Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 847 от 14.03.2023, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 7965/2022
Вид
Решение № 847
Подписан
14.03.2023
В сила
19.04.2023
Състав
Моника Жекова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 247 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 366 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.418 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 66 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 ,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.143 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 19 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 33, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 298, ал. 1, т. 1 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 847 гр. Варна, 14.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Моника Жекова при участието на секретаря Христина Ив. Х.а като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело № 20223110107965 по описа за 2022 година

За да се произнесе взе предвид следното :

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба с рег. вх.№ 42070/22.06.2022 г., предявена във ВРС от ищцовата страна „ П. И. Б.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление : ***, представлявана от Изпълнителните директори, чрез пълномощник И. Г.ев С. - Управите на П. И. Б. АД клон Варна и П. З. Б. - юрисконсулт и процесуален представител против ответника Г. Д. Л., ЕГН **********, с адрес : *** .

Предявените искове по реда на чл. 422 ГПК са с правно осн. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 92 ЗЗД , за установяване съществуване на следните парични вземания:

СУМАТА от 6 431, 72 евро (шест хиляди четиристотин тридесет и едно евро и седемдесет и два евроцента), претендирана като просрочена главница по договор № 014LD - R -001435/20.12.2011г. за банков кредит с падеж 20.12.2011г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 417, т. 2 ГПК - 21.02.2022г. до окончателното изплащане а задължението;

СУМАТА от 896, 35 евро ( осемстотин деветдесет и шест евро и тридесет и пет евроцента), претендирана като дължима просочена договорна (възнаградителна) лихва за периода от 21.02.2019г. до 20.12.2021г.вкл., на осн. т. 4 от Раздел II от договора;

СУМАТА от 3 876, 77 евро (три хиляди осемстотин седемдесет и шест евро и седемдесет и седем евроцента) , претендирана като просрочена наказателна лихва за периода от 21.02.2019г. до 12.03.2020г. /вкл./ и от 14.05.2020г. до 20.02.2022г. /вкл./, дължима на осн. т. 10 от Раздел II, за които суми е издадена Заповед № 1135/23.02.2022г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК в производството по ч.гр.д. № 2151/2022г. по описа на Районен съд - Варна, XLVII- ми състав.

В исковата молба ищцовата страна „П. И. Б.“ АД твърди, че страните по делото сключили на 20.12.2011г. Договор № 014 LD - R - 001435/20.12.2011г. за банков кредит, по силата на който Банката поела задължение да предостави кредит в размер на 6 510 евро, а 1 потребителят да го върне в срок до 20.12.2021г., ведно с възнаградителна лихва в размер на базовия лихвен процент от 7.99 % към деня на сключване на Банката за валута евро, увеличен с надбавка от 10.01 пункта. Сумата твърди „***“ АД, била усвоена еднократно по разплащателната сметка на ответника, който обслужвал редовно кредита до 20.05.2012 г.

Твърди се, че към деня на настъпване на крайния падеж на задълженията - 21.12.2021г., ответникът дължи остатъка от непогасената главница, възнаградителна лихва по т. 4 от Раздел II и неустойка за забава по т. 10 от Раздел II, последната формирана от договорения лихвен процент по т. 4 от Раздел II плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва, считано от деня, следващ датата на падежа на съответната вноска.

Правният интерес от предявяване на исковете по реда на чл. 422 ГПК ищцовата страна е обосновала с постъпило в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК възражение срещу сумите, инкорпорирани в заповедта за изпълнение въз основа на документ.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Г. Л., е депозирал писмен отговор, в който признава сключването на договора за банков кредит и получаване на сумата от 6 510 евро по банковата си сметка.Релевирано е възражение за погасяване по давност на вземания за главница с настъпил падеж за времето от 20.01.2012г. до 20.02.2017г.

Релевирано е възражение за нищожност на клаузата за заплащане на възнаградителна лихва по т. 4 от Раздел II и т. 5 от същия раздел, визиращ годишния процент на разходите, които са съставени по неясен и двусмислен начин. Твърди се, че посочените клаузи са неравноправни, тъй като са уговорени във вреда на потребителя, без възможност за индивидуалното им уговаряне.Уговорената възнаградителна лихва била обвързана от базов лихвен процент при отсъствие на метод на изчисляването й, както и условията при които може да се променя нейния размер.

