Решение № 16813 от 14.09.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16813 гр. София, 14.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело № 20231110151483 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от Р. Д. Д. срещу [институция] осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, вр. чл. 4 ЗОДОВ, вр. чл. 53 ЗЗД за заплащане на сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болка, емоционално и психическо страдание, стрес и безпокойство, породени от незаконосъобразно наказателно производство – образуване и водене на досъдебно производство и повдигане на обвинение в извършване на престъпление, за което ищецът е оправдан, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.07.2022 г. до окончателното изплащане на вземанията.

Ищецът Р. Д. твърди, че с постановление от 16.12.2013 г., връчено му на 17.12.2013 г., бил привлечен в качеството на обвиняем по досъдебно производство № ЗМ ****/2013 г. по описа на 01 РУ при СДВР, пр. пр. № 46281/2013 г. по описа на Софийска районна [институция] с обвинение за извършено престъпление за времето от неустановена дата на месец юли 2013 г. до 11.11.2013 г. по чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, а с постановление от 16.04.2016 г. по същото досъдебно производство за извършено престъпление през периода 01.08.2013 г. – 19.11.2013 г., с идентична правна квалификация.

Посочва, че тези действия били предхождани от задържане на Д. за срок от 24 часа в сградата на 01 РУ при СДВР, по силата на заповед за задържане на лице от 11.12.2013 г., издадена на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 и т. 5 ЗМВР. В исковата молба се излага, че на 13.05.2016 г. било образувано НОХД № 8564/2016 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 130-ти състав по внесен срещу него обвинителен акт от Софийска районна [институция] във връзка с твърденията за извършено престъпление по чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК. Поддържа се, че с присъда № 223314 от 19.09.2017 г., постановена по делото и влязла в законна сила на 13.07.2022 г. Р. Д. е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение за това, че на различни неустановени дати в периода от 01.08.2013 г. до 10.12.2013 г. в град София, в условията на продължавано престъпление с две деяния, които осъществяват поотделно състава на едно и също 1 престъпление, в съучастие като съизвършител с още едно лице, е отнел чужди движими вещи на обща стойност от 15 774,60 лева, от владението на две физически лица, без тяхното съгласие и с намерението противозаконно да ги присвои, като е оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК.

Излага, че първоинстанционната присъда е обжалвана от другия подсъдим, в резултат от което и за нейната проверка е образувано ВНОХД № 5127/2018 г. по описа на Софийски градски съд, Наказателно отделение, VI въззивен състав, приключило с постановяване на определение от 27.06.2022 г., поради което е влязла в сила на 13.07.2022 г. Р. Д. твърди, че в резултат от незаконосъобразно образуваното и водено срещу него наказателно производство, продължило общо 8 години, 7 месеца 2 дни, същият е претърпял неимуществени вреди – непрекъснат стрес, безспокойство, болка, емоционално и психическо страдание. Чувствал несигурност за бъдещето си и изпитвал срам за обвинението в извършване на престъпление. Посочва, че до момента на образуване на досъдебното производство и извършеното в тази връзка задържане, същият не е имал противообществени прояви. Д. силно ограничил социалните си контакти, дори с найблизките си хора и приятели, имал нарушения на съня. Наложило се често да сменя работните си места, тъй като се налагало многократно да отсъства от работа, за да се явява пред органите на досъдебното производство и пред съда и по този начин не могъл да изпълнява поставените служебни задачи, което обстоятелство увеличило безпокойствието му. Д. излага, че всички тези вреди са пряк резултат от привличането му като обвиняем и воденото срещу него незаконосъобразно наказателно производство. Намира, че справедливото обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди възлиза на сумата от 20 000 лева. С тези съображения ищецът отправя искане за присъждане на тази сума, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 13.07.2022 г. (датата на влизане в сила на оправдателната присъда) до окончателното плащане. Претендира присъждане на разноски.

С депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответната страна [институция], чрез прокурор от Софийска районна [институция], оспорва предявеният иск по основание и размер. Посочва, че в случая се касае за наказателно производство, протекло в рамките на две фази – досъдебна и съдебна, като продължителността на последната от около 6 години не обуславя отговорността на [институция]. Предвид това и доколкото претенцията на ищеца е за забавено правосъдие, то искът е неправилно предявен единствено срещу [институция]. Оспорва описаните в исковата молба неимуществени вреди да са пряка – типична и необходима и непосредствена – настъпили по време и място, следващо противоправния резултат от незаконното обвинение и само от действия на органите на [институция]. В тази връзка оспорва ответната страна да отговаря и за соченото задържане на ищеца за срок от 24 часа, тъй като същото е вследствие от действия на полицейски органи по ЗМВР. В отговора ответникът навежда доводи за липсата на доказателства за извършени от органи на [институция] действия спрямо Д. извън правнорегламентираните.

