Решение № 102 от 24.03.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. ****, 24.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ****, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камен Г. Гатев при участието на секретаря Росица Караджова като разгледа докладваното от Камен Г. Гатев Административно наказателно дело № 20245220201721 по описа за 2024 година взе предвид следното:

С жалбата си срещу Наказателно постановление №ИК-40 #9 /11.11.2024г. на Горица Грънчарова – Кожарева, изпълняващ правомощията на председател на Сметната палата на Република България съгласно Заповед №154/08.04.2024г. на председателя на Сметна палата, жалбоподателят Г. Д. К., ЕГН

********** от гр.*************** твърди,че обжалваното постановление е издадено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила,като излага конкретни доводи. Сочи доказателства и претендира разноски.

Наказващият орган оспорва жалбата като неоснователна. Сочи доказателства и претендира разноски.

Районният съд, като се запозна с оплакванията, изложени в жалбата и след като прецени събраните по делото доказателства, по отделно и в съвкупност, от фактическа страна прие за установено следното:

На жалбоподателя Г. Д. К. е съставен от актосъставителя Т. И. ,одитор, ОДСО, оправомощена със Заповед №160/11.04.2024г. на председателя на Сметна палата АУАН №ИК 940/14.06.2024г. и съответно е издадено обжалваното постановление за това, че в качеството му на лице, отговорно за приходите, разходите и счетоводната отчетност по чл. 164, ал. 2 от Изборния 1 кодекс (ИК) на местна коалиция (МК) „****“, регистрирана с Решение № 70МИ/17.09.2023 г. на Общинска избирателна комисия (ОИК) **** за участие в изборите за кмет на кметства в община **** на 29.10.2023 г., на 27.10.2023 г. в гр. ****, по време на предизборната кампания на МК „****“, за участие в изборите за общински съветници и кметове, проведени на 29 октомври 2023 г., е извършен разход в размер на 3600 лв. (три хиляди и шестстотин лева), чрез плащане в брой, за рекламни материали, в полза на МК „****“, за което е издадена фактура № ************ от доставчика „*****“ ЕООД, гр. ****, ЕИК *******, с приложен фискален бон към нея от 27.10.2023 г. Средствата са заплатени в брой, а не по банков път, в нарушение на чл. 170, ал. 1 от ИК.

С решение № 70-МИ от 17.09.2023 г. на ОИК ****, местната коалиция „****“, е регистрирана за участие в изборите за кмет на кметства в община ****, проведени на 29 октомври 2023 г. Г. Д. К. е определен за лице по чл.

164, ал. 2 от ИК, което да отговаря за приходите, разходите и счетоводната отчетност, свързани с предизборната кампания на МК „****“, а ПП „ВМРОБНД“ е определена за партията, която да отговаря за приходите, разходите и счетоводната отчетност по чл. 164, ал. 2 от ИК на МК „****“.

На 27.10.2023 г. в гр. **** е извършен разход по фактура № ************ в размер на 3600 (три хиляди и шестстотин) лв., издадена от доставчика „*****“ ЕООД, гр. ****, с ЕИК *******, за услугата: рекламни материали, във връзка с предизборната кампания на местната коалиция.

Фактурата е издадена в полза на МК „****“, а като получател е вписана ПП „ВМРО-БНД“ - партията, определена да отговаря за приходите, разходите и счетоводната отчетност по чл. 164, ал. 2 от ИК на МК „****“. Към фактурата е приложен фискален бон от 27.10.2023 г„ като сумата е заплатена в брой, а не по банков път.

Тази фактическа обстановка е установена от наказващия орган и се възприе и от Съда , въз основа показанията на свидетеля Т. И. ,които кореспондират с относимите писмени доказателствени средства - Решение № 70-МИ/17.09.2023 г. на Общинска избирателна комисия (ОИК) **** за участие в изборите за кмет на кметства в община **** на 29.10.2023 г;

Констативен протокол от 21.03.2024г. за резултати от проверка на извършените разходи от МК „****“, подписан включително от жалбоподателя К.; фактура № ************ от доставчика „*****“ ЕООД, гр. ****, ЕИК 2

*******, с приложен фискален бон към нея от 27.10.2023 г. ;Споразумение за създаване на местна коалиция за участие в изборите за общински съветници и кметове на 29 октомври 2023 г. Следва да се отбележи, че установената от наказващия орган и възприета от Съда фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателя.

