Решение № 1269 от 26.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1269 гр. София, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Димитър К. Демирев

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно гражданско дело № 20251100508163 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 7296/24.04.2025 г., постановено по гр.д. № 55073/2024 г. на Софийски районен съд, 42 състав, съдът е признал за установено на основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД по отношение на В. П. М., ЕГН **********, че съществува вземане на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, в размер на 158,24 лева, представляващи мораторна лихва за периода 15.08.2022 г. – 20.02.2024 г., начислена върху главницата за топлинна енергия, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 15086/2024 г. на СРС, 42 състав.

Със същото решение е отхвърлен искът на „Топлофикация София” ЕАД за сумата от 6,61 лева, представляващи мораторна лихва върху главницата за цената на услугата за дялово разпределение.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК В. П. М., ЕГН **********, е осъдена да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, сумата от 9,00 лева, представляващи разноски за заповедното производство, както и сумата от 167,98 лева, представляващи разноски за първоинстанционното исково производство.

Първоинстанционният съд е осъдил „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, да заплати на адв. К.И.Б., ЕГН **********, сумата от 50,00 лева, представляващи възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ в заповедното производство. Освен това „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, е осъдено да заплати на адв. М.Л.Л., ЕГН **********, сумата от 200,00 лева, представляващи възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ в първоинстанционното исково производство.

Решението е постановено при участието на третото лице помагач на ищеца – 1

„ПМУ Инженеринг” ООД, ЕИК 201399064.

Срещу уважителната част от първоинстанционното решение е постъпила въззивна жалба от ответницата В. П. М.. Релевирани са оплаквания, че първоинстанционното решение е неправилно. Твърди се, че в случая са приложими новите общи условия на „Топлофикация София“ ЕАД от 2016 г. Посочва се, че според чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от общите условия месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на клиент в сграда в режим на етажна собственост се формира въз основа на определеното прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за което се издава от продавача фактура. Поддържа се, че при отчитане на база реален отчет месечната сума се формира от определеното реално количество топлинна енергия и обявената за периода цена, като се издава ежемесечно фактура. Сочи се, че в чл. 32, ал. 3 от общите условия е предвидено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки се издават кредитни известния за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период. Поддържа се, че според чл. 33 от общите условия клиентите са длъжни да заплатят стойността на фактурата в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася тя. Твърди се, че според чл. 33, ал. 4 от общите условия се начислява обезщетение за забава само ако задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 не са заплатени в сроковете по ал. 2. В случая се твърдяло, че е начислявана топлинна енергия по прогнозен дял, поради което е приложима клаузата на чл. 32, ал. 3 от общите условия. Сочи се, че общата фактура за отоплителен сезон 2021 г. – 2022 г. е издадена през м. 07.2022 г. Поддържа се, че разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от общите условия е неприложима, тъй като отчитането на индивидуалните измервателни уреди, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общата фактура е извършено след изтичане на 45-дневния срок за плащане от 15.06.2022 г. В тази връзка се поддържа, че ответницата изпада в забава след покана, а такава не се доказва да е отправена. Предвид изложеното се моли да се отмени първоинстанционното решение в обжалваната му уважителна част. Претендират се разноски.

В установения за това срок е постъпил отговор от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, с който се оспорва жалбата. Поддържа се, че СРС се е произнесъл в съответствие с трайната съдебната практика и доказателствата по делото. Моли се да се потвърди решението на СРС. Претендират се разноски по делото.

Третото лице помагач – „ПМУ Инженеринг“ ООД, не взима становище по жалбата.

Въззивната жалба е подадена в срока за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и по правилното приложение на императивния материален закон, както и при констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в жалбата, с която е сезиран.

За да се произнесе по жалбата, съдът съобрази от правна и фактическа страна следното:

СРС е сезиран с кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Предмет на въззивна проверка е само частта от първоинстанционното решение, с която е уважен предявеният иск за мораторна лихва, 2 начислена върху цената на доставената топлинна енергия до процесния топлоснабден имот. В останалата си част въззивното решение е влязло в сила като необжалвано в установените за това срокове.

Въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната от ответницата част.

По доводите за неправилност въззивният съд приема следното:

Издадената срещу В. П. М. Заповед № 9525 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 15086/2024 г. на СРС, 42 състав, е влязла в сила в частта, в която е разпоредено В. П. М. да заплати на „Топлофикация София” ЕАД сумата от 1132,37 лева, представляващи цена на топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. – 31.07.2022 г., доставената до ап. № 44, находящ се в гр. София, ж.к.

****, аб. № 361862, както и за сумата от 26,36 лева, представляващи цена на услугата за дялово разпределение за периода 01.05.2021 г. – 31.12.2021 г.

Между страните по делото не е спорно, че ответницата В. П. М. е собственик на процесния топлоснабден имот и има качеството на потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153 ЗЕ вр. § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ. В този смисъл ответницата В. П. М. е страна по облигационно отношение с „Топлофикация София” ЕАД, произтичащо от договор за покупко-продажба на топлинна енергия до ап. № 44, находящ се в гр.

