Определение № 53 от 12.04.2023, Районен съд - Карлово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 53 гр. Карлово, 12.04.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна П. Донкова-Кутрова като разгледа докладваното от Анна П. Донкова-Кутрова Частно наказателно дело № 20235320200143 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 243 ал. 5 от НПК.

С постановление на РП – Пловдив, ТО – Карлово от 09.03.2023 г. по прокурорска преписка № 4624/2022 г., на основание чл. 243 ал. 1 т. 1 във вр. с чл. 24 ал. 1 т. 1 от НПК, е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 237/2022 по описа на РУ на МВР Карлово, водено за престъпление по чл. 144 ал. 3 вр. ал. 1 от НК.

Постановлението е обжалвано пред Карловски районен съд от Н. А. К..

В жалбите се твърди незаконосъобразност и неправилност на обжалвания прокурорски акт, излагат се съображения. Искането към съда е да отмени постановлението, като върне делото на прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона.

Съдът, като провери на основание чл. 243 ал. 5 от НПК обосноваността и законосъобразността на атакуваното постановление, намери следното:

Жалбата е подадена от лице сред посочените в чл. 243 ал. 4 от НПК и в законоустановения седмодневен срок, поради което следва да бъде разгледана от съда.

Разгледана по същество е неоснователна.

За да състави обжалваното постановление, наблюдаващият прокурор е приел, че на 16.04.2022г. между съседите С.А.С. и Н. А. К. възникнало пререкание по повод съборен стелаж за обувки. К. твърдяла, че С. я заплашил с малка брадва, а последният отричал да е отправял заплахи, а е показвал 1 брадвичката, за да демонстрира, че има с какво да се отбранява при нужда.

При този пореден скандал К. се разгневила от това, че обувките от стелажа до входната врата на жилището били бутнати и потърсила обяснение за това от С.. При скандала същият показал на К. брадвичка, за да й покаже, че има с какво да се защитава при нужда. За стелажа твърди, че го закачил без да иска докато слизал в избата, не го направил нарочно.

След подадения сигнал до полицията на мястото незабавно се отзовали служителите К.К. и Р.Р., пред които С. не отправял закани към К., но двамата се карали, като взаимно се обвинявали за лошите си отношения.

Според предоставен от К. запис, направен от синът й А.К., на пререканието между нея и С., скандалът бил с продължителност около четири минути, като в по-голямата част двамата спорели освен за стелажа, и за други проблемни части - покрива и избата. Репликата за брадвата се появила в края на записа, когато К. звъни на съпруга си и казва, че С. я заплашил с брадва, като репликата й е: „така, ей сега ще видиш....А., вуйчо ти с брадва ма заплашва тука“, на което С. реагирал с думите: „кой с брадва“ и „така ли“.

Според изготвената съдебнопсихиатрична експертиза липсвали обективни данни евентуално отправените на 16.04.2022г. закани от С.А.С. да са възбудили основателен страх за осъществяването им у Н. К..

На база тази фактическа обстановка, прокурорът е приел, че отправената от С. закана към Н. К. чрез думите, че има брадва, която стояла до вратата му, както и действията му изразени в показване на брадвата пред К. при скандала на 16.04.2022г. не са от такова естество и съдържание, че да съдържат закана с убийство, която да е възприета от нея като действителна закана, която може да се реализира. Аргументира се с мястото на изричане на думите и извършване на действията (на стълбищната площадка между двете жилища), начинът по който са изречени с оглед психичното състояние на С., фактът, че са отправени в присъствието на други хора - сина на пострадалата, обстоятелството, че по време на спора е имала възможност да се обади по мобилния телефон на съпруга си и да му съобщи, че С.С. е бутнал отново обувки на стълбището и я заплашва с брадва, докато синът й през това време е записвал разправията чрез мобилния си телефон, налагащо извода, че К. е била по-скоро обидена и разгневена от поведението на С., но не е възприела характера на отправените закани, като възможни да предизвикат у нея 2 основателен страх, че ще се осъществят. Прокурорът е възприел случая като пореден скандал между лица, обитаващи съвместно жилищна сграда и между които има неразбирателства по повод битови проблеми, но които никога не били преминали границата на грубо увреждане или застрашаване на други защитени от правовия ред ценности, свързани с личната неприкосновеност и правото да изразява свободен израз на поведение.

Предмет на съдебния контрол в настоящото производство е постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство. Законът е оправомощил съда да провери правилността и законосъобразността на прекратяването при предпоставките по чл. 243, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК и да одобри, респективно да отмени изцяло или частично проверявания прокурорски акт.

Съдът счита, че РП – Карлово е направила правилен извод за липса на извършено престъпление от общ характер, по чл. 144 ал. 3 вр. ал. 1 от НК. За да бъде осъществен съставът на чл. 144 ал. 3 вр. ал. 1 от НК, се изисква да бъде обективирано намерение /устно или по друг начин/ от дееца към пострадалия, че ще извърши престъпление – убийство спрямо него или негови ближни, като от обективна страна се изисква тази заплаха да е възприета от лицето, към което е отправена, и да е в състояние да възбуди основателен страх за нейното реално осъществяване, като не е необходимо пострадалият да се е уплашил. От субективна страна, следва деецът да съзнава съдържанието на заканата и че тя е възприета от заплашения като действителна заплаха.

Съдът счита, че по делото не е доказано твърдяното от жалбоподателката съдържание на отправената към нея словестна закана от С. с думите „Ще те убия“. Сочената от нея реплика се отрича от С., не се подкрепя и от показанията на единственото присъствало на инцидента трето лице, малолетния й син А., който като чул скандала между майка си и съседа им по повод бутнат стелаж за обувки, записал на телефона си случващото се помежду им, прикрит зад открехнатата входна врата на жилището. В хода на скандала детето чуло майка си да казва „Как така ще ме заплашваш с брадва“, но не и словесна закана, при все че се сочи от К. същата да е била непосредствено последвана от нападение с брадва. Твърденият от свидетелката израз, насочен към лишаването й от живот, не е документиран и 3 на самия запис, приключващ с обаждането й до съпруга й и сигнализирането на полицията.

