Решение № 229 от 04.11.2024, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 229 гр. Смолян, 04.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Недялка М. Кокудева като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско дело № 20245400500387 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С Решение № 146/09.05.2024г., поправено с Решение №

193/06.06.2024 г., по гр. д. № 858/2023 г. Смолянски районен съд е прогласил за нищожен на основание чл. 26 ал. 1 предл. 1 и 3 от ЗЗД, във вр. с чл. 22, във вр. с чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК по иска, предявен от Н. Н. В. срещу „Н.“ ООД, Договор за потребителски кредит № *****0058 от 22.08.2022 г.

Със същото решение са отхвърлени като неоснователни и недоказани насрещните искове с правна основание чл. 79 ал. 1 и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, предявени от „Н.“ ООД срещу Н. Н. В., за сумата от 88 лева, представляваща неплатена главница по договор за потребителски кредит № *****0058 от 22.08.2022 г. и за сумата от 7, 27 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода 24.02.2023 г. – 24.10.2023 г.; ответникът е осъден да заплати ДТ в размер на 50 лева, както и да заплати на основание чл.

38 ал. 1 т. 2 от ЗА на адвокат М.О. адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.

Това решение се обжалва пред Смолянски окръжен съд от ответникът „Н.“ ООД, чрез младши юрисконсулт Д.Д., с твърдения за допуснати процесуални нарушения от районния съд.

Твърди се във въззивната жалба, че докладът по делото по чл. 146 1 от ГПК на районния съд е неточен, тъй като в него е посочено, че ищецът претендира договорът за кредит да бъде обявен за недействителен поради невключване на размера на неустойката в ГПР, въпреки че ищецът е претендирал нищожност поради невключване възнаграждението за дружеството гарант; указано е в доклада, че ищецът следва да докаже, че процесната клауза за „банкова гаранция“ е нищожна, въпреки че нито една от страните не твърди да е предоставяна банкова гаранция.

Твърди се, че от заключението на СИЕ се установява, че по договора за кредит не е начислявана, съответно заплащана неустойка; не се превеждани суми и за дружеството „К.Г.“ ООД, тъй като процесният кредит не е бил обезпечен посредством предоставянето както на банкова гаранция, така и на гаранция от финансова институция /в частност „К.Г. БГ“ ООД.

Твърди се, че поради непълен и неточен доклад на районния съд, при направено оплакване за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия, които са пропуснали да извършат в първата инстанция – т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

С въззивната жалба се прави искане да бъде отменено обжалваното решение, като се постанови решение, с което исковата претенция да бъде отхвърлена и се уважи изцяло предявения насрещен иск, претендират се разноски.

В срок е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ищецът Н. Н. В., чрез пълномощник адв. М.О., с който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и се прави искане да бъде потвърдено обжалваното решение като законосъобразно и обосновано.

В отговора се изразява становище, че в срок пред районния съд ответникът не е оспорил доклада по делото по сочените в жалбата аргументи.

Твърди се, че в доклада по делото правилно са посочени наведените от страните фактически твърдения, правното основание на предявените искове и правилно е разпределена доказателствената тежест.

Развиват се доводи относно нищожността на клаузите на чл. 4 ал. 3 и чл. 6 от договора.

Твърди се, че предвид така наведените твърдения РС Смолян правилно е извършил преценка на всички клаузи на процесния договор, в резултат на което е достигнал до правилния извод за недействителност на договора за кредит.

Сочи се в отговора, че с въззивната жалба не се правят доказателствени искания, с които жалбоподателят да има възможност да допълни твърденията си или да ангажира доказателства, които биха променили крайния извод на съда, дори да се приеме, че докладът е бил непълен или неточен.

2

Твърди се, че не са налице пороци както при установяване на фактическата обстановка, така и при формиране на правните изводи, поради което се иска да бъде потвърдено обжалваното решение като правилно и законосъобразно, ведно със законните последици.

В съдебно заседание жалбоподателят не изпраща представител. С писмена молба пълномощникът мл. юрисконсулт Д.Д. поддържа въззивната жалба и претендира за разноски.

За въззиваемия пълномощникът му адв. М.О. оспорва въззивната жалба и излага подробни доводи в писмена защита.

Смолянски окръжен съд намира въззивната жалба за процесуално допустима като депозирана в законно установения срок от надлежна страна, ДТ е внесена, а по същество съобрази:

С исковата молба се оспорва договор за потребителски кредит № *****0058 от 22.08.2022 г.

Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба за допуснати нарушения от районния съд при изготвяне доклада по чл. 146 от ГПК. Предвид изложеното в исковата молба правилно районният съд е приел, че се оспорват както клаузите за предоставяне на гаранция, така и тези за неустойка при непредставяне на гаранция, като в исковата молба са изложени твърдения за свързаността на тези клаузи и последвалото нарушение разпоредбите на чл. 11 т. 9, 10 и чл. 19 ал. 1 и ал. 4 от ЗПК. На ищеца са дадени указания за установяване на именно тези твърдения, а на ответника да докаже какъв е дължимия остатък по кредита, както и възражения в отговора на исковата молба, респективно настъпването на други правоизключващи, правоунищожаващи, правопогасяващи или правоотлагащи правата на ищеца факти.

Следва да се допълни, че въпреки тези оплаквания за нарушения при изготвяне на доклада по делото, във въззивната жалба не се твърди жалбоподателят да е бил лишен от възможност да ангажира определени доказателства, искания за ангажиране на доказателства в тази връзка не се правят и пред въззивната инстанция.

Следва да се допълни, че не твърденията в исковата молба и указанията в доклада на съда са противоречиви, а такива са доводите във въззивната жалба. Видно от доклада по делото, съдът е указал ищецът да установи недействителност и на клаузата за банкова гаранция и на клаузата за неустойка. Предвид доводите в исковата молба и представения договор за гаранция, указанията на районния съд в доклада са правилни.

Съгласно клаузата на чл. 4 ал. 3 от договора за кредит в срок до края на следващия ден от сключване на договора, кредитополучателят е длъжен да предостави на кредитора гаранция по кредита съгласно реда и условията, предвидени в общите условия по договора; банковата гаранция или гаранцията, издадена от небанкова финансова институция, трябва да бъде за сума в размер на 558, 00 лева със срок на валидност до 24.02.2023 г.

3

Видно от доказателствата по делото и противно на твърденията във въззивната жалба, такъв договор е сключен – Договор за предоставяне на гаранция № **********/22.08.2022 г. между „К.Г. БГ“ ООД и кредитополучателя Н. Н. В., според който „К.Г. БГ“ ООД издава гаранция в полза на „Н.“ ООД за сума в размер на 558 лева за гарантиране изпълнение на паричните задължения именно по процесния договор за кредит - № *****0058 от 22.08.2022 г., срещу което наредителят /кредитополучателят/ дължи възнаграждение за издаване на гаранцията в размер на 67 лева на месец.

Поради това са голословни твърденията във въззивната жалба, че договорът за кредит не е бил обезпечен посредством предоставянето както на банкова гаранция, така и на гаранция от финансова институция /в частност „К.Г. БГ“ ООД/.

Следва също така да се посочи, че в отговора на исковата молба такова възражение не е направено.

Обстоятелството, че в погасителния план в договора за кредит възнаграждението за дружеството гарант не е включено в погасителната вноска /както е посочено в договора за гаранция/, както и в предоставените от кредитодателя справка за изготвяне на съдебно-икономоческата експертиза не се сочи с внесените за погасяване на кредита суми да са погасяват и задълженията по договора за гаранция, не дава основание да се приеме, че клаузата на чл. 4 ал. 3 от договора не се прилага. Не се установява преди завеждане на иска договорът по отношение на тази клауза да е променен, такова изявление кредитодателят не е направил и липсва и възражение в тази насока в отговора на исковата молба, поради което няма основание да се приеме, че извънпроцесуалното поведение на кредитодателя съответства на изявленията в процеса.

Районният съд е изложил подробни мотиви относно нищожността както на клаузата за гаранция, така и на клаузата за неустойка, водещи до неспазване на изискванията на разпоредбите на чл. 19 ал. 4 от ЗПК и чл. 11 ал.

1 т. 10 от ЗПК, поради което настоящата инстанция на основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на районния съд.

Предвид гореизложеното обжалваното решение като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено, а жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на основание чл. 38 ал. 2 от ЗА адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 300 лева.

Предвид гореизложеното Смолянски окръжен съд

4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 146/09.05.2024 г. по гр. д. №

858/2023 г. на Смолянски районен съд.

ОСЪЖДА „Н.“ ООД, ЕИК 201253421, гр. София, ПК 1797, район „И.“, ул. „Л.С.“ № 3, да заплати на адвокат М.О. – АК – Смолян, адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 300 /триста/ лева.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5