Решение № 2913 от 25.02.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2913 гр. София, 25.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 139 СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ КР. П. при участието на секретаря ДОРОТЕЯ ЦВ. КОЛЕВА като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. П. Гражданско дело №

20221110147538 по описа за 2022 година

Подадени са молби с правно основание чл. 127, ал. 2 СК и иск с правно основание чл. 143, ал. 1 СК вр. чл. 149 СК.

Ищцата Л. П. Г. е предявила против ответника Ц. Н. С. искове с правно основание чл. 127, ал. 2 СК за уреждане на мерки относно упражняването на родителските права над родените по време на връзката им без брак деца Ц. Ц. С.а, род. 05.04.2005 г., и Т. Ц.ова С.а, род. 23.02.2007 г., определяне на местоживеенето на децата – при майката, определяне на режим на лични отношения на децата с бащата, и осъждането на бащата да плаща издръжка на децата – в размер на по 250 лв. мес. за всяко дете, считано от датата на исковата молба 30.08.2022 г. до пълнолетие или до настъпване на обстоятелства за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за забава. Предявява и искове за издръжка за минало време в същите размери за периода 30.08.2021 г.-30.08.2022 г., ведно със законната лихва за забава. Претендира разноски.

Ответникът Ц. Н. С. не е подал отговор на исковата молба.

Съдът, като обсъди доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По молбата с правно основание чл. 127, ал. 2 СК

Съгласно чл. 127, ал. 1 СК, когато родителите не живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му. Ал. 2 на цитираната разпоредба предвижда, че ако родителите не постигнат споразумение, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му.

Решението на съда по чл. 127, ал. 2 СК относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права и режима на личните отношения с детето е акт на спорна съдебна администрация. Предмет на тези актове е промяната на граждански правоотношения съгласно установени от закона критерии и интереси. Решенията, с които се 1 администрират граждански правоотношения, се характеризират с отменимостта или изменимостта на постановения правен резултат, въз основа на нови обстоятелства – факти с правно значение, преценявани от съда по целесъобразност.

Съгласно т. 2 от Тълкувателно решение от 03.07.2017 г. по тълк.д. № 1/2016 г., на ОСГК, разпоредбата на чл. 59, ал. 2 СК (и чл. 127, ал. 2 СК) изключва възможността родителските права да бъдат предоставени за упражняване съвместно на двамата родители, в случай че не се постигне споразумение по упражняването им по този начин.

Съдът е длъжен да избере родител, комуто да предостави за упражняване родителските права, да прецени необходими ли са мерки за упражняването им, къде да бъде местоживеенето и какъв да бъде режимът на контакт на другия родител.

Критериите, от които следва да се ръководи съдът в производството по чл. 127, ал. 2 СК, са интересите на детето. В § 1, т.5 ДР ЗЗДет. при определяне на понятието „най-добър интерес на детето“ е възложено задължение на решаващия орган да извърши внимателна преценка на: а) желанията и чувствата на детето; б) физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; в) възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; г) опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; д) способността на родителите да се грижат за детето; е) последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; ж) други обстоятелства, имащи отношение към детето.

В настоящия случай страните са родители на децата Ц. Ц.ова С.а, род. 05.04.2005 г., и Т. Ц.ова С.а, род. 23.02.2007 г. Родителите не са постигнали споразумение по въпросите по чл. 127, ал. 1 СК и не живеят заедно, което неминуемо е от естество да създава разногласия и проблеми при относно упражняването на родителските права.

Децата понастоящем и след раздялата на страните съгласно социалния доклад живеят с майка си. Само майката претендира да й бъдат предоставени за упражняване родителските права, като социалният доклад сочат, че само майката полага грижи за децата, а бащата не полага никакви грижи за децата. Ето защо съдът намира, че е в интерес на децата упражняването на родителските права да бъде предоставено на майката, при която да бъде определено местоживеенето на двете деца.

На бащата съгласно чл. 59, ал. 3 СК следва да бъде определен режим на лични контакти с двете деца. От социалния доклад и от обясненията на двете деца, дадени по реда на чл. 15, ал. 1 ЗЗДет. се установява, че емоционалната връзка на бащата с децата е прекъсната. Бащата от години не е контактувал с тях, а няма доказателства и, че към момента той има жилищни условия да упражнява контакт с преспиване.

