Решение № 262463 от 05.11.2021, Районен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н

И Е

№

262463 05.11.2021 година град Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XVІІI граждански състав, в публично съдебно заседание на пети октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРИСТИНА

ТАБАКОВА при участието на секретаря Радка Цекова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 5265 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК ********* против А.И.И., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл.

422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 1037.04 лв. - главница, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена в обект на потребление, находящ се в гр.

П., бул. ***, за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2019 г., както и сумата от 98.18 лв. - представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 03.01.2019 г. до 16.02.2020 г. , ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17 02.,2020 г., до пълното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 2604 по описа на ПРС за 2020 година.

В исковата молба се твърди, че ищецът имал качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и притежавал лицензия за производство и пренос на топлинна енергия. Ответникът като собственик на имот, находящ се в гр. П., бул. ***, имал качеството на потребител на топлинна енергия, а като такъв бил длъжен да заплаща месечно дължимите суми за доставянето й, съгласно чл. 34 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди. При неизпълнение на задължението си в срок, дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва. С оглед сключения при Общи условия договор за покупко - продажба на топлинна енергия, дружеството, в качеството си на продавач доставило до сградата, а търговецът, извършващ дялово разпределение на топлинна енергия, е разпределил за имота на ответника в качеството му на собственик на топлоснабден имот и потребител, топлинна енергия на обща стойност 1037.04 лева, за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2019 г., която същият не заплатил. Предвид забавата в плащането, се дължала и сумата от 98.18 лева - обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода 03.01.2019 г. – 16.02.2019 г. Ответникът не бил изпълнил задълженията си да погаси горните суми, поради което срещу него било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение. По образуваното заповедно производство по частно гр. дело № 2604/2020 г. на ПРС, длъжникът в срока по чл. 414, ал.2 ГПК подал възражение за недължимост на вземанията, поради което в едномесечния срок по чл. 422 ГПК ищецът предявил настоящите установителни искове. Моли се претенциите да бъдат уважени. Претендират се разноски.

В срока по чл.

131 ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер и предявява насрещна искова молба, с която иска осъждането на първоначалния ищец да заплати на ответника сумата от 1250 лева- частичен иск, целия за 24 999.99 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди изразяващи се в постоянен, системен стрес, несигурност, притеснения, тревоги, психическо напрежение и страх, причинени вследствие на водени съдебни дела, противозаконна кражба на лични данни, ведно със законна лихва от 15.07.2020 г. до окончателното им изплащане. Претендира и разноски.

Насрещната ищца твърди, че била жена на 70 години, на социално подпомагане. Имала болна дъщеря - инвалид, за която се грижила. Твърди, че била подложена на системен тормоз от страна на ищцовото дружество, изразяващо се в следното: неоснователно завеждане на заповедно и исково производства срещу нея по ч.гр.д. № 2604/20 г. на ПРС и гр.д. № 5265/20 г. на ПРС. В резултат на това се застрашавала личното оцеляване на ответницата. Била подлагана на стрес. Създало се чувство на несигурност и страх. Била подложена на постоянен стрес от ищеца, тъй като не била абонат нито имала сключен договор с ищеца.

Първоначалният ищец е депозирал отговор на насрещната искова молба. Излага съображения, че от страна на служители на ищеца не са извършвани, каквито и да е било противоправни действия или бездействия, които да накърняват права и законни интереси на ответницата. Твърди, че не е налице нито един елемент от фактическия състав на 49 ЗЗД във вр. с чл. 45 ЗЗД. Поради това се иска да бъде отхвърлен иска. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 2604/2020 г. на ПРС, ХVІII гр.с., вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. В срока по чл. 414 ГПК ответникът е възразил срещу заповедта. В предоставения на ищеца от съда едномесечен срок за това е подадена настоящата искова молба.

Ето защо, съдът приема, че установителните искове по реда на чл.422 ГПК са допустими, тъй като са предявени в срок, в резултат от своевременно депозирано възражение от длъжника в заповедно производство, имащо за предмет същите вземания.

Относно тяхната основателност, съдът приема следното:

Първият основен спорен въпрос между страните, с оглед възражението на ответника е дали е налице облигационно правоотношение между страните, поради липсата на индивидуално сключен между тях договор.

Представени са Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛОВДИВ“ ЕАД на потребители в гр. П., публикувани в местен ежедневник - вестник „Марица“ - Пловдив от 24.12.2007 г. и в национален всекидневник – вестник „Новинар“ от 27.12.2007 г. В чл. 3, ал. 1 от Общите условия като купувач и потребител на топлинна енергия за битови нужди е определено физическо лице, което е собственик или титуляр на вещно право на ползване в топлоснабдена сграда.

