Решение № 698 от 08.04.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 698 гр. Бургас, 08.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Д. ИВ. АСЕНИКОВА

ЛЕФТЕРОВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА като разгледа докладваното от Д. ИВ. АСЕНИКОВА ЛЕФТЕРОВА

Гражданско дело № 20232120107643 по описа за 2023 година

Производството е БЪРЗО – по реда на чл. 310, ал. 1, т. 1, и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на Д. Т. Л. , ЕГН **********, с адрес: гр. Бургас, *** чрез пълномощника адвокат О., против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр. Бургас, представлявА. от директора ст. комисар Емил Павлов, със седалище: гр. Бургас, ул. „Христо Ботев“ № 46, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ: 1) за признаване за незаконно на дисциплинарното наказание „уволнение“, наложено на ищцата със Заповед № 251з-6071/24.10.2023 г. на директора на ответника и за отмяната му; 2) за възстановяване на ищцата на заемА.та преди уволнението длъжност „системен оператор” в група „Административно-наказателна дейност, отчет и А.лиз на ПТП” на Сектор „Пътна полиция” към Отдел „Охранителна полиция” при ответника; 3) за присъждане на обезщетение в размер на 2681 лева за оставане без работа за периода от 26.10.2023 г. до 15.12.2023 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба на 15.12.2023 г. до окончателното плащане. Претендират се разноски.

В исковата молба са изложени твърдения, че със Заповед № 251з-6071/24.10.2023 г. директорът на Областна дирекция на МВР – Бургас е наложил на ищцата, в качеството й на лице по чл. 142, ал. 1, т. 3 ЗМВР, работещо по трудово правоотношение на длъжност “системен оператор” в група „Административно-наказателна дейност, отчет и А.лиз на ПТП” на Сектор “Пътна полиция” към Отдел „Охранителна полиция” при ответника, дисциплинарно наказание „уволнение” за едновременно установени шестнадесет нарушения, квалифицирани като такива по чл. 187, ал. 1, т. 3 (неспазване на техническите и технологичните правила), т. 7 КТ (неизпълнение на законните нареждания на работодателя) и т. 10 (неизпълнение на други).

Поддържа се, че по отношение на 12 от нарушенията (описани в т. от 1 до 8, т. 10, т.

1

11, т. 13 и т. 15 от заповедта за уволнение) наказанието е наложено след изтичане на преклузивния двумесечен срок по чл. 194 КТ, който е изтекъл на 23.09.2023 г.

По същество се излагат подробни съображения, че не е осъществен съставът на нито едно от нарушенията, за които ищцата е била уволнена дисциплинарно.

Сочи се, че поведението на служителката, описано в т. 1-8 от заповедта за дисциплинарно уволнение, не е в нарушение нито на цитирания там текст на чл. 12 от Технологичен ред за дейността на служителите от група „АНДОППППОВ“ към сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Бургас, рег.№ 769р-9096/2022 г., нито на цитираните разпоредби на чл. 7, ал. 6, вр. чл. 17, ал. 8 от Наредба № 1-157 от 1 октомври 2002 г., тъй като служителят, ангажиран с дейността по чл. 36, т. 1 и чл. 37, ал. 2 от Инструкция № 1з417 от 10.03.2010 г. за организацията и технологията на работа в структурите на МВР при издаване на българските лични документи дейност „Въвеждане на приетото заявление в НАИФ „НРБЛД“, е длъжен да въведе приетото заявление, като отрази информацията, която се съдържа в самото заявление и приложените към него документи, но там не се съдържа информация относно държавата, в която е придобита правоспособността на заявителя.

Посочва се, че отказът на служителката да изпълни устната заповед на началника на група АНДОППППОВ за въвеждане на „коректни данни”, описан в т. 9 от заповедта за дисциплинарно уволнение, не е в нарушение на трудовата дисциплина, тъй като не се касае за законно разпореждане.

