Определение № 869 от 02.12.2025, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 869 гр. Пазарджик, 02.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Десислава Анг. Ралинова като разгледа докладваното от Десислава Анг. Ралинова Гражданско дело № 20255200100297 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.140 от ГПК.

Делото е образувано по повод искова молба с вх. № 17901/01.11.2024 г. (по регистъра на Адм.съд-Пловдив), подадена от „Център за психично здраве - Пловдив“ ЕООД (ЦПЗ-Пловдив), ЕИК 000463386, със седалище и адрес на управление гр.

Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 68, представлявано от управителя д-р Мариана Г.а Господинова, чрез пълномощника адв. К. Г. М. против ОКРЪЖЕН СЪД-ПЛОВДИВ, бул. „Шести септември“ № 167, ЕИК 000471760, с която са предявени следните претенции: за обявяване нищожността на решение № 260028/27.02.2022г., постановено по гр. д. № 2673 по описа за 2020г. на ОС-Пловдив и признаване нищожността на решение № 540/11.09.2024 г. на ВКС, постановено по к. д. № 893 по описа за 2023г., ІІ г. о., с правно основание чл. 270, ал. 2 от ГПК; както и за присъждане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди по реда на чл.2в, ал., т.2 ЗОДОВ, поради допуснато нарушаване правото на ЕС от ответника в развилото се производство по гр.д. № 2673/2020 г. на ОСПловдив.

Първоначално исковата претенция с посочения петитум е била предявена пред Адм. съд-Пловдив, където е образувано адм.д. № 2490/2024 г. по описа на същия съд.

С определение № 1705/20.02.2025 г. производството по това дело е било прекратено и изпратено на ОС-Пловдив, а оттам - с Определение № 588/04.03.2025 г. по гр.д. № 553/2025 г. – и на ОС-Пазарджик, където е образувано настоящото гр.д. № 297/2025 г.

С определение № 609/09.09.2025 г. по разглежданото гр.д. № 297/2025 г. съдът е прекратил делото в частта на претенцията, с която е поискано от съда обявяване нищожността на решение № 260028/27.02.2022 г. по гр.д. № 2673/2020 г. на ОСПловдив и решение № 540/11.09.2024 г. на ВКС по к. д. № 893/2023г., ІІ г.о., като е 1 изпратил делото в тази част за разглеждане от РС-Пловдив.

Този акт е потвърден с Определение № 446/28.10.2025 г. по в.ч.гр.д № 543/2025 г. на ПАС и така предмет на разглеждане в настоящото производство е останала единствено претенцията по реда на чл.2в, ал.1, т.2 ЗОДОВ, за присъждане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди в размер на 731 705.74 лева., поради допуснато от ответника нарушаване правото на ЕС в развилото се производство по гр.д. № 2673/2020 г. на ОС-Пловдив.

В исковата молба са изложени следните факти и обстоятелства :

Твърди се, че съгласно Решение № 260028/27.02.2022 г. по гр. д. № 2673/2020 г. на ОС-Пловдив ищецът е бил осъден на основание чл.49 ЗЗД да заплати на всяка от ищците във въпросното производство - А.А. З.К., сумата от по 140 000 лв., ведно със законната лихва от 28.03.2019 г. до окончателното плащане, представляваща обезщетение за неимуществените вреди, претърпени във връзка със смъртта на баща им М.С.А., починал при пожар на 27 срещу 28 март 2019 г. в мъжко отделение на „Център за психично здраве - Пловдив“ ЕООД, след приемането му в там за провеждане на лечение, както и сумата от 11 400 лв. ДТ и 6790 лв. – адв. възнаграждение.

Така постановения акт на първата инстанция бил отменен с Решение № 210/02.12.2022 г. по в.гр.д. № 259/2022 г. по описа на ПАС.

С Решение № 540/11.09.2024 г. по гр.д. № 893/2023 г. по описа на ВКС, ІІ г.о, въззивното решение било отменено, като респ. ЦПЗ-Пловдив (ответник в посоченото производството) отново бил осъден за заплащате на задължения по реда на чл.49 ЗЗД, като така, с крайния съдебен акт в полза на А.А. З.К. били присъдени обезщетения за неимуществени вреди в размер на по 200 000 лв., от които по 100 000 лв. в лично качество и 100 000 лв., в качеството им на правоприемник на починалите в хода на процеса Ш.В.А. и Ж.М.А., ведно със законната лихва, считано от 28.03.2019 г. до окончателното заплащане; както и сумата от 8 885 лв. - разноски за всички инстанции за осъществявано безплатно процесуално представителство и сумата от 17 400 лв. – ДТ по сметка на ВКС.

