Решение № 2645 от 22.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2645 гр. София, 22.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-10 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Десислава Зисова при участието на секретаря Евдокия-Мария Ст. Панайотова като разгледа докладваното от Десислава Зисова Гражданско дело № 20211100110800 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба от БАНКА ДСК ЕАД, с която са предявени срещу В. Е. К. осъдителни искове, както следва: иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ за сумата от 59860 евро, представляваща вземане за неплатена част от заетата сума (главница) по договор за банков кредит за покупка на недвижим имот от 24.01.2006 г., ведно със законна лихва от 09.01.2021 г. до окончателното плащане; иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 2 ТЗ за сумата от 8676,80 евро, представляваща възнаградителна лихва върху заетата сума в размер за периода 08.06.2019 г. – 31.08.2021 г.; иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за неустойка за забава за сумата от 240,95 евро за периода 02.07.2019 г. – 31.08.2021 г.; иск с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 430, ал. 2 ТЗ за сумата от 536,15 евро, представляващи заемни такси, и застраховки за периода 28.11.2017 г. – 04.12.2020 г.

Ищецът твърди, че на основание договор за кредит за покупка на недвижим имот от 24.01.2006 г. банката е предоставила на В. Е. К. заемна сума в размер на 70000 евро, а ответникът се е задължил да я върнат на вноски и в срокове съгласно уговорен погасителен план. Срокът за издължаване на кредита е 300 месеца, съгласно погасителен план, приложение към договора за кредит. Кредитът е усвоен на 02.02.2006 г.

Страните са уговорили, че кредитът ще се олихвява с фиксирана лихва от 5,52% за период от три календарни години, а след изтичането на този срок – с 1 преференциална лихва, определяна периодично от кредитора. Поради нередовно обслужване на кредита са сключени три допълнителни споразумения, а след спиране на плащанията, с исковата молба, считано от 09.01.2021 г. кредитът е обявен за предсрочно изискуем. Претендира неплатената главница и възнаградителна лихва, заедно с неустойка за забава и дължимите банкови такси и застраховки.

Ответникът не взема становище по иска.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ за главница:

От приложения договор за кредит за покупка на недвижим имот от 24.01.2006 г. се установява, че между банката, от една страна като кредитор, и В. Е. К., от друга страна като кредитополучател, е възникнало правоотношение по договор за банков кредит, по силата на което банката се е задължила да предостави на кредитополучателя сумата от 70000 евро за покупка на описания в договора недвижим имот, а кредитополучателят са се задължили да я върне по реда, сроковете и условията, уговорени в договора (т. I.1). Уговорено е сумата да бъде предоставена за срок от 300 месеца, считано от датата на усвояване на кредита (т. II.2.1.). Уговорено е заплащането на възнаградителна лихва за ползване на кредита (т. III.7.1), както и на санкция за неплащане на падежна дата (т.VI.19). Договорът е сключен в изискуемата от закона писмена форма (430, ал. 3 ТЗ) и съдържа изискуемите по закон реквизити на договора за кредит съгласно ал. 1 и ал. 2 на чл. 430 ТЗ.

Съгласно договора кредитът се усвоява еднократно, като средствата се превеждат безкасово по сметка на името на продавача (т. 5). От приетото по делото заключение на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че на 02.02.2006 г. сумата от 70 000,00 ЕUR е усвоена. Следователно, кредиторът е изпълнил задължението си да предостави на кредитополучателя договорената заемна сума, а за кредитополучателя е възникнало задължение да я върне.

Установява се от представените допълнителни заключения, сключени на 29.01.2010 г., 24.11.2016 г. и 19.12.2018 г. страните са договаряли т. нар. капитализиране на лихва - преоформяне на просрочена лихва към главницата по кредита (т. 2.2 от допълнително споразумение от 29.01.2010 г., т. Б от допълнително споразумение от 24.11.2016 г. и т.Г от допълнително споразумение от 19.12.2018 г.). Съдът споделя формираната съдебна практика, че уговорката в допълнителни споразумения към договор за кредит за прибавяне към размера на редовната главница на просрочени задължения за лихви, върху които се начислява възнаградителна лихва, представлява анатоцизъм по смисъла на чл. 10, ал. 3 ЗЗД, който е допустим само при 2 уговорка между търговци на основание чл. 294, ал. 1 ТЗ (в този смисъл Решение № 66 от 29.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 1504/2018г., ТК, II отд.), какъвто не е настоящия случай. Поради това, съдът приема, че размерът на дължимата главница следва да се съобразява без уговорките в допълнителните споразумения за капитализиране на лихвата. Установява се от счетоводната експертиза, че общо капитализирана възнаградителна лихва с трите допълнителни споразумения в е размер на 6 960,99 евро.

Съгласно т.20.1 от договора за кредит кредиторът може да направи кредита предсрочно изискуем при неплащане в срок на уговорените вноски за лихва и/или главница. Установява се от приетата по делото съдебносчетоводна експертиза, че последното плащане на задължение по главница е извършено на последното плащане по договора е направено на 31.10.2019 г. в размер на 51,02 евро, с която сума е погасена част от договорната лихва по вноска с падеж 02.07.2019 г., като след тази дата не са извършвани плащания на задълженията по кредита. Следователно, за банката е възникнало правото да направи кредитът предсрочно изискуем.

Към датата на исковата молба, с която кредитът е обявен за предсрочно изискуем, размерът на непогасената главница, формирана съгласно условията по първоначалния погасителен план, без да се зачитат уговорките от допълнителните споразумения, предвиждащи капитализация на лихвите, е в размер на 46 637,52 евро – във вариант 2 от експертизата, при съобразяване на условията в договора и първоначалния погасителен план. Следователно, искът за главница е основателен за сумата от 46 637,52 евро и следва да бъде отхвърлен за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 59860 евро.

