Решение № 4088 от 22.11.2021, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4088 гр. София, 22.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Й.Н.С. при участието на секретаря Д.Б.П. като разгледа докладваното от Й.Н.С. Гражданско дело № 20211110125692 по описа за 2021 година

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от фирма срещу Г. М. П. с искане да се признае за установено, че Г. М. П. дължи на фирма сумата от 3116,70 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2019г. за топлоснабдения имот, находящ се на адрес: адрес, аб.№ .../инсталация ...., ведно със законна лихва от 16.11.2020г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 490,95 лв. за периода от 14.09.2018г. до 04.11.2020г., сумата от 45,36 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2017г. до 30.04.2019г., ведно със законна лихва от 16.11.2020г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение в размер на 9,48 лв. за периода от 01.12.2017г. до 04.11.2020г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 56772/2020г. по описа на СРС, 31-ви състав.

В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът е потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, като за процесния период е консумирал топлинна енергия на процесната стойност, но не я е заплатил. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който се оспорват предявените искове. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

Поддържа, че обстоятелството, че ищецът претендира вземания, представляващи месечни дължими суми за прогнозна консумация на топлинна енергия за отоплителен сезон м.05.2017г. до м. 04.2018г., които са погасени по давност, като се позовава на обща фактура, издадена на 31.07.2018г. чрез включването им в тази фактура, е незаконосъобразно и граничи със злоупотреба с права, доколкото с това действие се целяло избягване на евентуално възражение за давност от страна на потребителите на топлинна енергия.

Поддържа, че не е налице облигационно правоотношение между страните, тъй като не е собственик или ползвател на процесния имот и не е обвързан от общите условия на ищеца.

Сочи, че представеният нотариален акт е неотносим, доколкото е съставен през 2010г., липсвали доказателства, че в периода между съставянето на нотариалния акт и процесния период имал качеството на собственик или ползвател. Твърди, че са неоснователни 1 претенциите на ищеца по отношение на услугата дялово разпределение, както и по отношение на лихвата за забава върху главницата за дялово разпределение. Оспорва дължимостта на лихвата за забава върху главницата за топлинна енергия поради липса на доказателства, че е изпаднал в забава. Поддържа, че не са представени доказателства относно издаване, публикуване и датата на публикуване на фактурите на интернет страницата на ищеца. Оспорва договора между СЕС и ..., протокола от ОС на етажните собственици, договорът между фирма и .... Оспорва посочените Общи условия, тъй като липсвали доказателства същите да са били публикувани в един централен и един местен ежедневник, респ. да са влезли в сила и да го обвързват. Оспорва представеното заявлениедекларация за откриване на партида. Искането към съда е да отхвърли предявените искове.

Претендира разноски.

Третото лице-помагач ... не е взел становище по основателността на предявените искове.

Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.

За да бъдат уважени предявените искове ищецът следва да докаже кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за процесния имот, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за процесния период и нейната стойност; а също така изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

Относно наличието на облигационно правоотношение между страните съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.

Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярът на правото на собственост или на вещното право на ползване.

В конкретния случай от приетия нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ..., том Първи, рег. № ..., дело № ... от 2010г. се установява, че на 21.10.2010г. В.В.Д. и Й.Н.Н. са продали на Г. М. П. следния свой съсобствен недвижим имот, а именно- ..., находящ се в .... С оглед на което ответникът в качеството му на собственик на процесния имот е бил страна по договор за доставка на топлинна енергия за процесния имот и период.

В случая потребител на топлинната енергия и страна по договора за доставка на топлинна енергия е именно ответникът като собственик на имота, който е подал и молба-декларация за откриване на партида на негово име от 31.08.2011г. – л. 21 от делото. Съдът намира възраженията на ответника, че липсват доказателства, че в периода между съставянето на нотариалния акт и процесния период ответникът е имал качеството на собственик или ползвател за неоснователни, доколкото по делото не са ангажирани доказателства от страна на ответника да е налице разпореждане с процесния имот от негова страна след придобиването на имота. Доказателствена тежест за тези обстоятелства се носи именно от ответника, след като твърди, че след 2010г. не е бил собственик, респ. ползвател на имота.

С оглед на което ответникът е пасивно легитимиран да отговаря по предявените искове за заплащане на топлинна енергия в качеството му на собственик на процесния имот, респ. страна в облигационното правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия за 2 битови нужди.

Относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в която се намира процесният имот, както и на самият имот, това обстоятелство е безспорно между страните, като с определението от 01.10.2021г., в което е обективиран проектът за доклад, обявен за окончателен в проведеното съдебно заседание на 08.11.2021г., съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че за процесния имот и период е доставена топлинна енергия на стойностите, посочени в исковата молба.

Следователно предявения иск за главница за цена на доставена топлинна енергия се явява доказан по своето основание, а неговият размер е 3116,70 лева.

От заключението на вещото лице по ССчЕ се установява, че няма данни за извършени от абоната плащания на суми за топлинна енергия, касаещи процесната сума. Експертът е уточнил, че за периода от м.05.2017г. до 04.2019г. прогнозно изчислените от ФДР фактурирани суми за топлинна енергия, начислени по партидата на аб. № ... са на обща стойност 3191,51 лева с ДДС, като резултатът от изравнителните сметки е сума за възстановяване в размер на 74,81 лева. Сочи, че били начислени и незаплатени 19 броя фактури за услугата дялово разпределение възлизащи на 45, 36 лева и лихва в размер на 9,48 лева. От заключението се установява, че с изравнителните сметки за възстановяване не са погасявани задължения извън процесния период.

Съдът счита, че легитимацията на ищеца да получи стойността на услугата дялово разпределение следва от сключения договор между ЕС и третото лице ФДР, както и от съдържанието на ОУ на ищцовото дружество, които обвързват ответника. Така уредената суброгация овластява ищеца да получи стойността на извършената услуга от третото лицепомагач. Според чл. 22, ал. 2 от общите условия на ищцовото дружество от 2014г. купувачите заплащат таксата за дялово разпределение на топлинната енергия на продавача, тоест на ищеца. Аналогична е и клаузата на чл. 22, ал. 2 от общите условия от 2016г.

Следователно потребителите на топлинна енергия са задължени да заплащат на фирма възнаграждението за услугата дялово разпределение на топлинната енергия, независимо че услугата се извършва от трето лице.

На следващо място от представените от ищеца протокол от ОС на ЕС за избор на фирма за дялово разпределение и договор между ищеца и избраната фирма за дялово разпределение се установява, че дяловото разпределение в имота е извършвано от ..., като с оглед датата на сключване на същите и датата на придобиване на процесния имот от ответника протоколът от ОС няма как да носи неговият подпис.

По делото не е оспорен размера на предявения иск за цена на услугата дялово разпределение, като от заключението на вещото лице по ССчЕ се установява, че същият е 45,36 лева.

По различен начин стои въпросът относно претендираната лихва върху главницата за дялово разпределение, тъй като посочените по-горе клаузи от общите условия касаят единствено вземанията за топлинна енергия. Относно вземането за цена на услугата дялово разпределение в чл. 36, ал. 2 ОУ е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата „дялово разпределение” се определят от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата „дялово разпределение“ и се обявява по подходящ начин на клиентите. В случая ищецът не е ангажирал доказателства за наличието на такъв предвиден ред и неговото съдържание, липсват и доказателства за отправена до длъжника покана за плащане на главницата за дялово разпределение. Ето защо предявения иск за сумата от 9,48 лева за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.12.2017г. до 3

04.11.2020г. следва да бъде отхвърлен изцяло.

Относно възраженията на ответника касаещи начислената мораторна лихва върху цената на топлинна енергия съдът намира, че същите касаят Общите условия от 2014г. С Решение по Протокол 7/ 23.10.2014г. на Съвета на директорите на фирма са приети нови общи условия, които са одобрени с Решение ОУ-1/ 27.06.2016г. на КЕВР на основание чл.

150, ал. 1 ЗЕ, като същите са публикувани през м. 07.2016г. и следователно са влезли в сила м. 08.2016г. (с изтичането на тридесетдневен срок след публикуването им – арг. от чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В ал. 4 обаче е посочено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срок. По аргумент за противното съдът приема, че клиентите на топлинна енергия не дължат обезщетение за забава върху прогнозно начисляваната месечна стойност на топлинна енергия по чл. 32, ал. 1. Според чл. 32, ал. 2 след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Върху тези окончателно определени по размер суми въз основа на реалния отчет на доставеното количество топлинна енергия клиентите дължат обезщетение за забава ако не са заплатили сумите в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 2).

На последно място, по релевираното от ответника възражение за изтекла погасителна давност, съдът намира следното.