Решение № 5042 от 03.09.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5042 гр. София, 03.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Р. Мартинова

П. Милев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от П. Милев Въззивно гражданско дело № 20221100513475 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 20051880 от 05.08.2022г. по гр.д. № 35874/2020г. на Софийски районен съд, 68 състав, всеки един от двамата ответници П. Г. К., ЕГН ********** и М. Г. З., ЕГН **********, е осъден да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, сумата от по 831,73 лева, представляваща 1/2 част от стойността на доставена, но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.София, ж.к. ****, с абонатен № 175477, по договорни отношения между страните през периода от 01.05.2016г. до 30.04.2018г.; сумата от по 201,52 лева, представляваща 1/2 част от мораторната лихва върху цената на топлоенергията за периода от 15.09.2017г. до 15.07.2020г.; сумата от по 17,08 лева, представляваща 1/2 част от цената на услугата дялово разпределение за същия имот за периода от 01.03.2017г. до 30.04.2018г. и сумата от по 4,47 лева, представляваща 1/2 част от мораторната лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2017г. до 15.07.2020г., заедно със законната лихва върху двете главници от датата на подаването на исковата молба – 06.08.2020г. до окончателното изплащане.

Срещу така постановеното съдебно решение е подадена въззивна жалба от двамата ответници - П. Г. К. и М. Г. З., в която са изложени доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон.

Въззивниците са посочили, че не оспорват качеството си на потребители на 1 топлинна енергия през процесния период, както и възникналото в тяхна тежест задължение да заплащат цената на доставената до процесния имот енергия и възнаграждение за услугата дялово разпределение. Не били оспорили и количеството топлинна енергия. Неправилен обаче бил изводът на районния съд, че наведеното от тях възражение за изтекла погасителна давност е неоснователно, както и че ищецът претендирал окончателния размер на топлинната енергия след издаване на изравнителните сметки и общите фактури, а не сбора от прогнозните стойности по месечните фактури.

Вземанията на ищеца били с периодичен характер, поради което се погасявали с изтичането на тригодишен давностен срок. Този срок започвал да тече след настъпване на падежа по месечните фактури, а не както приел районният съд – от падежа на изравнителната сметка. Отново неправилно първата инстанция приела, че спрямо ответниците са приложими общите условия на ищеца, тъй като по делото не били представени доказателства, че същите са били публикувани в един централен и един местен ежедневник, а съгласно тях месечните фактури се публикували на интернет страницата на дружеството.

Дори и общите условия да са приложими, въззивниците считат, че клаузите относно изискуемостта на задълженията са неравноправни. Така мотивирани, въззивниците молят обжалваното решение да бъде отменено относно погасените по давност вземания, а исковете в тези части да бъдат отхвърлени.

Претендират и разноски.

В хода на въззивното производство и на дата 07.11.2023г. е починал ответникът П. Г. К., поради което на основание чл.227 от ГПК на негово място е конституиран единственият му наследник по закон – ответницата М. Г. З..

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД е подала отговор на въззивната жалба, с който оспорва нейната основателност. Счита, че обжалваното решение е правилно, поради което моли същото да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Третото-лице помагач „Техем Сървисис” ЕООД не е изразило становище по въззивната жалба.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба с вх. № 2014996/06.08.2020г. на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, уточнена с молба от 30.10.2018г., с която е предявил срещу двамата ответници П. Г. К. и М. Г. З. обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79 ЗЗД, ал. 1, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждането на всеки един от тях поотделно да заплати на ищеца сумата от по 831,73 лева, представляваща 1/2 част от стойността на доставена, но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.София, ж.к. ****, с абонатен № 175477, по договорни отношения между страните през периода от 01.05.2016г. до 30.04.2018г.; сумата от по 201,52 лева, представляваща 1/2 част от 2 мораторната лихва върху цената на топлоенергията за периода от 15.09.2017г. до 15.07.2020г.; сумата от по 17,08 лева, представляваща 1/2 част от цената на услугата дялово разпределение за същия имот за периода от 01.03.2017г. до 30.04.2018г. и сумата от по 4,47 лева, представляваща 1/2 част от мораторната лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2017г. до 15.07.2020г., заедно със законната лихва върху двете главници от датата на подаването на исковата молба – 06.08.2020г. до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че между страните е налице облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия, доставяна до топлоснабден имот – апартамент № 129, находящ се гр.София, ж.к. ****, който имот е в режим на съсобственост между ответниците П. Г. К. и М. Г. З..

Последните били клиенти на топлинна енергия, като съдържанието на правоотношението между страните били регулирано от Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачите не заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че ответниците са изпаднали в забава, поради което претендира заплащане на обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата. Заявява, че в сградата, в която се намира процесния имот се извършва услугата дялово разпределение, стойността на която следва да се заплаща на ищеца по силата на Наредба №16-334/2007 г. за топлоснабдяването и общите условия, действащи между страните.