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 2 ТЗ за възнаградителна лихва:

Ответникът е физическо лице, на което по силата на сключения с банката договор е предоставен банков кредит за покупка на недвижим имот.

Не се твърди, а и от събраните по делото доказателства не се установява кредитът да е предназначен за извършване на търговска или професионална дейност от страна на ответника, поради което същият имат качеството на потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а банката – ответник съответно се явява търговец по смисъла на пар. 13, т. 2 от ДР на ЗЗП.

Следователно, за ответниците са приложими разпоредбите за защита на потребителите в същия закон.

На основание чл. 7, ал. 3, изр. първо ГПК съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.

Страните са договорили, че за предоставения кредит кредитополучателят заплаща фиксирана лихва в размер на 5,50% за период от три календарни години, а след изтичане на този срок – преференциална лихва в размер, определян периодично от банката. Съгласно първоначалния 3 погасителен план, подписан от страните (л.74) след изтичане на тригодишния срок, лихвеният процент е в размер на 8,00%. На 03.02.2009 г. е увеличен лихвеният процент от 5,50 % на 10,00 %.

В т. 7 е уговорено, че след изтичане на срока на фиксираната лихва, лихвеният процент се определя от банката и промяната на лихвата от кредитора е задължителна за страните по договора. С посочената клауза се предоставя възможност на кредитора едностранно да определя и променя лихвения процент. Клаузата на т. 7 представлява хипотеза на неравноправна клауза, посочена сред неизчерпателно изброените хипотези на чл. 143 ЗЗП (чл. 143, ал. 2, т. 11 ЗЗП). От счетоводната експертиза се установява, че съгласно действащите към датата на договора ОУ на банката промяната на Базов Лихвен процент (БЛП) може да бъде извършена при наличие на някое от различни условия, част от които са извън контрола на банката (При изменение от поне 1% за месец на стойностите на LEONIA, EURIBOR, LIBOR; При изменение от поне 1% на месец на валутен курс евро/лев или евро/щатски долар и др.). В същото време част от компонентите, включени в методологията за определяне на БЛП по кредити на физически лица, като цена на капитала, лихвения риск, алтернативни инвестиции и други, са съпроводени с политика на управление на банката и техните показатели зависят пряко и не пряко от волята на банката. Уговорената неиндивидуално в договора за кредит възможност за едностранно увеличаване от страна на банката на първоначално съгласувания размер на лихвен процент, при необявени предварително и невключени като част от съдържанието на договора ясни правила за условията, при които този размер може да се променя съобразно показатели, зависещи пряко или не пряко от волята на банката, не отговаря на изискването за добросъвестност. В тази връзка, с оглед изложеното за липса на ясно, недвусмислено и подробно описан в договора метод за промяна на лихвата, предпоставката „добросъвестност“ на търговеца не е налице. В разглеждания случай не е налице и фактическият състав на изключението по чл. 144, ал. 2, т. 1 ЗЗП: 1) доставчикът на финансовата услуга да е поел задължението да уведоми другата страна за извършените без предизвестие едностранни промени в лихвения процент в 7дневен срок и 2) другата страна по договора да има право незабавно да го прекрати. Това е така, защото втората от посочените предпоставки не е уговорена - в процесния договор липсва клауза, която предоставя такава възможност на потребителя.

Не е доказано коментираната клаузата на т.7 от договора да е индивидуално уговорена, поради което, на осн. чл. 146, ал. 1 ЗЗД е нищожна.

Доколкото клаузата касае съществен елемент на договора за кредит (цената на договора) и доколкото при неприлагане на тази клауза, се запазва уговорката за дължима възнаградителна лихва с определен размер, съставът приема, че сделката би била сключена и без недействителната й част (арг. чл.

26, ал. 4 ЗЗД). Наличието не неплатени суми за възнаградителни лихви и, съответни - техният размер при наличието на неплатени суми следва да се 4 определи при прилагане на първоначално уговорения лихвен процент за възнаградителна лихва – по вариант 2 от заключението на счетоводната експертиза. От приетото заключение на вещото лице се установява, че размерът на неплатената възнаградителната лихва върху заетата сума при прилагане на лихвени проценти съобразно първоначалния погасителен план, е в размер на 6 207,97 евро, до която сума искът следва да бъде уважен, а за остатъка – отхвърлен.

По иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за неустойка за забава за сумата от 240,95 евро за периода 02.07.2019 г. – 31.08.2021 г.:

Страните са уговорили в т.19.2, че при неплащане в срок от 7 дни след падежната дата, остатъкът от кредита се олихвява с прилагания лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка от 3 процентни пункта.

От приетото заключение на вещото лице по допуснатата съдебносчетоводна експертиза се установява, че банката е начислила на кредитополучателя за периода 02.07.2019 г. до 31.08.2021 г. „санкционна лихва“ в размер на 240,95 евро. Доколкото неустойката за забава се формира чрез лихвения процент на възнаградителната лихва, увеличен с определена надбавка и с оглед изводите на съда за нищожност на клаузите, предвиждащи право на банката едностранно да увеличава възнаградителната лихва, то размерът на дължимата неустойка за забава следва да се определи при прилагане на първоначално уговорената лихва. При съобразяване на лихвените проценти съгласно първоначалния погасителен план и без съобразяване на едностранното изменение на лихвата, видно от вариант 2 на изчисленията на счетоводната експертиза, дължимата неустойка за периода от 02.01.2020 г. до 31.08.2021 г. е в размер на 139,74 евро. Искът следва да бъде уважен до тази сума и отхвърлен за разликата до предявения размер.