Решение № 274 от 31.03.2026, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 274 гр. гр. Хасково, 31.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валентина Ж. Иванова при участието на секретаря Персиана Люб. Михова като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело № 20255640102616 по описа за 2025 година

Производството е образувано искова молба на Л. М. Д., ЕГН **********, с адрес: *********, против “ВИВА КРЕДИТ“ АД, ЕИК 207343548, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Люлин 7, бул.“Джавахарлал Неру“ № 28, бл.Силвър център, ет.2, офис 73Г, с която е предявен иск с правно основание чл.26, ал.1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ вр. чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/.

В исковата молба се твърди, че на 12.11.2024г. между страните бил сключен Договор за паричен заем „Standart 14“ № 6095676, по силата на който ищцата получила в заем сумата в размер на 1600 лева, при уговорен фиксиран годишен лихвен процент от 40,32 %, ГПР от 50,04% и срок за погасяване 60 седмици/ 30 двуседмични вноски. В чл. 1 ал.3 от същия било предвидено заемателят да дължи такса за експресно разглеждане на документи и отпускане на паричен заем в размер на 943,50 лева. Съгласно чл.5 от договора, заемателят следвало да осигури в срок до 3 дни, считано от датата на сключване му, едно от двете предвидени в него обезпечения: поръчител или банкова гаранция, като при неизпълнение се дължала неустойка в размер на 628.80 лева. Таксата за експресно разглеждане и уговорената неустойка ищцата следвало да престира разсрочено заедно с погасителната вноска, към която се кумулирали, с което погасителната вноска 1 нараснала на 119.68 лв. Според ищцата договорът за заем попада в приложното поле на ЗПК и поради това следвало да отговаря на императивните му разпоредби. Счита, че поради неспазване на това изискване договорът за заем е недействителен. На първо място излага, че в договора е визиран ГПР като абсолютна процентна стойност, без да са посочени взетите предвид допускания и начина на формирането му, което водело до неяснота относно включените в него компоненти, а това представлявало нарушение на изискването за сключване на договора по ясен и разбираем начин. При липсата на данни за наличие на други разходи по кредита, можело да се направи извод, че единственият разход за потребителя е предвидената в договора възнаградителна лихва и при това положение, не ставало ясно как е формиран ГПР от 50,04% и какво друго е включено в него извън фиксирания годишен лихвен процент. Според ищцата това неясно определяне на ГПР било самостоятелно основание за нищожност на договора, съгласно чл.22 ЗПК.

Поддържа също, че клаузите на договора не били индивидуално уговорени по смисъла на чл. 146 ал.2 ЗЗП и по този начин като потребител не можела да влияе върху съдържанието им. Сочи, че глава четвърта ЗПК предвиждала задължение за кредитора да направи предварителна оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна такава да откаже кредита, което било изрично посочено в съображение 26 от преамбюла на Директива Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити, с оглед на което клаузата на чл.5 ал.2 от договора, предвиждаща заплащане на неустойка при неосигуряване на обезпечение, се намирала в пряко противоречие с преследваната от директивата цел, транспонирана в ЗПК. Напрактика подобна уговорка прехвърляла риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и водело до допълнително увеличаване размера на задълженията. Съобразно критериите на ТР №1 от 15.06.2010г. на ВКС по тьлк. дело №1/2009г. на ОСТК тази неустойка излизала извън своите санкционна, обезщетителна и обезпечителна функции и по естеството си представлявала източник на неоснователно обогатяване, поради което противоречала на добрите нрави. Посочва се, че общата сума за неустойка и такса за експресно разглеждане възлизала на 1575,30 лева и при включването им в размера на ГПР, същият многократно щял да се промени. Тези суми несъмнено според ищцата следвало да бъдат включени в ГПР, тъй като представлявали разход във връзка с предоставяне на кредита по смисъла на чл.

19, ал. 1 ЗПК, а с невключването им в него се заобикаляла императивната разпоредба на чл. 19 ал.4 ЗПК, ограничаваща максималния размер на ГПР.

Предвид това, посочените в договора размери на годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, не съответствали на 2 действително уговорените такива и имало неяснота при определяне на ГПР, което водело до недействителност на договора. По посочения начин се заобикалял и чл.33, ал.1 от ЗПК, предвиждащ, че при забава на потребител, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забава. Освен това излага, че непредставянето на обещани обезпечения съгласно чл. 71 от ЗЗД давало основание да се иска незабавно цялото задължение, а начисляването на неустойка очевидно сочело на липса на реално намерение за получаване на обезпечение. По всички изложени в исковата молба съображения ищцата счита, че процесният договор не отговаря на изискванията на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.10, 11 и 12 от ЗПК с оглед което същият е недействителен. Счита, че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД и нищожността на посочената клауза за определяне на ГПР обуславя недействителността на целия договор. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да прогласи нищожност на сключения между страните Договор за паричен заем „Standart 14“ №6095676/12.11.2024г. на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.22, вр. чл. 11, ал.1 т.10 ЗПК. Претендират се разноски по делото и се прави възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна такива за адвокатско /юрисконсултско възнаграждение.