В условие на евентуалност, е релевирано възражение за погасяване по давност на вземанията за възнаградителна лихва поради изтичане на 5 - годишния давностен срок от 20.01.2012г. до 20.02.2017г.

Ответникът счита, че уговорената неустойка за забава по т. 10 от Раздел II, е нищожна, тъй като противоречи на императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК, според която при забава, кредиторът има право да получи лихва, съизмеримо със законна лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата.

В условие на евентуалност, е релевирано възражение за погасяване по давност на вземането за неустойка за забава поради изтичане на 5 - годишния давностен срок от 20.01.2012г. до 20.02.2017г.

В проведеното по делото открито съдебно заседание от 24.02.2023 г. процесуалният представител на ищцовата страна - юрисконсулт Г. Д. , моли съда да уважи предявения от Банката установителен иск.Според процесуалния представител на ищцовата страна, че в хода на настоящото производство по категоричен начин били доказани твърденията на Банката - ищец за наличието на валидна облигационна връзка между страните, породила своите правни действия. Същата не била оспорена в отговора на ответната страна. По отношение на размера на дълга, като част от предмета на повдигнатия правен спор, юриск.

Д. - счита същото за доказано. Доказан намира и изпълненият от страна на банката ангажимент да предостави паричните средства, както и доказано неизпълнението от страна на длъжника да върне на падежа взетата в заем сума. По отношение на претенцията на ответната страна, изразена в отговора и в депозираното по делото преди откритото съдебно заседание становище, по отношение на настъпила погасителна давност по отношение на главница и лихви, процесуалният представите на „***“ АД моли съда да приложи трайната съдебна практика, вкл. и практиката на Върховния касационен съд, вкл. и в ТР № 5/2019 г., в които е съобразено обстоятелството, че банковият кредит представлява еднократно задължение, изпълнено от страна на кредитора, а разсрочването на задължението на анюитетни вноски не го прави периодично по своята същност, поради което и „***“ АД претендира главницата в пълния размер, в който са я заявили, с оглед на обстоятелството, че 2 на падежа на последната погаситена вноска или падежът на вземането изтекъл едва през 2021 г. По отношение на възнаградителната лихва, както и на обезщетението за забава, още с подаване на заявлението за издаване на Заповед , твърди юриск.Д., че ищцовата страна съобразили и приложили разпоредбата на чл. 111, буква „ в “ от ЗЗД, като претенцията на ищеца била съобразена с протеклите давностни срокове.В този смисъл и процесуалният представител на ищеца моли съда да постанови Решение, като уважи установителния иск и с цел да бъде стабилизирана издадената Заповед за изпълнение, оспорена от ответната страна и моли да за присъждане на съдебно -деловодните разноски по представения списък в първото открито съдебно заседание.

В проведеното открито съдебно заседание ответникът не се явява, не се представлява, но в писмено Становище от 23.02.2023 г., депозирано чрез адв.Р. П. от АК Русе, желае разглеждане на производството в негово отсъствие , а по същество се придържа към изложеното в отговора на искова молба и моли за отхвърляне на иска с присъждане на разноските съгласно списъка по чл. 80 ГПК представен със становището .

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

От приобщения по делото на листи 8 - 13 в заверено за вярност с оригинала копие на Договор № 014LD-R-001435/20.12.2011 г. за банков кредит и погасителен план към Договор за кредит № 014LD-R-001435/20.12.2011 г. , неоспорени от ответника, безспорно се установява, че на 20.12.2011 г. в гр.Варна страните по спора са встъпили в договорни правоотношения. П. И. Б. АД от една страна и Г. Д. Л. , ЕГН ********** от друга са сключили процесния писмен договор № 014LD-R-001435/20.12.2011г. за банков кредит. По силата на Раздел първи т.1 от Договора, Банката е предоставила на кредитополучателя Г.Л. банков кредит в размер на 6510 евро , по разплащателна сметка № *** за погасяване на съществуващи задължения по договор за кредитна карта № 39 РКО - А - 2029/27/06/2007 г. със срок на усвояване на кредита 29/12/2011г. и краен срок на погасяване на кредита 20/12/2021 г.