От правна страна наказващият орган е посочил, че съгласно чл. 170, ал. 1 от ИК, финансирането на приходите и разходите, свързани с предизборната кампания, над 1000 лв., се извършва по банков път,като с описаното по-горе деяние на 27.10.2023 г. е извършено нарушение на чл. 170, ал. 1 от ИК.

Съгласно разпоредбата на чл. 476 от ИК, при нарушение на изискването на чл.

170, ал. 1, на лицето по чл. 164 от ИК се налага глоба в размер от 3000 лв. до 15 000 лв.

Нарушението е установено на 21.03.2024 г., при извършване на одит, възложен със Заповед № ОД-06-01-014 от 08.12.2023 г. на заместникпредседателя на Сметната палата, за съответствие на декларираните приходи и извършените разходи във връзка с предизборната кампания на участниците в изборите за общински съветници и кметове, проведени през 2023 г.Обсъдено е постъпило възражение от нарушителя вх.№ №ИК-40#2 / 21.06.2024г., включително липсата на основание за приложение на чл.28 ЗАНН и нарушение принципа на пропорционалност.

Наложено е на жалбоподателя Г. К. наказание „глоба“ в размер на 3000лв. , на основание чл.497ал.2 ,чл.476 във вр. с чл.170ал.1 ИК.

При възприетите фактически обстоятелства, от правна страна Съдът намира следното:

Производството е по реда на чл.59 и следв. от ЗАНН. Жалбата е процесуално допустима,тъй като е подадена от легитимирано лице в срока по чл.59ал.2 ЗАНН. По същество,като краен резултат Съдът счита жалбата за основателна, макар да намира за неоснователни повечето от доводите на жалбоподателя, които всъщност са правни, а не по фактите.

На първо място, Съдът не споделя аргументите на жалбоподателя в посока некомпетентност на Горица Грънчарова – Кожарева, изпълняваща правомощията на председател на Сметната палата на Република България съгласно Заповед №154/08.04.2024г. на председателя на Сметна палата, да издаде обжалваното постановление.

3

Тези аргументи могат да бъдат обобщени до твърдението, че към датата на издаване на Указ №222/27.08.2024г. на Президента на Република България, обстоятелствата по издаване на Заповед №154/08.04.2024г. са се „погасили“ , тъй като правомощията на служебния министър - председател, в лицето на Димитър Главчев, назначен за служебен министър –председател с Указ №101/ 09.04.2024г., са „изтекли“ ,като упражняването на правомощията по чл.497 ал.2 ИК е следвало да бъде извършено от титуляра или определен с нова заповед заместник.

Съдът намира горния извод за неправилен, като в този аспект споделя изляло съображенията на процесуалния представител на наказващия орган, изложени в представените „писмени бележки“ по делото.

Съгласно чл. 21, т. 3 от Закона на Сметната палата, председателят определя свой заместник при назначаването му за служебен министърпредседател по реда на чл. 99, ал. 5 от Конституцията на Република България.

А съгласно чл. 16, ал. 4 от ЗСмП, при назначаването за служебен министърпредседател, председателя на Сметната палата прекъсва пълномощията си само за периода, в който са назначени, като след освобождаването им продължават мандата, за който са избрани.

Съобразно Заповед № 154 /18.04.2024 г. Димитър Главчев, в качеството си на председател на Сметната палата, определя Горица Грънчарова Кожарева, заместник-председател на Сметната палата, за периода от назначаването му за служебен министър-председател по реда на чл. 99, ал. 5 от Конституцията на Р.България, до освобождаването му, да осъществява правомощията на председател на Сметната палата.

С Указ № 101 на Президента на Република България, на основание чл.

99, ал. 5 от Конституцията на Република България, председателят на Сметната палата г-н Димитър Главчев е назначен за служебен министър-председател, считано от 09.04.2024 г.

