Решение № 3361 от 17.07.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 17071/2022
- Вид
- Решение № 3361
- Подписан
- 17.07.2023
- В сила
- 17.08.2023
- Състав
- Михаела Светлозар Боева
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал.1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл.26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 3361 гр. Пловдив, 17.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Михаела Св. Боева при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело № 20225330117071 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от Г. С. Г., ЕГН ********** против „Ай ти Еф Груп“ АД, ЕИК 202255877, с която е предявен установителен иск с правна квалификация по чл. 124, ал.1 ГПК, вр. с чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл.11, чл. 19 ЗПК.
Ищецът твърди сключване на договор за потребителски кредит № .... от 28.10.2022 г., по който клаузата за дължимост на неустойка от 3961,96 лева била нищожна, поради противоречие с добрите нрави, излизане извън присъщите й функции, уговаряне във вреда на потребителя, противоречие със ЗПК и ЗЗП, невключването й в ГПР. Моли за установяване недължимостта на сумата. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва иска.
Неустойката не следвало да се включва в ГПР, т.к. начисляването й произтичало от неизпълнение на задължение на ищеца. Тя имала обезщетителна функция, предвид предоставения високорисков заем – бързо одобрение, без поръчител, доп. обезпечения и пр. Клаузата била формулирана ясно и точно, а потребителят бил уведомен предварително за дължимостта на сумата. Неустойката като размер и вреди, които обезщетявала, била индивидуално уговорена, при което и равноправна клауза. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
1
На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: между страните е подписан договор за потребителски кредит № ..... от 28.10.2022 г., по който е уговорена клауза за дължимост на неустойка при непредоставено обезпечение в размер на 3961,96 лева, която не е платена от ищеца /вж. Опр. 140 ГПК № 2537/01.03.2023 г. – л.48-49/.
Предвиждането на дължимост на оспорената сума за неустойка се съдържа в представения погасителен план към договора, с цифрово изражение, разсрочена във времето с пог. вноски. В нито един представен документ не се съдържа конкретната клауза, която да регламентира дължимостта на тази сума, определена в пог. план, която се и претендира от ответника, видно от ОИМ.
Доколкото тя е посочена в пп като дължима за непредоставено обезпечение, ще се коментира действителността й откъм размер.
Изначалното предвиждане на неустойка, която да се кумулира към погасителните вноски, води до извод, че тя представлява единствено скрито оскъпяване на кредита, като излиза изцяло извън присъщите й функции.
Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяване на вреди за кредитора, който е бил длъжен да оцени кредитоспособността на длъжника, съответно - риска при предоставяне на заема към сключване на договора, като съобрази и възможностите за предоставяне на обезпечение. Включена към погасителните вноски, тя всъщност се явява добавък към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за кредитора.
Клаузата за дължимостта й е нищожна, поради противоречие с добрите нрави.
Критериите дали е налице нищожност на неустойка, поради противоречие с добрите нрави, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно – когато е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Съгласно дадените разяснения в мотивите на ТР, за спазването на добрите нрави по иск за дължимост на неустойка, съдът следи служебно.
Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като - естество и размер на обезпеченото с неустойката задължение; обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи; вид на уговорената неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена; съотношението между нейния размер и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /виж Решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./.
Освен обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните, неустойката може да изпълнява и наказателна функция.
2
Така, както е уговорена, неустойката в случая е предназначена единствено да санкционира кредитополучателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на предоставената сума.
Размерът на неустойката 3961,96 лева надвишава предоставения кредит от 2500 лева, представлява 158,48 % спрямо главницата. Предвидено е предварително, че ще се заплаща разсрочено, заедно с всяка вноска.
Видно е, че такава уговорка изцяло противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй като драстично нарушава принципа на справедливост и излиза извън обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят определя. Действително няма пречка размерът й да надхвърля вредите от неизпълнението. В случая обаче, няма адекватен критерий за преценка на това надвишаване, доколкото се посочи, че процесната клауза обезпечава изпълнението на вторично задължение. Един вид обезпечава изпълнението на задължението за обезпечаване на главното задължение. Т.е. и санкционната функция е вън от предмета на задължението, тъй като само по себе си непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя и до увеличаване на подлежаща на връщане сума с над двоен размер, което е в контраст с всякакви разумни граници на добрите нрави и не се толерира от закона. Тя нарушава принципа на справедливост и не държи сметка за реалните вреди от неизпълнението /в т. см. Решение № 74 от 21.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 541/2010 г., IV г. о., ГК/.
Тъй като противоречието между клаузата и добрите нрави е налице още при сключване на договора, не е налице валидно неустоечно съглашение и според чл. 26, ал. 1, вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази част договорът не е пораждал правно действие.
Нищожността на клаузата е пречка за възникване на задължение по нея.
Предвид изложеното, съдът приема иска за основателен, при което следва да бъде уважен.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е искане, представен е списък по чл. 80 ГПК и доказателства за плащане на 158,48 лева – ДТ.
Претендира се и адв. възнаграждение. Представен е ДПЗС, в който е уговорено защитата да бъде осъществена безплатно, на основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗАдв. Съгласно ал. 2, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Този размер, съобразно чл. 7, ал.2, т.2 НМРАВ възлиза на минимума от 835,44 лева с ДДС /предвид 3 док. за регистрация/, който следва да се присъди лично на пълномощника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Г. С. Г., ЕГН ********** НЕ ДЪЛЖИ на „Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК 202255877, сумата от 3961,96 лева – неустойка по сключен договор за потребителски кредит № ..... от 28.10.2022 г.
ОСЪЖДА „Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК 202255877, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Сребърна“ № 16, бл. Парк Лейн Офис Център, ет.8, да плати на Г. С. Г., ЕГН **********, с адрес: ....., сумата от 158,48 лева /сто петдесет и осем лева и четиридесет и осем стотинки/ - разноски по делото.
ОСЪЖДА „Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК 202255877, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Сребърна“ № 16, бл. Парк Лейн Офис Център, ет.8, на основание чл. 38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 ЗАдв., да плати на а. Д. В. М., с адрес: ...... сумата о т 835,44 лева с ДДС /осемстотин тридесет и пет лева и четиридесет и четири стотинки/ - адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищеца Г.
С. Г. в производството по настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4