В срока по чл. 131 от ГПК ответниците П. Г. К. и М. Г. З. са подали отговор на исковата молба. Заявили са, че не оспорват да са потребители на топлинна енергия в качеството им на наследници на починалата им майка Р.

К.а, доставяна до процесното наследствено жилище. Не са оспорили също, че през процесния период няма извършени плащания на суми за доставена топлинна енергия; общият размер на главниците и лихвите за периода, както и че в сградата е извършвана услугата дялово разпределение в съответствие с нормативната уредба. Независимо от това, ответниците считат, че предявените искове са неоснователни и недоказани, тъй като ищецът не представил никакви доказателства, от които да се направи извод за дължимост на претендираните суми, които били посочени единствено като глобална сума без да са уточнени по периоди и пера. Не били представени нито месечните фактури, които ищецът твърди да е издал през процесния период, нито общите фактури. Навели са и възражение за изтекла в тяхна полза тригодишна погасителна давност.

С протоколно определение от 23.02.2022г., с оглед изявленията на ответниците, районният съд е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че П. Г. К. и М. Г. З. са потребители на топлинна енергия през процесния период, доставена до процесния топлоснабден имот.

3

По делото е прието писмо от СО – район „Младост” с изх. № П15433/20.12.2019г., в което е посочено, че лицата Г.П. К. и Р. М. К.а са закупили имот, находящ се в гр.София, ж.к. ****, ап.129, с договор за продажба на държавен недвижим имот на 30.01.1980г.

Като писмени доказателства са приети още протокол от ОС на ЕС от 20.12.2001г. и договор от 25.01.2002г., съгласно който ОС на ЕС на сграда в гр.

София, ж.к. „**** е избрало и възложило на „Техем Сървисис” ЕООД да извършва дяловото разпределение на енергията. Представен е и списък на живущите в сградата етажни собственици.

Прието е съобщение към фактура № 0081916827/31.07.2017г. за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2017г. за сумата от 1054,54лв., както и съобщение към фактура № 0096683757/31.07.2018г. за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2018г. за сумата от 608,92лв. Прието е и извлечение от сметки на ищеца, сочещо задължение за топлинна енергия и дялово разпределение в размер на 1697,62 лева.

В хода на първоинстанционното производство е изготвена и съдебносчетоводна експертиза, кредитирана от настоящата инстанция като обективно и компетентно изготвена, по която вещото лице след запознаване с документи по делото и справки при ищеца е посочило, че няма данни за извършени плащания на сумите, които са предмет на делото. В счетоводството на ищеца е отбелязано, че абонатен номер № 175477 за процесния период има задължения в общ размер на 2109,62 лева. От издадените съобщения към фактури експертът е установил, че прогнозната стойност на топлинната енергия възлиза на 2222,09 лева, от които 1697,62 лева-главница и 412 лева – лихва. Топлинната енергия по пера включва: 752,11 лева – за отопление на имота и 1469,98 лева – за подгряване на вода. Услугата дялово разпределение е извършвана от „Техем Сървисис” ЕООД, като за процесния период са издадени две изравнителни сметки, чиято обща стойност е в размер на 558,57 лева – за получаване. Стойността на потребената топлинна енергия, след съобразяване на издадените изравнителни сметки, възлиза на 1663,52 лева.

Лихвата за забава по чл.86 от ЗЗД, изчислена върху претендираната от ищеца сума от 1663,46 лева, е в размер на 403,05 лева. Възнаграждението за дялово разпределение е на стойност от 34,16 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По въпросите относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата, като следи служебно за правилното приложение на императивна правна норма, както и за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на ненавършилите пълнолетие деца /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г., на ВКС, ОСГТК/.

В случая постановеното от районния съд решение е валидно и 4 допустимо.

По същество на спора съдът приема, че решението на Софийски районен съд е частично неправилно.

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.150 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД, като основателността им е предпоставена от това по делото ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума.

Не е спорно между страните, а и се установява по делото, че „Топлофикация София“ ЕАД е енергийно предприятие, като по отношение на дейността му са приложими разпоредбите на Закона за енергетиката и подзаконови актове по прилагането му. Установява се, че процесният имот се намира в сграда – етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа.

Не се спори също, че между страните е налице облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия, доставяна до процесния имот, като това обстоятелство е обявено за безспорно от районния съд. В този смисъл са и изричните изявления на въззивниците във въззивната им жалба, в която е посочено, че по делото не се е спорило, че те са били потребители на топлинна енергия през процесния период.

Доколкото както в отговора на исковата молба, така и във въззивната жалба, ответниците са заявили, че през процесния период не са заплатили доставената топлинна енергия, чиято стойност и количество не оспорват, съдът счита, че предметът на въззивната проверка касае правилното приложение на института на погасителната давност, каквито оплаквания се съдържат и във въззивната жалба.