Решение № 54 от 16.03.2022, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. Смолян, 14.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Мария Ан. Славчева

Крум Б. Гечев като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско дело № 20225400500059 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.435,ал.2,т.7 от ГПК.

Постъпила е жалба с вх.№ 01442/18.02.2022г. от Община Ч., представлявана от кмета Боран Хаджиев срещу Постановление за отказ за намаляване на адвокатски хонорар от 09.02.2022г. по изп.д.№ 7/2022г. по описа на ЧСИ Соня Димитрова, с рег .№ 917 и район на действие-Окръжен съд –Смолян. Поддържат се оплаквания за неправилност, немотивираност и незаконосъобразност на обжалваното постановление. Излагат се доводи, че с Решение № 28/07.02.2022г. по В.гр.д.№ 27/2022г. по описа на СмОС жалба с вх. № 00841/27.01.2022г. е изпратена на ЧСИ Соня Димитрова за произнасяне по възражението за прекомерност както на таксите на ЧСИ, така и на приетия за събиране в изпълнителното производство адвокатски хонорар.С обжалваното Постановление от 09.02.2022г. ЧСИ е отказал да намали сумата в размер на 370 лева за адвокатско възнаграждение и не се е произнесъл по искането за намаляване на таксите, които са приети за събиране. Твърди се, че въпреки че сумите са изплатени, ЧСИ е събрал по наложения запор отново цялата сума, която вече е платена преди налагане за запора.

Сочи се, че съгласно връченото му съобщение за образувано изпълнително дело задълженията на Община Ч. към взискателя към дата 17.01.2022г.са в размер на сумата от 2 277,28 лева, както следва: 1560 лева присъдени разноски, 370,00 лева разноски по изпълнителното производство;

347,28 лева с ДДС дължими такси по изпълнителното производство от Тарифата към ЗЧСИ.Твърди се, че Община Ч. е заплатила с платежно нареждане № 38436/13.01.2021г. всички дължими суми на взискателя по приключилото между страните гр.д.№ 77/ 2021г. по описа на РСЧ., в това число дължимата главница, разноски за съдебните производства и дължимата лихва до деня на изплащането на главницата.Длъжникът е платил претендираната главница и законната лихва много преди срока за доброволно изпълнение, като последващи принудителни действия е цел удовлетворение на взискателя не са необходими, не са необходими и действия на ЧСИ.Твърди 1 се още, че след като задължението е погасено е налице основание за прекратяване на изп.дело на основание чл.433,ал.1 ГПК, тъй като длъжника не е дал повод за образуването му, поради което не дължи начислените му такси и разноски и същите следва да останат за сметка на взискателя. Твърди още, че доколкото е установено погасяване на задължението на длъжника преди датата на образуване на изпълнителното дело, то е налице основание за освобождаване на длъжника от отговорност за заплащане на разноски по изпълнителното дело и в частност на пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ. Сочи се, че от поканата за доброволно изпълнение не става ясно какви по вид са таксите по ТТРЗЧСИ в общ размер от 347,28 лева, нито са налице данни относно начина на определянето им. Не е ясно как е формирана и посочената като дължима сума за разноски в размер на 370 лева, която е значително завишена и прекомерна. Съгласно т.10 от Наредба №1/2004г.-за процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително дело възнаграждението е: т. 1. за образуване на изпълнително дело - 200 лв.След като длъжникът е платил претендираната главница и законната лихва още преди дадения срок за доброволно изпълнение, то последващи принудителни действия с цел удовлетворение на взискателя не са необходими, поради което образуваното изпълнително производство не е усложнено от фактическа и правна страна.Приетият от ЧСИ размер от 385 лева за адвокатско възнаграждение е прекомерен и следва да се намали до 200 лева само за образуване на изпълнително дело. Твърди се, че в случая разпоредбата на чл.10,т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. е неприложима, тъй като не се установява да са предприемани изпълнителни действия. Моли да бъде изцяло отменено обжалваното Постановление от 09.02.2022г . по изп. дело № 7/2022 г. по описа на ЧСИ Соня Димитрова.

