Решение № 2680 от 06.10.2026, Административен съд - Русе
- Съд
- Административен съд - Русе
- Дело
- Административно дело 504/2026
- Вид
- Решение № 2680
- Подписан
- 06.10.2026
- В сила
- 06.10.2026
- Състав
- Ивайло Йосифов
Цитирани разпоредби
- чл.143, ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 145 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл.172, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59, ал. 2, т. 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.5, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.179, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 157 · Закон за движението по пътищата
- чл. 157, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл.157, ал.4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 162, ал. 7 · Закон за движението по пътищата
- чл.171, т.4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 172, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл.172, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл.183, ал.4, т.7 · Закон за движението по пътищата
- чл. 186, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл.37, ал.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 15, ал. 1 · Закон за нормативните актове
- чл. 15, ал. 3 · Закон за нормативните актове
- чл.24, изр.първо · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 2680
Русе, 06.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Русе - I състав, в съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:
СЪДИЯ:
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
При секретар НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия ИВАЙЛО ЙОСИФОВ административно дело № 20267200700504 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК вр. чл.172, ал. 5 от ЗДвП.
Образувано е по жалба на С. М. С. от [населено място], чрез процесуалния му представител, против заповед № 26-1085-000152/02.06.2026 г., издадена от началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе за прилагане спрямо жалбоподателя на принудителна административна мярка по чл.171, т.4 от ЗДвП „Изземване на свидетелство за управление на водач на МПС, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП“.
В жалбата се твърди, че административният орган не е установил по несъмнен начин изчерпването на всички контролни точки и настъпването на последицата по чл. 157, ал. 4 ЗДвП, че заповедта не съдържа достатъчно конкретни фактически основания и индивидуализирана преценка относно отделните санкционни актове и отнетите въз основа на тях точки, както и че не е доказана компетентността на издателя ѝ. Наведени са и възражения за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и за несъответствие на мярката с целта на закона, както и твърдение, че заповедта е антидатирана.
В съдебно заседание жалбоподателят конкретизира основното си материалноправно възражение, като сочи, че 10 контролни точки по фиш № GT18756857/07.02.2026 г., влязъл в сила на 17.02.2026 г., са отчетени като отнети без съществуващо към този момент нормативно основание, тъй като фишът по чл. 186, ал. 1 ЗДвП е изрично включен в Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. като основание за отнемане на контролни точки едва от 24.02.2026 г. Поддържа, че последващото изменение на наредбата не може да придаде обратно действие на тази неблагоприятна последица. Твърди още, че справката-картон на водача има само вторичен, регистърен характер и не е достатъчна сама по себе си да установи законосъобразното отнемане на всички точки, като доказателствената тежест за това е на административния орган. Според жалбоподателя след изключване на спорните 10 точки не е доказано настъпването на предпоставката по чл. 157, ал. 4 ЗДвП, а оттам и на основанието за прилагане на мярката по чл.171, т. 4 ЗДвП. Иска се отмяната на оспорената заповед като незаконосъобразна. Претендира присъждането на направените деловодни разноски, изразяващи се в заплатената държавна такса за образуването на производството, за които представя списък.
Ответникът – началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна. Сочи, че материалноправните предпоставки за прилагане на ПАМ са били налице като административната преписка съдържа не само справка-картон на водача, но и самите санкционни актове – наказателни постановления и фишове, с отбелязвания за влизането им в сила и за отнетите въз основа на тях контролни точки. Поддържа, че от доказателствата по преписката се установява посоченото в мотивите на оспорения акт последователно отнемане на общо 40 контролни точки, поради което към момента на издаване на заповедта всички притежавани от жалбоподателя точки са били изчерпани. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, приема за установено следното:
Видно от отбелязването върху оспорената заповед за прилагане на ПАМ, препис от нея е връчен на жалбоподателя на 10.06.2026 г. Жалбата е подадена по пощата на 24.06.2026 г., видно от поставеното върху плика пощенско клеймо, доставена е на административния орган на 25.06.2026 г. като е регистрирана с вх.№ 108500-13866/29.06.2026 г. по описа на ОД на МВР – Русе. Следва да се приеме, че жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирана страна - адресата на акта, който е неблагоприятно засегнат от него, при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя се явява неоснователна.