От приложените по делото писмени доказателства – Справка от Агенция по вписванията, за периода от 01.01.1991 г.

– 24.08.2020 г. /л.69-70/; Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № *** при ПРС, /л.71-72/, както и Нотариален акт за собственост апартамент (жилище) по чл. 55 ЗПИНМ № *** г. /л.73/, безспорно се установява, че И. З. И. и съпругата му А.И.И. са съсобственици на апартамент № *, находящ се в гр. П., бул. ****.

Съгласно чл. 150

Закона за енергетиката /ЗЕ/ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносно предприятие на потребители се осъществява при публично известни общи условия, като в ал. 2 е предвидено, че тези общи условия влизат в сила след публикуването им, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Съгласно чл.

153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Легална дефиниция на понятието „потребител” е дадена в § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, според която по смисъла на този закон потребител на енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с носител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване. Разпоредбата на закона е възпроизведена в Общите условия на дружеството, обвързващи надлежно страните. Следователно за възникване на правоотношението по покупко-продажба на топлоенергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата, а обвързаността между страните възниква по силата на закона, поради което в случая безспорно се установява съществуването на облигационна връзка между страните. Достатъчно е да се установи, че ответникът е потребител на топлинна енергия, съответно, че общите условия са произвели действие.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, клиент на топлинна енергия е собственикът или носителят на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Същият е задълженото лице да заплаща продажната цена на доставената и потребена ТЕ, тъй като е встъпил в облигационни правоотношения с ищцовото дружество /Решение №35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. на III ГО на ВКС/.

Исковата претенция касае доставена и начислена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. П., бул. ***. Без значение за изхода на спора е, че имотът е съсобствен. В отношенията с доставчика, ответникът, на чието име е открита партидата /видно от всички издадени и приложени документи във връзка с имота/, дължи начислените суми, а останалото е въпрос на вътрешни уговорки между съсобственици, респ. на евентуално приложение на чл. 30, ал. 3 ЗС, по силата на който /при липсата на други договорености/ ответникът би могъл да иска от другия съсобственик припадащата му се част от разходите за общата вещ.

Поради изложеното съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия. В този смисъл, съдът намира за неоснователно заявеното от ответника възражение за липсата на валидно изградена между него и ищцовото дружество облигационна връзка в конкретно материално правоотношение.

В чл. 31 от Общите условия е предвидено, че продавачът издава фактури, съдържащи информация за консумираната топлинна енергия за всеки отделен имот, цена на услугата дялово разпределение, цена за енергия, общата дължима сума и дължимия данък добавена стойност. Фактурата се изпраща на всеки абонат ежемесечно. Съгласно чл. 34 ал.1 от Общите условия потребителят е длъжен да заплаща месечните дължими суми за доставената топлинна енергия и за услугата дялово разпределение в 30-дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасят. В чл. 34, ал. 2 от Общите условия е предвидено, че потребителят – купувач на ТЕ следва да заплаща дължимата сума от изравнителните сметки в тридесетдневен срок след издаване на дебитно известие. Съгласно чл. 35 от Общите условия при неизпълнение в срок на задълженията по чл. 34, ал. 1, купувачите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на топлинна енергия.

Следващият основен спорен между страните по делото въпрос, с оглед възраженията на ответника е дали на ответника е доставено претендираното количество и вид топлинна енергия през процесния период, съответно дали дължи претендираните за тази енергия, суми.

Налице са договорни отношения по продажба на ТЕ за битови нужди, с включените в него права и задължения, съгласно ЗЕ и ОУ. Според чл.4, ал.1 ОУ, продавачът е длъжен да доставя в абонатните станции на сградите топлинна енергия за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, а според чл.13, ал.1, т.1 ОУ, купувачът е длъжен да заплаща дължимите суми за топлинна енергия в срок.

Определянето размера на месечното задължение за плащане цената на потребената ТЕ, независимо дали е за отопление или БГВ на всеки потребител от сградата - етажна собственост, начинът на разпределяне, респективно формиране на месечното задължение, са регламентирани в ЗЕ и Приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването - Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна собственост.

По делото е представен препис – извлечение от сметка на ответника за процесния период, в която е отразено, че задълженията са за отопление и за сградна инсталация.

Относно дължимостта на конкретните, начислени от ищцовото дружество, суми по партидата на ответника по делото е прието заключение на съдебно – техническата експертиза, от което се установява, че за процесния период абонатната станция, обслужваща сградата, е работила, като е подавала ТЕ само за отопление и сградна инсталация. Дяловото разпределение е извършено коректно и с оглед изискванията на Методиката. Вещото лице е изготвило експертизата, като е ползвало не само предоставени му от ищеца данни, а и такива от топлинния счетоводител.