Определение № 207 от 22.08.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 207 гр. Варна, 22.08.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна Панталеева

Членове:

Росица Ант. Тончева

Десислава Ст. Сапунджиева като разгледа докладваното от Росица Ант. Тончева Въззивно частно наказателно дело № 20253000600281 по описа за 2025 година , при произнасянето взе предвид следното:

Въззивната проверка по ВЧНД №2 81/2025 година е с предмет законосъобразността на определение от 16.07.2025 година, постановено от състав на Окръжен съд-Варна по ЧНД №1052/2025 година, с което молбата на осъдения О. Х. М. за условно предсрочно освобождаване е оставена без уважение.

Първоинстанционното определение се обжалва със саморъчна частна жалба – в нея осъденият изразява несъгласие с констатацията, че не се е поправил предсрочно, оспорвайки достоверността на писмените доказателства в досието си, оплаква се от нечовешко третирането в затвора („по-зле от животно“), сочи за заболявания, на които не се обръща внимание и които му пречат да упражнява предложената му от администрацията работа.

Съображенията на частната жалба са писмено доразвити от служебния защитник адв.С., който припомня поощренията, писмените похвали и наградите на подзащитния си и счита, че те убедително обосновават настъпило предсрочно поправяне. Що се касае до факта на неполагане на труд, служебният защитник оспорва отношението му към предмета на процедурата, предвид наличието на безспорно установени пречки от здравословно естество. По същество се подкрепя искането на осъдения за отмяна на първоинстанционното определение и постановяване на съдебен акт за условно предсрочно освобождаване.

По отношение на частната жалба е постъпило становище от началника на Затвора-Варна – то е солидарно с изводите на окръжния съд за отсъствие на предпоставките по чл.70 от НК, т.к. все още осъденият не е приучен на уважение към законите и към стриктно спазване на правилата, предвид 1 наложеното му дисциплинарно наказание със заповед №548/30.04.2025г.

Настоящият въззивен състав, след като се запозна с доводите в частната жалба, в допълнението към нея и с материалите по делото, прие за установено следното:

Съдебното производство в първата инстанция е по инициатива на осъдения – с лична молба по чл.437, ал.2 от НПК О. М. е заявил желание за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказание лишаване от свобода. Окръжният съд е разгледал молбата в открито съдебно заседание, при съблюдаване на всички права на участниците в съдебното производство и при спазване на основните принципи на наказателния процес. Прецизно контролираната инстанция е установила, че към момента на процедурата по чл.437 и сл. от НПК осъденият изтърпява наказание лишаване от свобода в размер на пет години, наложено му по реда на чл.25 вр. чл.23, ал.1 от НК с определение по ЧНД №124/2025година по описа на Районен съд – Силистра – със съдебния акт са групирани наказания лишаване от свобода по НОХД №106/2022 година и НОХД №294/2020 година по описа на Районен съд – Силистра и на Районен съд – Тутракан. За процедурата по чл.70 от НК видът на конкретните осъждания изисква изпълнение на 2/3 от лишаването от свобода, установено като факт по реда на писменото доказване (ЧНД, л.31), т.е. обективната предпоставка по чл.70, ал.1, т.1 от НК е налице.

При осъществяване на доказателствена дейност във връзка с втория критерий по чл.70 от НК, окръжният съд се е позовал на данни в досието на О.

М., сред които стойности на риска от рецидив, налагани поощрения и наказания и относно режима, достигайки до извод за непостигнато предсрочно поправяне.

Предвид оспорване обосноваността на извода по факултативния критерий на чл.70 от НК, настоящият въззивен състав на свой ред също оцени доказателствата в досието на жалбоподателя, на база на която оценка и анализ изцяло се солидаризира с решението на окръжния съд по съществото на делото.

Доказването на поправянето на осъдения се извършва по реда на чл.439а от НПК, като сред относимите писмени данни е и оценката по чл.155 от ЗИНЗС. Многократно настоящият състав е припомнял, че тази оценка е много по-широка по диагностично-планировъчен подход от оценката на риска от рецидив и вреди, затова точно тя е необходимо да се обхване от аналитичната дейност на съда в процедурата по Раздел І, Глава тридесет и пета от НПК. Окръжният съд не се е съобразил докрай с предписанието на закона, развивайки в известна степен непълни мотиви.

Видно от досието, първоначалната оценка на осъдения е проведена на 12.07.2021 година и тя установява, че О. М. е израснал в пълно семейство, има средно образование със специалност ел.монтьор, работил е в сферата на строителството и на конните спортове, разведен е с едно родено от брака дете, 2 с което не поддържа връзка. В писменото доказателство е посочено, че М. проявява дефицити в уменията за мислене, в начина на живот и обкръжаващата среда, не е критичен към правонарушението. На база на оценката е бил изготвен план за изпълнение на присъдата, чиито резултати се проследяват по-нататък през текущ доклад от 08.09.2023 година по чл.129, ал.7 от ППЗИНЗС. От това писмено доказателство става ясно, че въпреки индивидуалната корекционна работа, осъденият продължава да не осъзнава последиците, довели го до пеналната изолация и не разбира мотивите за криминалното си поведение, не умее да провежда преценка на условията, в които е поставен, в аспекта на вземане на решения при качествено абстрактно мислене и при спазване на закона. След една календарна година е проведено препланиране на присъдата с дейности от индивидуално и групово естество.