В срока по чл.436,ал.3 от ГПК са постъпили писмени възражения от КР. АНТ. С., чрез пълномощника му адв.Е. С.а, в които оспорва жалбат, като поддържа изложеното становище във възраженията си с вх.№ 00773/25.01.22г. и вх.№ 01074/03.02.2022г.Твърди се, че в молбата за образуване на изпълнителното дело е посочен способа за принудително изпълнение - запор на банковата сметка на длъжника, което съставлява именно „процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания” по смисъла на чл.10,т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което размерът на адвокатското възнаграждение е изчислен на минимума по Наредбата - 1/2 от дължимия по чл. 7, ал. 2, т. 2 ,който е в размер 170 лв. плюс 200 лева по т.1 за образуване на изпълнителното дело или общо 370 лева. Видно от писмени документи към делото двете действия са извършени, договорени и заплатени, поради което жалбата на длъжника е неоснователна и моля да бъде отхвърлена. Претендира за разноски за настоящето производство в размер на 200 лв.

В представените по реда на чл.436,ал.3 от ГПК мотиви от ЧСИ Соня Димитрова се изразява становище за неоснователност на подадената жалба. Сочи се, че съгласно чл. 10 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за образуване на изпълнително дело адвокатското възнаграждение е 200 лв. Тъй като с молбата си за образуване адв. С.а е посочила какви действия желае да бъдат извършени от съдебния изпълнител за удовлетворяване вземането на взискателя, следва да се приложни чл. 10, т. 2 от Наредбата. При материалният интерес по делото от 1930.00 лв. дължимото минимално адвокатско възнаграждение е 200 + 182,55 лева или общо 382,55 лева. В случая, адв. С.а е получила 370.00 лв., т.е. под минималния размер, поради отказът да бъде намален адвокатския хонорар е законосъобразен и следва да бъде потвърден. Неоснователно е твърдението, че не е следвало да се 2 начислява адвокатски хонорар,тъй като по делото има извършени изпълнителни действия.

Смолянският окръжен съд, като взе предвид изложеното в жалбата, писмените възражения на взискателя и мотивите на ЧСИ счита, че жалбата е подадена в срок, от надлежна странадлъжник в изпълнителното производство, срещу подлежащ на обжалване акт по реда на чл.435,ал.2,т.7 от ГПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Изпълнително дело № 7/2022г. по описа на ЧСИ Соня Димитрова с рег.№ 917 и район на действие –ОС-Смолян е образувано по молба вх.№ 267/11.01.2022г.,подадена от КР. АНТ. С. чрез пълномощника му адв.Е. С.а въз основа на изпълнителен лист № 56/3012.2021г. срещу Община Ч. за сумата от 1560 лева, представляваща деловодни разноски по гр.д.№ 77/2021г. по описа на РСЧ., сумата от 66 лева първоначални такси и разноски за ЧСИ и 370 лева адвокатско възнаграждение или общо 1996 лева. Като изпълнителен способ в молбата за образуване на изпълнителното дело е посочен запор на банковата сметка на длъжника. Към молбата е приложено адвокатско пълномощно и договор за правна защита и съдействие № 014434/09.01.2022г., от който е видно, че между взискателя К.С. и адв.Е. С.а е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 370 лева, което е отбелязано, че е платено в брой. Представен е и списък на разноските, в който са отбелязани първоначална такса по ТТРЗЧСИ в размер на 66 лева и Адвокатсок възнаграждение в размер на 370 лева по чл.10,т.1 от Наредба 1/2004г. в размер на 200 лева и по чл.10,т.2 от Наредба 1/2004г. в размер на 170 лева.

С образуване на изпълнителното дело ЧСИ е изискал справка от ЦРОЗ към МП справка за вписани по партидана на длъжника особени залози. Изискал е и справка от НАП за задълженията на длъжника, както и справка за банковите сметки на длъжника. Със запорни съобщения от 17.01.2022г. е наложил запор върху банковите сметки на длъжника в Българо-американска кредитна банка АД и в Общинска банка АД.