Заповедта за прилагане на ПАМ е издадена от материално и териториално компетентен орган, на когото правомощията за това са делегирани по надлежния ред и при предвидена в закона — чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, възможност за това.
С т.2 от заповед № 336з-5066/22.12.2023 г. на директора на ОД на МВР – Русе началникът на група „Административнонаказателна дейност, отчет и анализ на ПТП, и водачи“ в сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР - Русе е оправомощен да прилага с мотивирана заповед принудителни административни мерки по ЗДвП. Видно от удостоверение с рег.№ 336р-40667/21.12.2023 г., издадено от директора на ОД на МВР – Русе, считано от 14.12.2022 г. и към датата на издаване на удостоверението тази длъжност се заема от издателя на оспорения административен акт – старши инспектор С. Й.. Административният акт е издаден от началник група в сектор „Пътна полиция“ по местоотчет - по постоянния адрес на жалбоподателя.
Оспорената заповед е в необходимата писмена форма. Същата съдържа изискуемите съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК реквизити като в мотивите ѝ са изложени правните и фактически основания за нейното издаване.
Противно на поддържаното в жалбата, в оспорения акт се съдържа описание на фактическите предпоставки за издаване на акта като са посочени датите на влизане в сила на отделните наказателни постановления и фишове, въз основа на които административният орган е счел, че са отнети всички контролни точки на жалбоподателя. Посочено е, че с наказателно постановление № 24-0247-000076/27.03.2024 г., влязло в сила на 14.05.2024 г.; с наказателно постановление № 24-1085-003909, влязло в сила на 01.04.2025 г. са му отнети 10 контролни точки; с фиш № GT 18756857, влязъл в сила на 17.02.2026 г., са му отнети 10 контролни точки и с фиш № GT 19176955, влязъл в сила на 16.04.2026 г., също са му отнети 10 контролни точки. В заповедта за прилагане на ПАМ е посочено, че от справката-картон на водача от 02.06.2026 г. е видно, че с това са изчерпани всичките контролни точки от първоначалния максимален размер (39 т.). Като правно основание за прилагане на мярката е посочена разпоредбата на чл.171, т.4 от ЗДвП.
Съдът не констатира в производството по издаването на административния акт да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По-конкретно по делото липсват каквито и да било данни за твърдяното в жалбата антидатиране на оспорения административен акт, който като официален документ се ползва с материална доказателствена сила и по отношение на датата на своето издаване – арг. чл.179, ал.1 от ГПК вр. чл.144 от АПК.
Оспорената заповед е издадена и при правилно приложение на материалния закон.
С чл. 157 ЗДвП е установена система за отчет на нарушенията по ЗДвП чрез контролни точки, чийто максимален размер, условията и редът за тяхното отнемане и възстановяване, както и нарушенията, при извършването на които се отнемат точки, са конкретизирани в Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. При първоначалното придобиване на правоспособност водачът получава определен брой контролни точки, а последващото им намаляване отразява извършените от него нарушения и тяхната тежест. В този смисъл отнемането на контролните точки не представлява самостоятелно административно наказание, а нормативно уреден способ за текущ отчет на поведението на водача. Чрез него законодателят преследва не само регистриране на отделните нарушения според тяхната тежест, а и превантивна цел – да се проследи натрупването на нарушения във времето и да се установи моментът, в който поведението на водача разкрива такава степен на несъобразяване с правилата за движение по пътищата, че законът свързва с нея загубване на придобитата правоспособност.