Ищецът твърди, че с постановения съдебен акт решение №260028/ 27.02.2022г. на Окръжен съд Пловдив по гр. д. 2673/2020 г. и решение № 540/11.09.2024 г. на ВКС, ІІ г.о, 3-ти с-в, по к.гр.д. № 2023 8002100893 по описа за 2023 г. страдали от съществен порок - издадени били без да се вземат предвид всички доказателства във връзка с доводите на ЦПЗ-Пловдив и без да се направят собствени правни изводи от страна на съдебните състави по възраженията и доводите на тази страна, имащи значение за решението по делото, до степен напълно незачитане на установени факти, обстоятелства и доказателства по спора, изключително грубото им манипулиране, което се равнявало на отказ от правосъдие.

2

Сочи се, че в предявената искова молба по това дело били въведени твърдения, обосноващи наличието на противоправно поведение от страна на лечебното заведение -нарушаване принципите на безопасност и сигурност на пациента, за качеството на медицинската помощ, както и липсата на създадена организация за осигуряване на тази безопасност, включително изискванията за пожарна безопасност, довело до смъртта на пациента, в резултат на термична травма. В отговора си ЦПЗ – Пловдив оспорил е извършването на противоправно деяние, посочил, че не носи отговорност за настъпването на пожара, както и че дежурният персонал предприел дължимото поведение, изразяващо се в евакуация на пациентите и гасене с пожарогасители.

Описани подробно са установената в производството пред ОС-Пловдив конкретна фактическа обстановка по казуса, констатациите на приетите единична и тройна пожаро-технически експертизи относно причините за пожара, както и правните изводи на всяка от инстанциите в хода на делото във връзка с установените факти и обстоятелства.

Установено било, че на 24.02.2019 г., М.С.А., страдащ от „параноидна шизофрения“ е постъпил за лечение в „Център за психично здраве - Пловдив“ ЕООД.

От приложените материали по ДП № 217/2019 г. по описа на ІІ РУ на ОДМВР Пловдив се установявало, че на 27 срещу 28.03.2019 г., в мъжкото отделение на ЦПЗПловдив, в сградата, находяща се в гр. Пловдив, бул. “Пещерско шосе“ № 68, е възникнал пожар, при който същият е загинал.

Според приетата съдебно-медицинска и химическа експертиза причина за смъртта на пациента била термична травма, причинена от висока температура (пета степен на изгаряне от суха висока температура), като при възникване на пожара пострадалият М.А. е бил жив.

Според единичната и тройната пожаро-технически експертизи било установено, че причина за пожара била небрежност/невнимание при боравене с открит източник на огьн/пламък, като запалка, цигара или клечка кибрит, като пожарът не е възникнал вследствие на „късо съединение“ или „високо преходно съпротивление в местата на съединенията в проводниците в токовия кръг“ на осветителната инсталация в болничната стая, нито е резултат на умишлени действия - палеж. Установено било, че че всеки от описаните по-горе, като вероятна причина за пожара открити огнеизточници - цигара, пламък от запалка или от клечка кибрит е бил в състояние да развие достатъчно висока температура при горене, за да доведе до запалването им, като време от около 4-5 минути след запалването им е било достатъчно, за да се стигне до интензивно горене с бурно димоотделяне, каквито са били обективните данни за начина, по който пожарът се е изявил.

В ИМ се твърди, че в решението си ВКС посочил, че съобразно нормата на чл.

202 ГПК заключението на експертизата като доказателствено средство следва да бъде 3 обсъдено в съвкупност с другите доказателства по делото и когато за изясняване на някои въпроси от неговия предмет са необходими специални знания, за които се налага назначаване на вещо лице, съдът е длъжен и сам да следи дали представеното заключение е пълно, ясно и обосновано и дали отговаря на поставената задача, а при наличие на противоречия в събраните експертизи и обясненията на вещите лица, същите трябва да бъдат обсъдени във връзка с доводите на всяка от страните, наведени във въззивната жалба и отговора (цитирани са конкретно и мотивите в крайния акт на ВКС).

Развита е тезата, че в решението на първоинстанционния съд и в окончателния акт на ВКС, не били съобразени конкретните факти и обстоятелства във връзка с възникналия пожар, като съдебните състави на първата и крайната инстанции по делото достигнали до напълно погрешен извод за наличие на противоправно поведение на ответника, изразяващо се в несъздаването на организация за осигуряване противопожарната безопасност на пациента - наследодател на ищци в съответното производство, довела до неговата смърт в резултат на термична травма, както и съществуваща причинна връзка между противоправното бездействие на лечебното заведение и настъпилата смърт на починалия М.А.. Напълно погрешен бил и изводът, че са били налице всички елементи от фактическия състав на непозволено увреждане по чл.49 ЗЗД.

