и 2 бр „стоп“ патрони, кал.9х18 мм представляват боеприпаси за огнестрелно оръжие; че представената за изследване гилза с надпис на дъното „PPU 9-M“ е част от патрон кал.9х18 мм и е стреляна с представения за изследване пистолет като по нея, по цевта на оръжието и по проби, иззети от лек автомобил ********** ДКН № ********* са регистрирани капсулни микрочастици със състав оловоантимон – барий. Във финалната част на заключението на експертите по балистична експертиза №23/БАЛ-69, изготвена от НИКК-МВР е посочено, че отговор на въпроса „Дали се установяват следи от изстрел по обтривки от дрехите, от отвори на тях и по дрехите от тялото на К. А. Б., представени за изследване, както и по 2бр крушки и пластмасова стъргалка?“ и на задачата „Да се определи дистанцията на произведените изстрели по дрехите от тялото на К. А. Б.“ ще бъдат дадени в последваща физикохимическа експертиза.