При това положение съдът намира, че режимът на лични контакти на бащата с децата, едното от които почти пълнолетно, следва да бъде без преспиване и в гр. София.

Режимът следва да бъде следният:

- всяка първа и трета седмица от месеца от 13:00 часа до 16:00 часа в събота в гр.

София. Първа е съботата от седмицата, в която всички дни са от същия месец.

По издръжката на децата

Задължението на дължащия издръжка е законово и съдържанието му се свежда до това да се предоставят средства за съществуването на друг нуждаещ се член от семейството.

Задължението на родителя е безусловно – родителят дължи издръжка и ако детето е трудоспособно и може да се издържа от труда си, както липсата на трудова заетост у родителя нe го освобождава от задължението за издръжка, освен ако не е нетрудоспособен и ако няма имущество. Издръжка може да се търси и за минало време, но само за период от година преди исковата молба. Размерът на издръжката зависи не само от нуждите на детето, но и от възможностите и материалното състояние на родителя, като по арг. от чл. 59, ал. 5 СК вр. чл. 47, ал. 3 КРБ размерът на издръжката трябва да осигури условия на живот на 2 детето, каквито е имало преди раздялата на родителите, освен ако това би създало особени затруднения за дължащия издръжка родител. В производството по чл. 127, ал. 2 СК всеки родител действа като процесуален субституент, предявявайки иск за издръжката на детето, като част от мерките за уреждане отношенията по упражняването на родителските права.

Съгласно чл. 127, ал. 2 СК приложими съответно са правилата на чл. 59 СК, като съгласно ал. 2 на последния член съдът служебно се произнася по въпросите на издръжката на детето.

Съдът е длъжен служебно да присъди на детето издръжка, независимо от това дали родителят изрично е предявил искане за присъждането на издръжка. Минималният размер на издръжката на ненавършило пълнолетие дете е 1/4 от минималната работна заплата – чл.

142, ал. 2 СК.

Данните по делото не установяват децата да имат особени нужди и потребности от издръжка, надхвърлящи тези на всяко дете на тяхната възраст, растящи в столицата на страната и потребяващи блага от имуществен и неимуществен характер в своето развитие.

За ориентир следователно при определянето на издръжката следва да служи статистиката.

Определеният от Министерския съвет размер на линията на бедност за страната за 2023 г. е 504 лв. Линията на бедност се определя ежегодно по правилата на приетата от МС Методика, с ПМС № 241 от 24.09.2019 г., обн., ДВ, бр. 76 от 27.09.2019 г., в сила от 27.09.2019 г. Съгласно чл. 2 от Методиката линията на бедност за страната се определя въз основа на данните от изследването „Статистика на доходите и условията на живот (EUSILC)“, ежегодно провеждано от Националния статистически институт (НСИ), съгласно методология на Евростат. Размерът на линията на бедност за страната се изчислява по формулата: LBt+1 = PLSILCt-1 * (PISBt-1/100), където: t е текуща календарна година; t-1 – предходна календарна година; t+1 – следваща календарна година;

LB – линия на бедност за страната;

PLSILC – линия на бедност на еквивалентна единица според данни от изследването EU-SILC;

PISB – индекс на цените на малка по състав кошница, обявен от НСИ, за декември на година t-1 спрямо декември от предходната календарна година.

Размерът на линията на бедност по ал. 2 за следващата календарна година се определя до 31 август на текущата календарна година и не може да бъде по-малък от определения размер за предходната календарна година.

Линията на бедност по същество е определен процент от медианния (средния) доход на пълнолетно лице в страната, измерен от правилата на статистиката. Традиционно в последните няколко години процентът, определян от МС, е 60. Т.е. линията на бедност е показател, базиран на средния доход на пълнолетно лице в страната. Този показател е обективен, поради което съдът намира, че именно линията на бедност поначало е ориентир, на който следва да се стъпи, за да се прецени необходимата издръжка за едно дете (която може да се приеме, че е процент от издръжката на пълнолетно лице).