Освен това при определяне размера на присъдените обезщетения за неимуществени вреди, в противоречие е разпоредбите на чл.172 от ГПК, съдебните състави на първоинстанционния съд и на ВКС, изцяло и безкритично кредитирали свидетелските показания на свидетелите Р.С.А. - чичо на ищците, Ж., А. и З. и брат на починалия при пожара, както и на Г.Р.К. - съпруг на ищцата З.К., отразени в Протокол от 22.06.2021 г. на ОС-Пловдив по гр.д. № 2673/2019 г. (“...установяващи както дълбоката и емоционална връзка между ищците и баща им, така и тази между починалите ищци и наследодателя”), без да се вземат предвид наличните доказателства по делото, напълно опровергаващи тези свидетелски показания, както и фактът, че разпитаните свидетели били пряко заинтересовани от изхода на спора и от тази гледна точка показанията им били ненадеждни.

Пояснява се в тази връзка, че като доказателство при разглеждане на делото от ОС-Пловдив, била приложена пълната преписка по ДП № 217/2019 г. по описа на II РУ при ОД на МВР-Пловдив, приключило с постановление за прекратяване на наказателното производство от 08.07.2022 г., което също не било взето предвид от решаващия съд. Мотивите на прокурора за прекратяване на наказателното производство не били взети предвид от съда, въпреки че този краен акт не бил обжалван от наследниците на нито един от пострадалите.

Сочи се, че в рамките на посоченото ДП били извършени множество експертизи, 4 от които категорично се стигало до извода, че нито болницата, нито нейните служители са причина за станалото произшествие, като противопожарните и др. изисквания били спазени, а пожара евентуално бил причинен напълно възможно от самия наследодател на ищците или от някое от другите три починали лица, обитаващи същата стая с него.

Несъобразяването на тези факти и с многобройните експертизи, които се подкрепяли, в т.ч. и от изводите на тройната пожаротехническа експертиза, извършена в първоинстанционния съд, според изложеното в исковата молба представлявало грубо нарушение на основни правни принципи и правила, заложени в гражданското съдопроизводство по чл.9 ГПК; чл.12 ГПК; чл.5 ГПК; чл.10 ГПК. и др.

Конкретно се описва, че въпросното ДП било образувано на 28.03.2019 г. за престъпление по чл.330, ал.3 вр.ал.1 НК, за това, че на 28.03.2019 г. е запалена сграда, находяща се в гр. П., бул. „Пещерско шосе“ № 68, със значителна стойност и е последвала смъртта на лицата М.С.А. ЕГН **********, С.Й.П., ЕГН ********** и Д.М.Г., ЕГН **********, когато деецът не е искал и не е допускал това. Установено било, че в стая № 17 в „Мъжко отделение“ в ЦПЗ гр. П., което било с лек режим, около 23:50 часа преди полунощ възникнал пожар. В посочената стая били настанени на лечение лицата М.С.А., С.Й.П., Д.М.Т. и Б.М.И.. Първите трима пациенти били е диагноза параноидна шизофрения, а при Б.И., била налице умерена умствена изостаналост, значително нарушение на поведението, изискващо грижи и лечение и епилепсия. Изготвената по ДП пожаротехническа експертиза установила че в обекта, където възниква пожара, са провеждани два пъти годишно учебна евакуация на болните, с участие на персонала и периодично са били инструктирани персонала за работа с ръчните пожарогасители, намиращи се на територията на сградата. Посочено е, че при извършваните проверки не са били констатирани нарушения относно организацията на пожарната безопасност, създадените условия за евакуация, за пожарогасене, на пожароизвестителни и пожарогасителни инсталации, на електрическите и на отоплителните и вентилационните инсталации. Установено било, че всички пациенти в стая № 17 на “Мъжко отделение” на ЦПЗ-Пловдив са пушачи. В стаите на отделението било забранено да се пуши, като в отделението е имало обособено помещение за пушене. Въпреки това, често пациентите нарушавали забраната и при извършване на проверка в стаите им от персонала в ЦПЗ - Пловдив били намирани цигари и запалки, които внасяли близките па пациентите. Според показанията на лекарите в ЦПЗ шизофренно болните имали симптома “малигнен табакизъм” и пушели извънредно много. Посочено е, че с оглед на това, че всички лица, които били в стая № 17 по време на пожара са починали и извършителят на престъплението е едно от тези лица, наказателното производство било прекратено от разследващия орган поради смъртта на дееца, като в ДП дори не бил повдиган въпрос за вина на ответника или негови служители във връзка с процесния пожар.