По силата на свързания с препланирането доклад от 31.10.2024г., въззивният състав установява известен напредък на осъдения само в умението за мислене – отчасти е започнал да разпознава проблемите и да осъзнава последиците от тях Следващият доклад по чл.129, ал.7 от ППЗИНЗС е от 18.06.2025г. – по критичните зони той сочи следното: 1)О. М. все още не осъзнава причините, които са в основата на осъждането му; 2)в критерия начин на живот той има коректни отношения с останалите лишени от свобода; 3)в уменията за мислене – частично разпознава проблемите, разбира последствията им и е способен на известно планиране; 4)запазени са опасенията на администрацията от нарушения на задълженията.

Резултатите от последното препланиране на присъдата са отразени в индивидуален план от 18.06.2025 година (ЧНД, л.8), видно от който по всички рискови зони са предвидени както индивидуални, така и групови корекционни дейности. Съпоставянето на този актуален план на присъдата с данните от първоначалния и текущите доклади показва фактически, че нито една от дефицитните зони, довели до осъждането на М. за две престъпления, не е преодоляна.

До настоящия момент осъденият е поощряван четири пъти – последно през месец декември 2022 година, има и действащо дисциплинарно наказание по силата на заповед №548/30.04.2025 година на началника на Затвора-Варна, т.к. на 04.04.2025г. влязъл в словесен конфликт с друг лишен от свобода, който прераснал във физическа саморазправа с нанасяне на удари.

Осъденият е преминал успешно програма „Психо-социална рехабилитация, личностно развитие и самопознание на лишени от свобода с наркотична, алкохолна и хазартна зависимости“.

Режимът на О. М. е строг, понастоящем той пребивава в група за лишени от свобода при щадящи условия.

Горните фактически положения сочат на първо място, че по отношение на осъдения О. М. все още действа прогресивната система при изпълнение на наказанието по чл.66 от ЗИНЗС, т.к. процесът на поправяне, макар и плавен, не е с нужната ефективност, за да се постанови облекчаване 3 на режима и оттам да се постигнат по-благоприятни условия на пенитенциарно третиране. В рамките на чл.66 от ЗИНЗС са дадените поощрения и награди на осъдения, с цел да се поддържа неговата мотивация към предсрочно преминаване през визираната прогресивна система (промяна на режима, полагане на труд, възможност за използване на института на помилването). Същият не се е възползвал от условията – нито е създал, нито е мобилизирал вътрешен ресурс за преодоляване на проблемните зони, напротив – при отразените опасения в доклада по чл.155 от ЗИНЗС и в текущите такива по чл.129, ал.7 от ППЗИНЗС за нерационално поведение, т.к. осъденият не осъзнава в необходимата степен условията, за да вземе решения за законосъобразно поведение, в началото на април 2025 година М. е извършил тежко нарушение, което доказва ненапълно развита критичност, декларативност в осъзнаване на грешките, неефективно преизграден личен волеви модел към законосъобразен начин на живот.

По доводите на частната жалба:

1.Не се подкрепя по никакъв начин оплакването на осъдения, че документите в досието му са с невярно съдържание. Напротив, съпоставени с изискванията на ЗИНЗС и ППЗИНЗС, писмените източници във връзка с изпълнение на наказанието лишаване от свобода по отношение на О. М. се водят стриктно, данните в тях са проследими, както по времеви критерий, така и по приложението на закона.

2.Не се счита за основателно оплакването на осъдения за неравноправното му третиране в мястото за лишаване от свобода от гледна точка на бездействие на администрацията спрямо влошеното му здравословно състояние. Информация по това положение се съдържа и в двата тома от досието – установява се безспорно, че осъденият страда от множество заболявания – бъбречнокаменна болест, пиелонефрит, отлепване на ретината с последващо почти 100% нарушено зрение, претърпял е няколко коремни операции, има кожни проблеми по краката и ръцете. За тези усложнения той е бил консултиран неколкократно с лекар - последно на 19.02.2025 г. от д-р Анди Берлин, имало е случаи на възникване на спешни състояния, при които администрацията на затвора е реагирала незабавно с извеждането на М. в болнично заведение.

3.Със законодателните изменения от началото на 2017 година в чл.70 от НК се изостави обективното изискване осъденият да има „честно отношение към труда“, поради тясната перспектива, в която подобен обективен критерий отразява поправителния процес. Факт е, че осъденият не работи – както по здравословни причини, така и защото той счита, че работата няма да го коригира като личност и няма да го поправи (по последното положение данни се извличат от текущ доклад от 08.09.2023г.). Факт е също така, че това положение не е отчетено от окръжния съд при извода му за отсъствие на предсрочно поправяне.

При горните съображения става ясно, че поправянето на осъдения О.

4

М. не е настъпило – той все още е в обхвата на прогресивната система по чл.66 от ЗИНЗС и в условията на текущ процес на поправяне, т.е. не са налице основанията за условното му предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода в размер на пет години, наложено му по реда на чл.25 вр. чл.23, ал.1 от НК с определение по ЧНД №124/2025година по описа на Районен съд – Силистра.

Предвид изложеното, настоящият състав на Апелативен съд-Варна ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 16.07.2025 година, постановено от състав на Окръжен съд-Варна по ЧНД №1052/2025 година.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5