Отбелязва се, че не е осъществен съставът на нарушението, описано в т. 10 от заповедта, тъй като не се касае за премахване на данни от НАИФ “НРБЛД”, а за въвеждане на нови данни, а именно - данните, обективирани в заявление вх. № 7585/23.06.2021 г. за подмяна на притежаваното българско СУМПС и приложените към него документи.

По отношение на описаните в т. 11 от заповедта действия на ищцата се поддържа, че също не представляват нарушение на трудовата дисциплина, тъй като ищцата правилно е отразила в НАИФ „НРБЛД“ вида на заявлението, което се състои в искане на издаване на дубликат от СУМС, а не в искане за издаване на ново свидетелство. Изтъква се, че в тази й част заповедта е немотивирА., тъй като от изложеното не става ясно кое конкретно действие или бездействие работодателят е приел за нарушение на чл. 12 от Технологичния ред – че ищцата не е нанесла „корекции” в НАИФ „НРБЛД“ или че не се е обадила на заявителя да му каже, че трябва да му се издаде ново СУМПС. Сочи се още, че без значение кое от горепосочените бездействия работодателят е имал предвид, липсва нарушение на цитирания чл. 12 от Технологичния ред. Отбелязва се, че при заявено искане за издаване на дубликат на СУМПС, което е в срок на валидност, административният орган, в т.ч. и натоварените със съответната дейност негови служители, нямат право да се произнесат по начин, различен от заявения.

Твърди се, че в т. 13 от заповедта не е описано конкретно поведение на ищцата, което може да се квалифицира като нарушение, тъй като не става ясно какво е било дължимото от нея поведение – ищцата не е отказвала за обработва заявления за издаване на СУМПС на лицата А. и К., а и от изложеното в заповедта не става ясно защо директорът на ОДМВРБургас смята, че има обективиран по какъвто и да било начин отказ за изпълнение на задължения.

Посочено е, че нарушението в т. 14 се припокрива от обективна и субективна стрА. с това по т. 13. От фактическа стрА. то не е било осъществено, тъй като заявленията са били регистрирани в НАИФ “НРБЛД” още в деня на приемането им. Отделно от това, сроковете за издаване на СУМПС са уредени от закона, а не произтичат от устните разпореждания на началника на група АНДОППППОВ.

Поддържа се, че не е осъществен състав на дисциплинарно нарушение и при фактическата обстановка по т. 15 от заповедта, тъй като полицейските инспектори не са 2 ръководители на наказА.та служителка и неизпълнението на техните разпореждания не е равнозначно на неизпълнение на нареждания на работодателя по смисъла на чл. 187, ал. 1 т.

7 КТ.

Описаният в т. 16 от заповедта за уволнение отказ на ищцата да изпълни Заповед № 251з-4566/25.08.2023 г. на директора на ОДМВР-Бургас не е нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 7 КТ, тъй като тази заповед е издадена в нарушение на закона.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, чрез пълномощника юрисконсулт Д., която оспорва предявените искове като неоснователни и моли за отхвърлянето им.

Твърди се, че заповедта е издадена в двумесечния преклузивен срок по чл. 194 КТ, който е изтекъл на 30.10.2023 г., тъй като е започнал да тече на 21.08.2023 г., но към него са прибавени и 9 дни законоустановен платен годишен отпуск.

По отношение на дисциплинарните нарушения, извършени на 25.05.2023г. и описани в точки от 1 до 8 от заповедта, се излага се, че ищцата е въвела непълно код 70, тъй като същият освен информация за номер на чуждестранно СУМПС и държавата на издаването му, включва в себе си информация и за придобитата правоспособност за управление на МПС в съответната държава съгласно чл. 7, ал. 3 от Наредба № 1-157 от 1.10.2002г. и чл. 12 на Технологичния ред.

Въз основа на изложеното се поддържа по дисциплинарното нарушение, посочено в т. 9 от заповедта, че нареждането на непосредствения началник на ищцата да въведе коректно данните, съдържащи се в код 70 по посочените по-горе 8 случая, е законно и неизпълнението му е нарушение на трудовата дисциплина.

