Решение № 13 от 04.02.2025, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. Габрово, 04.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана Анг. Петракиева при участието на секретаря Радинка Ст. Кулекова Атанасова като разгледа докладваното от Диана Анг. Петракиева Административно наказателно дело № 20244210200861 по описа за 2024 година

Жалбоподателят С. В. Я. от гр. Габрово, ЕГН **********, чрез адвокат П. С. от АК Габрово, е обжалвал наказателно постановление №24-1752-2-12/10.06.2024 г. на Началника на РУ Габрово, с което за това че на 25.05.2024 г., около 22,50 часа, в гр. Габрово, ул.

„Христо Ботев” до №4, като водач на МПС – л.а „Фолксваген голф” с рег.№ЕВ 2748ВР, отказал да му бъде извършен личен обиск след отправено му устно полицейско разпореждане от орган на МВР като се опитал да напусне мястото на проверката и с действията си противозаконно пречил на орган на МВР да изпълни функциите си, за нарушения по чл.64 ал.4 и чл.264 ал.1 от ЗМВР, са му наложени наказания, както следва: глоба в размер на 100,00 лева, на основание чл.257 ал.1 от ЗМВР; глоба в размер на 500 лева, на основание чл.264 ал.1 от ЗМВР В жалбата си същият моли съдът да отмени изцяло цитираното наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно. Заявява, че АНО не е изпълнил задълженията си да провери основанията за извършване на „личен обиск”. Не било посочено ясно фактическото съдържание на полицейското разпореждане, което жалбоподателят е отказал да изпълни. Не било посочено и от НП не ставало ясно кой закон какви задължения вменява на водача на лек автомобил при извършване на обиск. Не било ясно също какви функции е изпълнявал проверяващият и как жалбоподателят е попречил за изпълнение на тези функции.. Не било взето предвид обстоятелството, че Я. е би задържан и отведен в РУ Габрово, където е съдействали за извършване на обиска. Не бил изложен и съобразен резултатът от обиска, даващ възможност да се прецени основателността на самото му извършване.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адвокат С., който поддържа 1 жалбата.

Ответникът по жалбата не се явява, не изпраща представител и не взема отношение по нея.

От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следната фактическа обстановка:

На 25.05.2024 г. вечерта жалбоподателят С. Я. управлявал лек автомобил „Фолксваген голф” с рег.№ЕВ 2748ВР по ул. „Христо Ботев” в гр. Габрово. В автомобила, заедно с него пътувал свидетелят С. Д. Д., както и тяхна позната. Около 22,50 ч., на посочената улица, до №4 Я. бил спрян за проверка от полицейски екип на РУ Габрово, в състава на който били свидетелите Д. П. А. и Н. Г. Г.. Същите извършили справка в ОДЧ, защото лицата в автомобила им били познати. Излезли регистрации в системата, поради което полицейските служители решили да извършат обиск на водача Я.. Първоначално същият съдействал при проверката, но когато полицаите пристъпили към извършване на обиск възразил и отказал, започнал да вика на висок глас. Отправено му било разпореждане, което Я. не изпълнил. Същият бил задържан и отведен в сградата на РУ Габрово, където му бил извършен обиск. При обиска не били намерени вещи, притежаването на които да е забранено или свързано с извършване на престъпление.

На С. Я. бил съставен АУАН №12/25.05.2024 г., който нарушителят отказал да подпише Въз основа на него било издадено обжалваното наказателно постановление.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на съвкупна преценка на събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетелите Д. П.

А., Н. Г. Г. и С. Д. Д., както и приложените писмени такива. - писмо вх. № 8916/25.11.2024 г.; жалба от С. В. Я.; наказателно постановление № 24-1752-2-12/10.06.2024 г; АУАН бл. № 0581522/25.05.2024 г.; заповед № 8121з-1371/11.11.2015 г.; писмо с № 175200-225/09.01.2025 г. ведно с докладна записка с № 1752р10331/28.05.2024 г., заповед за задържане на лице от 25.05.2024 г., протокол за обиск на лице от 25.05.2024 г., декларация за правата на задържано лице, разписка за върнати вещи и пари на задържано лице, фиш за спешна медицинска помощ от 26.05.2024 г. - 2 броя.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът прие следното:

Съдът след запознаване със приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи, притежаващи нужните правомощия за тези действия. По делото е представена и приета оправомощителна, удостоверяваща материалната компетентност на АНО, с правомощия да издава наказателни постановления по актове за установяване на нарушения по ЗДвП.

Жалбата е подадена в срок, пред надлежен орган и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Наказателното постановление е незаконосъобразно на няколко самостоятелни основания.

2

На първо място, съдът счита, че направеното в НП описание на нарушението не дава необходимата яснота и конкретика относно вмененото нарушение. Словесното описание не дава възможност да се разбере какво е конкретното полицейско разпореждане, направено устно от мл. инспектор Н. Г., какво точно Я. не е изпълнил и с какви конкретни действия е попречил на органа на МВР да изпълни функциите си.

По своята правна природа полицейското разпореждане представлява административен акт и съгласно разпоредбата на чл.64 ал.1 от ЗМВР се издава писмено.

Настоящият случай попада в хипотезата на чл.64 ал.2 от ЗМВР, при която „При невъзможност да се издадат писмено разпорежданията могат да се издават устно или чрез действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за които се отнасят.” В случая, Я. е санкциониран в качеството „водач на МПС” /доколкото това е изрично упоменато в НП/, без да е ясна връзката между това му качеството и двете нарушения, за които е санкциониран. Първото от тях може да бъде дефинирано като отказ да се изпълни полицейско разпореждане, а второто като противозаконно пречене на орган на властта да изпълни функциите си. Регламентирани са съответно в чл.64 от ЗМВ и чл.264 от ЗМВР. Чл.