С Указ № 119 на Президента на Република България, на основание чл.

99, ал. 5 от Конституцията на Република България, служебния министърпредседател Димитър Главчев е назначен и за служебен министър на външните работи, считано от 22.04.2024 г.

С Указ № 220 на Президента на Република България, на основание чл.

99, ал. 5 от Конституцията на Република България, Димитър Главчев е 4 определен за кандидат за служебен министър-председател и му е възложено да предложи състав на служебно правителство, считано от 22.08.2024 г.

С Указ № 222 на Президента на Република България, на основание чл.

99, ал. 5 от Конституцията на Република България, председателят на Сметната палата г-н Димитър Главчев е назначен за служебен министър-председател, считано от 27.08.2024 г.

Едва с Решение от 16.01.2025 г. за избиране на Министерски съвет на Република България, обнародвано в ДВ, бр.5/17.01.2025 г., на основание чл.

84, т. 6 и чл. 108 от Конституцията на Република България е избрано редовно правителство, като в т. 2 от същото решение правомощията на служебното правителство, назначено с Указ № 222 на Президента на Р.България са прекратени, считано от 16.01.2025 г.

Следователно, в периода от 09.04.2024 г. до 16.01.2025 г, Димитър Главчев, в качеството му на служебен министър-председател е заемал тази длъжност, съответно през този период Горица Грънчарова - Кожарева е била оправомощена да е Председател на Сметната палата ,включително да изпълнява и функциите на административно-наказващ орган.Такъв извод според настоящия съдебен състав не е в противоречие с цитираното от жалбоподателя Решение №20/1992г. по к.д.№30/1992г. досежно характера на служебното правителство.

Все в този аспект, Съдът не споделя и довода на жалбоподателя, според който нормата на чл.497 ал.2 ИК предвижда изрична компетентност за издаване на наказателни постановления за нарушения по ИК само от председателя на Сметната палата, като възможността за делегиране на правомощията по реда на чл.67ал.2 ЗСмП е неприложима. В тази връзка жалбоподателят се аргументира с Тълкувателно решение №4/22.04.2004г. по адм.д№ТР-4/2002г на ОСС на ВАС, с което е прието, че не могат да бъдат делегирани правомощия ,които законът определя като изрична компетентност на съответния / административен/ орган.

В същото решение обаче е направено разграничение между понятията „делегиране на правомощия“ и „ упражняване на правомощия при заместване“. Заместването се извършва в случаите, когато лицето, титуляр на правомощия, е в обективна невъзможност да ги изпълнява. В тези случаи, предвид необходимостта от непрекъснато функциониране на

5 административния орган, по силата на изрична писмена заповед, отсъстващият титуляр нарежда заместването му от друго, подчинено нему лице. За определения период заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен обем, като върши това от името на замествания орган.

При това, жалбоподателят не държи сметка и за особения статут и правомощия на Сметната палата , като в тази насока Съдът намира за удачно да цитира част от съображенията , изложени в Решение №2/06.02.2024г. на КС по к.д.№8/2023г, макар и с предмет установяване противоконституционност на разпоредбата на чл.55ал.2 ЗСмП:

„ По отношение на статуса и правомощията на Сметната палата в практиката на Конституционния съд е прието, че тя е конституционно установен държавен орган, като съществуването й и начинът на нейното конституиране са уредени най-общо с разпоредбата на чл. 91, ал. 1 от Основния закон, според която Сметната палата се избира от Народното събрание като орган, който контролира изпълнението на държавния бюджет (Решение № 5/2011 г. по к. д. № 1/2011 г.). Функцията й на одитор на публичните финанси според съда предопределя нейната институционална значимост и необходимостта съществуването й да бъде предвидено на конституционно равнище. В същото време съдът подчертава, че значимостта й не е от порядъка на други конституционно установени държавни органи, които имат базисно значение за организацията на публичната власт, което "намира израз в пестеливото дефиниране на този орган в чл. 91, ал. 1 от Конституцията и препращането с ал. 2 на същия текст към уреждане на нейната организация, правомощия и ред за дейност със закон.