По т. 10 от заповедта се поддържа, че деянието на ищцата не е спазила раздел II, чл.

12, изречение последно от Технологичен ред, съгласно който при последващо издаване на свидетелство при наличие на ограничително условие код 70 същия задължително се отразява при последващо издаване на свидетелство за правоуправление.

По т. 11 от заповедта се сочи, че ищцата не е спазила чл. 12 от Технологичния ред, тъй като не е изпълнила задължението си да въведе пропуснатия код в частта относно държавата на издаване на свидетелството, респективно относно държавата в която категорията е придобита.

По т. 12 от заповедта се отбелязва, че полицейски инспектор В. Н. е била възложена задачата да извършва ежеседмичен контрол върху дейността на системните оператори по т.

12 от раздел II на Технологичния ред, поради което неизпълнението на разпорежданията й представлява неизпълнение на законно нареждане на работодател.

По т. 13 от заповедта се посочва, че ищцата е отказала изобщо да изпълни трудовите си задължения по обработка на документите на водачите А. и К, което е нейно основно длъжностно задължение съгласно длъжностната й характеристика.

По т. 14 от заповедта се сочи, че работата по етапа на обработка на заявленията на А. и К. не е бил извършена от Л. съгласно изявлението й от 28.07.2023г. и отказа й от 31.07.2023г. да изпълни устното разпореждане на прекия си началник По т. 15 от заповедта се излагат доводи, че неизпълнението на разпореждането на инсп. В. С. контролният талон да бъде връчен на водача е неизпълнение на законно нареждане на работодател.

По т. 16 от заповедта се отбелязва, че заповед № 251з-2626/26.05.2023г. не е била изпълнена от ищцата, тъй като тя е отказала да изпълнява задължения като системен оператор в „Миграция“, като е отказала да се запознае с длъжностната характеристика, поради което в сектор „Миграция“ са й възлагали само изпълнението на обикновени 3 технически задачи.

Изтъква се още обстоятелствата, че нарушенията са системни по смисъла на § 1, т. 22 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, ищцата е била в период на изтърпяване на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, има още едно предходно такова наказание от 2022г., четири от петте й награждавания са случаи на награди, раздавани в края на годината на целия личен състав на министерството за постигнатите резултати в работата на цялото ведомство, а в петия случай са наградени 116 служителя от ОДМВР-Бургас от звената за административно обслужване на граждани във връзка с изпълнението на задълженията им по време и малко след обявеното извънредно положение.

С протоколно определение от 25.03.2024 г. на основание чл. 214, ал. 1 ГПК е допуснато изменение на предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл.

225, ал. 1 от КТ чрез увеличение на размера му от първоначално предявения размер от 2681 лева на 8862, 72 лева за периода от 26.10.2023 г. до 25.03.2024 г.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна стрА. следното:

Предявените са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ.

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението за незаконно и за неговата отмяна:

По конститутивния иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ ищецът следва да докаже наличието на трудово правоотношение между страните, което е било прекратено с обжалвА.та заповед за уволнение на работодателя, а ответникът следва да докаже наличието на сочените в заповедта за уволнение факти и обстоятелства, съставляващи основание за прекратяване на трудовото правоотношение, както и изпълнението на законовите изисквания по чл. 195 КТ във вр. с чл. 190 КТ, чл. 194, ал. 1 КТ и чл. 193, ал. 1 КТ.

За безспорни и ненуждаещи се от доказване са обявени обстоятелствата, че ищцата е заемала при ответника длъжността „системен оператор” в група „Административнонаказателна дейност, отчет и А.лиз на ПТП” на Сектор “Пътна полиция” към Отдел „Охранителна полиция” по силата на трудово правоотношение, прекратено със Заповед № 251з-6071/24.10.2023 г. на директора на ответника за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”.