По-голямата част от тази издръжка 2/3 до 3/4 е дължима от родителя, при когото детето няма да живее преобладаващо, а остатъкът – от родителя, на когото са предоставени за упражняване родителските права, тъй като той ще дава своята издръжка предимно в натура. Тази издръжка е издръжката на дете с обичайните нужди в страната и родители с доходи около средните в страната (между 336 и 378 лв.). По реда на чл. 162 ГПК съдът намира, че детето Цветелина се нуждае от издръжка от бащата в размер на 360 лв. мес., а детето Теодора – в размер на 340 лв., но с оглед диспозитивното начало в процеса съдът не може да присъди повече от поисканото.

3

Размерът на задължението за издръжка се определя обаче и от възможностите на дължащия издръжка да я дава, т.е. от неговите доходи, имущество и квалификация – т. 5 от ППВС № 5/1970 г.

По делото има доказателства за доходи на бащата в размер на под минималната работна заплата, а за няколко месеца през 2022 г. той е бил и безработен. По тази причина съдът намира, че бащата не е в състояние да дава издръжка повече от минималната по чл.

142, ал. 2 СК, т.е. 195 лв. В тези размери и следва да се уважат исковете, а за разликите до пълните предявени размери исковете са неоснователни.

Съгласно т. 7 от ППВС № 5/1970 г., при развод (а с арг. от чл. 47, ал. 3 КРБ и при раздяла на родителите, създали дете без брак) съдът е длъжен служебно да се произнесе за издръжката на децата, дори ако няма предявен иск за издръжка. В случаите на служебно присъждане на издръжка следва да се присъждат и лихви, независимо от това, дали има или няма искане, тъй като в случая и лихвата се подчинява на същото служебно начало, както и главницата. Ето защо съдът е длъжен да осъди бащата, който дължи издръжка, да плаща и законна лихва за забава върху просрочените месечни задължения за издръжка. Началният момент на издръжката и лихвите е подаване на исковата молба 30.08.2022 г.

По исковете с правно основание чл. 149 СК

Исковете за издръжка за минало време също са основателни, в актуалните за миналия период размери по чл. 142, ал. 2 СК от по 177,50 лв. За разликите над тези размери до пълните предявени размери исковете са неоснователни.

Следва да се присъди и законната лихва върху уважените размери на исковете.

По предварителното изпълнение на решението

Следва да бъде постановявано предварително изпълнение на решението в частта за издръжката – арг. чл. 242, ал. 1 ГПК.

По държавната такса

Претендиращите издръжка не внасят държавна такса (чл. 83, ал. 1, т. 2 ГПК), поради което на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати държавна такса по сметка на съда върху присъдената издръжка в размер общо на 505,80 лв., определена съгласно чл.

69, ал. 1, т.т. 6 и 7 ГПК и чл. 1, пр. 1 ТДТ ГПК.

По разноските

Съдът намира, че на нито една от страните не следва да се присъждат разноски. За разлика от исковото производство в настоящото производство на спорна съдебна администрация не се решава със сила на пресъдено нещо спор за съществуването или несъществуването на едно материално право, а се оказва съдействие относно начина на определяне на режим на лични отношения с дете, така че липсва типичната за исковото производство квалификация на страните като ищец и ответник. Съдебното решение, което следва да изхожда от правилото за защита по най-добрия начин на интересите на детето, ползва и всички страни и затова всяка страна следва да понесе разноските, които е направила независимо от изхода на спора (определение № 385 от 25.08.2015 г. по ч.гр.д. № 3423/2015 г., ВКС, I г.о.). Поради двустранния спорен характер на производството разноски биха могли да се присъдят само ако молбата по чл. 127, ал. 2 СК бъде изцяло отхвърлена по причина на отсъствие на родителско качество на страна или на пълнолетие на детето, т.е. когато изобщо липсва субективно право да се иска постановяване на мярка за уреждане на гражданските отношения, което не е случаят по делото. Разноски могат да се претендират и във въззивното и касационното производство, ако бъде подадена неоснователна въззивна и касационна жалба (определение № 45 от 17.01.2020 г. по ч.гр.д. № 2857/2019 г., ВКС, III г.о., определение № 475 от 20.12.2018 г. по ч.гр.д. № 4327/2018 г., ВКС, III г.о. и др. ). В първата инстанция обаче, когато съдът сам преценява кой режим е в интерес на детето, разноски не се дължат на нито една страна (решение № 140 от 10.07.2015 г. по гр.д. № 3356/2014 г., 4

Разпечатката съдържа 53 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a06cb56c-f84d-4e43-979a-879b39e676e6