64. ал.4 от ЗМВР гласи че "Разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение, или застрашават живота или здравето му.” Чл.264 ал.1 от ЗМВР от своя страна предвижда, че " Който противозаконно пречи на орган на МВР да изпълнява функциите си, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., ако извършеното не съставлява престъпление. " В конкретния случай, не става категорично ясно какво точно устно полицейско разпореждане е било отправено във връзка с извършването на обиска /да застане на определено място, да извърши определени действия или друго/, респективно какво точно е отказал да изпълни жалбоподателят; не е ясно тези нарушения свързани ли са с качеството „водач на МПС” и с какви действия, по какъв начин Я. е попречил на полицейските служители да изпълняват функциите си.

На второ място следва да се обсъди законосъобразността на отправеното полицейско разпореждане. Както е видно от цитираната разпоредба на чл.64 ал.4 от ЗМВР, разпорежданията на полицейските органи са задължителни за изпълнение. Самата норма, обаче въвежда изключения - ако /разпорежданията/ налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение, или застрашават живота или здравето му. Може да се обобщи, че не подлежат на задължително изпълнение разпореждания, които са „явно незаконни”. Такива са разпореждания, които противоречат пряко на закона, надвишават правомощията на полицейските служители или нарушават основни права на лицата.

Разпорежданията, издадени в писмена форма по чл.64 ал.1 от ЗМВР имат конкретни реквизити и подлежат на обжалване по реда на АПК /чл.64 ал. от ЗМВР/. В конкретния случай се касае за устно полицейско разпореждане, за което, поради естеството му, не е предвиден ред за обжалване. Възражението на лицето в случая се е изразило чрез отказ да бъде изпълнено. Резонният въпрос, който възниква е: били ли са налице основанията за 3 извършване на обиск, тъй като устно разпореждане за обиск без законови основания е противозаконно. Обискът може да бъде извършен единствено и само при основанията, визирани в чл.80 от ЗМВР. Полицейските органи извършват обиск на лице:

1. задържано при условията на чл.72 ал.1;

2. за което съществуват данни, че носи опасни или забранени за притежаване предмети;

3. заварено на място, където е извършено престъпление или нарушение на обществения ред, когато има достатъчно данни, че у него се намират вещи, които са свързани с престъплението или нарушението;

4. за което има сигнал в ШИС за извършване на специфичен контрол.

По делото няма данни нито една от посочените хипотези да е била на лице при проверката на жалбоподателя Я. – нито е бил задържан към момента на проверката, нито са съществували данни за опасни или забранени предмети, нито е заварен на място, където се извършва престъпление или нарушение. По делото няма данни, че самата проверка е направена по повод допуснато нарушение. Няма доказателства, които да обосноват задържането и на основание т.4. Според свидетелските показания на Д. А. са излезли регистрации в системата. Остава неизяснено и недоказано за какви регистрации става въпрос и имат ли те нещо общо с предвидения в разпоредбата на чл.80 т.4 от ЗМВР сигнал в ШИС за извършване на специфичен контрол. От страна на АНО не се сочат доказателства в тази насока. Събраните материали по делото не дават основание да се приеме, че е била налице която и да е от посочените хипотези. Горното води до извода, че отправеното устно полицейско разпореждане противоречи на материалния закон.

Изложеното дава на съда основание да приеме, че санкционираното лице е било в правото си да откаже изпълнението на полицейското разпореждане, свързано с извършването на обиск, поради неговата явна незаконосъобразност. Не се доказва жалбоподателят да е извършил вмененото нарушение, поради което не са налице основания за ангажиране на административнонаказателната му отговорност.

Аналогична са съображенията на съда и по отношение на второто нарушение, за което Я. е санкциониран. Както беше посочено по-горе, НП не конкретизира в достатъчна степен нарушението. Това е от съществено значение, защото именно НП очертава рамката, в която се изясняват фактите и обстоятелствата и се събират доказателства, даващи възможност за преценка съставомерността на деянието. Ако се предположи – въпреки липсата на прецизно и точно описание, че жалбоподателят е попречил на органа на МВР с отказа си да бъде извършен обиск, то по изложените по-горе съображения деянието се явява несъставомерно по чл.264 ал.1 от ЗМВР. При положение, че извършването на обиска е било незаконосъобразно, не може да се приеме, че е налице противозаконно пречене по смисъла на закона. В НП е посочено също, че Я. се опитал да напусне мястото на проверката, за което обстоятелство също не бяха събрани доказателства.

Може да се обобщи, че и по отношение на второто нарушение не бяха събрани доказателства, обосноваващи неговата съставомерност.

4

По изложените съображения съдът приема, че издаденото НП е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

При този изход на делото и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. с чл. 144 от АПК, вр. с чл. 78 и чл. 80 от ГПК, ОД на МВР - Габрово, следва да бъде осъдено да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски, във вид на адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление №24-1752-2-12/10.06.2024 г. на Началника на РУ Габрово, с което, с което на С. В. Я. от гр. Габрово, ЕГН **********, за нарушения по чл.64 ал.4 и чл.264 ал.1 от ЗМВР са наложени глоби в размер съответно 100,00 и 500,00 лева като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА ОД на МВР Габрово да заплати на С. В. Я. от гр. Габрово, ЕГН **********, направените по делото разноски, във вид на адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Габровски административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.