Решение № 250 от 10.02.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 250 гр. Пловдив, 10.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Христина Ал. Борисова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20225330205355 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Е. Т. С., ЕГН: **********, с адрес: *** срещу Наказателно постановление № НГ-1-15-01164163/13.07.2022 г., издадено от М. Т. – *** на *** (***) - Пловдив, с което на основание чл. 349, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за нарушение по чл. 349, ал. 3 вр. с чл. 40а, т. 1 от КСО във вр. с чл. 12, т. 1 от Наредба за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (Обн. ДВ бр. 57 от 28.07.2015 г., изм. и доп.).

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателката твърди, че тя в качеството си на управител на търговско дружество, което е лице, упълномощено от осигурителя за представяне на документи в НОИ, не е годен субект на нарушението по чл. 40а, т. 1 от КСО, поради което неправилно да е ангажирана нейната отговорност. Моли наказателното постановление да бъде отменено. В условията на евентуалност поддържа да е налице хипотеза на маловажен случай на административно нарушение. В съдебно заседание, редовно призована, жалбоподателката не се явява, представлява се от адв. И. Й., с пълномощно по делото, който поддържа жалбата. Пледира наказателното постановление да е издадено при неизяснена фактическа обстановка и без да е доказано в какво нейно качество е санкционирана жалбоподателката.

Въззиваемата страна се представлява от *** А.С., която оспорва жалбата 1 и поддържа наказателното постановление. Взема становище от събраните по делото доказателства да се доказва извършеното административно нарушение. Твърди нормативната уредба да вменява задължение и да предвижда санкция и за упълномощеното от осигурителя лице при непредставяне в предвидените за това срокове на документите и данните за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност. Намира за неоснователно възражението за маловажност на случая. Счита наказанието, определено в минимален размер, за справедливо. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от Е. Т. С., спрямо която е наложено административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателката на 13.09.2022 г., установено от приложеното по преписката известие за доставяне, а жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган (АНО) на 26.09.2022 г., поради което 14-дневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 29.12.2004 г. бил сключен трудов договор № 3 от същата дата между *** в качеството на работодател и Е.С.Б. в качеството на ***.

На 11.12.2015 г. осигурителят „БРЦ България“ ООД подал заявление за упълномощаване и оттегляне на упълномощаването за представяне на документи по електронен път в НОИ с квалифициран електронен подпис на упълномощено лице с вх. № Р13-15-00026306/11.12.2015 г., с което уведомил осигурителния орган за упълномощаването на „Рекаунт“ ЕООД да ползва електронните услуги, предоставени от НОИ и да подписва и представя с КЕП документите по чл. 14, ал. 1 от Наредба за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО) от името на упълномощителя.

Жалбоподателката Е. Т. С. била *** на дружеството ***.

За периода от 08.03.2022 г. до 21.03.2022 г. *** Е.С.Б. ползвал отпуск за временна неработоспособност поради общо заболяване, за което му бил издаден болничен лист № ***. Болничният лист бил издаден на 11.03.2022 г. от АИППМП д-р Н.К. ЕООД.

На 18.03.2022 г. *** Е.С.Б. представил на хартиен носител болничния лист № *** на осигурителя си „БРЦ България“ ООД, като той бил заведен в дневника по чл. 6, ал. 1 от НПОПДОО под № 432 от 18.03.2022 г.

Въпреки това осигурителят не представил в ТП на НОИ – Пловдив в срок 2 до 11.04.2022 г. удостоверение относно правото за изплащане на парично обезщетение съгласно образеца по приложение № 9 към НПОПДОО за болничен лист № ***.

Това удостоверение било представено в ТП на НОИ – Пловдив на дата 19.05.2022 г. и било прието с вх. № Р14-15-000-00-0010595364/19.05.2022 г. С него били декларирани данните относно правото на парично обезщетение от осигуреното лице Е.С.Б. по болничен лист № ***. Удостоверението било представено от упълномощеното лице „Рекаунт“ ЕООД и чрез жалбоподателката С. като негов ***.

На 15.06.2022 г. свид. М. И. Л. – ***, след като извършила възложената й проверка, съставила Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № АН-1-15-01147994 срещу жалбоподателката С., в нейно присъствие и в присъствието на двама свидетели. Препис от акта бил връчен на жалбоподателката срещу разписка.

Въз основа на съставения АУАН и на останалите материали по административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.

От трудов договор № 3/29.12.2004 г., сключен между *** в качеството на работодател и Е.С.Б. като ***, се установява, че последният е нает и на 03.01.2005 г. е постъпил на работа на длъжността „***“.

От справка за актуално състояние на всички трудови договори за осигуреното лице Е.С.Б. се изяснява, че сключеният на 29.12.2004 г. трудов договор с работодателя „БРЦ България“ ООД не е прекратен и продължава да е действащ към датата на изготвяне на справката на 09.06.2022 г.

От справка от болничен лист № 1204682, издаден от АИППМП д-р Н.К.

ЕООД се установява, че същият е издаден за временна нетрудоспособност на осигуреното лице Е.С.Б. за периода от 08.03.2022 г. до 21.03.2022 г.

От Удостоверение с вх. № Р14-15-000-00-0010595364/19.05.2022 г., подадено от „БРЦ България“ ООД относно правото за изплащане на парично обезщетение по болничен лист № *** се установява, че същото е представено в ТП на НОИ – Пловдив на дата 19.05.2022 г. Изяснява се още, че болничният лист е представен на осигурителя на 18.03.2022 г. Установява се и че данните са подадени в ТП на НОИ – Пловдив от жалбоподателката Е. Т. С..