Оспорва се ищецът да е претърпял неимуществени вреди и това да е резултат от процесното обвинение, тъй като през същия този период спрямо него е водено и друго производство по НОХД № 18088/2017 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 11-ти състав, приключило със споразумение, в сила от 23.03.2018 г., с което ищецът е признат за виновен и осъден за извършено престъпление по чл. 194, ал. 1 НК и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3 месеца, чието изтърпяване е отложено за срок от 3 години. В същия този времеви период Д. вече е бил и осъждан. Оспорва се вследствие от процесното обвинение да е влошено здравословното състояние на ищеца. С отговора ответната страна възразява срещу претендирания размер на обезщетение, намирайки същия за прекомерно завишен. Счита, че от значение при определянето му е обстоятелството, че досъдебната фаза на наказателния процес е проведена в разумен срок от 12 месеца, както и, че сама по себе си оправдателната присъда също дава морално обезщетяване на ищеца и до 2 известна степен го компенсира. Оспорва се искането за присъждане и на законна лихва върху търсеното обезщетение. С тези доводи ответната страна отправя искане за отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан, алтернативно за присъждане на обезщетение в понисък размер от претендирания.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск по чл. 2, ал. 1, т. 3, вр. чл. 4 ЗОДОВ, вр. чл. 53 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди вследствие от незаконосъобразно обвинение в извършване на престъпление.

Възникването в полза на ищеца на процесното вземане за обезщетение е обусловено от установяване при условията на пълно и главно доказване, кумулативното наличие на следните предпоставки: 1). спрямо него да е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление от общ характер – съгласно смисъла на „повдигане на обвинение“ в специалния закон; 2). същият да е бил оправдан по повдигнатото обвинение с влязла в сила оправдателна присъда; 3). да е претърпял описаните в исковата молба неимуществени вреди;

4). между незаконното действие на правозащитните органи и неблагоприятните последици /вредите/ да е налице пряка причинно – следствена връзка; 5). размерът на вредите.

При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да установи наличието на някоя от предпоставките по чл. 5 ЗОДОВ за изключване или намаляване на отговорността му.

Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, [институция] или съда при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. Обезщетението обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице – арг. чл. 4 ЗОДОВ.

Изложеното обуславя извода, че отговорността на държавата по реда на ЗОДОВ е обективна и безвиновна, основана на принципите на деликтната отговорност по чл. 49 ЗЗД, но реализираща се по специалния ред, установен в разпоредбите на ЗОДОВ.

Между страните не се спори, че с влязла в сила присъда, постановена по НОХД № 8564/2016 г. по описа на СРС, НО, 130-ти състав ищецът Р. Д. Д. е признат за невиновен и е оправдан по обвинение за извършено престъпление по чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл.

20, ал. 2, вр. ал. 1 НК, повдигнато пред съда от Софийска районна [институция] във връзка с образувано и водено досъдебно производство № ЗМ ****/2013 г. по описа на 01 РУ при СДВР, пр. пр. № 46281/2013 г. по описа на СРП, което обстоятелство на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване.

Същевременно, събраните по делото писмени доказателства, както и материалите, съдържащи се в приложените към настоящото дело ДП № ЗМ ****/2013 г. по описа на 01 РУП при СДВР, пр. пр. № 46281/2013 г. по описа на Софийска районна [институция] и НОХД № 8564/2016 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 130-ти състав, безспорно установяват, че на 11.12.2013 г. на основание чл. 212, ал. 2 НПК срещу две лица, едното от които ищецът по делото Р. Д. Д., е образувано досъдебно производство № ЗМ ****/2013 г. по описа на 01 РУП при СДВР за това, че за времето от неустановена дата на месец юли 2013 г. до 08.12.2013 г. от жилище, находящо се в [адрес] в съучастие като съизвършители и в условията на продължавано престъпление отнели чужди движими вещи – флекс, бормашина, дигитална рамка с флашки, ютия, вентилатор, кама, чифт златни обици, два броя пръстени с рубинени камъчета, бинокъл, мобилен телефон „Н.“, тонколони, аудио слушалки масажор, самобръсначка, тонколони, слушалки, електрическа печка, бутилка 3 уиски, скейтборд, петдесет лева на монети, портфейл с паричната сума от 200 лева от владението на В.С.Х., без нейно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвоят, и за това, че за времето от неустановена дата на месец юли 2013 г. до 11.12.2013г. отнели чужди движими вещи – четири броя книги с кожени корици, издание на М.-Б. П., седем броя часовници, класьор с банкноти, метална касетка с монети, юбилейни монети, кортик, собственост на З.А.П., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят – престъпление по чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК. Изяснява се, че със Заповед за задържане на лице от 11.12.2013 г., издадена от полицейски орган при 01 РУ „Полиция“ към СДВР, ищецът Р. Д. Д. е задържан на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 и т. 5 ЗМВР за срок до 24 часа, при следните вписани фактически основания за това – по досъдебно производство ЗМ ****/2013 г. по описа на 01 РУП при СДВР – кражба на вещи от жилище.

Д. бил освободен на следващия ден – 12.12.2013 г., обстоятелство, удостоверено в Заповедта.

Установява се, че с Постановление от 16.12.2013 г. на разследващ полицай при 01 РУ „Полиция“ при СДВР Р. Д. е привлечен като обвиняем в извършване на престъпление от общ характер – за това, че за времето от неустановена дата през месец юли 2013 г. до 11.12.2013 г. в град София, в условията на продължавано престъпление с две деяния, които осъществяват поотделно състава на едно и също престъпление, отнел чужди движими вещи от владението на различни граждани, без съгласието им с намерение противозаконно да ги присвои, които деяния са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите – престъпление по чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК. С постановлението спрямо обвиняемия е взета мярка за неотклонение „подписка“. В хода на досъдебното производство на 17.12.2023 г. лицето е разпитано в качеството на обвиняем. С постановление от 09.09.2014 г. на разследващия полицай на основание чл. 218, ал. 2 НПК, по изложени в същото съображения, е постановено ищецът, като обвиняем по ДП, да бъде обявен за ОДИ с мярка „принудително довеждане“.