На длъжника Община Ч. е връчена покана за доброволно изпълнение на 19.01.2022г. , в която е посочено, че дължимата сума е в размер на 2 277,28 лева от които 1560 лева присъдени разноски, 370 лева разноски по изпълнителното дело за адвокатски хонорар и 347,28 лева такси по ТТРЗЧСИ, от които по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 209,28 лева с ДДС.

С платежно нареждане от 13.01.2022г. длъжникът е превел на взискателя сумата от 3717,22 лева от които 2000 лева главнице по гр.д.№ 77/2021г., 1560 лева разноски и 157, 22 лева лихва. Посоченото платежно нареждане е изпратено на ЧСИ на 20.01.2022г.

С молба вх.№ 658/20.01.2022г. длъжникът е поискал от ЧСИ да прекрати производството по изп.д.№ 7/2022г. на основание чл.433,ал.1,т.1 от ГПК, тъй като не е дал повод за образуване на делото и да отмени поканата за доброволно изпълнение ,като разноските по делото да останат в тежест на взискателя.

С Постановление от 24.01.2022г. ЧСИ е отказал да прекрати производството по изп.д.

№7/2022г , ппосочил е че връчването ная покана за доброволно изпълнение не представлява изпълнително действие, поради което е отказал да я отмени, както и е отказал да възложи разноските по делото на взискателя.

С жалба вх.№ 00841/27.01.2022г. длъжникът Община Ч. е обжалвал посоченото постановление от 24.01.2022г. като е поддържал оплаквания и за прекомерност на адвокатското възнаграждение. С Решение № 28/07.02.2022г. по в.гр.д.№ 27/2022г. по описа на СмОС е потвърден отказът на ЧСИ да прекрати производството по делото и да възложи в тежест на 3 взискателя разноските по него, а в частта му относно оплакването за прекомерност на таксите и разноските за адвокатско възнаграждение делото е върнато на ЧСИ за произнасяне.

С обжалваното Постановление от 09.02.2022г. ЧСИ е отказал да намали адвокатското възнаграждение в размер на 370 лева,като е приел, че е съобразен с минималните размери на адвокатските възнаграждения, посочени в Наредба № 1/09.07.2004г.

При така установеното от фактическа страна възизвният съд счита, че жалбата е неоснователна.

Изпълнителното дело е образувано на 11.01.2022г., а длъжникът с платежно нареждане от 13.01.2022г. е превел директно на взискателя дължимата по изпълнителния лист сума, с което е станал причина за завеждане на делото, тъй като плащането е направено след образуване на изпълнителното дело, а не преди, както неоснователно се твърди в жалбата. С молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е посочил и изпълнителния способ-запор на банкови сметки на длъжника, каквито същински изпълнителни действия са предприети от ЧСИ с налагането на запори върху банкови сметки на длъжника в „Българо-американска кредитна банка“ АД и в „Общинска банка“ АД. Длъжникът е уведомил ЧСИ, че е извършил плащане на 20.01.2022г. след налагането на запорите на 17.01.2022г. Следователно правилно ЧСИ е отказал да намали адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателя, тъй като същото не надвишава размерите, посочени в Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно чл.10,т.1 от Наредбата дължимото адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнително дело е 200 лева, а съгласно чл.10,т.2 от същата Наредба за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 1000 лева дължимото възнаграждение е 200 лева, а за вземания над 1000 лева-1/2 от съответното възнаграждение по чл.7,ал.2,т.2-7. В случая претендираната за събиране сума по изпълнителния лист е 1560 лева ,поради което дължимата за нея сума за процесуално представителство по чл.10,т.2 от Наредбата е 170 лева плюс 200 лева за образуване на изпълнителното дело или общо 370 лева, каквато сума е претендирал взискателя за адвокатско възнаграждение и е призната от ЧСИ за събиране.