От справка за приети и върнати документи, представени с придружително писмо с вх. № Р14-15-000-00-**********/18.03.2022 г. в ТП на НОИ се изяснява, че е върнато, представено от „БРЦ България“ ООД удостоверение по приложение № 9 към НПОПДОО за болничен лист *** поради причина – непопълнено дневно работно време в часове за лицето.

От справка за приети и върнати документи, представени с 3 придружително писмо с вх. № Р14-15-000-00-0010595364/19.05.2022 г. в ТП на НОИ се установява, че е прието, представено от осигурителя „БРЦ България“ ООД удостоверение по приложение № 9 към НПОПДОО за болничен лист № ***, издаден на Е.С.Б..

От заявление за упълномощаване и оттегляне на упълномощаването за представяне на документи по електронен път в НОИ с квалифициран електронен подпис на упълномощено лице вх. № Р13-15-00026306/11.12.2015 г. се изяснява, че осигурителят „БРЦ България“ ООД е упълномощил „Рекаунт“ ЕООД да ползва електронните услуги, предоставени от НОИ и да подписва и представя с КЕП документите по чл. 14, ал. 1 от НПОПДОО от името на упълномощителя.

От Заповед № 1015-15-58/17.02.2021 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив се установява, че последният е възложил на М. Д. Т., *** упражняването на правата му като административнонаказващ орган.

Съдът дава вяра на показанията на свид. М. И. Л.. Те са проверени по делото с оглед своята достоверност при съпоставката им с писмените доказателства. Показанията на свид. Л. са подробни, последователни, вътрешно непротиворечиви, в тях тя изяснява обстоятелства, които е възприела при изпълнение на служебните си задължение и при извършената проверка. Свидетелката пояснява и че АУАН е съставен срещу жалбоподателката С. в качеството й на длъжностно лице при упълномощеното лице, което обективно е представило удостоверението съгласно приложение № 9 от НПОПДОО.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

От събраните и проверени по делото доказателства се установява да е извършено нарушение по чл. 40а, т. 1 от КСО. Доказано е от обективна страна, че е издаден болничен лист № *** за временна неработоспособност на осигуреното лице Е.С.Б. поради настъпил осигурен социален риск общо заболяване. Болничният лист представлява документ за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност, който попада в обхвата на разпоредбата на чл. 40а, т. 1 от КСО. В тази връзка данните за изплащане на паричното обезщетение на осигуреното лице следва да бъдат представени пред съответното териториално поделение на НОИ в нормативно предвидените срокове. За изпълнението на това си задължение съгласно чл.

12, т. 1 от НПОПДОО задълженото лице следва да представи удостоверение по образец съгласно приложение № 9 от Наредбата с данни относно правото на парично обезщетение. Срокът за изпълнение на това задължение е нормативно установен и е до 10-о число на месеца, следващ месеца, през който осигуреното лице е представило документите за изплащане на обезщетението на своя осигурител. По делото се установява, че процесният болничен лист № *** с период на временната неработоспособност на лицето Е.С.Б. от 08.03.2022 г. до 21.03.2022 г., е представен от последния на осигурителя „БРЦ България“ ООД на дата 18.03.2022 г. На тази дата 4 болничният лист е вписан в дневника по чл. 6, ал. 1 от НПОПДОО, справка от който е приложена по преписката, като процесният БЛ е заведен под № 432.

Получаването от осигурителя на болничния лист на тази дата е декларирано и в удостоверението по Приложение № 9 към НПОПДОО. Следователно по правилата на чл. 40а, т. 1 от КСО и чл. 12, т. 1 от НПОПДОО осигурителят е трябвало да представи в НОИ удостоверението по приложение № 9 към Наредбата в срок до 11.04.2022 г., тъй като 10-ти април е неприсъствен ден.

Доказва се, че осигурителят първо е подал удостоверението по приложение № 9 към НПОПДОО за процесния болничен лист *** на дата 18.03.2022 г. Същото е постъпило с вх. № Р14-15-000-00-**********, но е върнато на „БРЦ България“ ООД поради непопълнено дневно работно време в часове за осигуреното лице. След отстраняване на непълнотата в данните удостоверението по приложение № 9 към НПОПДОО с данни относно правото на парично обезщетение на осигурения Е.С.Б. е представено в НОИ и прието на дата 19.05.2022 г. Следователно задължението за представяне на документите и данните за изплащане на паричното обезщетение за временна неработоспособност на осигуреното лице Е.С.Б. са представени в НОИ на 19.05.2022 г., когато крайният срок за това действие е бил 11.04.2022 г. Така установените факти определят наличие на извършено административно нарушение.

Въпреки това съдът намира, че при правилно установена фактическа обстановка административнонаказващият орган неправилно е приложил материалния закон, поради което обжалваното наказателно постановление е опорочено и като такова трябва да бъде отменено. Основното възражение на жалбоподателката е тя да не е субект на административнонаказателната отговорност за вмененото й във вина нарушение. Това възражение е основателно. Съгласно разпоредбата на чл. 12, т. 1 от НПОПДОО материалноправното задължение за представянето в НОИ и в предвидените срокове на удостоверението по образец съгласно приложение № 9 към Наредбата е на осигурителите, техните клонове и поделения и осигурителните каси. По делото е несъмнено установено, а и не е спорно между страните, че жалбоподателката С. не притежава нито едно от тези качества. В наказателното постановление е прието тя да е наказана в качеството си на упълномощено лице. Същевременно обаче С. нито е упълномощено от осигурителя лице, нито само по себе си упълномощеното лице е субект на този вид нарушение. Изводът, че упълномощеното лице може да бъде субект на нарушението по чл. 12, т. 1 от НПОПДОО, не е съобразен с правната природа на упълномощаването като правна сделка.