София, ж.к. ****, аб. № 361862.

По арг. от чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие към клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия. Към исковата молба са приложени общите условия на „Топлофикация София“ ЕАД от 2016 г., публикувани във в. „Монитор”, брой от 11.07.2016 г.

Съгласно Решение № 189/11.04.2011 г. по т.д. № 39/2010 г. на II Т.О. на ВКС и Определение № 90/27.01.2015 г. по гр.д. № 6381/2014 г. на III Г.О. на ВКС не съществува пречка, ако на съда е известно в кои вестници са публикувани общите условия, същите да бъдат посочени в съдебното решение. В случая е общоизвестно, че общите условия на „Топлофикация София” ЕАД от 2016 г. са публикувани в местния вестник „19 минути“, бр. 1764 от 11.07.2016 г., достъпен на електронната страница на вестника.

Предвид горното общите условия на „Топлофикация София” ЕАД от 2016 г. са влезли в сила съгласно чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ тридесет дена след публикуването им, т.е. на 11.08.2016 г. Тези общи условия обвързват всички потребители на топлинна енергия, без да е необходимо да са изрично и писмено приети от клиентите. Общите условия се прилагат, доколкото между клиентите и „Топлофикация София” ЕАД липсват индивидуални уговорки, регулиращи доставката на топлинна енергия. В случая не се твърди и не се доказва да са налице индивидуални уговорки между страните, поради което облигационното отношение се регулира от общите условия на ищцовото дружество.

Според чл. 32, ал. 3 от общите условия от 2016 г. на „Топлофикация София” ЕАД след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителни сметки се издават кредитни известия за реално потребената топлинна енергия. Съгласно чл. 33, ал. 4 и ал. 5 от общите условия потребителите на топлинна енергия за битови нужди не дължат лихва за забава върху прогнозните сметки, издавани по време на отоплителния сезон. Лихва за забава може да се начислява едва след издаването на общата фактура за съответния отоплителен период. За да се начисли обаче мораторна лихва, потребителят следва да не е заплатил задължението по общата фактура в срока по чл. 33, ал. 2 от общите условия, а именно – в срок от 45 3 дена, считано от издаването на общата фактура за съответния отоплителен сезон.

Изготвянето на изравнителна сметка и издаването на обща фактура след изтичането на 45 дена от приключването на отоплителния сезон не рефлектира върху дължимостта на лихвата за забава. Препращането на клаузите чл. 33, ал. 4 и ал. 5 към чл. 33, ал. 2 от общите условия е само относно срока от 45 дена. Това е така, защото задълженията по прогнозните сметки и тези по общите фактури са различни и се определят чрез различни процедури. Имат и различен падеж, който е определен по различен начин в общите условия на „Топлофикация София“ ЕАД. Задълженията по прогнозните сметки се дължат в 45-дневен срок от изтичането на периода, за който се отнасят. Както се посочи по-горе, при неизпълнение на тези задължения не може да се начислява лихва за забава. От друга страна, при вземанията по изравнителна сметка е необходимо да се извърши отчет на уредите. След това се издава обща фактура и ако тя не се погаси в 45-дневен срок от издаването, се начислява обезщетение за забава.

Следователно в общите условия от 2016 г. на „Топлофикация София” ЕАД не е уреден краен срок за издаване на общи фактури за съответния отоплителен сезон. Не е необходимо да се отправя покана за изпълнение по чл. 84, ал. 2 ЗЗД, за да бъдат поставени битовите клиенти на топлинна енергия в забава относно непогасеното задължение за цена на доставената топлинна енергия.

Предвид горното изцяло неоснователни са доводите във въззивната жалба, подадена срещу частта от първоинстанционното решение, с която е уважен искът за лихва за забава, начислена върху стойността на доставената топлинна енергия до процесния имот през исковия период. Първоинстанционният съд правилно е приел, че се касае за срочно задължение, което не е изпълнено в уговорения срок, поради което ответницата (настояща въззивница) е изпаднала в забава и дължи обезщетение за тази своя забава.

Поради изложеното по-горе първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната уважителна част.

На основание чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България всички суми по първоинстанционното решение следва да бъдат превалутирани в евро по фиксирания курс на БНБ от 1,95583 лева за 1 евро.

По разноските:

При този изход на спора пред въззивната инстанция право на разноски има само въззиваемият „Топлофикация София” ЕАД. Същият е претендирал юрисконсултско възнаграждение за производството пред СГС. Последното съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК се определя от съда. С оглед вида на спора, неголямата правна и фактическа сложност на делото и извършената работа от процесуалния представител на въззиваемия, съдът намира, че юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство следва да се определи на 50 евро. Тази сума трябва да бъде поставена в тежест на въззивницата В.

П. М..

Предвид цената на предявените искове на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.