Определение № 4775 от 21.12.2023, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 2418/2023
- Вид
- Определение № 4775
- Подписан
- 21.12.2023
- В сила
- 21.12.2023
- Състав
- Мария Кирилова Терзийска, Елина Пламенова Карагьозова, Весела Гълъбова
Цитирани разпоредби
- чл.274 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 33 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33, ал. 1 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33, ал. 1 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4775 гр. Варна, 20.12.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Мария К. Терзийска
Членове:
Елина Пл. Карагьозова
Весела Гълъбова като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно частно гражданско дело № 20233100502418 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 от ГПК.
Производството е образувано по частна жалба на „Профи Кредит България” ЕООД, гр. София против Разпореждане № 42273/03.11.2023 г. на ВРС по ч.гр.д. № 12556/2023 г. по описа на същия съд, в частта, с която е отхвърлено заявление с вх. № 71726/29.09.2023 г., подадено от жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение срещу К. Г. П., ЕГН **********, адрес: гр. Варна, ул. „С.“ № **, за сумата от 47,84 лв., обезщетение за забава върху главницата за периода 02.10.2021 г. – 01.06.2022 г. и за сумата от 8,52 лв., обезщетение за забава върху договорното възнаграждение за периода 02.10.2021 г. – 01.06.2022 г.
Жалбоподателят счита разпореждането за незаконосъобразно с твърдения, че кредиторът има право на възнаграждение за ползване на кредита извън уговорения за това срок, както и на обезщетение в размер на законната лихва. Пояснява, че претендираното вземане е формирано по следния начин: 1. Обезщетение за забава ОЛП+10% върху цялата вноска и 2.
Договорна лихва по кредита върху усвоената и непогасена на падеж главница съгласно чл.4.2 от ОУ. Анатоцизъм не е налице, тъй като договорното възнаграждение представлява цената за ползване на отпуснатата парична сума, докато лихвата за забава представлява обезщетение за допуснатото от длъжника неизпълнение.
За да се произнесе по същество на жалбата съдът констатира следното:
Производството по ч.гр.д. № 12556/2023 г. на Районен съд Варна, е образувано по заявление на „Профи Кредит България” ЕООД, за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника К. Г. П., ЕГН **********, за сумата от 503,90 лв., представляваща дължима предсрочно изискуема главница по Договор за потребителски 1 кредит № 40004788891/02.07.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 29.09.2023 г. до окончателното изплащане; сумата от 89,68 лв., представляващо дължимо възнаграждение за отпуснатия кредит за периода 01.10.2021 г. – 01.06.2022 г., сумата от 147,28 лв., представляваща неплатено възнаграждение за ползвана и закупена услуга Фаст; сумата 343,64 лв., представляваща дължимо възнаграждение за закупена услуга Флекси; сумата 30,00 лв., представляваща разходи за извънсъдебно събиране на вземанията; сумата от 73,84 лв., обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 01.06.2022 г. – 28.09.2023 г. , сумата от 13,14 лв., обезщетение за забава в размер на законната лихва върху договорното възнаграждение за периода 01.06.2022 г. – 28.09.2023 г., сумата от 21,58 лв., обезщетение за забава в размер на законната лихва върху закупената допълнителна услуга Фаст за периода 01.06.2022 г. – 28.09.2023 г., сумата от 50,35 лв., обезщетение за забава в размер на законната лихва върху закупената допълнителна услуга Флекси за периода 01.06.2022 г. – 28.09.2023 г., сумата от 47,84 лв., обезщетение за забава върху главницата за периода 02.10.2021 г. – 01.06.2022 г., сумата от 8,52 лв., обезщетение за забава върху договорното възнаграждение за периода 02.10.2021 г. – 01.06.2022 г., сумата от 13,98 лв., обезщетение за забава върху закупената допълнителна услуга Фаст за периода 02.10.2021 г. – 01.06.2022 г., сумата от 32,62 лв., обезщетение за забава върху закупената допълнителна услуга Флекси за периода 02.10.2021 г. – 01.06.2022 г.
Във връзка с дадени от съда указания е постъпила уточнителна молба вх. № 78694/24.10.2023 г., с която заявителят е пояснил, че претендираната мораторна неустойка е формирана по следния начин: 1. Обезщетение за забава ОЛП+10% върху цялата вноска (включваща задължение за главница, договорно възнаграждение и възнаграждение за закупени услуги) и 2.
Договорна лихва по кредита върху усвоената и непогасена на падеж главница съгласно чл.4.2 от ОУ. Конкретизирал е по период и размер претендираната неустойка върху всеки от компонентите на дълга.
С обжалваното разпореждане заявлението е отхвърлено досежно процесните вземания по аргументи от чл. 33 от ЗПК.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, като съображенията за това са следните:
Съгласно разпоредбите на чл. 411, ал. 2 от ГПК, съдът разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение в срока по ал. 1, освен когато: 1. искането не отговаря на изискванията на чл.
410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението; 2. искането е в противоречие със закона или с добрите нрави; 3. искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това; 4. длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България; 5. длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България.
Съобразно императивното правило на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК при 2 забава на потребителя кредиторът има право само на лихва в размер на законната лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. За периода, в който е начислена, законната лихва възлиза на 10,00 % - 11,30 % (при лихвен процент на законната лихва съставен от съответния определен от БНБ основен лихвен процент от 0,00 % - 1,30 % и десет пункта надбавка).
В случая претендираното обезщетение за забава надвишава размера на законната лихва – ОЛП плюс 10% годишно, поради което искането противоречи на императивна законова разпоредба. Заявителят изрично поддържа, включително в подадената жалба, че вземането за мораторна неустойка е формирана от лихвен процент съставляващ сбор от ОЛП + 10 % и договорната лихва (40,90%), или в случая 50,90 %. Смисълът на разпоредбите на ал. 1 и ал. 2 на чл. 33 от ЗПК е да забрани на кредитора при забава на длъжника да начислява лихви, неустойки, такси и пр. надхвърлящи законната лихва. Обезщетение за забава в размер на законната лихва, безспорно се дължи при забава на длъжника, но при спазване на императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1, вр. ал. 2 ЗПК. След като претенцията на заявителя за претендираното обезщетение за забава очевидно противоречи на закона, за съда не остава друго, освен да приложи разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК и да отхвърли искането в тази му част.
Поддържаните в жалбата доводи, че кредиторът има право на възнаградителна лихва и след изтичане срока на договора са неотносими, доколкото в случая периодът на забавата е в рамките на срока на действие на договора. Именно поради това повторното начисляване на възнаградителна лихва върху погасителната вноска, включваща и възнаградителна лихва, представлява забранен от закона анатоцизъм.
Като е достигнал до идентичен краен извод, първостепенният съд е постановил законосъобразен и правилен акт, който следва да бъде потвърден.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 42273/03.11.2023 г. на ВРС по ч.гр.д. № 12556/2023 г. по описа на същия съд, в частта с която е отхвърлено заявление с вх. № 71726/29.09.2023 г., подадено от „Профи Кредит България“ ЕООД, гр. София, за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу К. Г. П., ЕГН **********, адрес: гр. Варна, ул. „С.“ № **, за сумата от 47,84 лв., обезщетение за забава върху главницата за периода 02.10.2021 г. – 01.06.2022 г. и за сумата от 8,52 лв., обезщетение за забава върху договорното възнаграждение за периода 02.10.2021 г. – 01.06.2022 г.
В останалата му отхвърлителна част разпореждането не е обжалвано и е влязло в сила.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
3
1. _______________________
2. _______________________
4