Отевтникът оспорва иска. Твърди, че договорът отговаря на всички изисквания на ЗПК и ЗПП и ГПР е посочен изрично в договора, както и всички останали негови задължителни реквизити. Поддържа, че размерът му не надхвърля законоустановения максимум по чл. 19 ал.4 ЗПК. Поддържа, че не били налице и твърдяните нарушения по чл. 11 ал.1 т.11 от ЗПК доколкото погасителния план бил инкорпориран в съдържанието на договора за заем, а кредиторът и нямал задължения да посочва всяка погасителна вноска каква главница, лихва и др. разходи погасява. Твърди, че уговорената неустойка не е нищожна, тъй като имала обезщетителна функция и имала за цел да дисциплинира заемополучателя при изпълнение на договорните му задължения. Излага, че размерът й най-добре можел да бъде преценен именно от заемодателя, чиито основен предмет на търговска дейност бил именно предоставяне на кредити, който внимателно преценил рисковете и евентуалните негативни последици, които би претърпял при неизпълнение от длъжника. Поемайки по-голям риск, заемодателят имал право да поставя изисквания за обезпечаването по своя преценка и в случай, че заемополучателят не считал същите за резонни, той имал пълното право изобщо да не встъпва в договорни правоотношения. Не отговаряли на истината твърденията, че кредиторът не бил извършил преценка на кредитоспособността на ищцата, напротив – именно поради извършена такава приел, че може да отпусне кредит при посочените в договора условия. Развива съображения, че липсвало нарушение на императивна правна норма с така 3 уговорените договорни клаузи. Ответникът моли за отхвърляне на иска като неоснователен. Претендира направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение, а в случай на претендирано на основание чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение - прави възражение за недължимост на такова на посоченото основание.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Липсва спор по делото, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че между “Вива - Кредит“ ООД (заемодател) и Л.

М. Д. (заемател) на 12.11.2024г. е сключен Договор за паричен заем Standard 14 № 6095676 – 12.11.2024г., по силата на който е отпусната парична сума в размер на 1600 лв., при фиксиран ГЛП по заема - 40,32% и ГПР – 50.04 %.

Уговорен е срок на погасяване на заема от 60 седмици, посредством 30 бр. погасителни вноски, всяка от които в размер на 98.72 лева, със съответните уговорени падежни дати. В чл.1, ал.2 от договора е предвидено, че заемателят преди подписване на договора е избрал доброволно да се ползва от допълнителна услуга по експресно разглеждане на документи за одобрение на паричен заем, предоставена от кредитора, като съобразно чл.1, ал.3 за извършената от кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 943.50 лв. Съгласно предвиденото в чл.5, ал.1 от договора, заемателят се задължава в 3-дневен срок от усвояване на сумата по него да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения на задълженията му по този договор, а именно:

1.Поръчител - физическо лице, което да представи на Заемодателя бележка от работодателя си, издадена не по - рано от 3 дни от деня на представяне и да отговаря на следните изисквания: да е навършило 21 годишна възраст; да работи по безсрочен трудов договор; да има минимален стаж при настоящия си работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход в размер на 1000 лв.; през последните 5 (пет) години да няма кредитна история в Централен кредитен регистър към БНБ или да има кредитна история със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни“; да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател; или 2.Банкова гаранция, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на Заемателя по договора, валидна 30 дни след падежа за плащане по договора. В чл.5, ал.2 от договора страните са уговорили, че в случай на неизпълнение от страна на заемателя на задължението му за представяне на обезпечението по ал.1, същият ще дължи 4 неустойка в размер на 628.80 лв., която ще се заплаща разсрочено, на равни части към всяка от погасителните вноски, като в този случай дължимата вноска е в размер на 119.68 лева, а общото задължение по договора става в размер на 3590.40 лева.

Представени са по делото и Справка погасителен план по договор за паричен заем № 6095676/12.11.2024г. на Л. М. Д., според която заемът е следвало да бъде върнат на 30 погасителни вноски, с падеж на първа погасителна вноска – 26.11.2024г. и падеж на последна вноска – 06.01.2026г.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл.10а, чл.11 и чл.19, ал.4 ЗПК, вр. чл.22 ЗПК и чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 ЗЗП, който е процесуално допустим.

Разгледан по същество, предявеният иск е изцяло основателен, като съображенията за това са следните:

Както бе посочено по-горе, по делото не се спори, че на 12.11.2024г. между страните е сключен Договор за паричен заем Standard 14 № 6095676 – 12.11.2024г., по силата на който “Вива - Кредит“ АД е предоставило на Л. М.

Д. в заем сумата в размер на 1600 лв., която е следвало да бъде върната с плащането на 30 погасителни вноски, с падежна дата на последната вноска – 06.01.2026г.

Без съмнение, ищцата е физическо лице, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална компетентност, а ответникът като финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1 ЗКИ е предоставил кредита в рамките на своята търговска дейност, т. е. страните по договора за кредит имат качеството съответно на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният между страните договор по своята правна характеристика и съдържание представлява договор за потребителски кредит, поради което неговата валидност и последици следва да се съобразят с изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция. Предвид неравнопоставеното положение между страните по правоотношението ЗПК предвижда редица специални правила, рефлектиращи върху действителността на облигационното правоотношение - глава Шеста на ЗПК. Всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна - чл. 21, ал. 1 ЗПК.