Видно от Раздел втори, т. 4 от договора, за ползвания кредит кредитополучателят е приел да заплаща на Банката годишна лихва в размер на Базовия лихвен процент на Банката за евро, увеличен с надбавка 10.01 пункта, при изричното посочване , че към датата на сключване на договора БЛП на Банката за евро е бил 7,99 % . В т.5 от договора е разписано, че към датата на сключване на договора , ГПР е 20,64 % , или общата дължима сума от кредитополучателя е 14361,04 евро .

В раздел Втори , в т.10 от същия договор, страните по договора са постигнали съгласието, плащанията , дължими, но неизвършени в срок поради недостиг на авоар по разплащателната сметка на кредитополучателя в Банката да се отнасят в просрочие и олихвяват с договорения в раздел Втори т.4 лихвен процент плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва, считано от деня, следващ падежа на съответната вноска, независимо от това дали падежът е в неработен ден, а при наличие на просрочени плащания, Банката има право да обяви кредита за предсрочно изискуем или да увеличи размера на лихвения процент по кредита, вкл. надбавката.

Липсва спор между страните, че са сключили процесния договор, а и от последна страница на договора ( л.10 ) се установява, че същият е надлежно подписан и от кредитора и от кредитополуателя .

Приобщения на лист 11 - 13 в заверено за вярност с оригинала копие на погасителен план към същия договор съдържа подпис на кредитополучателя и отразява в табличен вид падежната дата на общо 120-те анюитетни вноски по договора от 20.12.2011 г., първата с 3 начална дата 20.12.2011 г., а 120 -та , последна , с начална дата 20.11.2021 г. и крайна 20.12.2021г. , с посочване на дължима главница за всяка от 120 -те вноски в началото на периода, размер на вноската , размер на вноската за лихва, размер на вноската за главница , дължима главница в края на периода, общо по погасителен план вноски 14210, 39 , общо вноски за лихва 7700,39 лв. и общо вноски за главница 6510,00 евро .

Договора за кредит от 20.12.2011 г. , страните не спорят , че е бил сключен при действие на Общи условия, представени от ищцовата страна с исковата молба и приложени на листи от 14 до 16 вкл. Общи условия на „П. И. Б.“ АД за кредити на физически лица;

Във връзка с твърденията на Банката - ищец, че кредита не е бил обслужван регулярно по делото на лист 6 и 7 е приобщена в Справка по чл. 366 от ГПК изх. № 263/404/22.06.2022 г. (оригинал) отразяваща размера на разрешения кредит от 6510 евро; усвоен размер 6510 евро ; просрочена главница 6431,72 евро ; просрочена договорна лихва съгласно раздел Втори т. 4 от договора - 7036,65 евро, дължима за периода от 20.08.2012 20.12.2021 г.,; просрочени наказателни лихви съгласно Раздел Втори т. 10 от договора 6 300,47 евро за периода от 15.10.2012 г. до 12.03.2020 г. вкл. и от 14.05.2020 г. до 20.02.202 г. вкл., общ размер на дълга 19 768,84 евро .

От същата справка се констатира, че отпуснатия кредит е бил усвоен еднократно от кредитополучателя на 20 декември 2011 г. по посочената и по-горе картова сметка , открита на името на кредитополучателя Г. Л., а така усвоения кредит е бил погасяван по главница и лихви на следните дати: 30.01.2012 г., 20.02.2012 г., 19.03.2012 г., 27.03.2012г. , 09.05.2012 г.

, 20.05.2012 г., 15.10.2012 г., 25.09.2013г. , 21.10.2016 г., както и че кредитът е в просрочие считано от 20.05.2012 г. - общо 3564 дни към 21.02.2022 г. Според същата справка , по кредита са просрочени 116 бр. погасителни вноски по главница и 112 броя погасителни вноски по договорна лихва съгласно договора за кредит и погасителен план, в размер на 19 768,84 евро , вписани по основания и размери,периоди така както е посочено и по -горе.