Относно обстоятелството дали свидетелката К. е била заплашена от С. посредством брадва, също е налице противоречие в свидетелските показания.

От една страна са показанията на свидетелката, според която в хода на скандала, след като я заплашил словестно с убийство, съседът й взел от дома си малка брадва и приближавайки я, замахнал с нея към главата й, като единствено отместването й, попречило ударът да попадне в тази част на тялото й. От друга страна са показанията на С., от които се установява, че отношенията между семействата от години са влошени до степен на неприязън, свързани с непрекъснати кавги и създаване на битови проблеми от различно естество, заради които, твърди, че държи малка брадвичка до вратата си с цел самозащита, тъй като самият той се чувствал застрашен от семейството й и която само показал на К., за да разбере, че е взел мерки за самозащита и да не го плаши. Заканата е необходимо да създава възможност за възбуждане у жертвата на основателен страх от извършване на престъплението, като това ще бъде така, когато съществува реална възможност деецът да осъществи обективираното намерение за лишаване от живот, като същевременно личи оформено решение за това или психическото състояние на субекта прави вероятно бързото вземане на това решение. В случая според настоящия състав показването на брадва в контекста на цялостната фактическа обстановка и отношенията между съседите, не осъществява състава на престъпление по чл. 144 ал. 3 вр. ал. 1 от НК. Същата обективно не е била годна да възбуди основателен факт за осъществяването й, доколкото се касае за дългогодишни влошени отношения между семействата, при които са възниквали конфликтни ситуации и са се разменяли обиди и закани и преди това, а явно е и че действията на С. не са въздействали на жалбоподателката по такъв начин, че да се прибере в дома си, предвид, че е била точно до притворената врата на жилището, където да се укрие и оттам да потърси помощ, сигнализирайки близките си и полицията, както логично би постъпило лице, към което е отправена сериозна закана за лишаване от живот с ясно личащо намерение на дееца да я реализира, каквото се описва от нея /посредством нападение с брадва към жизненоважен орган като главата/, но неизводимо от последващите й действия – останала е в близост до заплашващото я лице и в негово присъствие необезпокоявано е провела 4 телефонен разговор със съпруга си, след което по негов съвет се е обадила на полицията. Не личи да е възприела сериозно действията на С. като закана и то за убийство, нито пък да е било възможно това, и от употребения от нея при скандала израз, насочен към С., последван от обаждането й до съпруга й: „ Така, ей сега ще видиш…“, нито от следващите й действия – изчакала е пристигането на полицейските служители в коридора, до който достъп има и С., след което е излязла на двора, за да ги посрещне, като и пред тях се е показала не уплашена, а ядосана и дори и полицейското присъствие не е попречило на двамата съседи да се карат и обвиняват взаимно относно причината за отношенията на нетърпимост помежду им. Посоченият коментар сочи, че жалбоподателката нито е възприела действията на С. като израз на формирано решение да бъде лишена от живот и у нея да се е формирал страх от осъществяването им, въпреки твърденията й, нито пък това е било възможно в конкретната житейска ситуация, в която се касае за пореден възникнал скандал между лица, обитаващи една жилищна сграда, като употребените от участниците думи и действия, като в случая съдът възприема показанията на С., че единствено й е показал брадва, са били израз на възникналото недоволство и гняв, породено както от конкретната ситуация, така и от останалите им спорове по битови въпроси, свързани с общите части на имота им. К. съобщава при разпита си оплаквания от различно естество, свързани според нея с преживения страх и стрес от инцидента, за които потърсила медицинска помощ, какъвто твърди, че изпитала и в жалбата си, макар и за съставомерността на деянието да не е необходимо пострадалият действително да се е уплашил. От заключението на изготвената съдебно-психиатрична експертиза от д-р Р.Д., вещо лице с необходимите знания и опит, което освен, че се е запознало с доказателствата по делото, вкл. и медицинските, е извършила психиатричен преглед на пострадалата, става ясно, че въпреки декларациите, в поведението на свидетелката, не се установяват признаци на страх и паника, на витална застрашеност, като заявленията за изпитан силен страх са неубедителни.

Според вещото лице К. е силно мотивирана да докаже надмощие в спора и да постигне санкциониране на съседа, като липсват данни след случая да е променила съществено начина на живот и навиците си, въпреки продължаващите чувства на неприязън към С.. Липсва и изискуемата съставомерност от субективна страна. За да е налице закана с убийство, 5 деецът следва да съзнава съдържането на заканата и по-точно, че тя е възприета от заплашената като действителна закана за лишаване от живот.

Действията му трябва да обективират това негово отношение към противоправното деяние. Установените по делото факти обаче навеждат на обратния извод – докато К. разговаряла със съпруга си, възприела как С. с насмешка казал „Да бе, да, убил съм я, пребил съм я“, като поведението му било подигравателно, след което необезпокоявано я е оставил да проведе разговора и да съобщи в полицията, сочещо че изначално не е имал намерение за възбуди страх у съседката си от осъществяване на закана за лишаване от живот, още повече, че с използваното средство биха могли да се причинят и травматични увреждания, които не винаги биха довели до летален изход и които са извън обхвата на престъплението от общ характер по чл. 144 ал. 3 вр. ал. 1 от НК.

Разпечатката съдържа 24 от 32 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a066ef88-137f-4077-879e-53fbb1835d4f