Решение № 301 от 09.08.2023, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 301 гр. Кюстендил, 08.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Елисавета Г. Деянчева при участието на секретаря Галина Г. Кирилова като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно гражданско дело № 20221500500709 по описа за 2022 година

Д. И. Ц. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Благоевград, ул. ***, чрез пълномощника адв. К. В., с адрес за призоваване: гр. Кочериново, пл. „3-ти март“ № 1 обжалва Решение № 479 от 27.10.2022 г., постановено от РС – Дупница по гр.д. № 122/2022 г. по описа на същия съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от него срещу Т. П. П., М. И. П., С. И. Г., И. Б. Г., и Е. Й. Г. иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, за признаване за установено по отношение на ответниците, че е собственик на основание изтекла в негова полза придобивна давност на 61/710 идеална част от урегулиран поземлен имот № XX-291 в квартал 30 по действащия регулационен план на с. Пороминово, общ. Кочериново, обл. Кюстендил, утвърден със Заповед за улична, дворищна регулация и кадастрален план № 1746/03.06.1987г. с урегулирана площ за целия парцел от 710.00 квадратни метра, при граници и съседи на парцела: улица с осеви точки 6 - 14, урегулиран поземлен имот № XIX-291, край на регулация и № XXI-293, ведно с построената в северозападната част на парцела масивна сграда със застроена площ от 35.00 квадратни метра, ползвана за селскостопански нужди.

Въззивникът обжалва първоинстанционното решение с доводи за неговата неправилност, като необосновано, постановено в противоречие с процесуалните правила и материалния закон. Твърди, че приетата от съда фактическа обстановка не съответства на събраните в процеса доказателства, а правните изводи на съда противоречат както на установеното от съда от фактическа страна, така и на гласни доказателства по делото. Възразява срещу мотивите на съда, с които е отхвърлил предявения главен иск за процесната сграда, в които съдът приел, че липсва един от елементите на владението, осъществявано от ищеца и баща му, а именно, че владението им не е било спокойно, доколкото според събраните свидетелски показания 1 от свидетелите на ответната страна, имало спорове между бащата на ищеца и праводателя на ответниците – И. П.. Сочи, че като основен аргумент за кредитиране на тези свидетелски показания и постановяване на решението си в тази насока, районният съд се е позовал на писмено доказателство, което било изрично изключено от доказателствата по делото – Решение № 1328/19.03.1993 г. на ПК – Кочериново.

Твърди, че съдът не е съобразил установеното в процеса, че такова решение ПК – Кочериново не е издавала, както и че никога не е имало преписка по издаването му и реституцията на имота, в който попадат процесните идеални части, доколкото видно от заключението на вещото лице и регулационен план на с. Пороминово, същият е бил в регулация от 1921 г. Възразява като противоречащ на житейската логика срещу извода на съда, че процесното място, върху което е изградена процесната сграда, било собственост на наследодателя на ответниците, тъй като счита, че е нелогично в такъв случай той да допусне изкореняването на лозовите насаждения и изграждане на масивна сграда в мястото и в продължение над 30 години да не се противопостави на това чрез каквито и да било фактически или правни действия, данни за каквото възпрепятстване на владението липсвали по делото. Допълва, че първоинстанционният съд не се произнесъл и не е обсъдил наведените от ищеца съображения за уважаване на главния иск, основаващи се на разпоредбата на пар. 6, ал. 2 и ал. 4 от ПРЗУТ във вр. с пар.8, ал. 1, изр.2 от ПРЗУТ /понастоящем пар. 8, ал. 2 ПРЗУТ/, което е довело до незаконосъобразно постановяване на обжалваното решение. Акцентира, че изготвената по делото СТЕ била изрично оспорена от негова страна, доколкото изводите в нея не отговаряли и не съответствали на графичната част на плана на с. Пороминово от 1927 г. Въззивникът излага становище, че свидетелите С. С. и К.Ш. нямат лични наблюдения и никога не са били присъствали на спорове между бащата на ищеца И. Ц. и праводателя на ответниците И. П.. Смята, че съдът не е съобразил обстоятелството, че твърденията на ищеца са, че процесната сграда е изградена от него и е негова собственост, тъй като я владее от изграждането й. Счита за неотносими към осъществяваното от него владение претенциите на И. П. спрямо баща му, като отделно сочи, че по делото липсват доказателства в кой период са твърдените спорове за процесната сграда между баща му и И. П., както и подчертава, че след датата на смъртта на И. П. по делото липсват данни за оспорване собствеността по отношение на сградата и прилежащата площ. Смята, че районният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила като не се произнесъл по искането на ищеца в първото о.с.з. за обявяване за недействително Решение № 1328/19.03.1993 г. от ПК – Кочериново. Навеждат се съображения за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради противоречието му с разпоредбите на чл. 116 ЗЗД и чл. 84 от ЗС.

Иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което предявените с поправената искова молба искове бъдат уважени изцяло. Алтернативно иска отмяна на обжалваното решение като недопустимо и връщане на делото за разглеждане от друг състав на ДнРС, доколкото първоинстанционният съд не се е прознесъл по предявения иск с правно основание чл. 537, ал. 2 от ГПК. Претендира съдебно- деловодните разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от насрещната страна.

Жалбата, като подадена в законоустановения срок, отговаря на изискванията на чл.259 и сл.от ГПК, депозирана е от лице, имащо право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

2

Първоинстанционното производство е образувано по предявен от Д. И., срещу Т.

П. П., М. И. П., С. И. Г., И. Б. Г. и Е. Й. Г. иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на основание изтекла в негова полза придобивна давност на 61/710 ид. част от УПИ № XX-291, в квартал 30 по действащия регулационен план на с. Пороминово, общ.

Кочериново, обл. Кюстендил, утвърден със Заповед за улична, дворищна регулация и кадастрален план № 1746/03.06.1987г. с урегулирана площ за целия парцел от 710.00 кв. м., при граници и съседи на парцела: улица с осеви точки 6 - 14, УПИ № XIX-291, край на регулация и № XXI-293, ведно с построената в северозападната част на парцела масивна сграда със застроена площ от 35.00 кв. м., ползвана за селскостопански нужди.

От фактическа страна е установено следното

От Нотариален акт за собственост на недвижим имот по ЗСПЗЗ № 8, том І, дело № 53/24.01.1994 г. се установява, че въз основа на Решение № 1328/19.03.1993г. на Поземлена комисия при Община Кочериново, С. Х. П. и И. М. П. са признати за собственици по наследство и давност на следните имоти: 1. Парцел ХІХ от имот планоснимачен номер 291 в квартал 30 по плана на с. Пороминово, с урегулирана площ от 690 кв.м., при съседи: улица, наследници на М. П. и С. Г. и 2. Парцел ХХ от имот с планоснимачен номер 291 в квартал 30 по плана на с. Пороминово, целият от 710 кв.м., при съседи: улица, край на регулацията, наследници на М. П. и И. Ш.. С Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 136, том ІІІ, рег. № 4184, дело № 512/16.09.2021 г.се удостоверява, че Т. П. П., М. И. П. и С. И. Г. (всички като законни наследници на И. М. П., починал на 25.07.2006 г.) и С. Х. П., са продали на И. Б. Г. следните недвижими имоти: А. УПИ № ХІХ-29, попадащ в квартал 30 по регулационния план на с. Пороминово, улична и дворищна регулации и кадастрален план, утвърдени със Заповед № 1746/03.06.1987г., с урегулирана площ от 690 кв.м и Б.

УПИ № ХХ-291, попадащ в квартал 30 по регулационния план на с. Пороминово, улична и дворищна регулации и кадастрален план, утвърдени със заповед № 1746/03.06.1987г., с урегулирана площ от 710 кв.м., при съседи: улица, заключена между осови точки 6-14, УПИ № ХІХ-291, край на регулацията и УПИ ХХІ-293“.

По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите Б. С. К., В. В.ев Т., С. Г. С. и К. С.а Ш.а.

Свидетелите К. и Т. твърдят, че спорният имот е представлявал лозе. Бил е заграден с мрежа и колове, а стопанската постройка била построена през 1990 г. от ищеца и баща му. Тези свидетели сочат още, че бащата на ищеца ползвал стопанската постройка до 2011 г., когато починал, като отглеждал в нея кози. След това постройката се ползвала от ищеца за съхранение на дърва за огрев и багаж.