Тази последица настъпва по силата на чл. 157, ал. 4 ЗДвП при отнемане на всички контролни точки, като от този момент за водача възниква задължение да върне свидетелството си за управление на МПС, тъй като последното занапред е загубило удостоверителната си функция – да удостоверява именно притежаването на такава правоспособност. Принудителната административна мярка по чл. 171, т. 4 ЗДвП няма конститутивен ефект нито по отношение на самото отнемане на точките, нито по отношение на свързаната с това загуба на правоспособност, а служи за принудително осъществяване на вече възникналото по силата на закона задължение чрез изземване на свидетелството, когато то не е върнато доброволно. Именно поради това при съдебния контрол върху такава мярка подлежи на проверка дали предхождащото я отнемане на всички контролни точки е настъпило на валидно правно основание и при спазване на законоустановения ред.
В конкретния случай, видно от справката картон на водача, на 23.07.2011 г. на жалбоподателя С. С. са му били възстановени контролните точки като към този момент той е имал пълен брой 39 контролни точки. На 13.02.2019 г., с наказателно постановление № 19-1882-000013/10.01.2019 г., му били отнети 6 контролни точки, които на 15.02.2021 г. му били служебно възстановени, т.е. към последната дата жалбоподателят отново е имал пълен брой 39 контролни точки.
На 14.05.2024 г., с наказателно постановление № 24-0247-000076/27.03.2024 г., му били отнети 10 контролни точки.
На 01.04.2025 г., с наказателно постановление № 24-1085-003909/03.01.2025 г., му били отнети 10 контролни точки.
На 17.02.2026 г., с фиш № GT 18756857/07.02.2026 г., му били отнети 10 контролни точки.
На 16.04.2026 г., с фиш № GT 19176955/08.04.2026 г., му били отнети 10 контролни точки.
Всички актове, с което са отнемани контролни точки, са представени към преписката със заверка за датата на влизането им в сила, което обстоятелство не се оспорва от жалбоподателя. При отнемането на 10 контролни точки с последния по време фиш № GT/19176955/08.04.2026 г. жалбоподателят вече е разполагал само с 9 точки, поради което, с оглед отнемането на всички притежавани от него контролни точки и съгласно чл.157, ал.4 от ЗДвП, той е загубил правоспособността си като водач като за него се е породило задължението да върне своето свидетелство за управление на МПС в съответната служба на МВР. Това задължение жалбоподателят изпълнил на 09.06.2026 г. като предал СУМПС [номер] с протокол за доброволно предаване от същата дата на полицейски служител от Първо РУ към ОД на МВР – Русе.
Така основният спорен между страните въпрос е дали към 17.02.2026 г., когато е влязъл в сила фиш № GT18756857/07.02.2026 г., посочен под т.3 в мотивите на оспорения административен акт, същият е могъл да бъде основание за отнемане на предвидените за установеното нарушение 10 контролни точки. Жалбоподателят поддържа, че такава възможност е възникнала едва на 24.02.2026 г., когато с изменение на Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. фишът по чл. 186, ал. 1 ЗДвП е изрично посочен, наред с наказателното постановление, като основание за отнемане на контролни точки.
Възражението е относимо към материалната законосъобразност на оспорената заповед. Принудителната административна мярка по чл. 171, т. 4 ЗДвП предполага възникнало и неизпълнено задължение по чл. 157, ал. 4 ЗДвП, а такова възниква, когато на водача са отнети всички контролни точки. Следователно съдът дължи проверка дали всяко от отнеманията, довели до изчерпването им, е настъпило на предвидено в закона основание.
Съдът намира възражението за неоснователно.
Отправна точка при разрешаването на спорния правен въпрос е изменението на чл. 186, ал. 1 ЗДвП, обнародвано в ДВ, бр. 64 от 05.08.2025 г. и влязло в сила на 07.09.2025 г. С § 91, т. 1 от ЗИД на ЗДвП от първото изречение на разпоредбата са заличени думите „или отнемане на контролни точки“, с което е премахната съществувалата дотогава забрана глоба с фиш да бъде налагана за нарушение, за което се предвижда отнемане на контролни точки. Със същото изменение в задължителното съдържание на фиша изрично е включен и „броят контролни точки, които се отнемат“.
Разпечатката съдържа 33 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a06c4b33-456f-4672-8e02-0ae563d434c9