Свидетелите не знаят за спорове относно ползването на стопанската постройка.

Свидетелят С. сочи, че целият имот, с площ от около 700 кв.м. е бил лозя.

Заявява, че в северозападната част била построена плевня от И. Ц., преди повече от 20 години, като докато бил жив, гледал вътре кози. След смъртта му постройката стояла и сега стои празна и се руши- почти е паднала. Преди да се построи постройката, лозята са ползвани от И. П.. Между И. П. и И. Ц. е имало спорове относно построяването на плевнята, защото целият имот е бил собственост на И. П., който е стопанисвал лозята.

Свидетелката Ш.а, която е непосредствен съсед на процесната стопанска постройка, заявява, че постройката е застрашена от самосрутване и е опасна. Не знае кой я е построил, но имотът се е обработвал от бащата и майката на С. и М.- И. и Т.

3

П.и. Знае, че е имало спорове между И. П. и И. Ц., като И. е искал да се премахне постройката. Според свидетелката сега никой не се грижи за нея, като по някога ищецът влиза и излиза от нея.

От заключението на съдебно-[1]техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. Д. се установява, че процесната сграда и прилежаща й площ попадат в: ПИ 294 по плана от 1921 г .; в ПИ 292 и ПИ 293 по кадастралния план от 1987 г.; УПИ ХХ291, кв. 30 по действащия регулационен план от 1987г., ПИ 292 по кадастралния план, одобрен със Заповед № РД-01-05-9/13.01.2022 г.; както и че около постройката не съществува ограда. Вещото лице сочи също така, че от извършените справки в общ.

Кочериново не е установило наличието на документи за уреждане на регулационните сметки между УПИ ХХ- 291, в кв. 30 и съседните му урегулирани имоти. Сочи също така, че в Община Кочериново е налице Решение № 1328/19.03.1993г., описано в Нотариален акт за собственост на недвижим имот по ЗСПЗЗ № 8, том І, дело № 53/24.01.1994г., но липсва преписката по неговото издаване.

Пред окръжен съд е изслушана нова съдебно- техническа експертиза, изпълнена от вещото лице инж. Р. С.. В нея се проследява регулационната история на имота.

Посочено е, че съгласно първоначалния кадастрален и регулационен план от 1926 г. процесният имот попада извън обхвата му. През 1960 г. е изработено и одобрено „Разширение на регулацията на кв.4, 35 и 36 по плана на с. Пороминово“. Съгласно това разширение на плановете процесният имот попада в кв. 4. Били са обособени имоти с пл. № 489, 490 и 491, за които по регулационния план са отредени парцели № I-491 и № II-489 в кв.4. Със Заповед № 1746 от 03.06.1987 г. е одобрен нов Кадастрален и регулационен план на с. Пороминово. Съгласно същия процесният имот ХХ-291 е образуван от части от имоти пл. номера 291, 292 и 293 в кв.30, като отреждането по регулационния план е само за имот пл. № 291. Със Заповед № РД-01-05-9/ 13.01.2022 г. на кмета на Община Кочериново е одобрено допълването на кадастралния план на с.

Пороминово с верни имотни граници на имот пл. № 291 и пл. № 292. След направен анализ на съвместния модел, вещото лице е установило, че процесният парцел ХХ- 291, кв.30 по регулационния план от 1987 г. попада върху части от имоти пл. № 489, 490, 491 и 281 по кадастралния план от 1960 г., че процесната масивна сграда, съществуваща на място и попада изцяло в границите на п. ХХ- 291, кв.30 по регулационния план от 1987 г. и върху части от имоти пл. № 292 /17 кв.м./, 293 /12 кв.м./ и улица /5.50 кв.м./ по кадастрални план от 1987 г. Процесната масивна сграда, съществуваща на място попада върху, части от имоти пл. номера 281 /23.50 кв.м./ и 491 /11.00 кв.м./ по кадастралния план от 1960 г. Вещото лице е посочило също така, че в Община Кочериново няма данни за уреждане на регулационни сметки за придаваеми места по тези планове, касаещи процесния имот № ХХ-291 в кв. 30.